Решение № 2296 от 4.12.2024 г. на Административен съд - Добрич по дело № 427/2023 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал. 2, във връзка с ал. 1 и чл. 210, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба с вх. № 2785/ 12.07.2023 г. на А. И. Д., [ЕГН], от [населено място] и по жалба с вх. № 2783/ 12.07.2023 г. на Н. Х. В., [ЕГН], от [населено място], подадени чрез адвокат М. Д. – К., срещу Решение по Протокол № 6/ 18.04.2023 г. на Комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) към Община Балчик, назначена със Заповед № 845/ 08.07.2022г. на Кмета на Община Балчик, в частта, в която е одобрена експертна оценка и е определен размер на еднократно обезщетение от 1972.55 лв. за възникването на безсрочен сервитут (право на преминаване на част от ротора на ветрогенератор Т2 в поземлен имот с [идентификатор], собственост на жалбоподателките, със засегната сервитутна площ от 3.378 дка, за изграждането на обект: Ветроенергиен парк в землището на [населено място], община Балчик, с инвеститор „Тесса Грийн Енерджи“ ЕООД. В жалбата се твърди, че административният акт е издаден при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Счита се, че обезщетението е произволно избрано и не е съобразено с характеристиката, вида и местонахождението на засегнатия имот. Липсват мотиви относно начина на определянето му. Не става ясно въз основа на какви методи и критерии е установен размерът и как са изчислени редуциращите коефициенти. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на чл. 9 и чл. 36 от АПК, тъй като не е извършен анализ на съществени за размера на обезщетението фактори, свързани с неблагоприятните последици от учредяването на безсрочния сервитут. Твърди се, че оценката е крайно занижена и неадекватна, тъй като не отговаря на пазарната стойност на засегнатата от сервитута площ. Драстичното разминаване с действителните пазарни цени на земеделски имоти със сходни характеристики не е съобразено с целта на закона и противоречи на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС и на практиката на ЕСПЧ, утвърждаваща стандарти за пропорционалност на намесата в правото на собственост. С жалбата се настоява съдът да измени решението на Комисията в обжалваната му част и да увеличи определеното обезщетение за възникналия безсрочен сервитут в имота на жалбоподателките до размер, равен или максимално близък до средната пазарна продажна цена на декар на имоти с характеристики като процесния. В Становище с вх. № 3689/ 14.11.2024 г. (л. 390) се настоява да бъде уважена жалбата, като бъде увеличен размерът на определеното обезщетение за учредяване на безсрочен сервитут върху имота на жалбоподателките до установената с приетата по делото съдебно – оценителна експертиза стойност, а именно в размер на 17 872.00 лв., както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски съобразно Списък с разноски, представен със Становище от 11.12.2023 г., в това число присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. Д. - К. за безплатно оказаната на жалбоподателките адвокатска помощ и съдействие съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 1 от Закона за адвокатурата. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответника и заинтересованата страна разноски. Ответникът - Община Балчик, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в придружителното писмо при изпращане на преписката и иска тя да бъде оставена без уважение. Твърди, че от нормативно забранените дейности в сервитутната зона към случая могат да се отнесат само забраната за бъдещо строителство, за извършване на сондажни работи и за засаждане на трайни дървесни видове, като счита, че оценителят е съобразил тези ограничения, като е добавил и шума от ветрогенераторите. Намира, че с решението е определена справедлива пазарна стойност на обезщетението според частта от засегнатия имот и при отчитане на възможността за ползване на имота по досегашния начин след построяването на енергийния парк. Иска присъждане на разноски във вид на възнаграждение за юрисконсулт. В Писмени бележки с вх. № 3795/ 22.11.2024 г. изразява съгласие, че когато се определя обезщетение на стъпка за стълб обезщетението следва да е 100 %, защото собственикът е лишен напълно от възможността да ползва имота си и ако това не е отчетено във възприетата от Комисията по чл. 210 от ЗУТ оценка, то действително се налага решението ѝ да се поправи и измени. Счита обаче, че по отношение обезщетението, свързано със сервитут, определен от въртене на ротор на перка на ветрогенератор и за преминаване на въздушна кабелна линия, решението на Комисията е правилно, тъй като възможността за ползване на имота от собственика на господстващия имот по предназначение остава в пълен обем. Отново настоява, че в случая единствено забраната за собственика да засажда дървесна растителност е налице вследствие сервитута, но същевременно изтъква, че такава не е типична за Добруджа, където се засаждат най – вече