Решение № 669 от 1.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4606/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. С присъда от 17.04.2024г. по НОХД № 16832/2023г., СРС, НО, 99-ти състав е признал подсъдимия Д. З. О. за ВИНОВЕН в това, че на 21.03.2023 г., около 18: 40 часа, в гр. София, ул. ••••, в „Ринг Мол“, магазин „Пийк и Клопенбург“, чрез използване на специален начин - отстраняване на аларменото устройство, направил опит да отнеме чужда движима вещ - 1 /един/ брой мъжки суитчър марка „LACOSTA“ на стойност 159.99 лева /сто петдесет и девет лева и 99 ст./, от владението на С.Г.М., без нейно съгласие с намерение противозаконна да я присвои, като престъплението останало недовършено поради независещи от дееца причини - задържането му от Г.И.И. - охранител в магазина, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година. Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 /три/ години. Срещу тази присъда е постъпила жалба от упълномощения защитника на подсъдимия Д. О. - адв. П., с която се иска отмяна на атакуваната присъда и признаването на подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.В жалбата се посочва, че постановеният от районния съд акт е неправилен, необоснован и са допуснати съществени процесуални нарушения. В разпоредително заседание на 29.07.2024г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства. В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подс. Д. О. – адв. П., моли да се уважи въззивната жалба. Посочва, че събраните доказателства по делото не могат да доведат до обоснован извод, че подсъдимият е извършител на деянието, за което е осъден.Прави искане присъдата да бъде изменена, тъй като не са налице каквито и да е доказателства по отношение на това, че подсъдимия е използвал специален начин за отстраняване на аларменото устройство на въпросната дреха и поради това същият в тази част следва да бъде оправдан.Посочва се че на база на тези твърдения престъплението следва да бъде определено като бъде приложена ал.3 на чл.194 НК и да се приеме, че случаят е маловажен, като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.Моли съда в този смисъл да постанови съдебният си акт. Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение, намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна. Подсъдимият Д. О. редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в даденото му право на последна дума от съда моли за оправдателна присъда. Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на разпитаните свидетели в хода на проведеното съдебното следствие показанията на свидетелите С.М., Г.И., К.К. и Р.П.- дадени в съдебно заседание и приобщени към доказателствената съвкупност на делото чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2, от НПК, както и от приложените по делото протокол за доброволно предаване на 1 брой мъжки суитчър марка „LACOSTA“, заповед за задържане на подсъдимия О. и справка за съдимост на подсъдимия. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след извършена цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна: След внимателен анализ на доказателствената съвкупност по делото, включително и доказателствените средства и способи за доказване, този въззивен състав не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя както доказателствените изводи на първоинстанционния съд, така и изложените в мотивите към атакуваната присъда фактически констатации, които по същество могат да бъдат сведени до следното: Подсъдимият Д. З. О. е роден на •••• г. в гр. Рудозем. Същият е българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работи в „ай ти индустрията“, с постоянен адрес: с. Елховец, общ. Рудозем, обл. •••• и настоящ адрес: гр. София, ул. „Проф. д-р Иван Странски“, вх. ••••, с ЕГН: ••••••••••. От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият О. не е осъждан. Към месец март 2023 година свидетелката С.М. била управител на магазин „Пийк и Клопенбург“, находящ се в гр. София, ул. ••••, в сградата на „Ринг Мол“. Тя била материалноотговорно лице по отношение на находящите се в магазина стоки, а самият търговски обект бил собственост на „Пийк и Клопенбург“ ЕООД. На 21.03.2023 г., около 18: 40 часа, в посочения по-горе търговски обект влязъл подсъдимият Д. О.. Той обходил щандовете и взел от там един брой мъжки суитчър марка „LACOSTA“ на стойност 159, 99 лева, собственост на „Пийк и Клопенбург“ ЕООД, след което отишъл със суитчъра в пробните на магазина. Там отстранил аларменото устройство на дрехата, след което облякъл суитчъра под якето си и тръгнал да излиза от магазина, без да го заплати на касата. Действията му били забелязани от свидетеля Г.И., който бил охранител в магазина. Свидетелят И. задържал подсъдимия О. непосредствено след касовата зона на търговския обект и се обадил в полицията, за да ги уведоми за случая. Малко по-късно на мястото пристигнал патрул на 06 РУ-СДВР - свидетелите К.К. и Р.П.. Полицейските служители установили самоличността на подсъдимия и го задържали, като той доброволно предал процесния суитчър марка „LACOSTA“ и написал обяснения в протокола за доброволно предаване как вещта се е озовала в него. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията. Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия, поради което отправения упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от основание. Противно и на наведените във жалбата възражения при внимателния прочит на мотивите към атакувания съдебен акт е видно, че контролирания съд е отговорил на наведените възражения на защитата. Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показаният на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез използване на правилата на нормалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията на защитата и държавното обвинение. На първо място съдът в този си състав намира за необходимо да изложи подробни съображения относно твърдението в жалбите за превратно тълкуване на събраните доказателства по делото от първата инстанция, което не споделя. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс. Д. О., или не, районният съд е анализирал подробно събрания и проверен доказателствен материал, сред който с решаващо значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства и протоколите от извършените процесуално-следствени действия. Правилно в основата на мотивите си е поставил показанията на св. Г.И. и св.С.М.. Посочените гласни доказателствени средства съдържат преки доказателства досежно предмета на доказване, като не се констатират основания те да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.Правилно и настоящата инстанция следва да отбележи, че показанията им дадени в хода на ДП пред разследващ орган, и тези дадени пред съдебния съдебен състав търпят съществени промени относно фактите от предмета на доказване по делото, като контролираната инстанция е отстранила това несъответствие чрез прочитането им на основание чл.281 от НПК. Ето защо и настоящата инстанция е на мнение, че следва да бъдат кредитирани с доверие показанията на св. И. и св. М., дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им на основание чл.281 от НПК. Показанията на свидетелите К.К. и Р.П. разкриват логическа хомогенност и онази детайлност, присъща на непосредственост на придобитите впечатления. Те пресъздават обективно личните си възприятия върху обособилата се обстановка на престъплението, както и отразява съхранени спомени за съществени елементи. Констатираните противоречия относно малка част на фактите, правилно са оценени като несъществени такива, породени от изминалия период от инкриминираното деяние до непосредствения им разпит, както и от естеството на работата им. Настоящата инстанция споделя изцяло изложения от първата инстанция анализ на показанията на К.К. и Р.П. и предвид тяхната последователност, логичност, правдивост и обективност ги кредитира изцяло, а възраженията на защитата в тази насока се явяват неоснователни. В заключение съдът в този си състав констатира, че споделената информация от св. И., разкрива устойчивост и правдивост след съпоставянето му с други доказателствени източници. Показанията му, разгледани съвкупно с тези на свидетелите М., К.К. и Р.П., пресъздават и разкриват детайлен разказ за случилото се. При анализа на споделената от тези свидетели информация първоинстанционният съд обосновано се е доверил на изложеното от тях в хода на съдебното производство пред първия съд. Изложеното от тези свидетели относно начина и механизма на извършване на деянието, както и темпоралното развитие на събитията, съвпада с депозираната от св. И. информация. Техните показания, макар и източник на производни доказателства относно предмета на доказване, подкрепят изцяло изложеното от него, като не са налице каквито и да било съществени противоречия в изложеното от тях.В подкрепа на изложеното е и приобщеният протокол за доброволно предаване, от които се доказва, че на 21.03.2023 г. именно подсъдимият Д. О. е предал доброволно един брой мъжки суитчър марка „LACOSTA“ на стойност 159, 99 лева, за което същият се е подписал. Следователно от този документ се установява, че извършителят на деянието е именно подсъдимият, тъй като охранителят И. ясно си спомнял за суитчъра и цената му, защото имало само един случай на опит за кражба на такъв суитчър. Настоящата инстанция кредитира приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите кореспондират на показанията на разпитаните свидетели. Изводите си относно съдебното минало на подсъдимия въззивната инстанция основава на приложената по делото справка за съдимост и бюлетин. С оглед на всичко изложено въззивният съд прие, че фактическите и доказателствени изводи на проверяваната инстанция относно конкретните параметри на поведение на подсъдимия, а оттам и правната оценка на действията му се явяват обосновани от информационно съдържание на гласните доказателствени средства и другите доказателства. Въззивната инстанция намира, че при правилно установената фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно съставомерността на поведението на подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК. Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че подс. Д. О. като е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.195, ал.1, т. 4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК. От обективна страна на 21.03.2023 г. подсъдимият Д. О. е направил опит да отнеме от владението на свидетелката С.