Решение № 6029 от 4.6.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 563/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Р. И. П. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна, област Варненска да извърши административна услуга по Заявление Рег.№ АУ002647ВН_002ВН/ 29.01.2025г., с което е направено искане за заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка на поземлен имот с идентификатор 72709.501.837, с площ 530кв.м. находящ се в с. Тополи, ул. Медвен №1, гр. Варна. В жалбата се твърди, че заявлението е подадено на 29.01.2025г. до Кмета на Община Варна. Жалбоподателят сочи, че срокът за извършване на административната услуга е едномесечен, тъй като е било необходимо съдействието и на други органи съгласно информацията на сайта на Община Варна. Жалбоподателят сочи, че към дата на подаване на жалбата не е изпълнена заявената от него административна услуга. В открито съдебно заседание, чрез процесуален представител прави изявление, че жалбата е подадена срещу мълчалив отказ по заявление Рег.№ АУ002647ВН от 08.01.2025г. и, че при подаването на жалбата е посочил като дата на подаването на заявлението, датата на която е отстранил нередовността на заявлението с Рег.№ АУ002647ВН от 08.01.2025г. Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител в жалбата и в публично съдебно заседание прави искане за отмяна на мълчаливия отказ на кмета, като бъде задължен последния да се произнесе по направеното искане. В о.с.з. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да се присъдят сторените по делото разноски. Ответната страна, Кметът на Община Варна, чрез процесуален представител в молба с.д. 7898/ 13.05.2025г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска се отхвърлянето й и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл.168 от АПК, предявените с жалбата доводи и основания, становището на ответника, събраните по делото доказателства и тълкуването дадено при сходни факти на относимите към настоящия спор разпоредби от националното право в решение № 11571 от 30.10.2024 г. постановено от Върховния съд на Р България, Трето отделение по адм.д. 4947/2024 г. с докладчик съдия Л. П., приема следното: Предмет на проверка в настоящото производство е мълчаливият отказ на кмета на Община Варна за произнасяне по Заявление Рег.№ АУ002647ВН от 08.01.2025 г. подадено от Р. И. П., с което е направено искане за заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка на поземлен имот с идентификатор 72709.501.837, с площ 530кв.м. находящ се в с. Тополи, ул. Медвен №1, гр. Варна. Административното производство е образувано по Заявление Рег.№ АУ002647ВН от 08.01.2025 г., с което е направено искане за заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка на поземлен имот с идентификатор 72709.501.837, с площ 530кв.м. находящ се в с. Тополи, ул. Медвен №1, гр. Варна. Заедно с искането и молбата - декларация като доказателства са представени изискуемите документи. Платена е такса за извършването на заявената услуга в размер на 180лв. Допълнително със заявление Рег.№ АУ002647ВН_002ВН/29.01.2025г. жалбоподателя е приложил към Заявление Рег.№ АУ002647ВН от 08.01.2025 г. в изпълнение на писмо от директора на дирекция „ОСИСД“ при Община Варна Рег.№ АУ002647ВН_001ВН от 21.01.2025 г. в оригинал нова скица на имота. До датата на подаване на разглежданата жалба – 17.03.2025 година пред административния съд, Кмета на Община Варна не се е произнесъл по направеното искане, нито е налице прекратяване на производството. От представените по делото доказателства е видно, че жалбоподателят е посочил, че услугата е обикновена, т.е. срокът й за изпълнение е 30 - дневен. С оглед липсата на произнасяне на административния орган в срока определен от самия него, липсата на изричен отказ за разглеждане на заявление за извършване на административната услуга, както и липсата на акт за прекратяване на производството, съдът приема, че е налице мълчалив отказ за нейното извършване. Мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол. Безспорно е между страните, че Кметът на Община Варна е сезиран с искане за извършване на административна услуга, която попада в кръга на неговата компетентност. Съгласно чл.25 от АПК датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. Съгласно разпоредбата на чл. 5а, ал.3 от Закона за администрацията (ЗА) „Длъжностните лица, които предоставят или извършват административни услуги по §1, т.2, букви "в", "г" и "д" от допълнителната разпоредба, са длъжни да ги предоставят или извършат в срок не по-дълъг от 30 дни, освен ако в специален закон е предвидено друго“. Разпоредбите на чл.57, ал.2 и ал.3 от АПК регламентират сроковете, в които органът дължи произнасяне, като ал.5 на същия текст определя максималния срок, в който следва да бъде издаден искания акт - един месец от започване на