Решение № 643 от 6.8.2025 г. на Районен съд - Хасково по дело № 129/2025 г.

производство Х. О. Ч. били издадени 2 броя записи на заповед, в които като издател тя се задължила безусловно, неотменно и без право на протест да плати на поемателя Е. Х. Н. общо сумата по двете издадени записи на заповед в размер на 45 000 лева. И двете записи на заповед били с дата на издаване 07.12.2022 г., място на плащане: •••••••• - 16ч. и падеж на плащане – 31.01.2023 г. Представените записи на заповед били с нотариална заверка на подписите положени върху документите, удостоверени от нотариус с район на действие гр. Хасково. По издадена запис на заповед с дата на издаване 07.12.2022 г., място на плащане: ••••••••-16ч., падеж на плащане: 31.01.2023 г., ответникът и длъжник в производството като издател на записа на заповед се задължил безусловно, неотменно и без право на протест да плати сумата от 25 000 лв. на поемателя Е. Х. Н.. Длъжникът Х. О. Ч. заплатила по издадената запис на заповед сумата в размер на 20 750 лв. като останал непогасен остатък от главницата по издадения запис на заповед в размер на 4 250 лв. Издаденият запис на заповед бил нотариално заверен на 09.12.2022 г. от Х. К.-нотариус с район на действие РС-Хасково, с peг.№ ••• на Нотариалната камара на Република България. По издадена запис на заповед с дата на издаване 07.12.2022 г., място на плащане: ••••••••- 16ч., падеж на плащане: 31.01.2023 г., ответникът и длъжник в производството като издател на записа на заповед се задължил безусловно, неотменно и без право на протест да плати сумата от 20 000 лв. на поемателя Е. Х. Н.. По така издадената запис на заповед длъжникът Х. О. Ч. не извършила никакво плащане и цялата дължима сума в размер на 20 000 лв. останала неплатена. Издаденият запис на заповед бил нотариално заверен на 09.12.2022 г. от В. С.-нотариус с район на действие РС-Хасково, с peг.№ •••••••• на Нотариалната камара на Република България. Така, според ищеца били налице всички изискуеми съгласно разпоредбата на чл.535 от Търговския закон реквизити на посочените записи на заповед и същите били редовни от външна страна. Записите на заповед били подписани именно от длъжника Х. О. Ч., като тя собственоръчно поставила своя подпис върху менителничния ефект. В момента на издаването на записите на заповед не била налице законова пречка длъжникът Х. О. Ч. да изрази свободната си воля и да се задължи по ценните книги. И двата записа на заповед били с настъпил падеж за плащане от длъжника, която заплатила до момента частично сумата от 20 750 лв., като останал непогасен остатък в размер общо на сумата от 24 250 лв. С тези мотиви се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Х. О. Ч., в качеството си на издател на 2 броя записи на заповед, дължи изпълнение на парично задължение към Е. Х. Н., в качеството му на поемател по тях, в размер възлизащ общо на сумата от 24 250 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 08.10.2024 г., до окончателното й изплащане, представляваща както следва: 4 250 лв. -непогасен остатък от главница по издаден ЗЗ в размер на 25 000 лв.; 20 000 лв.- неизплатена главница по издаден ЗЗ в размер на 20 000 лв. Претендират се и направените в заповедното и в настоящото производство съдебни разноски. Ответната страна оспорва основателността на предявените искове. В тази връзка се посочва най-напред, че към исковата молба ищецът не е представил никакви доказателства, които да установяват основателността на исковата претенция. Затова тя била изцяло недоказана. Според ответницата, и двата записа на заповед били нищожни, тъй като същите не съдържали нито един от посочените в чл. 535, ал. 1, т. 1- 7 от ТЗ задължителни реквизити. От съдържанието им не ставало ясно дали същите са платими на падеж или на предявяване. Видно било от текста и на двата записа на заповед, че издателят се задължава срещу представяне на записа на заповед да плати определена парична сума, а същевременно бил посочен падеж на плащане - 31.01.2023 г. Константната съдебната практика била категорична, че е нищожен запис на заповед, който съдържа падеж на определена дата, както и израза, че е платим при предявяването му. Строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен от закона, включително за определяне на падежа, съгласно чл. 535, т. 3, вр. чл. 486, ал.1, вр. чл. 537 ТЗ, налагали извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. Издателят, като се е задължил да плати посочената сума на 31.01.2023 г. и едновременно с това в двата записа на заповед е посочено, че същият „е платим при представянето му“ поел задължение с неясно определен падеж. В конкретния случай и двата записа на заповед нямали валидно определен падеж, съгласно чл. 486, ал. 1 ТЗ, затова същите били нищожни, съгласно чл. 486, ал. 2 ТЗ и не били годно изпълнително основание. Въз основа на тези записи на заповед не трябвало да се уважава заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради което следвало да бъде отказано издаването й. На следващо място се сочи, че място за подпис на издателя на записите на заповед се съдържало на две места в съдържанието на документите - в началото - непосредствено след заглавието и преди основния текст на документите и накрая - след основния текст на документите. Така записът на заповед за сумата от 25 000 лв. съдържал два подписа на издателя, а записът на заповед за сумата от 20 000 лв. съдържал само един подпис на издателя. Съдебната практика била категорична, че всички реквизити на записа на заповед, посочени в чл. 535 от ТЗ следва да бъдат разположени в текста на записа на заповед в последователността, посочена в разпоредбата. Следователно, не отговарял на изискването на закона запис на заповед, в който подписът е преди останалите реквизити, както и запис на заповед, който съдържа повече от един подпис на издателя. Отбелязва се още, че мястото на издаване на записа на заповед за 25 000 лв. е, , Хасково; за дата на издаване била посочена „7.XII.2022 год.“ - същите били посочени непосредствено след заглавието на документа и след тях имало подпис, а в основния му текст била посочена друга дата - „7.XI.2022 год.“ и след него отново имало подпис. В записа на заповед за 20 000 лв. непосредствено след заглавието за място на издаване било посочено „Х-во“; датата била, , 7.ХІІ.2022 год.“, но след това липсвал подпис. В този смисъл съдържанието на записа на заповед създавало неяснота около точната дата на издаването им, което било самостоятелно основание за обявяването им за нищожни. Мястото на плащане и по двата записа на заповед не било точно посочено и от съдържанието „Х-во" не можел да се направи недвусмислен извод къде е уговореното място на плащане. Всичко гореизложено водело до недействителност на издадените записи на заповед. Твърди се в отговора, че процесните записи на заповеди са били издадени като средство за обезпечаване на предоставен от ищеца на ответницата заем в общ размер на 45 000 лв. С оглед приетото в т. 17 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., по тълк. д. № 4/2013 г., на ВКС, ОСГТК с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежало и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Ответницата сочи, че заемът бил изплатен на ищеца по следния начин: Сумата от 25 000 лв., за която бил издаден единият запис на заповед, и за която ищецът твърдял, че му е изплатена само 20 750 лв., всъщност била изплатена изцяло. Плащането било направено на две вноски съответно от 15 000 лв. и 10 000 лв. Сумата от 15 000 лв. била предоставена на ответницата от сестрата на мъжа, с който тя живеела на семейни начала - Н. Ш., а сумата от 10 000 лв. била предоставена на ответницата от самия Н. Ш., който получил в заем размер на 9900 лв. от свой съсед съгласно Договор за паричен заем от 03.02.2023 г. с нотариална заверка на подписите на Нотариус Д. С., рег. № •••, район на действие - Районен съд - Хасково. Посочените суми от 15 000 лв. и 10 000 лв. били изплатени на ищеца скоро след настъпване на падежа по въпросния запис на заповед - 31.01.2023 г. За посочените суми не били издадени разписки от страна на ищеца, но пред ответницата, той скъсал въпросния запис на заповед, като тя видяла, че документът е със син цвят и предположила, че това е оригиналът. По искане на ответницата за заплащането на сумата от 20 000 лв., обезпечена с втория запис на заповед, ищецът подписал разписки за всяка предадена сума. От тях било видно, че ответницата върнала на ищеца следните суми по записа на заповед за 20 000 лв.: - на 17.05.2023 г. били върнати 3000 лв.; - на 30.06.2023 г. - 1000 евро; - на 27.07.2023 г. - 1000 лв.; - на 05.09.2023 г. - 1000 лв.; - на 29.09.2023 г. - 2000 лв.; - на 30.10.2023 г. - 1500 лв.; - на 30.11.2023 г. - 1000 лв.; - на 25.01.2024 г. - 3000 лв.; - на 19.03.2024 г. - 3000 лв.; - на 13.05.2024 г. - 1800 лв.; Така общата сума, която ответницата възстановила по записа на заповед за 20 000 лв., била 19 255, 83 лв. С тези доводи ответницата моли съдът да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани, както и й бъдат присъди направените разноски по делото. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2701/2024 г. по описа на Районен съд-Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 15855/08.10.2024 г. в полза на ищеца Е. Х. Н. срещу длъжника Х. О. Ч. е издадена Заповед № 1297/09.