Решение № 2544 от 18.3.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 146/2024 г.

Производството е по реда на чл.70-73 от ЗАНН. Образувано е по искане на Н.Т.Ф., с адрес: •••, чрез адв. С.П., •••, •••••••• за възобновяване на съдебното производството по АНД № 754/2023 г. по описа на РС – Пловдив и КАНД № 1490/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление № 82 от 16.12.2022г., издадено от началник сектор „Охранителна полиция“ в Трето РУ към ОДМВР гр.Пловдив, с което на Н.Т.Ф. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер от 2000 лева за извършено от нея нарушение по чл.5б, ал.3 от Закона за закрила на детето. В искането се твърди, че решението на Административен съд – Пловдив е в противоречие с материалния закон, като касационната инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, при несъобразяване със закона. Поддържа се, че касационният съд е формирал неправилни изводи, за да отмени решението на Районен съд-Пловдив и потвърди НП № 82 от 16.12.2022г., издадено от началник сектор „Охранителна полиция“ в Трето РУ към ОДМВР гр.Пловдив, с което на Н.Т.Ф. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер от 2000 лева за извършено от нея нарушение по чл.5б, ал.3 от Закона за закрила на детето.Тези неправилни изводи се свеждат до това, че съдът е приел противно на въззивния съд, че непосочването в АУАН и в НП, че лицето Н.М.Х.е дете по смисъла на чл.2 от Закона за закрила на детето не представлява съществено процесуално нарушение и не води до накърняване правото на защита на наказания субект.В настоящото искане за възобновяване на съдебните производства по двете посочени по-горе дела се поддържа, че нито в АУАН, нито в НП е отразено, че Н.М.е дете, като по този начин не може да бъде очертан състава на административното нарушение, не е налице пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстятелства, а отделно от това и НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка и недоказаност на извършеното нарушение. Ответната по искането страна –Началник сектор „Охранителна полиция“, Трето РУ при ОДМВР-Пловдив оспорва искането, като в писмено становище на процесуалния представител юрисконсулт П. се излагат съображения за това, че не са налице предпоставките за възобновяване на производството в нито една от хипотезите по чл.70, ал.2от ЗАНН.Поддържа се, че съображенията, които са изложени в искането на Ф. касаят законосъобразността на издадените АУАН и НП, като този въпрос вече е решен.Извънредният способ за възобновяване на административнонаказателните производства, уреден в чл.70 и сл. от ЗАНН има друга правна цел по аргумент от основанията по чл.70, ал.2 от същия закон, която не е да пререшава вече решени въпроси с влязъл в сила съдебен акт, само защото една от страните счита изводите на съда в този акт за неправилни. Представителят на Окръжна Прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване на производството и моли съдът да го остави без уважение. Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните, намира следното: Наказателно постановление № 82 от 16.12.2022г. е издадено от началник сектор „Охранителна полиция“ в Трето РУ към ОДМВР гр.Пловдив, с което на Н.Т.Ф. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер от 2000 лева за извършено от нея нарушение по чл.5б, ал.3 от Закона за закрила на детето. С Решение № 756 от 05.05.2023г., постановено по АНД № 754/2023 г. по описа на РС – Пловдив е отменено Наказателно постановление № 82 от 16.12.2022г. е издадено от началник сектор „Охранителна полиция“ в Трето РУ към ОДМВР гр.Пловдив. С Решение № 1843 от 26.10.2023г. по КАНД № 1490/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отменено Решение № 756 от 05.05.2023г., постановено по АНД № 754/2023 г. по описа на РС – Пловдив и е потвърдено НП № 82 от 16.12.2022г. е издадено от началник сектор „Охранителна полиция“ в Трето РУ към ОДМВР гр.Пловдив.Решението е влязло в сила на 26.10.2023г. Искането за възобновяване на административнонаказателното производство е направено на 08.01.2024г.и съдът приема, че е процесуално допустимо, предявено от заинтересовано лице по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗАНН, в законовия срок. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Искането за възобновяване се обосновава с наличие на обстоятелства по чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН. Страната се позовава на допуснати от касационната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото му на защита, в частност, счита, че неправилният извод на съда за липса на съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, изразяващи се в непосочването, че Н.Х.е дете по смисъла на чл.2 от ЗЗД, е ограничило правото му по чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.55, ал.1 от НПК да узнае всички елементи от състава на нарушението, за което е привличено към административнонаказателна отговорност, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.Отделно се поддържа, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка. За да се възобнови приключило с влязло в сила наказателно постановление административнонаказателно производство, какъвто е конкретния случай, следва да е налице някое от материалноправните основания, нормирани в разпоредбата на чл. 70 от ЗАНН. В случая, страната се позовава на наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН, съгласно която административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, лицето, по отношение на което е издаден актът по ал. 1, наказващият орган или собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван, както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Посочената законова хипотеза на възобновяване е приложима, когато поради допуснати съществени процесуални нарушения, лицето е било лишено от възможността да участва в административнонаказателното производство пред наказващия орган или в съдебното производство. На етапа административнонаказателно производство не се констатират нарушения в тази насока – АУАН е бил съставен и надлежно връчен на нарушителя, с възможност да упражни правото на възражения по него, както и не се констатират нарушения при издаване на наказателното постановление. Пред двете съдебни инстанции също не се констатира искателят да е бил лишен от възможността да участва или да не е бил надлежно представляван. Тезата на страната е, че е налице ограничаване на правото му по чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.55, ал.1 от НПК да узнае всички елементи от състава на нарушението, за което е привличено към административнонаказателна отговорност, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение и че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка Това сочено фактическо основание не се вмества в хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН. По своята същност то е довод за незаконосъобразност на наказателното постановление и като такъв касае съществото на спора и е неотносимо към нарушено право на защита поради злепоставено право на участие в различните етапи на производството. Следва да се посочи, че касационният съд подробно е изложил в мотивите на решението съображение защо непосочването в АУАН и в НП, че Н.Х.е дете по смисъла на чл.2 от ЗЗД не сочи на наличие на съществено нарушение на процесуалните правила.Наложеното адм.нарушение е за нарушение на разпоредбата на чл.5б от Закона за закрила на детето, съобразно която е забранено предлагането и продажбата на алкохолни напитки и тютюневи изделия на деца, т.е. таза забрана касае непълнолетни лица, каквото лице безспорно е доказано, че е Н. Х. Непосочването на думата „дете“ и в двата акта, а посочването, че нарушението се отнася до непълнолетно лице по никакъв начин не е довело до ограничаване правото на нарушителя по чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.55, ал.1 от НПК да узнае всички елементи от състава на нарушението, за което е привличен към административнонаказателна отговорност, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. На основание изложените мотиви, поради липса на предпоставките за възобновяване на административнонаказателното производство по влязлото в сила наказателно постановление, съдът в настоящия си състав намира, че искането следва да се отхвърли. Водим от горното, Съдът