Решение № 36738 от 7.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3468/2025 г.

Производството е по реда на 10а, ал. 4 от ЗЧРБ във вр. чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на И. Ч., [държава], роден на 10. 08. 1979 г., чрез адв. А. Т., САК, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, срещу Отказ за издаване на виза рег. № TBS 24000644V от Р. Д., II секретар, ЗКС в Посолството на [държава] в Тбилиси, [държава], постановен по заявление № TBS24000644/13. 11. 2024 г. С жалбата се иска отмяна на отказа като незаконосъобразен и връщане на преписката за ново разглеждане от административния орган. Правят се възражения, че са представени всички необходими документи, включително и писмо от Дирекция „Миграция“ за предоставяне на достъп до пазара на труда на основание чл. 24и от ЗЧРБ. Основанието за отказ – чл. 10, ал.1, т. 17 от ЗЧРБ /не се доказва достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен престой/ не кореспондира с фактите, че лицето е трудово ангажирано за периода от 03.10.2022 г. до 29.02.2024 г. в „Енерго – про Варна“ ЕАД, с което дружество има сключен договор, както и предоставен достъп до пазара на труда. Целта и условията на престоя са доказани и няма основание за отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване. Относно засягането на правата по ЕКПЧ се сочи, че е засегнато правото на личен живот по чл. 8, ал.1 от ЕКПЧ, в това число упражняване на трудова дейност и изграждане на емоционални и социални връзки с цел развитие и проявление на личността. В хода на съдебното производство доводите се поддържат от адв. Т.. Ответникът - Завеждащ „консулска служба“, консулско длъжностно лице, втори секретар, при Посолство на [държава] в [населено място], [държава], чрез магистър по право И. А., оспорва жалбата. Софийска градска прокуратура, редовно уведомена, не участва в съдебното производство. Съдът от фактическа страна приема за установено следното: Производството пред административния орган е започнало по заявление №TBS24000644/13. 11. 2024 г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип „Д“, подадено от И. Ч., [държава], роден на 10. 08. 1979 г. в Посолството на [държава] в Тбилиси, [държава]. В заявлението като цел на пребиваването е посочена работа в база „Енерго – 1“ Варна. В административната преписка е приложено копие на валиден национален документ за самоличност, договор с „Енерго про“ Варна, декларация от работодателя за осигурено жилище, застраховка. Към заявлението е приложено писмо рег. № 92419/11.11.2024 г. на дирекция „Миграция“, видно от което, И. Ч. има предоставен достъп до пазара на труда на основание чл. 24и от ЗЧРБ за срок от три години. Извършено е съгласуване с ДА“НС“, която е дала становище, че апликантът не е идентифициран като заплаха за националната сигурност, но попада в хипотезата на чл. 10, ал.1, т. 17 от ЗЧРБ, тъй като при извършената проверка е било установено, че лицето няма предоставен достъп до пазара на труда. Постановен е процесния отказ с правно основание чл. 10, ал.1, т. 17 от ЗЧРБ и мотиви, че апликантът няма предоставен достъп до пазара на труда в [държава]. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима като подадена от адресата на акта, в срок, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 – виза „Д“, не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека. Жалбоподателят твърди такова засягане на правата му по чл. 8 от Конвенцията, като съдът счита, че недопускането му до пазара на труда в [държава] засяга правото му на личен живот. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспореният отказ за издаване на дългосрочна виза вид "Д" е издаден от компетентен административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 9г, ал. 1 от ЗЧРБ и чл. 10, ал. 1 от НУРИВОВР, визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на [държава] или от такива представителства на друга държава-членка на Европейския съюз, с която [държава] има сключено споразумение за представителство за приемане на заявления за визи и за издаване на визи. В тази връзка, по делото от страна на административния орган са представени Заповед № 95-00-26/16.01.2025 г. на Министър на външните работи на [държава] вр. чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от НУРИВОВР вр. чл. 5, ал. 3 от УС на М. вр. чл. 25, ал. 1, 2 и 4 от ЗА, както и Заповед № Ав-02-11/19.06.2024 г. на посланика на [държава] в посолството в [населено място], [държава], с които е възложено на ответника да съставя и връчва откази на визи по чл. 34 от НУРИВОВР. Спазена е установената писмена форма на административния акт: отказът е на стандартен формуляр за уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза. Съдържат се реквизитите по Приложение № 7 от НУРИВОВР, изискуеми и от общите изисквания на АПК, в съобразителната му част са посочени поредният номер и датата на заявлението на чужденеца, посочена е разпоредбата от приложимия нормативен акт – чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, изложени са последователно приетите за установени от органа факти, анализирана е относимата правна уредба, формирани са ясни правни изводи. Диспозитивът на акта кореспондира на неговата обстоятелствена част. Актът носи подпис на неговия издател. Указан е редът за неговото обжалване. Следователно оспореният административен акт е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал.2 от АПК. Отказът е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административно-производствените правила, довело до противоречие с материалния закон. Отказът за издаване на виза е издаден на основание чл. 10, ал.1, т. 17 от ЗЧРБ, доколкото е прието, че жалбоподателят не може да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. Излагат се допълнителни мотиви, че няма предоставен достъп до пазара на труда в [държава]. Съгласно чл. 10, ал. 1 т. 17 от ЗЧРБ се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато не може да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит, а според ал. 2 от същата разпоредба в случаите по ал. 1 може да бъде издадена виза или разрешено влизането на територията на [държава] по причини от хуманитарен характер или когато това се налага от държавния интерес или от изпълнението на международни задължения. В случая целта и условията на заявеното пребиваване са доказани. Целта е работа по сключен договор с „Енерго про“ Варна, пребиваването е в помещения, осигурени от работодателя. Не отговаря на истината изложеното в мотивите на отказа, че жалбоподателят няма предоставен достъп до пазара на труда в [държава] Видно от документите по административната преписка, по-конкретно – от писмо рег. №536400-92419, екз. № 1 от 11.11.2024 г. на МВР-Дирекция „Миграция“, на жалбоподателя е предоставен достъп до пазара на труда в [държава] по чл. 24и от ЗЧРБ за срок от 3 г. Становището на ДА“НС“ също не отчита предоставения достъп до пазара на труда в [държава], като по същество са изложени мотиви, че апликантът не е идентифициран като заплаха за националната сигурност. Писмо рег. №536400-92419, екз. № 1 от 11.11.2024 г. на МВР-Дирекция „Миграция“ не е обсъдено от ответния административен орган, което определя акта като незаконосъобразен, като противоречащ на чл. 35 от АПК, според който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Предвид гореизложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът приема, че жалбата е основателна и издаденият отказ на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ следва да се отмени, като незаконосъобразен. С оглед на това, че естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане на заявлението на жалбоподателя административният орган следва да извърши преценка на относимите факти и обстоятелства в контекста на приложението на ЗЧРБ и указанията по това решение. Въз основа на гореизложеното, съдът