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата 24 250 лева, от които: сумата от 4250, 00 лева - представляваща главница, дължима по Запис на заповед, издаден на 07.12.2022 г. от Х. О. Ч. за сумата от 25 000, 00 лева, с поемател Е. Х. Н., платими на датата на падежа 31.01.2023 г. и 20 000, 00 лева - представляваща главница, дължима по Запис на заповед, издаден на 07.12.2022 г. от Х. О. Ч. за сумата от 20 000, 00 лева, с поемател Е. Х. Н., платими на датата на падежа 31.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.10.2024 г. до окончателното й изплащане, както и направените от заявителя разноски в размер 485, 00 лева – платена държавна такса и 1400, 00 лева – адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414 ГПК от длъжника Х. О. Ч. е депозирано писмено възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Във връзка с подаденото възражение, с Разпореждане № 3161/15.11.2024 г., РС-Хасково е указал на кредитора-ищец да предяви иск за установяване на вземането си и спазвайки дадените указания и срок, ищецът е представил доказателства за предявяване на настоящите искове. От представеното копие от ПДИ с изх. № 63848/30.10.2024 г., връчена на ответницата на 05.11.2024 г., се установява, че ищецът е взискател по изп.дело № 2024••••••••0402264 по описа на ЧСИ Н. К., образувано въз основа на изп.лист издаден по ч.гр.д. № 2701/2024г. по описа на Районен съд-Хасково за вземане спрямо ответницата в размер на 24 250 лв. - главница. Видно от представеният в оригинал запис на заповед, издаден на 07.12.2022 г. от Х. О. Ч., същата в качеството на издател на записа на заповед безусловно, неотменимо и без право на протест се е задължила срещу представяне на този запис на заповед, да заплати сумата от 25 000 лева на поемателя Е. Х. Н., на падеж: 31.01.2023 г. и с място на плащане: ••••••••, до 16: 00 часа. Записът на заповед е подписан от издателя Х. О. Ч. и поемателя Е. Х. Н., и е налице нотариална заверка на подписите, с рег. № 3621/09.12.2022 г. на Х. К. – нотариус в район РС - Хасково, с рег. № ••• на НК на Република България. Видно от представеният в оригинал запис на заповед, издаден на 07.12.2022 г. от Х. О. Ч., същата в качеството на издател на записа на заповед безусловно, неотменимо и без право на протест се е задължила срещу представяне на този запис на заповед, да заплати сумата от 20 000 лева на поемателя Е. Х. Н., на падеж: 31.01.2023 г. и с място на плащане: ••••••••, до 16: 00 часа. Записът на заповед е подписан от издателя Х. О. Ч. и поемателя Е. Х. Н., и е налице нотариална заверка на подписа на Х. О. Ч., с рег. № рег. № 18681/09.12.2022 г. на В. С. – нотариус в район РС - Хасково, с рег. № •••••••• на НК на Република България. Представени от страна на ответницата и приети по делото са Документ – разписка за върнати средства от Х. О. Ч. на Е. Х. Н. парични суми с посочени дати на връщане и Договор за паричен заем от дата 03.02.2023 г. със страни Б. К. Р. и Н. М. Ш.. По искане на ответницата са събрани и гласни доказателства – чрез разпит на свидетелите Н. М. М., Б. К. Р. и Н. М. Ш.. Според показанията на свидетелката Н. М., без родство със страните, в края на месец януари - началото на месец февруари през 2023 г. същата е дала на брат си св. Н. Ш. сумата от 15 000 лв, след като той й казал че има нужда от пари за погасяване на дълг на ответницата, но св. М. не знае дали Х. Ч. е сключвала някакъв договор за паричен заем и не знае дали последната има някакви други финансови задължения. Св. Б. Р. свидетелства, че съпругът й и мъжът на ответницата – св. Н. Ш. станали близки приятели, както и че миналата или по-миналата година, на приятелски начала, съпугът й дал на св.Ш. 9900 лева в заем. За тези пари бил сключен писмен договор, който св.Р. подписала като свидетел и същата присъствала при предаването на парите. Тя посочва, че дали парите, за да помогнат на св.Ш., който споделил, че парите му трябват за някакъв заем на жена му. Впоследствие сумата била върната от св. Ш. в определения срок. Според показанията й, св. Р. не е чувала ответницата да е сключвала договор за паричен заем за сумата от 45 000 лева, нито да е издавала запис на заповед. По делото е разпитан и свид. Н. Ш., съжителстващ на съпружески начала с ответницата Х. Ч.. Той твърди, че ищецът Е. Н. е предоставил на ответницата два заема със запис на заповед, единият за 25 000 лева, а другият - за 20 000 лева, с крайна дата за връщане на парите 31.01.2023 г. Сочи, че ищецът предоставил заемите на ответницата през месец декември 2022 г., но същият ден бил на работа и не е присъствал при предаването на парите. Тези пари били нужни на ответницата за връщане на стари заеми, както и по изпълнителни дела. Според св.