зърнени култури. Оспорва оценките като необективни, тъй като категорията на земята била висока и никой не строял в такава земя, поради което неправилно вещите лица отчитали и ограничението за забрана на строителство. Счита, че със създалата се практика по идентични дела собственикът се обогатявал неоснователно. Изразява становище, че делото е без материален интерес, поради което иска да не бъдат присъждани разноски на страните и сторените да останат за тяхна сметка. Прави възражение алтернативно за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованата страна - „Тесса Грийн Енерджи” ЕООД, чрез процесуалния си представител, представя становище за неоснователност на жалбата. В Писмена защита с вх. № 3907/ 02.12.2024 г. излага подробни съображения за липсата на пороци на оспорения акт и настоява той да бъде оставен в сила, респ. да не бъде изменян размерът на обезщетението. Според заинтересованата страна експертизите не отчитат обема на реалните ограничения, които се налагат със сервитута и не изчисляват справедливо обезщетение. Изразява становище, че подходът на вещите лица е изцяло неправилен, което води до завишена оценка на обезщетението за сервитута. Добавя, че експертите, при определяне на оценката, неправилно прилагат ограниченията по чл. 14 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Прави възражение, че вещите лица приемали, че собствениците на имотите, върху които има учреден сервитут, са ограничени с всички ограничения по тази разпоредба, а това било неуместно, тъй като единственото ограничение в случая можело да е относно засаждането на трайни дървесни насаждения, т.е. извън ивицата на прокарания сервитут собственикът на имота можел да се разпорежда по всякакъв начин с имота, вкл. да посади дърво и да си построи стопанска постройка. Продължава, че изходните данни с прехвърлителни седлки, а не със сделки за учредяване на вещно право върху имота, са неправилни. Възразява срещу корекционните коефициенти и оценка според евентуално бъдещо използване на имота и евентуален потенциал. Оспорва значението на принудителния характер на сервитута, като сочи, че той е уреден в ЗЕ и е в интерес на обществото. В заключение настоява да бъде съобразена нормата на чл. 202 от ГПК, в случай че бъде преценена необходимостта от изменение на размера на обезщетението, даден в оспореното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателките. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Съображенията за това следните: Не се спори по делото, че жалбоподателките Н. Х. В. и А. И. Д., като наследници на И. Д. В., са собственици на земеделска земя с площ от 185.005 дка - нива, трета категория, съставляваща ПИ с кадастрален [идентификатор] по КК на [населено място], община Балчик. В тази насока са налице и доказателства по делото – нотариален акт от 1995 г., договор за доброволна делба от 08.12.1997 г., скица № 195/ 13.01.1998 г., удостоверение за наследници от 10.03.2011 г. (л. 48 – 53 от адм. дело № 428/ 2023 г. и л. 26 – 31 от адм. дело № 427/ 2023 г.). С Решение № 691 по Протокол № 40/ 26.01.2023 г. на Общински съвет – Балчик е одобрен ПУП – Парцеларен план (ПП) за обект: Ветроенергиен парк в землището на [населено място], община Балчик, с инвеститор „Тесса Грийн Енерджи“ ЕООД. Предмет на парцеларния план е изграждането на вятърни генератори, подземни кабелни трасета и техните сервитути, засягащи имоти на инвеститора и на трети лица в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], всичките в община Балчик, подробно описани в решението, сред които е и имотът на жалбоподателките в землището на [населено място]. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 21 от 07.03.2023 г. и е влязло в законна сила на 11.04.2023 г., видно от Акт с изх. № УТ-2117-25_005/ 11.04.2023 г. на О. Б. и Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК с изх. № 23-БЧ-004062_002/ 20.04.2023 г. на О. Б.. Със заявление вх. № 23-Бч-004063/ 05.04.2023 г. до Кмета на О. Б. от „Тесса Грийн Енерджи” ЕООД е поискано да се назначи комисия по чл. 210 от ЗУТ за определяне размера на обезщетенията на собствениците на засегнатите от сервитутните зони имоти, в случай че няма постъпили жалби в 30-дневния срок след публикуване в ДВ на решението на ОбС – Балчик за одобряването на ПУП – ПП за ветроенергийния парк (л. 36 от адм. дело № 428/ 2023 г.). С уведомление изх. № 23-БЧ-004063_00/ 20.04.2023 г. на Кмета на О. Б., издадено на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 18а, ал. 10 от АПК, заинтересованите страни са уведомени за започване на производството по чл. 210 от ЗУТ. Уведомлението е публикувано на 13.04.2023 г. на сайта на Община Балчик. На заседание на Комисията, обективирано в Протокол № 6/ 18.04.2023 г. (л. 12), е взето решение за одобряване на експертните оценки за размера на обезщетението на собствениците на поземлени имоти, върху които възниква безсрочен сервитут за изграждането на обект: Ветроенергиен парк в землището на [населено място], община