М., без нейно съгласие процесната дреха - един брой мъжки суитчър марка „LACOSTA“ на стойност 159, 99 лева, която е била собственост на юридическото лице „Пийк и Клопенбург“ ЕООД. Подсъдимият О. е извършител на деянието, тъй като лично е осъществил действията по опита за отнемане на вещта и установяването на трайна фактическа власт върху нея. Непосредствен обект на това престъпление са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост или правото на владение или държане върху недвижими вещи. Безспорно, предмет на престъплението, са чужди движими вещи по смисъла на заложеното от законодателя определение в чл. 110 от ЗС, за отнемането, на които подсъдимият О. не е получил съгласие или разрешение. Налице е прекъсване на фактическата власт, упражняване от пострадалия С.М. върху инкриминираната вещ, като подсъдимият Д. О. е действал със съзнание, че тази вещ е чуждя и я е отнел от фактическата власт на нейния владелец. Друг признак на обективната обстановка на изпълнителното деяние е че подсъдимият е използвал специален начин - отстранил е аларменото устройство на дрехата, което го е улеснило при опита за кражба.Правилно е установено, че начина е специален, защото алармените устройства на дрехите принципно не могат да се отстранят с лекота, а на касите има специални уреди, които се използват от продавачите за тяхното премахване, тоест и без такъв уред подсъдимият е използвал специална техника и сила за отстраняване на алармата, което покрива квалифициращия признак специален начин, чийто характер не е определен, но се обуславя приложението на чл.195, ал.1, т.4 НК. Същевременно, деянието не е довършено, а е останало на фазата на опита по смисъла на чл.18, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият О. е започнал изпълнението на умишленото престъпление (действията по отнемането на вещта), но изпълнителното деяние не е довършено (не е успял да установи трайна фактическа власт върху вещта) по независещи от него причини (бил е задържан извън касовата зона от охранителя на магазина). От субективна страна, контролираната инстанция правилно е приела, че инкриминираното престъпление е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.Действията на подс. Д. О. са извършени в последователност, която несъмнено установява, че в съзнанието му се е формирала представата, че отнема движима вещ, която не е негова собственост, че липсва съгласие на техния собственик за това отнемане и въпреки това, по неправомерен начин е прекъснал чуждата фактическа власт на суитчърът от патримониума на свидетелката М. в негова фактическа власт, което е довело до причиняване на имотна вреда и обедняване на юридическото лице „Пийк и Клопенбург“ ЕООД, като именно това е целял подсъдимият. Неоснователно се явява възражението на защитата за квалифицирането като маловажен случай и съответно подсъдимият да не носи наказателна отговорност, а да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.218б, ал.1 от НК. Маловажен случай на кражба може да има само при престъпление по основния състав на чл.194 от НК или при квалифицираните състави на престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.6, но в случая престъплението е по чл.195, ал.1, т.4 от НК, поради което няма как случаят да бъде приет за маловажен и деянието да бъде преквалифицирано по чл.194, ал.3 от НК или по чл.195, ал.4 от НК, за които единствено може да бъде приложен. В този смисъл СГС не счита, че обективните характеристики на деянието го определят като маловажен случай и настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за прилагане на визираната разпоредба. За извършеното от подс. Д. О. престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до десет години. Настоящият съдебен състав намира определеното от първоинстанционния съд наказание "лишаване от свобода", в размер на една година за справедливо от гледна точка на установеното по делото съотношение между смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.Настоящата инстанция намира, че наложеното наказание на подс. Д. О. правилно на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването му е отложено за изпитателен срок от 3 години. Подсъдимият е с чистото съдебно минало, правилно е отчетено, че деянието е завършило на фазата на опита, както и стойността на вещта също не е толкова висока, като е отчетено от първата инстанция, че не са намери отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо не са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия О. при условията на чл.55 от НК, тъй като изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни и не може да се обоснове несъразмерност между извършеното престъпление и предвиденото в закона наказание, поради което обосновано районният съд е отмерил наказанието при приложение на разпоредбата на чл. 54 от НК. В заключение е необходимо да се посочи, че по отношение на наложеното наказание на подсъдимия настоящата инстанция е на мнение, че с по-леко наказание не биха могли да се постигнат целите, предвидени в чл. 36 от НК. Първоинстанционният съд е спазил принципите при индивидуализиране на наказанието, съдържанието на което е в съблюдаване на мярката за използвана наказателна принуда, предвид изискването наказанието да бъде справедливо, необходимо и достатъчно за постигане целите си, обявени в чл. 36 от НК, като е взел предвид, както конкретната фактическа обстановка, така и данните за личността на подсъдимото лице. Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.Същата е постановена при безспорна и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон.Определеното наказание не е явно несправедливо и съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски