Решение № 3707 от 23.10.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 9649/2024 г.

Производството е по реда на Глава XXV от ГПК. Образувано е по предявен от Р. В. К., ЕГН ••••••••••, срещу Об.АД. Варна, БУЛСТАТ ••, иск с правно основА.е чл. 261 КТ за осъждане на Об.АД. Варна да заплати на Р. В. К., сума в размер на 83 лв., представляваща разликата между заплатеното допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през периода от 01.04.2022 г. до 01.07.•• г. и дължимото според НСОРЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението. В исковата си молба ищецът Р. В. К. излага, чрез адв. П., че с трудов догово𠹕•/03.05.•• г. бил назначен на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70 КТ на длъжност „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС" при Об.АД. Варна с основно трудово възнаграждение в размер на 270 лв. От момента на назначаването му на работа работел с поставени месечни поименни графици за периода, за който било установено сумирано изчисляване на работното време, с което изчисляването било месечно и трудът бил полаган по разпореждане на работодателя. Работният ден бил 12 часов. Едва със Заповед № РД - 16 -••-••/01.06.•• г. на ••-•• на област с административен център Варна фактическото положение било уредено, като с нея се нареждало въвеждане на работа по график на служителите, заемащи длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС", при сумарно изчисление на работното време с период 6 месеца. На 29.05.•• г. трудовият му договор от 03.05.•• г. бил прекратен и на същата дата между стрА.те се сключил нов трудов договор с №••/29.05.•• г., според който основното месечно възнаграждение било в размер на 610 лв., дължими до края на календарния месец, в който е престирана работна сила, и работно време по график на смени. Поддържа, че прекратяването на трудовия договор и сключването на нов се наложило поради искане на работодателя да не признае професионалния му опит на сходна позиция и да заплаща допълнително възнаграждение. Със Заповед №РД-21- 7711-6 била въведена работа по график на служителите, заемащи длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС", при сумарно изчисление на работното време, с период на отчитане - 4 месеца. Със Заповед №РД-••-••-12/14.12.•• г. трудовото правоотношение било прекратено, като към 14.12.•• г. получавал трудово възнаграждение в размер на 780 лв. С влязло в сила решение било признато за незаконно и отменено уволнението му, , извършено на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ със Заповед №РД ••-••- 12/14.12.•• г., издадена от •• на Област Варна, и бил възстановен на заеманата до уволнението длъжност. В последствие отново бил уволнен. Поддържа, че преди прекратяване на правоотношението нощните му смени започвали в 19 ч. и приключвали в 7 ч. на следващия ден. За периода от м. 04.2022 г. до м. 07.•• г. работодателят не бил заплатил всички полагащи се средства за нощен труд. За всеки час от отработения нощен труд работодателят заплащал по 1 лв., вместо законоустановените за периода от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г. - 1, 07 лв., и за периода от 01.01.•• г. до 01.07.•• г. - 1, 17 лв. През м. 04.2022 г. бил отработил 56 часа нощен труд; през м. 05.2022 г. - 32 часа; през м. 06.2022 г. - 48 часа; през м. 07.2022 г. - 56 часа; през м. 08.2022 г. - 64 часа; през м. 09.2022 г. - 40 часа; през м. 10.2022 г. - 48 часа; през м. 11.2022 г. - 56 часа; през м. 12.2022 г. - 48 ч.; през м. 01.•• г. - 56 ч.; през м. 02.•• г. - 48 ч.; през м. 03.•• г. - 48 часа; през м. 04.•• г. - 56 часа; през м. 05.•• г. - 48 часа; през м. 06.•• г. - 48 часа. Счита, че съобразно полагА.я труд в дежурства/смени за периода от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г. работодателят му дължал допълнително 31, 36 лв., а за периода от 01.01.•• г. до 01.07.•• г. – допълнително 51, 68 лв. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Об.АД. Варна, чрез гл. юрк. В., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че бил заплатил дължимото в съответствие с НСОРЗ и Вътрешни правила за заплатите на служителите в Об.АД. Варна трудово възнаграждение за положен нощен труд. Сочи, че като второстепенен разпоредител с бюджет към Министерски съвет областният управител не можел да разходва извън указА.ята на първостепенния разпоредител получените по делегиран ред средства. По изложените съображения моли за отхвърляне на искa. Претендира разноски. След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на стрА.те, съдът приема за установено следното от фактическа страна: По делото, на осн. чл. 146, ал. 1, т.4 ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между стрА.те, че през периода от 01.04.2022 г. до 01.07.•• г. Р. В. К. е заемал длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС" при Об.АД. Варна. Същото се установява и от приобщените към делото Трудов договор с №••/29.05.•• г. и Заповед №РД-••-••-12/14.12.•• г. С представеното по делото писмо, изпратено на 16.09.•• г. от и. д. главен секретар на МС на РБ до •• на обл. Варна, е препоръчано на последния при вземане на решения по отношение на възнагражденията на дежурните по ОМП, водещи до недостиг на средства да бъдат съобразени с възможностите на бюджета на Об.АД. Варна. Напомнено е, че бюджетът за •• г. се изпълнява при условията на чл. 106 ЗДТРБ за •• г. и поемането на ангажименти и извършването на разходи без осигурено финансиране се счита за нарушение на финансовата дисциплина. От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице А. В., което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че за периода от 01.04.2022 г. до 30.06.