Ш. за сумите били изготвени записи на заповед, но писмен договор не бил сключен. Посочва, че първият запис на заповед бил за сумата от 25 000 лева, която била върната, след като към края на януари 2023 г. свидетелят взел в заем 15 000 лева от сестра си, която сума била предоставена на ищеца в стария кабинет на ответницата на ••••••••, в присъствието на св.Ш.. Останалите 10 000 лева свидетелят поискал от мъжа на св.Б. Р. на заем, за който на 03.02.2023 г. сключили договор за паричен заем пред нотариус. След като взел този заем, св. Ш. дал парите на ответницата Х. Ч., но тъй като бил на работа, той не присъствал на предаване на сумата от 10 000 лева на ищеца. Св. Ш. не знае страните да са подписвали документи или разписки, но от ответницата знаел, че след като тя предала сумата, ищецът скъсал записа на заповед за 25 000 лева. По отношение на втория запис на заповед свидетелят посочва, че когато се видяли с ищеца в кабинета на ответницата, се разбрали от май 2023 г. в рамките на една година да се предадат парите. Сочи, че на 13.05.2024 г. приключили с този заем. Този път били изготвени разписки при всяко предаване на парите, като няколко пъти св. Ш. присъствал при предаването на някои суми. Плащанията, в които свидетелят участвал били извършвани в кафе „•••••“, както и в зъболекарския кабинет на ответницата, който се намирал до общината. Не знае защо не била съставена разписка при предаването на първата сума от 25 000 лева, както и не знае дали ответницата има други финансови задължения. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели единствено в частите им, в които пресъздават непосредствени и лични възприятия, като тези на свид. Н. М. Ш. - и с оглед правилото на чл.172 ГПК, доколкото са логични и последователни, а и в тези части кореспондират изцяло на събраните по делото писмени доказателства, а и са съответни едно спрямо друго. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл.535 и чл.538 ТЗ са процесуално допустими като предявени в предвидения срок, считано от съобщаването за постъпилото възражение - 09.01.2025 г., от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжник, при наличието на правен интерес - постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, с което вземането е оспорено. Разгледани по същество, исковете са изцяло основателени, като съображенията за това са следните: Съгласно трайно установената практика на ВКС - Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, Решение № 202/09.12.2014 г. по т. д. № 600/2012 г., І т. о., Решение № 17/16.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 116/2014 г., II т. о., Решение № 38/07.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014 г., I т. о., Решение № 13/28.07.2017 г. по т. д. № 2642/2015 г., I т. о. и др., предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 (сега т. 10) от ГПК въз основа на запис на заповед, е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Т. е. в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. В качеството му на абстрактна правна сделка, редовният от външна страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума, което вземане е предмет на делото в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК. Кредиторът не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК менителнично вземане. При заявено от ответника - издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си. В този случай, ако кредиторът - поемател сочи друго каузално правоотношение, по повод или във връзка с което, според него, е издаден записът на заповед (в исковата молба или с оглед отговора на ответника на исковата молба), ищецът носи тежестта на доказване на обстоятелствата, на които основава твърденията си. Недоказването и от двете насрещни страни на поддържаните от тях различни конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на липса на относително възражение от ответника. В обобщение, ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед. Интерес, но не и задължение, от установяване на каузална причина за издаване записа на заповед, ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на ответника, в случай че същият би твърдял и доказвал различна от действителната каузална причина за издаване на менителничния ефект. За посочването на кауза, но недоказването й, ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка, независимо от защитата на ответника. В исковата молба, с която е предявен искът по чл.422, ал.1 ГПК, ищецът е посочил като основание за възникване на спорното парично вземане единствено два броя записи на