РЕШЕНИЕ

№ 11044

Пловдив, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ЗДРАВКА ДИЕВА При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20257180702124 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Д. Ч. Б., [населено място], [улица], с пълномощник адв. Ст. П. обжалва мотивиран отказ рег. № 484р-15524/22.08.2025г., издаден от ВПД Директор на ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“.

• В жалбата е заявено, че с оспорения административен акт е отказано ползване на платен отпуск за обучение по чл.169 ал.1 КТ вр. със заявление вх.№ 6810р-10160/05.09.2024г. въз основа на общи съображения – недостиг на служители, миграционен натиск, вече разрешение отпуски на други лица, без да конкретизира как отсъствието на оспорващото лице ще доведе до блокиране на дейността. Твърденията за миграционен натиск и намален състав не са подкрепени с официални данни или справки. В тази вр. се поддържа немотивираност на акта – чл.59 ал.2 т.4 АПК, тъй като доводите на административния орган за кадрови недостиг са в множествено число, без вписани конкретни обстоятелства, свързани с длъжността и функциите на жалбоподателя. Счита се, че платеният учебен отпуск е гарантирано право на работника, когато са налице законовите предпоставки. Ограничаването му е допустимо единствено в изключителни случаи, които следва да бъдат доказани от работодателя, каквито доказателства в случая отсъстват. Твърди се и нарушение на принципа на съразмерност – чл.6 АПК, поради недоказана реална невъзможност за преорганизация на службата. Отказът води до сериозни вреди за жалбоподателя, вкл. риск да пропусне учебната година. Поискана е отмяна на отказа и в молба от 07.11.2025г. е заявено искане за присъждане на направените разноски /1010лв., списък, л.18/.

В писмени съображения по същество адв. П. твърди, че оспореният отказ не е вътрешноведомствен акт, а волеизявление на орган на власт, което пряко засяга права и законни интереси на държавен служител – отказва се заплащан от работодателя платен отпуск и се препятства правото му на обучение и професионално развитие. Поради това актът подлежи на съдебен контрол и доводите на ответника за вътрешноведомствен акт са неоснователни. Посочено е, че Д. Б. е държавен служител – полицай в ЗЖУ-Пловдив /акт за встъпване в длъжност от 18.09.2023г.; заповед за назначаване/, който съгласно Уверение № 13611/16.08.2024г. АМВР, е записан студент-задочна форма по специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“. В тази вр. на 05.09.2024г. е подадено заявление за платен отпуск за обучение по чл.169 ал.1 КТ за периода 02.09-27.09.2024г. На 22.08.2025г. – почти година по-късно, е издаден мотивирания отказ, с позоваване на общи данни, както и че искането касае „минал период“.

Предвид описаните факти и обстоятелства се твърди, че органът се е произнесъл съществено просрочено и в противоречие с чл.57, чл.13 и чл.14 АПК, като не може да черпи права от собственото си бездействие, за да откаже впоследствие с аргумент „минал период“. В допълнение към доводите за отсъствие на конкретни мотиви е посочено, че липсват конкретни фактически данни – численост по щат и списъчен състав към релевантния период; кои служители, в кои звена и за какви периоди са ползвали отпуски; какви конкретни оперативни задачи са били препятствани; какви алтернативни мерки за реорганизация са разгледани; защо именно жалбоподателят е предпочетен за отказ при наличие на разрешения за други двама служители от същия сектор. Отказът е издаден и в нарушение на чл.35 АПК – не са приложени графици, справки за командировани по границата, заповеди за дежурства и др., поради което констатациите остават неподкрепени с доказателства. Заявено е, че дори при наличие на оперативна самостоятелност по чл.169 КТ, административната преценка не е безконтролна и подлежи на съдебна проверка за съответствие с целта на закона, съразмерност, равнопоставеност и обоснованост. Счита се отказът да е постановен в несъответствие с целта на закона, тъй като специалността е пряко свързана със службата и периодът на занятията не може да е самостоятелен мотив за отказ, защото законодателно е предвиден периодът на отпуск за обучение. Отказът в случая е крайна мярка, без да е доказана обективна невъзможност за прилагане на по-леки мерки – реорганизация на графика, вътрешно разместване, временна ротация, пренареждане на отпуски. Освен това – след като на двама служители от същия сектор е разрешен отпуск за обучение, липсват критерии, по които отпуск е разрешен и защо те не са приложими за жалбоподателя. Оперативната самостоятелност не освобождава органа от задължението за мотивиране на акта.

