Решение № 348 от 8.4.2021 г. на Апелативен съд - София по дело № 753/2021 г.

Производството е по реда на чл. 521, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по:

• жалба вх. № 515 от 04.02.2021 г. по регистъра на Окръжен съд Перник, подадена от „ИРИ ТРЕЙД“ АД, ЕИК 131153438 срещу решение № 30 от 02.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 561/2020 г. от Окръжен съд Перник, с което е отменил Постановление за определяне на равностойността на липсващата движими вещ, постановено по изп.д. № 20197530401260 и обективирано в съобщение изх. № 11563 от 17.06.2020 г. на ЧСИ, вписан под № •••в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Окръжен съд Перник;

• частна жалба вх. № 514 от 04.02.2021 г. по регистъра на Окръжен съд Перник, подадена от „ИРИ ТРЕЙД“ АД, ЕИК 131153438 срещу определение № 58 от 15.01.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 561/2020 г. от Окръжен съд Перник, с което е спрял изпълнението на събирането на равностойността на движимата вещ, посочена в Постановление за определяне на равностойността по чл. 521, ал. 2 от ГПК, постановено по изп.д. № 20197530401260 до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по жалба с вх. № 3372 от 08.07.2020 г. по описа на Окръжен съд Перник.

Жалбоподателят твърди, че:

• атакуваното решение № 30 от 02.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 561/2020 г. от Окръжен съд Перник е недопустимо и моли въззивният съд да го обезсили и вместо това да прекрати производството по подадената жалба с вх. № 3372 от 08.07.2020 г. по описа на Окръжен съд Перник, а при условията на евентуалност да го отмени и да отхвърли жалбата;

• атакуваното определение № 58 от 15.01.2021 г., постановено по ч.гр.д.

№ 561/2020 г. от Окръжен съд Перник е неправилно, поради необоснованост и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и моли да се отмени и вместо това да се отхвърли молбата за спиране на изпълнението.

Длъжникът по изпълнението Р. С. К., ЕГН •••••••••• е подал отговор, както на жалбата срещу решението по чл. 521, ал. 3 от ГПК, така отговор по частната жалба, с които е изразил становище за тяхната неоснователност.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните, установи следното:

Жалбата срещу решението, постановено по чл. 521, ал. 3 от ГПК и частната жалба, подадена срещу определението, с което е спряно изпълнението по изп.д. № 20197530401260 са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежна страна /взискател/ срещу съдебни актове, подлежащи на обжалване по посочения процесуален ред.

От материалите по делото се установява, че изп.д. № 20197530401260 по описа на ЧСИ, вписан под № •••в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Окръжен съд Перник е било образувано по молба, подадена от „ИРИ ТРЕЙД“ АД, ЕИК 131153438 с приложен изпълнителен лист за предаване на движима вещ „зърнокомбайн“ с посочена марка и модел.

Паричната равностойност на движимата вещ не е посочена в изпълнителния лист.

Длъжникът е бил поканен да предаде доброволно движимата вещ и след като не е била намерена у него и поради обстоятелството, че паричната равностойност не е била посочена в изпълнителния лист, ЧСИ с Постановление от 11.10.2019 г., приложено на л. 896 от изп.д. е обявил, че пристъпва към събиране на паричната равностойност на движимата вещ.

Посоченото постановление няма предписаното в чл. 521 от ГПК съдържание, тъй като не сочи определената от съдебния изпълнител парична равностойност, в който случай постановлението подлежи на обжалване по реда на чл. 521, ал. 3 от ГПК.

Посоченото постановление с така посоченото съдържание е било обжалвано от длъжника с жалба вх. № 32086 от 18.12.2019 г., образувано е било ч.гр.д. № 92/2020 г. по описа на Окръжен съд Перник и постановено определение № 143 от 11.02.2020 г., с което жалбата е била оставена без разглеждане, като е било отхвърлено и направеното с нея искане за спиране на изпълнението, а производството е било прекратено.

По делото няма данни жалбоподателят – длъжник по изпълнението да е обжалвал прекратителното определение.

ЧСИ е назначил експертиза за стойността на движимата вещ.

ЧСИ с писмо изх.д. № 11563 от17.06.2020 г. е уведомил длъжника, че на основание Постановление от 11.10.2019 г. и за да се обезпечи събирането на паричната равностойност на движимата вещ е наложил възбрана на недвижими имоти, като паричната стойност е посочена общо в размер на 195 231.75 лева.

Длъжникът Р. С. К., ЕГН •••••••••• е подал жалба с вх. № 3372 от 08.07.2020 г. не чрез ЧСИ, а в канцеларията на Окръжен съд Перник, с която за втори път е поискал отмяната на Постановлението от 11.10.2019 г. и отмяната на постановлението, с което е наложената възбрана.

В жалбата е посочено, че не му е връчено по надлежния ред Постановление, с което ЧСИ да е обявил паричната равностойност на движимата вещ.