заповед, послужили като документи по чл.417, т.10 ГПК за издаване на заповедта за изпълнение. С отговора на исковата молба ответницата е въвела твърдение за наличието на кауза за издаването им, а именно - че записите на заповед са издадени, за да се обезпечи изпълнението на сключен между страните договор за заем, по силата на който от ищеца на ответницата е била предоставена в заем сумата в общ размер от 45 000, 00 лв. При това положение в настоящото производство в тежест на ищеца е да установи съществуването на валидно основание за възникване задълженията на ответницата, както и техния размер, в случая – да докаже съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение. С оглед заетата позиция на ответницата в производството, същата следва да докаже направените от нея възражения, в т.ч. следва да докаже наличие на каузалното правоотношение, за което твърди, че е обезпечено с издадените записи на заповед и на следващо място – връзката между издадените записи на заповед и това правоотношение. Липсва спор по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява наличието на издадени два броя записи на заповед с идентично съдържание с разлика в сумите, за които са издадени - двата с дата на издаване 07.12.2022г. /изписана като 7.ХІІ.2022г./, по силата на които ответницата Х. О. Ч. в качеството си на издател, безусловно, неотменимо и без право на протест се е задължила „срещу представяне на тази запис на заповед“, да заплати сумата от 25 000 лева по единия запис на заповед, съответно – сумата от 20 000 лева по втория, на поемателя Е. Х. Н., на падеж: 31.01.2023 г. и с място на плащане: ••••••••, до 16: 00 часа. И двата записа на заповед са подписани от издателя Х. О. Ч. и поемателя Е. Х. Н., и е налице нотариална заверка на подписите. Един от спорните по делото въпроси е този за действителността на процесните два броя записи на заповед, с оглед релевираните възражения на ответницата, че същите са недействителни и не отговорят на разпоредбата на чл. 535 ТЗ. Съдът намира, че така издадените записи на заповед са редовни от външна страна, тъй като съдържат всички предвидени в чл.535 ТЗ задължителни реквизити, а възраженията на ответницата са неоснователни по следните съображения: Записът на заповед е формална правна сделка, чиято действителност е обусловена от спазване на установена в закона форма. Формата на записа на заповед е уредена в разпоредбата на чл.535 ТЗ, предвиждаща обещанието на издателя за плащане да е обективирано в писмен документ, наименован „запис на заповед” и съдържащ изчерпателно изброени реквизити. Нарушаването на императивните изисквания относно формата опорочава записа на заповед до степен на нищожност и го лишава от присъщия му по закон менителничен ефект. В този смисъл чл.536, ал.1 ТЗ постановява, че документ, който не съдържа някои от посочените в чл.535 ТЗ реквизити, не е запис на заповед. От правилото на чл.536, ал.1 ТЗ е допуснато изключение само за три от реквизитите на чл.535 ТЗ - падеж, място на издаване и място на плащане. Тяхната липса не води до нищожност на записа на заповед, ако е възможно да бъдат заместени чрез презумпциите на чл.536, ал.2 - ал.4 ТЗ. В настоящия случай процесните записи на заповед съдържат всички изискуеми от закона реквизити, а именно: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан – в случая двата документа са назовани „запис на заповед“, а освен това в самия текст на същите е налице изписване на израза „запис на заповед“; налице е безусловно обещание да се плати определена сума пари – „в качеството си на издател, безусловно, неотменимо и без право на протест се задължавам срещу представяне на тази запис на заповед“; налице е посочване на падеж – 31.01.2023 г.; място на плащане - ••••••••, до 16: 00 часа; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати - Е. Х. Н.; дата и място на издаването 07.ХІІ.2022 г., гр.Хасково; налице е и подпис на издателя. Във връзка с реквизитите на издадените записи на заповед е направено възражение от ответницата за тяхната нередовност – не ставало ясно дали същите са платими на падеж или на предявяване, т.е. нямали ясно определен падеж; записите на заповед съдържали два подписа на издателя, в единия от които такъв не бил положен; липсвала неяснота относно мястото на плащане на двата записа на заповед и била налице неяснота относно датата на издаването им. По тези възражения на първо място съдът счита, че е налице ясно и конкретно посочване на датата, на която настъпва падежа на вземането и в двата записа на заповед, а именно – дата 31.01.2023 г. Неоснователно е възражението, че изписаният в съдържанието им израз „срещу представяне на тази запис на заповед“ внася неяснота относно действително уговорения падеж на задължението, а оттам и неяснота относно това дали е платимо при предявяване или на точно уговорен падеж, доколкото при граматическото и смислово тълкуване на така използваният израз еднозначно се установява, че в него е вложен смисъл – да бъде представен записа на заповед при плащане на задължението, а не твърдяния – за уговаряне задължение за плащане при представяне на записа на заповед и това се установява именно от използвания в израза предлог „срещу“. В случая се касае за обозначение на фактическо действие - съдействие, което кредиторът трябва да извърши, респ – да окаже на издателя при плащане, а не се касае за действие по обявяване на изискуемост на задължението, каквото би се подразбирало при използване на израза „при“ представане“. Представянето за плащане има функцията на покана за изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично задължение, а не е условие за настъпване на самата изискуемост и не представлява действие по определяне на падежа като такъв „на предявяване“, поради което и страните не променят момента на изискуемост на вземането, което е посочено с изричен падеж, а уговарят необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението /в този смисъл и Решение № 246 от 15.01.2015 г. по т.д. № 2879/2013 год. на ВКС, І т.о./ Оттам, според съда, липсва съмнение относно действителния падеж на задълженията, а именно – изрично и конкретно посочената в записите на заповед дата: 31.01.2023 г. На следващо място, не е налице и неяснота относно уговореното място на плащане, посочено в двата процесни записа на заповед. Действително, в тях като място на плащане е посочено: „гр. Х-во“, но това изписване също не оставя място за съмнение относно името на населеното място което се има предвид, а именно – гр. Хасково. Както бе отбелязано по-горе, записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да е действителна, следва да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити съгласно императивната разпоредба на чл.535 ТЗ. Императивната уредба на задължителните реквизити на записа на заповед не е пречка при съмнение, породено от начина, по който е формулирана волята на издателя, да бъде извършено граматическо тълкуване на израза, по отношение на който е налице спор, за да се установи действителната воля на издателя. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 155 от 07.11.2013 г. по т.д. № 664/2012 г. на ВКС, ТК, І т.о. Според настоящия съдебен състав, не е налице основание такава възможност да се изключи и по отношение на мястото на плащане на сумата по записа на заповед, когато начинът на изписването му по съкратен начин би породило съмнение кое е действително изписаното населено място и в този случай е допустимо това място да бъде установено като бъдат съобразени възприетите обичайни начини за съкратено изписване на имената на населените места. Съобразявайки общоприетия за обичаен и често използван в ежедневието и практиката начин на съкратено изписване /особено често и обичайно използван при необходимост от неколкократно изписване на едно и също наименование, какъвто е и настоящия случай/ на гр. Хасково като „гр.Х-во“, добре познат и използван в ежедневието, особено на свързаните по повод адресна регистрация с това населено място лица /каквито са и страните по делото/, не е налице каквото и да е било съмнение, а такова не би могло да има и за страните по менителничното отношение, че под изписаното „Х-во“ се има предвид именно: Хасково, който град е изписан и на „място на издаване“ в първия от издадените два процесни записи на заповед. Що се касае до възражението за наличието на неяснота относно датата на издаването, то такава от съдържанието и на двата документа не се установява. В издадените записи на заповед след: „дата на издаване“ и „Днес, …“ датата е изписана по следния начин: 7.ХІІ.2022 г., ръкописно с арабски цифри за ден и година и римски цифри за месец, като цифрите, обозначаващи месеца са отделени помежду си с малък, но ясно видим интервал и не се констатира изписване „ХІ“, при което липсва и твръдяната неяснота относно точната дата на издаване на менителничния ефект. Съдът не споделя довода на ответницата за нищожност на записите на заповед и поради наличието на повече от един подпис на издателя в съдържанието на документите. Действително, в закона са изброени задължителните реквизити, които трябва да съдържа записа на заповед и е предвидено, че когато документа не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, същия не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4 на чл. 536 ТЗ, т.