• Ответникът ВПД Директор на ГД Жандармерия, Специални операции и борба с тероризма счита жалбата за недопустима, представляван от гл.юрисконсулт И. В.. В писмен отговор по жалбата /л.21 и сл./ се поддържа недопустимост на оспорването по см. на чл.159 т.1 и т.4 АПК, поради липса на нарушени или застрашени права и интереси на лицето с арг. от Решение № 21/1995г. на КС по к.д. № 18/1995г. и Т.Р.№ 2/2014г. на ВАС по т.д.№ 2/2013г. Счита се, че оспорения мотивиран отказ не е индивидуален административен акт и представлява вътрешнослужебен акт с цел – организиране работата и дейността на МВР. Поддържа се, че не е налице и хипотезата на чл.2 ал.2 т.3 АПК с позоваване на определение по адм.д.№ 936/2022г., АС – Пловдив.

Жалбата се счита алтернативно за неоснователна, тъй като оспорващото лице не е посочило кои точно негови права и законни интереси и по какъв начин са нарушени. Обжалваният отказ е за минал период през учебната 2024-2025г., която е приключила, поради което неоснователно се поддържат сериозни вреди. Твърди се, че отказът не нарушава или застрашава правото на обучение на мл. инспектор Б., тъй като му е отказано единствено ползването на платен отпуск за обучение за минал период, като отпускът за обучение е правна възможност, тъй като правото на отпуск може да се упражни само със съгласие на работодателя и изцяло в право на работодателя е да прецени на кой служител да разреши ползване на отпуск за обучение. Посочено е, че в ЗМВР и в КТ не е предвидено задължение за работодателя да мотивира отказа си за ползване на отпуск за обучение и няма норма, съгласно която отказът да подлежи на съдебен контрол. Единственото задължение е съгласието на работодателя да се изрази в писмена форма за всеки отделен случай. В тази вр. е цитирана нормата на чл.171 ал.2 КТ и Решение № 8345/2010г. по д.№ 15829/2009г., ВАС.

Искането за отмяна на отказа и разрешаване на ползване на отпуск за обучение за минал период се счита за недопустимо, тъй като преценката изцяло принадлежи на работодателя / органа по назначаването и то в минал момент. Заявено е, че отказът на органа по назначаването в конкретната хипотеза не пресича възможността служителят да се обучава, а възможността единствено да се възползва от допълнителен платен отпуск в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, съгласно чл.169 КТ.

Поддържа се издаване на отказа от компетентен орган в съответствие с чл.159 ал.1 ЗМВР и чл.37 с.з. Д. Б. е назначен със Заповед № 484з-3482/15.09.2023г. на директора на ГД ЖСОБТ на младши изпълнителска длъжност – мл.инспектор, включително и в ЗЖУ – Пловдив. Със Заповед № 8121з-315/23.03.2021г. на министъра на вътрешните работи са делегирани на ръководителите на структури по чл.37 ЗМВР – да разрешават/отказват ползването на платен годишен отпуск, вкл. и за обучение, на всички служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР в подчинените им дирекции.

Поискано е жалбата да бъде отхвърлена като недопустима и неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и намаляването му съобразно нормативно установения минимум.

Окръжна Прокуратура – Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена в 14 дневен срок – на 26.09.2025г., считано от датата на запознаване с административния акт – 23.09.2025г. В отказа не е посочен срок за оспорване – приложима е нормата на чл.140 ал.1 АПК.