производството. В случаите, когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, разпоредбата на чл.57, ал.8 от АПК задължава административния орган да уведоми заявителя за удължаването на срока. В конкретния случай заявената заверка на молба декларация има удостоверително по отношение на имота на г-н П. значение. За разлика от разпоредбите на АПК, предвиждащи удължаването на срока за издаване на административен акт, такова удължаване на срок не е предвидено в разпоредбата на чл.5а, ал.3 от ЗА, която се явява относима към фактите по спора, поради което съдът намира, че е налице мълчалив отказ за извършване на исканата услуга. Жалбата е депозирана в АдмС Варна в законоустановения срок, в предвидената от закона форма, от страна с надлежна процесуална легитимация. Съдът предвид вмененото му задължение по арг. от чл.168, ал.2 вр. ал.3 от АПК, служебно да провери валидността на административния акт и липсата на срок за оспорването му на това основание, намира жалбата за процесуално допустима. Компетентността за произнасянето по заявлението за заверка на молбата-декларация за извършването на обстоятелствена проверка на имот е на Кмета на общината по арг. от чл 46, ал.7 от ЗМСМА, т.е. в конкретния казус - на Кмета на Община Варна, поради което мълчаливият отказ е издаден от компетентен орган. По съществото на спора, съдът намира следното: предявеното от жалбоподателката искане очертава предметните предели на произнасяне на административния орган – подписване на молбата-декларация от административния орган. Завеният за издаване документ от Кмета на Община Варна, област Варна е от значение за признаване на претендирано право като индивидуален административен акт по смисъла на предл. първо, ал.3 на чл.21 от АПК. Очертаният предмет на произнасяне определя необходимия за доказване правен интерес от искането. Последният предполага твърдение за право на собственост и предприети действия за провеждане на предвидената в закона процедура по неговото признаване, за целите на която е необходим и този документ. Видно от данните по заявлението и приложената към него молба- декларация, твърдението за правото на собственост, за което претендиращият не разполага със съответен титул е факт, т.к. представената молба-декларация установява действията по провеждане на производство по чл.587 от ГПК, поради което съдът намира, че тези две обстоятелства обосновават правния интерес от произнасянето по предмета на искането. В производството по издаване на индивидуален административен акт чрез предоставяне на документ от значение за признаване на съответни твърдени права административният орган действа при обвързана компетентност (така в решение № 12580 от 09.12.2021 постановено от Върховния съд на Р България, Трето отделение по адм.д. 7785/2021г. с докладчик съдия М. Р., в което е прието, че „административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като отрази в молбата-декларация обстоятелството, дали съответният недвижим имот е актуван като общински и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана“), поради което във всички случаи дължи произнасяне по същество (в този смисъл решение № 2060 от 02.03.2022 постановено от Върховния съд на Р България, Трето отделение по адм.д. 8128/2021г. с докладчик съдия А. Р., в което е прието, че “При извършване на исканата административна услуга административният орган действа при условията на обвързана компетентност – при доказан правен интерес от извършване на услугата, административният орган е длъжен да я извърши, като удостовери всички факти и обстоятелства с правно значение, касаещи заявителя, без да има право да откаже това удостоверяване. Кметът на Район „Витоша“-СО няма право да откаже снабдяването на Н. с исканото от нея удостоверение, независимо дали в кадастралния регистър на недвижимите имоти е посочено друго лице като собственик, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 587 и 588 от ГПК преценката дали едно лице е собственик на недвижим имот по давност чрез обстоятелствена проверка, съответно спазени ли са специалните материално правни изисквания за това, е в компетентността единствено на нотариуса и не попада в правомощията на административния орган – издател на удостоверението.“). Следователно, административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в заверяването на молбата – декларация и издаването на удостоверение относно обстоятелството представлява ли имотът общинска собственост. Административният орган следва да удостовери факта, респ. правата, които имат правно значение. Като при наличие на данни за собственост върху имота на друг собственик – следва да впише тази информация при заверката на молбата – декларация. С тази удостоверителна функция се изчерпват правомощията му по предоставяне на исканата административна услуга. Т.