е. липсата им опорочава записа на заповед до степен на нищожност и го лишава от присъщия му по закон менителничен ефект. В закона обаче липсва изискване за строга последователност на подреждане на реквизитите в документа по реда, по който са изброени, стига същите да фигурират в същия и да са ясно посочени и след обективираните изявления да е налице положен подпис на направилото го лице. В случая и в двата документа е налице задължителния реквизит „подпис на издателя“, положен след писмено обективираното волеизявление, като наличието на втори положен подпис в съдържанието на записа на заповед за сумата от 25 000 лева не води нито неяснота на действителната воля на издателя, нито до неяснота в съдържанието, поради което и не води до опорочаване на менителничния ефект. С оглед всичко изложено, съдът намира възраженията за недействителност на процесните записи на заповед за неоснователни. Процесните записи на заповед са редовни от външна страна и съдържат всички необходими, съгласно чл. 535 ТЗ, реквизити, като установяват и наличието на валидно менителнично правоотношение между страните. Същите са с настъпил падеж /на 31.01.2023 г./ към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, поради което подлежат и на изпълнение. На следващо място, както се посочи и по-горе, в процеса по повод вземането, инкорпорирано в ценната книга, всяка от страните може да въведе твърдение или съответно възражение за наличието на конкретно каузално правоотношение между страните по повод или във връзка, с което е създаден менителничния ефект. В този момент се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга. Съгласно разрешенията, дадени в т. 17 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът разглежда записа на заповед освен като самостоятелна сделка и с оглед въведената каузална сделка. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, тоест при установена връзка между двете сделки, съдът ги разглежда както като самостоятелни сделки, така и в логическа цялост с оглед обусловеността помежду им. В настоящото производство е въведено твърдение от ответницата за наличието на каузално правоотношение между страните, по повод на което са издадени процесните два броя записи на заповед, а именно, че същите са издадени, за да се обезпечи изпълнението на сключен между страните договор за заем, по силата на който от ищеца на ответницата е била предоставена в заем сумата в размер на 45 000, 00 лв. С оглед възложената доказателствена тежест в производството, в тежест на ответницата беше да докаже наличието на твърдяното казуално правоотношение, което съдът намира че не бе сторено в настоящото производство и в случая твърдянато каузалното правоотношение остана недоказано. Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Безспорно договорът за заем е реален договор и като такъв за сключването му следва да е налице не само съгласие на страните, т.е. съвпадане на насрещните им волеизявления, но това и предаването на вещта /парите/ от заемодателя на заемателя, за да бъде завършен фактическия състав. Едва с предаването на парите договорът се счита сключен. При доказана връзка между записа на заповед и договора за заем сключването на договора, в това число предаването на заемната сума като елемент от неговия фактически състав, следва да се извърши с други доказателства, извън самия запис на заповед. Поради реалния характер на договора за заем обаче, предаването на заемната сума представлява съществен елемент на договора и установяването му е по същество доказване на съществуването на договора. Поради тази причина за факта на предаването на сумата е приложима забраната за свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. За останалите елементи на договора, които не са част от фактическия състав на сключването му, няма забрана за установяването им и със свидетелски показания. Свидетелските показания са винаги допустими, когато страните ги сочат за установяване на обстоятелствата около сключване на договора, респ. за мотивите им да се обвържат с определена сделка. /В този смисъл са Решение № 50091 от 03.11.2023 г. по гр.д.№ 2856/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение № 50127 от 03.11.2022 г. по т. д. № 815/2021 г. на ВКС, ІІ т.