1. По отношение допустимост на жалбата: Неправилно ответникът квалифицира оспорения отказ като вътрешнослужебен акт, незасягащ права и интереси на адресата. В тази насока съдът се позовава на съдебната практика, поради липса на основание за отклонение от възприетото от ВАС в конкретния случай: „Не веднъж Върховният административен съд е приемал, че отказът на орган по назначаването да разреши искане за ползване на неплатен годишен отпуск има характер на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол/вж. в тази насока Решение № 13542 от 6.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 8128/2018г., V о., /. Независимо обаче от вида на акта, погрешен е извода на първоинстанционния съд, че в случая не е приложима и общата клауза за обжалваемост по чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и изключението на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. В допълнение, в т. 6 от съобразителната част на Решение № 21/26.10.1995г. по конституционно дело № 18/1995г. на Конституционния съд, оспорването на вътрешнослужебните актове по съдебен ред е допустимо само в случаите, когато същите са изгубили своя чисто тълкувателен или вътрешен характер и проявяват действие "навън" - спрямо трети лица (граждани и юридически лица).“ – Определение № 7539/2022г. по д. № 5192 / 2022г. на ВАС, с което е отменено цитираното от представителя на ответника Определение № 675 / 2022г. по адм. дело № 936/2022г. на АС - Пловдив.

Тъй като посоченото определение на ВАС и съдържащото се в същото решение касаят неплатен годишен отпуск, се съобрази, че отпуските от Раздел първи на Глава осма от Кодекса на труда /КТ/ се ползват от учащите във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително – чл.171а КТ. В тази вр. следва да бъде посочено, че съгласието на работодателя е част от фактическия състав на нормите от раздела.

Оспореният отказ е правно основан на чл.175 ал.2 ЗМВР вр. с чл.169 ал.1 ЗМВР, като съгласно чл.175 ал.2 ЗМВР: „За обучението по ал. 1 държавните служители имат право да ползват отпуските по чл. 169 – 171а от Кодекса на труда само след получено съгласие от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице.“. Съгласието се разглежда във вр. с ал.1 от чл.175 ЗМВР: „Държавните служители могат да придобиват образователно-квалификационни и образователни и научни степени в области, професионални направления и специалности на висшето образование.“. Следователно, правото на държавните служители на обучение от обхвата на чл.175 ал.1 ЗМВР се осъществява посредством и ползване на отпуските по чл. 169 – 171а КТ, като според ЗМВР - само след получено съгласие от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице. Затова несъгласието отрича възможността от ползването на предвидените отпуски за целите за обучението по чл.175 ал.1 ЗМВР и пряко засяга права и интереси на обучаващ се държавен служител. В тази насока е Решение № 3980 от 14.04.2025г. на ВАС по адм. д. № 1914/2025г.: „…Образувано по касационна жалба, подадена от Директора на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", чрез процесуален представител, срещу решение № 11368/30.12.2024 г., постановено по адм. дело № 2130/2024 г. на Административен съд /АС/ - Пловдив, с което е отменен негов отказ по заявление рег. № 6810р-10160/5.09.2024 г., подадено от Д. Ч. Б. за ползване на платен отпуск за обучение.“. С посоченото съдебно решение на ВАС е оставено в сила Решение № 11368/30.12.2024г. по адм. дело № 2130/2024г. на АС – Пловдив, с което е отменен отказ на Директора на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" по заявление за ползване на платен отпуск за обучение. Следва извод за наличие на индивидуален административен акт, пряко засягащ права и интереси на адресата, поради което подлежащ на оспорване по съдебен ред.

Жалбата не е недопустима поради приключила учебна година – в хипотеза на отпаднал правен интерес, тъй като преписката не съдържа данни Анотирана съдебна практиказа прекратяване служебното правоотношение на Д. Б., както и за прекъсване или прекратяване на обучението в АМВР. Макар заявлението, във вр. с което е издаден оспорения отказ да касае ползване на платен отпуск за обучение за учебната 2024/2025г. и този срок да е изтекъл към дата на издаване на отказа, за жалбоподателят е налице правен интерес от оспорване с оглед възможността за обезщетение по реда на чл.203 и сл. от АПК при евентуална отмяна на административния акт. Жалбата и писмените съображения по същество не съдържат искане за отмяна на отказа с разрешаване на поискания отпуск, а само за отмяна на административния акт.

Обжалваният отказ е издаден в изпълнение на Решение № 11368/30.12.2024г. по адм. дело № 2130/2024г. на АС – Пловдив, което е посочено в акта и отрича довода за недопустимост на жалбата. С цитираното по-горе Решение № 3980 от 14.04.2025г. на ВАС по адм. д. № 1914/2025г. е оставено в сила Решение № 11368/30.12.2024г. по адм. дело № 2130/2024г. на АС – Пловдив, с което е отменен отказ на Директора на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" по заявление за ползване на платен отпуск за обучение от настоящия жалбоподател – рег. № 6810р-10160/05.09.2024г., л.41. По това заявление е издаден обжалвания мотивиран отказ, като АС – Пловдив и ВАС са приели, че без мотиви е отказано на Д. Б. да осъществи правото си на отпуск за обучение, тъй като върху заявлението е вписано „Не съм съгласен!“ и е положен подпис от дата 10.09.2024г., а Б. е запознат на 27.09.2024г., удостоверено с подпис на лицето – л.41 гръб.

Тоест, обжалвания в настоящото съдебно производство административен акт е издаден след постановяване на Решение № 11368/30.12.2024г. по адм. дело № 2130/2024г. на АС – Пловдив, с което е отменен отказ на Директора на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" по заявление рег. № 6810р-10160/05.09.2024г., подадено от Д. Б. за ползване на платен отпуск за обучение и преписката е върната на Директора на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", за ново произнасяне по заявление с рег. № 6810р-10160/05.09.2024 г. подадено от Б. при спазване на указанията, дадени в мотивите, оставено в сила с Решение № 3980 от 14.04.2025г. на ВАС по адм. д. № 1914/2025г.

1. При разглеждане на жалбата по основателност се съобразиха фактическите и правни основания в отказа, данните от преписката и нормата на чл.170 ал.1 АПК: „Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.“, като доказателствената тежест е указана на страните при насрочване на делото.

2.1. Фактически и правни основания: Приложени са чл.175 ал.2 ЗМВР и чл.169 ал.1 КТ във вр. със заявление рег. № 6810р-10160/05.09.2024г. на Б. – младши инспектор в група 02, сектор 02 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ на ЗЖУ – Пловдив към дирекция „Жандармерия“. Отказът да бъде разрешено ползване на платен годишен отпуск за обучение по чл.169 ал.1 КТ е основан на следните съображения: 1. Към момента на подаване на заявлението са взети предвид обектите, които се охраняват и задачите, които изпълнява сектор 02 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ на ЗЖУ – Пловдив, големият брой незаети щатни бройки в него – около 1/6, командироването на почти половината наличен състав на българо-турската и българо-гръцката граница вр. със засилен миграционен натиск, планираните и включени в графика годишни отпуски на девет служители – при които твърдения е счетено, че отсъствието на още служители в този период ще затрудни значително изпълнението на ежедневните задължения в сектора; 2. На двама служители от същия сектор вече е разрешен отпуск за обучение, а на останалите е отказан, при което е прието, че ако се разреши на още служители, секторът няма да функционира, което е недопустимо.; 3. Очните занятия и изпитните сесии са с продължителност около 2-3 седмици, поради което служителят ще отсъства за значителни периоди от време, през което ще се наложи неговите функционални задължения да се изпълняват от останалите служители в сектора, който е в намален състав. Това ще доведе до нарушения в графика, същевременно ще се натовари допълнително наличния състав и ще доведе до генериране на извънреден труд и неговото заплащане, което е допълнителен разход за дирекцията.