Балчик, като за имота на жалбоподателките, попадащ в сервитутната зона на ротора на ветрогенератор Т2, със засегната сервитутна площ от 3.378 дка, е определено обезщетение от 1972.55 лв. (л. 14). Размерът е изчислен на базата на експертна оценка на независим оценител (л. 28 от адм. дело № 428/ 2023 г.), възложена от заинтересованата страна „Тесса Грийн Енерджи“ ЕООД. Обезщетението е определено върху засегнатата от сервитута площ, като са взети предвид ограниченията за ползването на поземлените имоти в сервитутните зони съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 16. В оценителния доклад е посочено, че при своето въртене около оста на ветрогенератора част от ротора (по-конкретно неговите перки) вследствие на сервитутното право ще преминава над съседния поземлен имот и неговият собственик ще трябва да понася ограниченията на това преминаване – да не извършва определени действия, да не засажда определени селскостопански култури в част от собствения си имот, да понася шума от ветрогенератора и др. Справедливата пазарна стойност на сервитута e определена като произведение от коефициента за стойността на сервитута К ст-ст (отчитащ наложените ограничения върху чуждия поземлен имот, в случая определен на 0.14), коефициента за срок на сервитута К срок (в случая определен на 1, тъй като сервитутът е безсрочен) и пазарната стойност на засегнатата площ, определена [рег. номер]. на декар съгласно приложение № 1 - заключение по оценителска експертиза. Пазарната стойност на един декар земеделска земя е изчислена по метода на посредственото сравнение. За пазарни аналози са използвани оферти в сайта „Национална мрежа за земеделска земя“. Поради липсата на предлагане на сделки със земеделски земи в землището на [населено място] в оценката са използвани три оферти за продажби на обработваеми ниви в землището на съседното [населено място], като пресмятанията са показани в таблица към заключението по оценителската експертиза (л. 32 от адм. дело № 428/ 2023 г.). Решението на Комисията е публикувано на интернет страницата на Община Балчик на 20.04.2023 г. Обявено е и на таблото в информационния център на Община Балчик. С Уведомително писмо с изх. № 23-БЧ-004063_013 от 09.06.2023 г. от Кмета на Община Балчик обжалваното решение е връчено на жалбоподателките, видно от известията за доставяне (л. 19), съответно на 20.06.2023 г. и 21.06.2023 г. За изясняване на спорните обстоятелства по делото са изслушани две съдебно – оценителни експертизи (единична и тройна) по искане на страните. Вещото лице по първата единична съдебно-оценителна експертиза (л. 104 - 120) е приложило два подхода за оценка (сравнителен подход и приходен подход), като e извело пазарната стойност на засегнатия имот по два пазарно ориентирани метода - метод на посредственото сравнение и метод на поземлената рента, претеглени поравно (50 % на 50 %). В резултат на това е получена крайна пазарна стойност на декар в размер [рег. номер]. За определяне на пазарната стойност по метода на пазарните аналози (сравнителния подход) са използвани данни за вписани продажби на съпоставими имоти в землището на [населено място], [населено място], [населено място], всички в общ. Балчик. За оценката по метода на поземлената рента (приходния подход) е взета предвид средната годишна рента на декар за стопанската 2021/2022 година за землищата на община Балчик съгласно данните от НСИ. След съобразяване на определената пазарна стойност на земята и отчитане на нормативно въведените ограничения за ползване на служещия имот по чл. 64, ал. 2, т. 1 – т. 3 и ал. 3, т. 1 – т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е дадено заключение, че пазарната стойност на равностойното парично обезщетение за сервитута към 18.04.2023 г. е в размер на 17 872 лв. (л. 117) Формулата за изчисляване на обезщетението е идентична с тази в експертната оценка, одобрена от комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, като вещото лице е приложило близък коригиращ коефициент за срока на сервитута в размер на 0.98 и по-голям коригиращ коефициент за вида на сервитута в размер на 1, отчитайки неговия принудителен характер и тежестта на ограниченията, които собственикът на служещия имот е длъжен да търпи с оглед придобиваните права от титуляря на сервитута. Единичната експертиза е оспорена от заинтересованата страна, поради което е назначена тройна съдебно-оценителна експертиза със същите задачи. Според заключението по нея справедливата пазарна стойност на обезщетението възлиза на 14 900 лв. (л. 255), което се явява разликата на пазарната стойност на имота след учредяване на сервитута. Вещите лица са работили по същите два метода за оценка както вещото лице по единичната експертиза - метода на посредственото сравнение (сравнителния подход) и метода на поземлената рента (приходния подход). Използвали са пазарни свидетелства за имоти в землището на [населено място] и [населено място], като са описали конкретните сделки по