Мотиви към Решение № 350 от 11.3.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1395/2024 г.

към Решение от 11.03.2024 г. по АНД № 1395/2024 г. по описа на ПРС, ІІI н.с.

Мотиви

Производството е по реда на чл.32 от ЗООРПСМ. Образувано е по внесен Акт № 4 от 10.03.2024 г. за констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ от З. С. Ш., заради това, че виновно е нарушил чл. 21, т. 15 от ЗООРПСМ.

В открито съдебно заседание нарушителят се явява лично не признава вината си, дава обяснения и изразява съжаление.

Съдът от фактическа страна установи следното: З. С. Ш. - ЕГН: ••••••••••, роден на ••••, живущ в ••••, б., б. гр., неженен, със средно образование, неженен, неработещ, осъждан, на 10.03.2024 г. се намирал в гр. Пловдив като присъствал на провел се футболен мач между отборите на ПФК „Ботев“ – Пловдив и ПФК „Лудогорец“, като посетител в спортен обект стадион „Христо Ботев“, находящ се на бул. „Източен“, № 10. Около 17: 20 нарушителят Ш. е намирал на южната трибуна където бил за белязан от служители на СПС - Б. Д. и Т. Т.- ••••. Същите се усъмнили, че лицето има наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в България или чужбина и след проверка се установила, че действително на лицето била наложена такава за срок от 2 години с Решение № 1755/09.09.2022 г., в сила от 13.09.2022 г. по АНД 4950/2022 г. по описа на РС –Пловдив. Полицейските служители установили самоличността на лицето З. Ш. и потвърдили съмненията си. След това нарушителят бил отведен в 06 РУП и бил задържан за 24 часа.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията и сведенията на свидетелите Б. Д. и Т. Т., докладна записка, справка АИС БДС, справки за криминалистични регистрации, лист за преглед от ЦСМП и амбулаторен лист за преглед. Посоченото в обясненията на свидетелите Б. Д. и Т. Т. съдът кредитира, тъй като на първо място се подкрепят от останалия събран доказателствен материал, били са свидетели очевидци, без връзка или отношение към нарушителя или футболния отбор и са изпълнявали служебните си задължения. Съдът ги кредитира, тъй като в своята цялост доказателствените материали чертаят една безпротиворечива фактическа обстановка описана в акта за констатиране на противообществена проява по време на спортно мероприятие и в нарушение на ЗООРПСМ.

Обясненията на нарушителя съдът кредитира в частта им, че същият се е намирал на мястото и по време на мача, което се подкрепя от останалите събрани доказателства. Съдът не кредитира обясненията му в частта относно факта че е бил хванат още на входа и че се е явил като стюард с цел да изкара пари, като счита това за негова защитна версия, която впрочем е негодна да изключи вината на нарушителя. Не се събраха доказателства, които да опровергават записаното в акта относно времето, мястото, авторството и механизма на деянието. Не се установиха празноти във фактите, които да се нуждаят от допълване чрез събиране на допълнителни доказателства. Установява се, че нарушителя е посетил спортно мероприятие футболна среща между отборите на ПФК „Ботев“ Пловдив и ПФК „Лудогорец“ Разград в двегодишния срок на забраната да посещава такива в България или чужбина като е пребивавал в спортен обект „Христо Ботев“, находящ се на бул. „Източен“ № 10 на южната трибуна, което представлява извършване на противообществена проява /спортно хулиганство/ по смисъла на чл. 21, т. 15 от ЗООРПСМ.

Актът за констатиране на проява на дребно хулиганство е редовно съставен, подписан от нарушителя, двама свидетели и актосъставителя. Очертана е релевантната фактическа обстановка и при изготвянето не са допуснати процесуални нарушения. Извършеното от Ш. деяние, представлява такава проява, която се явява против установения ред в обществото и е извършена по време на спортна проява и във връзка с нея, каквото се изисква от закона, за да е осъществен състава на нарушението по ЗООРПСМ.

От правна страна съдът намира, че е осъществен състава на спортното хулиганство по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 15 от ЗООРПСМ, което се изразява в пребиваване в спортен обект по време на спортна проява в срока на наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина. Осъщественото деяние е противоправно. Извършено е виновно, тъй като деецът е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е могъл да ги предотврати. Представлява и нарушаване на обществения ред, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по НК.

При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете, че деянието не се отличава с по-висока степен на обществена опасност. Нарушителя, макар и осъждан не е личност с висока степен на обществена опасност, а и със сериозен здравословен проблем, поради което и наказанието „Задържане от 5 до 15 денонощия в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“ се явява неподходящо и нецелесъобразно. Тежестта на нарушението и обществено опасните последици, които са настъпили от деянието не предполагат необходимост от задържане на нарушителя, тъй като това би било неоснователна репресия спрямо него. С оглед поправяне и превъзпитанието му, най-подходящо се явява полагането на общественополезен труд. При определяне на срока, съдът се води изключително от характера на спортното хулиганство, а именно не високата степен на обществена опасност на извършеното. Все пак като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът намира прякото нарушаване на забрана наложена от съда за вече извършено нарушение по ЗООРПСМ, което води до извод за определена упоритост в несъобразяването с нормите регулиращи обществените отношения свързани със спортното хулиганство. В тази връзка съдът намери че срок на наказание ориентиран към минимума, а именно от 80 часа, следва да е подходящо за постигане на целите на индивидуалната и генералната превенция. По отношение на кумулативно предвидената за налагане мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната или чужбина“ съдът отчете същите обстоятелства и мотивиран от тях определи срок на изтърпяване на забраната за 2 години, тъй като извърши преценка, че дори да определи по-висок срок същото няма да произведе поправителния ефект, търсен с налагането му. Настоящата инстанция счита, че в този размер на наказанията биха допринесли да се постигне целеният им ефект, а именно нарушителя да се поправи и същевременно да се въздържа от евентуални бъдещи прояви на спортно хулиганство или други противообществени прояви.

По изложените съображения постанови своя акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: