Решение № 194 от 15.5.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 225/2024 г.

Производството е по реда е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на Б. А. Б., посочен като председател на сдружение с нестопанска цел „О.м.о.И.-П.“ срещу решение №124/15.03.2024г., постановено по т.д. №167/2024г. по описа на окръжен съд П.. С обжалваното решение е потвърден отказ №•••••••••••••• от 06.03.2024г. на АВ - ТР, постановен по заявление вх. №•••••••••••••• за вписване на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „О.м.о.И.-П.“ със седалище и адрес на управление с. К., община Р., област П., ул.„С.Р.“ №••. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, с искане да бъде отменено и да се отмени отказа на длъжностно лице от А.в., като се дадат съответните указания. Наведени са подробни съображения, свеждащи се до твърдения и доводи, че аргументите на окръжния съд за потвърждаване на отказа на ДЛ по регистрацията представляват пряка дискриминация на етническа основа срещу членовете на сдружението, ведно с доводи, за липса на противоречие на целите на сдружението с Конституцията на РБългария – конкретно – чл.44 ал.2. Жалбоподателят се позовава на КЗПЧос – чл.14 и чл.11, както и на Решение от 28.05.2020г. на ЕСПЧ. Изразено е несъгласие с изводите на съда за несъответствие на Устава с разпоредбите на ЗЮЛНЦ. В постъпилия писмен отговор от А.в. се оспорва изцяло подадената жалба. Претендират се разноски – юрисконсултско възнаграждение. Пловдивският апелативен съд провери основателността на оплакванията, изложени във въззивната жалба и с оглед на представените по делото доказателства прие следното: Със Заявление обр. А15 за вписване на обстоятелства относно сдружение с вх. №•••••••••••••• за вписване на новоучредено сдружение с нестопанска цел в обществена полза с наименование „О.м.о.И.-П.“. За да потвърди обжалвания отказ на ДЛР, окръжният съд на първо място е изложил подробно мотиви, свеждащи се до анализ на Устава на сдружението, съпоставка със съответните разпоредби на ЗЮЛНЦ и изводи за несъответствие с нормите на представения Устав с тези на Закона. Не се споделя казаното от окръжния съд относно необходимостта от по- конкретна индивидуализация на мястото на учредяване на сдружението, което да намери отражение в учредителния протокол и в протокол - решението на управителния съвет /за посочване на конкретен адрес/. Такова изискване не се съдържа, както в ЗЮЛНЦ, така и в чл.33п от Наредба №1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ. Не се споделя и казаното от окръжния съд относно несъответствието на Устава – чл.19 ал.2 т.3 /каквато т.3 Уставът не съдържа/ с чл.39 ал.2 от ЗЮЛНЦ. Цитираната разпоредба на Закона регламентира начина на вземане на решения от върховния орган на сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, препращайки към чл.32 от ЗТРЮЛНЦ. Разпоредбата на чл.19 от Устава съдържа различна регламентация – а именно относно съдбата на имуществото на сдружението след удовлетворяване на кредиторите /вследствие прекратяване на сдружението по предвидените от закона способи/. Вярно е посоченото от окръжния съд, че Уставът не съдържа уредба, възпроизвеждаща изискването на чл.39 ал.3 ЗЮЛНЦ, съгласно което годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, подлежат на независим финансов одит при условията на Закона за счетоводството; на чл.38 и чл.41 ал.3 и ал.4 от ЗЮЛНЦ – относно изискванията за разходване на имущество /като в мотивите на решението е посочена неправилна номерация на разпоредбата на закона – а именно – чл.40, регламентиращ задължения за водене на книги/, но в разпоредбата на чл.20 от ЗЮЛНЦ не са предвидени такива изисквания към съдържанието на Устава. Но регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ е вид охранително производство и обхваща дейността по вписване, заличаване и обявяване в съответните регистри въз основа на заявление по образец. Длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, както и дали са налице останалите изисквания, посочени в чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ. А при обжалване на отказ на длъжностното лице по регистрацията, в правомощията и задълженията на съда е вменена самостоятелна проверка на предпоставките за извършване на заявеното вписване, заличаване или обявяване. В този ред на мисли следва да се посочи, че на първо място в случая не е спазено изискването на чл.7 от ЗЮЛНЦ, съгласно което, наименованието на сдружение с нестопанска цел трябва