трите аналога. Определили са пазарна стойност на ПИ по метода на пазарните аналози към 18.04.2023 г. за целия имот от 1 050 828 лв., а по метода на поземлената рента – 968 130 лв., като са анализирали данните на НСИ за периода 2015 – 2022 г. За определяне крайната стойност на имота са направили претегляне на получените стойности по двата метода, а именно – метод на сравнителните продажби и метод на приходната стойност (вечна рента) и са приели коефициенти като при единичната експертиза 50% на 50 %. В резултат са определили 5 456 лв. на декар или пазарна стойност на имота от 1 009 479 лв. По нормативния метод съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи са определили стойност на имота от 124 878 лв. Вещите лица са обсъдили отделните методи, съобразили са принудителното по своя характер учредяване на сервитута и на база формулата, по която работят оценителите, като са приели коефициент, отчитащ срока, за който е учредено ограниченото вещно право, с точност до 3 знака, 0.9, съответстващ на максималния, допустим по чл. 23, ал. 1 от Приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси, съобразен и с вида на ограниченията по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 16/ 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. В резултат са стигнали до размер на обезщетението от 14 900 лв. В заключението е посочено, че към момента няма разписана единна методика за определяне цената на сервитутното право при изграждане и последваща експлоатация на енергийни обекти, но има възприета такава от експерт оценители. При изчисляване на обезщетението за сервитутното право е приложена същата формула както в единичната експертиза и в административното производство, но са заложени други коригиращи коефициенти, отчитащи срока и вида на сервитута - 0.9 - за коефициента, отчитащ срока на сервитута, който според вещите лица е максимално допустимият за този вид право, и 0.9 за коефициента, отчитащ вида на сервитута. Изложени са мотиви, че експертно определеният коефициент за вида на сервитута варира в границите между 0.5 и 1.0, като приетият в заключението коефициент от 0.9 е определен според характера на ограниченията върху ефективното ползване на засегнатата от сервитута част от имота. В съдебно заседание заключението по тройната съдебно – оценителна експертиза е приобщено към доказателствения материал по делото. Заинтересованата страна го е оспорила, като е поискала обаче поставяне на допълнителни задачи и изготвяне на единична експертиза, което искане е оставено от съда без уважение, тъй като на практика молбата, с която се искат допълнителни задачи, съдържа такива, по които вече са налице отговори, а единична експертиза след изготвена тройна такава е недопустима. При съпоставката на двете експертизи с останалите доказателства по делото в съответствие с разпоредбата на чл. 202 от ГПК съдът намира, че следва да кредитира тройната експертиза. Заключението на вещите лица е компетентно, задълбочено и безпристрастно изготвено. За разлика от административното производство пазарната оценка на засегнатия имот е определена чрез прилагането на два метода, а не на един, което съответства в най-голяма степен на нуждите на оценяването и дава възможност за формиране на по-обективен осреднен резултат при използване на съответните корекционни и теглови коефициенти. Същевременно при сравнителния анализ тройната експертиза е работила с информация за реални сделки за продажби на имоти в райони, близки до оценявания имот, а независимият оценител е ползвал само офертни цени за продажби и то за земеделски имоти в землището на [населено място], което е значително по-отдалечено от това на [населено място]. При осредняване на пазарната стойност на имота според различните методи на оценка правилно вещите лица по тройната експертиза са претеглили коефициентите за тежест по съображения, че по-значима е стойността на пазарните аналози. Ценовата информация от един активен пазар се счита за най-силното доказателство за стойност, т.е. с най-голяма тежест на достоверност, поради което методът на сравнимите продажби следва да е водещ при определяне на пазарната цена на земята като основа за определяне на дължимото обезщетение за сервитута. Неоснователно е възражението на заинтересованата страна в Писмената ѝ защита. Правилно и обосновано вещите лица са определили и размера на коригиращите коефициенти, като са съобразили, от една страна, всички неблагоприятни последици от принудителното ограничаване на правото на собственост и тяхната степен на влияние върху засегната площ, позовавайки се на чл. 13 и чл. 14 от Наредба № 16, а от друга страна са отчели утвърденото в практиката правило, че пазарната цена на сервитута не може да е равностойна на пазарната цена при отчуждаване, доколкото собствеността върху имота се запазва и се ограничава реално само неговото ползване. Според съда даденият от независимия оценител коригиращ коефициент за вид на сервитута в размер на 0.14 не отчита