о. и др./ Предвид реалния характер на договора за заем, сключването му е обусловено от предаването на заетата сума, което, при размер на същата над 5000 лв., каквато е и настоящата хипотеза, се установява единствено с писмен акт, поради ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответницата в настоящото производство не е ангажирала писмени доказателства за предаване на твърдяната заемна сума в размер на 45 000 лева, поради което наличието на твърдяното казуално правоотношение по повод сключен между страните договор за заем не е доказано. Ето защо, съдът намира, че по делото не се установява наличието на твърдяното от ответницата каузално правоотношение, поради което ответницата в качеството си на издател на записа на заповед, следва да изпълни едностранно поетото от нея задължение за плащане на посочената в документа сума. По делото не се установява и погасяване на поетите с издадените записи на заповед задължения от страна на ответницата. Законовото положение е, че погасяването на задължението по запис на заповед се установява с отбелязване на плащането върху самия запис или с връщането на последния като ценна книга на длъжника след цялостното плащане - чл. 492 ТЗ е приложим на основание чл. 537 ТЗ, но в случая такова отбелязване липсва. Като писмено доказателство за установяване на това обстоятелство е представен документ, в който са обективирани разписки от различни дати за различни посочени като „върнати“ от ответницата на ищеца сума, с положен подпис на ищеца, но липсва отбелязване във връзка с какви конкретни задължения същите са връщани, поради което и не е налице доказана връзка между тези разписки и издадените записи на заповед. Показанията на разпитаните свидетели също не установяват погасяване на такива задължения. Св. Н. М. и Б. Р. сочат на заемни отношения със живущия на семейни начала с ответницата св. Н. Ш., но не и на погасяване на суми от нейна страна във връзка с менителничния ефект с поемател ищеца. От своя страна Н. Ш. свидетелства, че е предал взетите от него суми на ответницата, като присъствал при предаване на сумата от 15 000 лева на ищеца, но същата касае записа на заповед за сумата от 25 000 лева, за каквато обаче липсва спор по делото, че е частично погасена и ищецът претендира само сума в размер на 4 250 лева по този запис на заповед. Показанията му в частта на заплатени други суми във връзка с погасяване на задължението по втория запис на заповед от 20 000 лева обаче са неубедителни, доколкото свидтелят не посочва конкретно заплатени на ищеца суми, предаването на които свидетелят да е възприел лично, както и конкретни обстоятелства относно предаване на сумите. Анализ на сочените свидетелски показания съдът направи, тъй като счита, че дори да бяха допустими свидетелски показания, то от тях извод за наличие на каузално правоотношение, с всичките му елементи, а още по-малко – изпълнение на задължение по такова не могат да се направят. Изводи, относими към конкретния спор не могат да се правят и от представените писмени доказателства, доколкото липсват доказателства за връзката им с конкретния казус. Липсата на посочване на конкретно основание за това посочено „връщане“ на суми в представените разписки прави невъзможно да се приеме категорично, че това плащане касае именно конкретния спор и именно процесните задължения, а не други, различни правоотношения между същите страни. Предвид изложеното съдът счита, че представените записи на заповед са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане, поради което следва да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца-кредитор, сумата 24 250, 00 лв. представляващи поети и неизпълнени задължения по записи на заповед, издадени на 07.12.2022 г., с падеж: 31.01.2023г., от които 4 250, 00 лева – непогасен остатък от главница по издаден запис на заповед за сумата в размер на 25 000, 00 лева; и 20 000, 00 лева – непогасена главница по издадена запис на заповед за сумата от 20 000, 00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.10.2024 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 2701/2024 г. по описа на Районен съд-Хасково. Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответницата е дала повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасила процесните вземания в установените им от съда размери. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността за сторените от ищеца разноски ч. гр. д. № 2701/2024 г. по описа на Районен съд-Хасково. В заповедното производство ищецът е направил разноски от общо 1885, 00 лева за държавна такса и за адвокатско възнаграждение. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени. На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявените искове, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените и по настоящото дело разноски от общо 1885, 00 лева, от които 485, 00 лева – платена държавна такса и 1400, 00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените доказателства за реалното им извършване и представения списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното, съдът