В представено удостоверение от МВР – част от преписката /л.25/ е вписано, че със Заповед № 8121к-12311/03.09.2024г. на министъра на вътрешните работи, считано от 03.09.2024г. за ВПД директор на ГДЖСОБТ – МВР е назначен гл. комисар Н. Н. и продължава да изпълнява заеманата от него длъжност, като със заповед № 8121к-10447/29.09.2025г. еднократно е удължен срока на временното преназначаване с още една година, считано от 03.09.2025г. Посоченото лице заема длъжността на административен орган – издател на оспорения отказ към дата на постановяването му – 22.08.2025г. Авторство не е оспорено и не е налице хипотеза на заместване. Преписката съдържа заповед за оправомощаване на длъжностно лице по см. на чл.175 ал.2 ЗМВР, поради което отказът е издаден от компетентен орган. В Заповед № 8121з-315/23.03.2021г. на Министъра на вътрешните работи /л.29 и сл./ - т.4 е посочено, че ползването на платения годишен отпуск се разрешава въз основа на заведено под номер в съответното деловодство заявление по образец – приложение № 2, с резолюция на: а/ министъра на вътрешните работи – за главния секретар на МВР, директора на дирекция "Вътрешна сигурност", ректора на АМВР, директора на Националния институт по криминалистика и директора на Института по психология; б/ главния секретар на МВР – за заместник главния секретар на МВР, директорите на главните и областните дирекции, директорите на дирекция "Миграция" и дирекция "Международно оперативно сътрудничество"; в/ ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР или оправомощени от тях лица – за останалите случаи. Съгласно чл. 37 ал. 1 т. 1 ЗМВР, главните дирекции са сред основните структури на МВР, поради което директора на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" е ръководител на структура по чл. 37 ЗМВР – компетентен да разреши или откаже отпуска за обучение на служител в група 02 от сектор 02 "Патрулно-постова дейност и масови мероприятия" на Зонално жандармерийско управление – Пловдив към дирекция "Жандармерия" при Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", какъвто е жалбоподателя. В тази вр. – в раздел III от същата заповед - т. III. 23. 2. е указано, че отпуските по т. 23, в обхвата на които и за обучение, с изключение на отпуските за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване до 135-ия ден се разрешават от ръководителите по т. 4.

По отношение оспорващото лице се установи, че със Заповед № 484з-3482/15.09.2023г. на ВПД директор на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" /л. 26, 27/, Д. Б. е назначен на длъжност полицай в група 02 от сектор 02 "Патрулно-постова дейност и масови мероприятия" на Зонално жандармерийско управление – Пловдив към дирекция "Жандармерия" при Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" – МВР, със специфично наименование на длъжността "младши инспектор". Жалбоподателят е встъпил в длъжност на 18.09.2023г., видно от Акт за встъпване в длъжност /л.28/.

Със заявление от 05.09.2024г., рег. № 6810р-10160/05.09.2024г. /л.41/ до ВПД директор на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", чрез директора на Дирекция "Жандармерия" – ГДЖСОБТ, Б. поискал съгласие за ползване на платен отпуск за обучение по чл. 169 ал. 1 КТ, на основание чл. 175 ал. 2 и чл. 190 ал. 1 ЗМВР. В заявлението е посочено, че е приет като студент в Академията на МВР за пет годишен срок на обучение в задочна форма, за придобиване на образователно-квалификационна степен на висше образование "бакалавър" по специалност "Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред", считано от учебната 2024/2025 година. Към заявлението е приложено Уверение № 13611/16.08.2024г. /л. 42/, издадено от Академия на МВР, Факултет "Полиция", според данни от което Б. ще бъде на очни от 02.09.2024г. до 27.09.2024г.

Върху заявлението са положени две резолюции "не съм съгласен", за които във влязлото в сила Решение № 11368/30.12.2024г. по адм. дело № 2130/2024г. на АС – Пловдив, е прието, че подпис от 10.09.2024г. е на директора на Дирекция "Жандармерия", а от 11.09.2024г. от директора на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", с печати на съответните дирекции.