е. не е предвидена възможност за кмета на общината за издаване на изричен отказ за заверка на молбата декларация. В този аспект следва да бъде посочено, че преценката за правното значение на издадения документ за претендираните права е предоставена на друг орган (т.е. не е в компетентността на кмета на общината, т.к. последният „е длъжен да завери подадена до него молба –декларация за обстоятелствена проверка, като впише обстоятелствата такива, каквито ги е установил при проверката, без да има право да извършва преценка на факти, обуславящи претендираното право на собственост “ - така в решение № 2162 от 05.03.2025г. постановено от Върховния съд на Р България, Трето отделение по адм.д. 8576/2024 г. с докладчик съдия А. Р.), в друго производство – т.е. на нотариуса в производството пред последния (и на съдията в службата по вписванията), т.к. в хипотезата на производство по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка по реда на чл.587 от ГПК, компетентен да прецени наличието на право на собственост съобразно съответния приложим материален закон е нотариусът. Въз основа на доказателствата, които е длъжен да събере, с постановлението по чл.587, ал.3 от ГПК, нотариусът ще признае или ще откаже претендираното право на собственост. От това следва, че исканият от администрацията документ е само едно от изискваните от закона доказателства за установяване на правото на собственост в охранителното производство по ГПК. В този аспект следва да бъде посочено, че съгласно нормативната уредба и даденото й тълкуване в решение № 1844 от 25.02.2025 г. постановено от Върховния съд на Р България, Трето отделение по адм.д. 7111/2024 г. с докладчик съдия Ю. К.: „в производството по реда на чл. 587 ГПК административният орган - кметът на общината следва да извърши заверката на молбата декларация и отказът по съображения относими към спор за собственост е незаконосъобразен“. Налага се извод, че с мълчаливият отказ за заверка на молбата-декларация административният орган, на когото е вменено единствено задължението за извършването на административна услуга, чрез отразяването на факта за наличие или отсъствие на акт за общинска собственост, превратно упражнява разписаните си по закон правомощия, като последицата от това е осуетяване на възможността молителят да заяви претендираните от него собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган – нотариуса (така и съгласно решение № 1844 от 25.02.2025 г. постановено от Върховния съд на Р България, Трето отделение по адм.д. 7111/2024 г. с докладчик съдия Ю. К., решение № № 5167 от 19.05.2025 г. постановено от Върховния съд на Р България, Трето отделение по адм.д. № 95/2025 г. с докладчик съдия П. П.). От цитираните по-горе разпоредби на ЗА и АПК се налага и извод, че за административния орган е налице задължение да изпълни поисканата от него услуга. Не е предвидена възможност по ЗА, който съдържа в тази си част изрична уредба на правилата за извършване на административни услуги, за разлика от АПК за мълчалив отказ от извършване на административната услуга. Това е така и защото за разлика от голяма част от другите административни производства, това по извършване на административни услуги не е безплатно за лицата. Последните заплащат държавни такси (понякога в значителен размер, както в настоящия случай -180лв.), срещу които следва да получат изпълнение по заявената услуга, или при невъзможност да бъде изпълнена – да им бъде върната в цялост стойността на събраната от тях такса (този извод се налага от разпоредбите на чл.6, ал.1, б“е“ вр. чл. 7, ал.1 от ЗМДТ, като във втората посочена разпоредба изрично се посочва, че таксата се събира по предоставянето на услугата, т.е. ако услугата не е извършена, то такса за нея не се дължи), ведно с лихвите. Спецификата на производството по извършване на административни услуги го определя като такова, при което не може да има произнасяне на органа с мълчалив отказ, а исканата услуга следва да бъде извършена в предвидената от закона форма. На тези съображения мълчаливия отказ се явява издаден в противоречие с формата, предвидена в закона – нарушение по чл.146, т.2 от АПК, което е толкова съществено, че влече неговата нищожност. Предвид изложеното мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна, област Варна да извърши административна услуга - заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка по З. Р..№ АУ002647ВН/08.01.2025г. на Р. И. П. се явява нищожен и неговата нищожност следва да бъде обявена, като преписката следва да бъде върната на ответника за извършването на административната услуга при съобразяване на дадените в решението указания. Направено е искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски за воденето на делото, което с оглед изхода на спора е основателно в размера на представените разходо-оправдателни документи – 610лв. Водим от горното, Съдът