•• г., вкл. Р. К. е положил общо 183 работни смени, от които 90 бр. дневна смяна и 93 бр. нощна смяна, всяка с продължителност 12 часа, като дневната смяна е от 07: 30 ч до 19: 30 ч, а нощната смяна е от 19: 30 ч до 07: 30 ч. За същия период К. е положил общо 744 часа нощен труд, който се отчита във времето от 22 ч. до 06 ч. Начисленият във ведомостта за заплати размер на възнаграждението за нощен труд по месеци за периода от 01.04.2022 г. до 30.06.•• г. е общо 744 лв. Допълнителните възнаграждения за нощен труд за процесния период са начислявА. всеки месец към работната заплата на К. и са заплатени по банков път заедно с основното трудово възнаграждение. Във ВЗ размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд е начисляван по 1 лв за всеки положен час нощен труд за периода до 30.06.•• г. Със Заповед № РД-••- ••/14.06.•• г., считано от 01.06.•• г. за длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС“ отчитането на работното време е по график и на сумирано изчисляване за срок от 4 месеца. Продължителността на работната смяна е 12 часа, а продължителността на работната седмица не надвишава 56 часа. Въз основа на за установена фактическа обстановка съдът формира следните приетата правни изводи: Предявеният осъдителен иск намира правното си основА.е в разпоредбата на чл. 261 КТ. СтрА.те по делото не спорят, че през периода от 01.04.2022 г. до 01.07.•• г., вкл. ищецът е заемал длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС" при ответника и е престирал работна сила, като е положил нощен труд за времето от 22 ч. до 06 ч. Безспорно е и че ответникът е начислил допълнително възнаграждение за нощния труд в размер на 1 лв./час и го е заплатил на ищеца. Спорен е въпросът дали със заплащането на сума от 1 лв./час за нощен труд е погасено изцяло вземането на ищеца за допълнително възнаграждение за нощен труд. Съгласно чл. 8 НСОРЗ за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по- малко от един лев. За периода от 01.04.2022 до 31.12.2022 г. размерът на минималната работна заплата е 710 лв., определен с ПМС №37/24.03.2022 г., затова съобразно чл. 8 НСОРЗ дължимото трудово възнаграждение за нощен труд възлиза на 1, 07 лв./час. За периода от 01.01.•• г. до 01.07.•• г. размерът на същата е 780 лв. според ПМС №497/29.12.2022 г., затова съобразно чл. 8 НСОРЗ дължимото трудово възнаграждение за нощен труд възлиза на 1, 17 лв./час. В случая, от приетото по делото и неоспорено от стрА.те заключение по ССчЕ се установява, че ищецът е положил общо 744 часа нощен труд, от които 448 часа за периода от 01.04.2022 до 31.12.2022 г. и 296 часа за периода от 01.01.•• г. до 01.07.•• г. Според заключението на вещото лице, разликата между платеното допълнително възнаграждение за процесния период и дължимата съобразно правилата на чл. 8 НСОРЗ сума възлиза общо на 79, 44 лв. Следователно с плащането на сума в размер на 744 лв. работодателят не е погасил изцяло задължението си към работника за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и е останал задължение за сумата от 79, 44 лв. Вземането на работника е предпоставено от престиране на работна сила за работодателя за времето от 22 ч. до 06 ч. За възникването му е ирелевантно наличието или липсата на осигурено финансиране от бюджета. По изложените съображения исковата претенция с правно основА.е чл. 261 КТ е частично основателна – за сума в размер на 79, 44 лв., и като такава следва да бъде уважена за тази сума, а за разликата над тази сума до претендирА.те 83 лв. исковата претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид частичната основателност на претенцията, основателна се явява и претенцията за присъждане на законната лихва върху уважената част от главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2024 г., до окончателното изплащане. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска. Представен е списък по чл. 80 ГПК, в който е обективирано искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., в която хипотеза не е необходимо представяне на договор за правна помощ. С оглед фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на извършените от пълномощника процесуални действия по защитата на страната, обстоятелствата, че е предявен един иск и е проведено едно открито съдебно заседА.е, за неявяването в което заседА.е процесуалният представител е представил доказателства за наличие на обективни и непреодолими пречки, както и действащата редакция чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, съдът намира, че справедливото възнаграждение, което следва да се определи, възлиза на 400 лв. Тъй като възнаграждението е определено в минимално установения размер, възражението на ответника за прекомерност е неоснователно. Съразмерно на уважената част от иска в тежест на ответника следва да бъде възложена сума в размер на 382, 84 лв., която се дължи на адв. П.. С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от предявения иск. С оглед фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на извършените от пълномощника процесуални действия по защитата на страната, обстоятелствата, че е предявен един иск и е проведено едно открито съдебно, както и действащата редакция чл. 23, т. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение, което следва да се определи, възлиза на 100 лв. Съразмерно на отхвърлената част от иска в тежест на ищеца следва да бъде възложена сума в размер на 4, 29 лв. На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Варна сторените съдебно-деловодни разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и изготвяне на ССчЕ в размер на 279, 90 лв., съразмерно на уважената част от предявения иск. Съразмерно на уважената част от предявения иск в тежест на ответника следва да бъде възложена сума в общ размер на 315, 75 лв. Мотивиран от изложеното, съдът