да включва ясно означение на вида на юридическото лице с нестопанска цел. В чл.3 ал.3 от Устава, в съответствие с изискването за определяне на вида на дейност, е посочено, че сдружението осъществява дейност в обществена полза. Но това не е достатъчно, за да бъде спазено изискването на чл.7 от ЗЮЛНЦ. В конкретния случай, не само протоколът от учредителното събрание от 26.02.2024г., но и Уставът не съдържат обозначение към наименованието на сдружението относно вида на юридическото лице с нестопанска цел съгласно чл.7, във вр. с чл.2 ал.1 от ЗЮЛНЦ. На следващо място налице е непълнота на Устава, свеждаща се до неизпълнение изискването на чл.20, т.12 от ЗЮЛНЦ, съгласно което Уставът следва да съдържа/регламентира реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски. В чл.8, т.9 от Устава е предвидена компетентност на Общото събрание да взима решение относно размера на членския внос и имуществените вноски, но не и относно начина на внасянето им. Налице е непълнота на Устава, свеждаща се и до неизпълнение изискването на чл.20, т.10, пр. второ от ЗЮЛНЦ относно реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членство. Разпоредбите на чл.12 ал.5 и ал.7 от Устава визират само последици – забрана за изискване обратно внесения членски внос и направени дарения и уреждане на отношения между сдружението и наследниците на починал член на сдружението, но те не съответстват в пълнота на изискването на чл.20, т.10 от ЗЮЛНЦ. Съществено противоречие със законовите норми е налице по отношение компетентността на върховния орган на сдружението – общото събрание и компетентността на управителния му орган – управителния съвет. Съгласно изричната норма на чл.25 ал.1, т.4 от ЗЮЛНЦ в изключителната компетентност на общото събрание е вменено правото да приема и изключва членове и Законът не предвижда възможност изключителната компетентност на върховния орган да бъде делегирана на органа на управление. С чл.9 ал.2, т.8 от Устава компетентността по вземане на решения за прием и изключване на членове на сдружението е предоставена на управителния съвет, а на общото събрание е предоставена само възможност да утвърждава или отменя решенията на Управителния съвет за прием и изключване на членове /чл.8, т.4 от Устава/. Ето защо представените документи не удостоверяват съответствието на заявеното за вписване обстоятелство със закона, поради което, като е отчел липсата на предпоставките за вписване на новоучредено юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза, при така подаденото заявление за вписване, като краен резултат, длъжностното лице при АВ правилно е постановило отказ за вписване, съответно – правилно е оставена без уважение жалбата срещу така постановения отказ с обжалваното решение. При констатирано неизпълнено изискване при проверката в обхвата на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ /в случая – т.5/, не е необходимо да се извършва преценка на приетото от окръжния съд противоречие с чл.12 ал.2 и чл.44 ал.2 от Конституцията, респективно – оплакванията на жалбоподателя за изводите на съда в тази насока. По изложените съображения жалбата, подадена срещу решение №124/15.03.2024г., постановено по т.д. №167/2024г. по описа на окръжен съд П., се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено. В отговора на А.в. се претендират разноски – юрисконсултско възнаграждение, но това искане е неоснователно. Вярно е, че разпоредбата на чл.25 ал.6 от ГПК предвижда присъждане на разноски по реда на ГПК. Но регистърното производство по гл. Втора от ЗТРРЮЛНЦ, чието продължение е и производството по чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, е с характер на охранително производство по ГПК. Охранителният характер на това производство се извежда и от разпоредбата на чл.26 от ЗТРРЮЛНЦ, по смисъла на която крайният акт на регистърното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо и при постановен отказ може да бъде подадено ново заявление. Съдебното производство, образувано въз основа жалба по чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, продължава да бъде едностранно. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ не е спорно и в него АВп не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със Закона компетентност в рамките на регистърното производство. Следователно, за отговорността за разноски следва да се прилага общото за всички охранителни производства правило на чл.541 от ГПК. Водим от изложеното Пловдивският апелативен съд