В жалбата няма просителен пункт за спиране на изпълнението.

Първоинстанционният съд е връчил подадената до него жалба на ЧСИ и последният е изпратил писмени мотиви по обжалваното действие с дата 23.09.2020 г. Тук е мястото да се посочи, че въз основа на назначената техническа експертиза ЧСИ на 28.08.2020 г. е издал второ по ред Постановление за събиране на паричната равностойност на движимата вещ, която длъжникът е бил осъден да предаде с предвиденото в чл. 521 от ГПК съдържание парична равностойност да е точно определена / л. 983 от изп.д./.

Съобщения за издаденото Постановление от 28.08.2020 г. са изпратени на длъжника и взискателя на 18.09.2020 г. По делото няма данни, кога са връчени съобщенията, но подлежащото на обжалване Постановление е това, което има предписаното от закона съдържание.

Първоинстанционният съд е образувал по подадената жалба с вх. 3372 от 08.07.2020 г. ч.гр.д. № 561/2020 г. на 01.10.2020 г. С определение № 770 от 23.11.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 561/2020 г. от Окръжен съд Перник е оставил без разглеждане жалбата в частта, в която е поискана отмяната на „Постановлението, с което се пристъпва към принудително изпълнение“ и е поискана отмяната на „Постановление за налагане на възбрана“, като в тази част производството е прекратено – л. 83 от първоинст. п-во.

Производството е продължило с насрочване на делото в открито съдебно заседание по проверка на Постановлението за определяне на равностойността на движимата вещ, каквото Постановление със съдържанието по чл. 521 от ГПК все още не е издадено и не е връчено на страните по изп.дело към датата 08.07.2020 г., а Постановлението от 11.10.2019 г. вече е било обжалвано от длъжника и жалбата му е била оставена без разглеждане с определението, поставено по ч.гр.д. № 92/2020 г. по описа на Окръжен съд Перник.

Длъжникът с молба от 14.01.2021 г. /л.97/ е поискал спиране на изпълнението по висящо изп.д. № 20197530401260.

С определение № 58 от 15.01.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 561/2020 г., неправилно посочваното като въззивно гр.д./ от Окръжен съд Перник, от същия съдебен състав, който е бил вече запознат с казуса и постановил определението по ч.гр.д. № 92/2020 г. по описа на Окръжен съд Перник е спрял изпълнението по изп.д. № 20197530401260 до влизане в сила на съдебния акт по жалбата с вх. № 3372 от 08.07.2020 г. С решение № 30 от 02.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 561/2020 г. от Окръжен съд Перник е отменил Постановление за определяне на равностойността на липсващата движими вещ, постановено по изп.д. № 20197530401260 и обективирано в съобщение изх. № 11563 от 17.06.2020 г. на ЧСИ, вписан под № •••в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Окръжен съд Перник.

Първоинстанционният съд в това съдебно производство, което има за предмет проверка на паричната равностойност, посочена в Постановлението на съдебния изпълнител не е назначил техническа експертиза, която да определи новата действителна парична равностойност.

Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд с това свое решение е отменил Постановлението от 11.10.2019 г., което е било вече предмет на обжалване и което няма съдържанието по чл. 521 от ГПК, тъй като друго Постановление за определяне на паричната равностойност на движимата вещ, предхождащо датата на подаване на жалба с вх. № 3372 от 08.07.2020 г. няма издадено от ЧСИ.

Въззивният съд съобрази така посочените обстоятелства с разпоредбата на чл. 521 от ГПК, съгласно която:

Ако присъдената движима вещ, която след поискване от съдебния изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя.

Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при необходимост - и след разпит на свидетели и вещо лице.

Постановлението за определяне на равностойността подлежи на обжалване по чл. 436. Обжалването на постановлението не спира събирането на равностойността, но съдът може да постанови спирането. Съдът разглежда жалбата в открито заседание с призоваване на длъжника и взискателя. Решението подлежи на обжалване пред апелативния съд, чието решение не подлежи на обжалване.

Въззивният съд при така посочените обстоятелства намира жалбата срещу решение № 30 от 02.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 561/2020 г. от Окръжен съд Перник за основателна.

Решението, постановено от първоинстанционният съд е недопустимо и следва да се обезсили, тъй като ЧСИ не е постановил акт - Постановление със съдържанието по чл. 521 от ГПК, предхождащо подаването на жалба вх. 3372 с дата 08.07.2020 г., което може да бъде предмет на съдебен контрол, а Постановлението от 11.10.2019 г. е било един път обжалвано от ищеца и втори път след това не може да бъде предмет на съдебен контрол с нова жалба при изтекъл двуседмичен срок по чл. 436 от ГПК.

Ето защо следва да се обезсили обжалваното решение, както и да се отмени определението, с което е спряно изпълнението по изп.д. и вместо това да се отхвърли молбата за спиране.

Следва да се прекрати производството по настоящото дело.

По тези съображения, Софийски апелативен съд