2.2. Както бе посочено, правото на държавните служители на обучение от обхвата на чл.175 ал.1 ЗМВР се осъществява посредством и ползване на отпуските по чл. 169 – 171а КТ, като според ЗМВР - само след получено съгласие от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице. Затова несъгласието отрича възможността от ползването на предвидените отпуски за целите за обучението по чл.175 ал.1 ЗМВР и пряко засяга права и интереси на обучаващ се държавен служител. Специалният ЗМВР е регламентирал ползването на платен отпуск за обучение при разрешителен режим, поради което при отказ да бъде разрешено ползването му е дължима мотивация. В тази вр. неоснователно представителят на ответника твърди липса на задължение за обосноваване на отказа, освен което следва да бъде съобразено, че в раздел I от Заповед № 8121з-315/23.03.2021г. на Министъра на вътрешните работи - т. 4. 1. /л.30/ е вписано, че при отказ да разреши ползването на отпуск или на част от него ръководителят по т. 4 посочва мотиви в резолюцията си.

Оспореният отказ съдържа твърдения и констатации, възприети от административния орган за фактически основания. Фактическите основания представляват конкретни факти, които е необходимо да бъдат доказани с данни от преписката или установени в хода на съдебното производство на основание чл.170 ал.1 АПК - административният трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Указания за това са отправени към ответника при насрочване на делото, като вместо изпълнението им, представителят на административният орган поддържа, че не са дължими съображения, обосноваващи отказа да бъде разрешено ползването на платен отпуск за обучение.

Преписката не съдържа доказателства за твърденията в отказа – фактически основания: По т.1 – отсъства информация за обектите, които се охраняват и за задачите, които изпълнява сектор 02 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ на ЗЖУ – Пловдив, към дата на подаване на заявлението. В тази вр. преписката не съдържа и по делото не са представени данни за функционалните задължения на длъжностите от сектор 02 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ на ЗЖУ – Пловдив. Липсва щатно и поименно длъжностно разписание към дата на подаване на заявлението, представящо твърденият голям брой незаети щатни бройки в сектора – около 1/6. Отсъстват актове за командироване на почти половината наличен състав на българо-турската и българо-гръцката граница вр. със засилен миграционен натиск. Няма данни за графика годишни отпуски, съдържащ информация за планираните и включени в същия отпуски на девет служители по отношение периода на очните занятия, за които е поискано разрешаването на платен годишен отпуск.; По т.2 – отсъстват заявленията и разрешенията за ползване на отпуск за обучение на двама служители от същия сектор – в периода на отсъствието за очни занятия, за което е поискано от жалбоподателя разрешение за ползване на платен отпуск за обучение.; По т.3 – липсват данни за актуален работещ състав на сектора за периода 02.09.-27.09.2024г. и за функционалните задължения на жалбоподателя.

Предвид недоказани посочените в отказа твърдения за факти, обосноваващи извода на административния орган, актът не е обоснован. Липсата на доказателства за твърденията не позволява проверка на изводите на органа /отсъствието на още служители в този период ще затрудни значително изпълнението на ежедневните задължения в сектора; секторът няма да функционира, което е недопустимо; нарушения в графика, същевременно ще се натовари допълнително наличния състав и ще доведе до генериране на извънреден труд и неговото заплащане, което е допълнителен разход за дирекцията/.

В хода на делото не бяха представени доказателства за всяко от изложените в отказа твърдения относно факти, обосноваващи преценката на органа. Поради това същата не е обоснована и липсата на доказателства отрича възможност за проверка относно спазване нормата на чл.35 АПК, както и принципа на съразмерност в чл.6 АПК.

Съобрази се, че проверката за законосъобразност на административния акт обхваща правни и фактически основания за издаване с приоритет на второпосочените. Мотивите на административния акт могат да предхождат същия като се съдържат в друг документ от административната преписка, към който е направена препратка, но не е допустимо допълване на фактически основания в съдебната фаза при оспорването му, вкл. в писмено становище на административния орган или на процесуалния му представител. В случая не само не са представени доказателства за възприетите в отказа фактически основания, но и се отрича задължението на органа да мотивира отказа. Волеизявлението на административния орган следва да бъде обосновано с конкретни доказателства за натовареността на сектора спрямо периодът на заявеният за ползване платен годишен отпуск за обучение. Административният орган дължи ясна обосновка при произнасяне по заявлението и в случая не е възможно да бъдат съпоставени твърденията и изводите в отказа с действителното обективно състояние в сектора към конкретния период, за да се прецени правилността на преценката за отказ. Същевременно актът не препраща към нито един документ от преписката за целите на фактическото обосноваване на акта, а преписката не съдържа нито един документ във вр. с изложените в отказа данни. Преценката за законосъобразност на акта изисква да бъдат проверени възприетите от органа фактически основания, дори пряко непосочени в административния акт, но с препратка към части от преписката, както и дали правните основания съответстват на фактическите. По посочените критерии обективно не е възможно да бъде направена преценка поради отсъствие на доказателства за посочените в отказа данни.

В допълнение се отбелязва, че професионалното обучение е регламентирано в по Наредба № 8121з-433 от 16.03.2017г. за придобиването на професионална квалификация във връзка с изпълнението на длъжностните задължения по основните задачи и дейности на МВР, както и развиване на професионалните знания и умения и за поддържане устойчиво ниво на професионална квалификация. Според Уверение № 13611/16.08.2024г. жалбоподателят е приет в Академията на МВР за пет годишен срок на обучение в задочна форма, за придобиване на образователно-квалификационна степен на висшето образование "бакалавър" по специалност "Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред", считано от учебната 2024/2025 година. За периода на очните занятия не е представен график или друг документ, който да обоснове извод за припокриване на периода с такъв за изпълнение на задачи и поставени цели от дейността на сектора.

И при второто разглеждане на заявлението липсват доказателства за изпълнение на чл. 175 ал. 2 ЗВМР - изпращане по служебен път до министъра на вътрешните работи на подаденото от Б. заявление, предмет на отказа.

Следва да бъде отчетено, че съгласно чл. 169 АПК: „При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.“. Основните принципи на АПК са приложими и при издаване на административен акт по см. на чл.169 АПК. Съдебният контрол за законосъобразност изисква проверка за съобразяване с основните принципи на АПК, които са гаранция за законосъобразност на административен акт, издаден и при оперативна самостоятелност. Затова недоказаните твърдения в отказа не позволяват преценка за съобразяване с основните принципи в АПК и отричат обоснованост на акта.

Неспазването на изискването за излагане на мотиви при разрешаване на въпрос по свободна преценка, съставлява основание за отмяна на административния акт - т. 2 от ТР № 4/22.04.2004г. по ТД № ТР-4/2002г.: Въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административно-производствените правила и са основания за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона.

В случая правото на органа на свободна преценка е упражнено в изпълнение на съдебно решение и са изложени фактически твърдения, но същите не са доказани със съответни доказателства, обосноваващи изводите на административния орган.

Предвид изложеното следва извод за незаконосъобразност на отказа, който следва да бъде отменен без връщане на преписката за ново разглеждане от административния орган на подаденото заявление, с оглед времеви период на искания за разрешаване платен отпуск за обучение.

С оглед изхода от спора са дължими за присъждане разноски на жалбоподателя, като възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение се приема за основателно. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /чл.8 ал.3/, но съгласно чл. 8 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималният размер на адвокатското възнаграждение по дела по Закона за Министерството на вътрешните работи възнаграждението е 750 лв. С Решение на СЕС по дело С-438/22г. е отречена невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения. Съобразно цитираното решение осъществената услуга по защита е качествена и цялостна, но конкретните факти и обстоятелства по делото налагат извод за корекция на договорения адвокатски хонорар с присъждане на минимален размер от 750 лв., съгласно чл. 8 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.

Мотивиран така, съдът