нито принудителния характер на сервитута, нито ограниченията и тежестите, които произтичат от придобитите права на титуляря на сервитута по ЗЕ и Наредба № 16. Според съда не са обосновани и законосъобразни и по-високите, равняващи се на 1 коефициенти - 0.98 за Кс и 1 за Ксп, приети от вещото лице по единичната експертиза, защото те фактически нямат почти никакъв коригиращ ефект, противоречат на забраната пазарната стойност на ограниченото вещно право да не превишава стойността на пълното вещно право върху земята и не държат сметка за обстоятелството, че сервитутът не предвижда промяна на характера и трайното предназначение на засегнатия имот, като собственикът му може да продължи да го ползва и да получава земеделска продукция от него. По тези съображения се налага извод, че заключението по тройната експертиза е най-близко до общите стандарти и законовите правила на оценяване и дава най-достоверна и адекватна пазарна стойност на сервитута според целите, обхвата и съдържанието на оценяваното право, поради което следва да се приеме, че справедливият размер на дължимото обезщетение за сервитута се равнява на 14 900 лв. съгласно заключението на вещите лица по тройната експертиза. При тази фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Предмет на оспорване в настоящото производство е решение за определяне на еднократно обезщетение за възникнал сервитут по чл. 64 от Закона за енергетиката (ЗЕ) в имота на жалбоподателките, находящ се в землището на [населено място], община Балчик. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, поименно определен със заповед на Кмета на Община Балчик, в рамките на правомощията му по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване, включително с позоваване на приетата експертна оценка, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 64, ал. 6 от ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Съобразно текста на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. От данните по делото е видно, че еднократното обезщетение и пазарната оценка на засегнатия поземлен имот са изготвени от лицензиран оценител по едностранно възлагане на титуляря на сервитута – заинтересованата страна „Тесса Грийн Енерджи“ ЕООД, като не са съгласувани със собственика на имота, в който възниква сервитутът. При липса на взаимно съгласие между страните Комисията е била длъжна да възложи изготвянето на пазарна оценка от друг лицензиран оценител, а не да определя обезщетението на база оценката на наетия от дружеството – инвеститор експерт оценител. Като не е процедирала по този ред и на практика само е одобрила предложената от заинтересованата страна експертна оценка, Комисията е допуснала съществено нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и чл. 64, ал. 6 от ЗЕ, тъй като оценката на сервитутно право – предмет на обезщетението за учредяване на сервитут, не е определена от нея (в този смисъл е и Решение № 15430/ 13.11.2019 г. по адм. дело № 804/2019 г., II отделение на ВАС). Вследствие на това съществено процесуално нарушение се е стигнало до нарушение на материалния закон и неговата цел. Съгласно чл. 64 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути, които се изразяват в право на преминаване на хора и техника, право на прокарване на линейни енергийни обекти и ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. При упражняване на сервитутите титулярят на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти, негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии. Сервитутите на енергийни обекти са безсрочни и по своята правна същност са законово въведено ограничение на правото на собственост. С възникването на сервитута законът свързва определени задължения за собственика на служещия имот, като са въведени и нормативни забрани, ограничаващи ползването на имота. Съгласно чл. 64, ал. 3, т. 2 от ЗЕ в засегнатите поземлени имоти не се допускат: извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица; прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена. С т. 3 – 6 на същия текст е разписано, че промяната на собствеността на засегнатия имот и на линейния енергиен обект не прекратява действието на сервитутите; сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на лицата, в полза на които са учредени, и тежат изцяло върху всяка част от засегнатите имоти и когато имотите бъдат разделени; сервитутът може да се използва само от лицата, в полза на които възниква, за изграждането и експлоатацията на линейния енергиен обект; собственикът на засегнатия имот няма право да премества сервитута. С текста на чл. 13 и чл. 14 от Наредба № 16 са детайлизирани правата на титуляря на сервитута (извършване на строителни и монтажни дейности, ремонтни работи и планови дейности, свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на енергийните обекти и техните съоръжения) и ограниченията за служещия имот, изброени са редица дейности, които са забранени в сервитутната зона на енергийните обекти, включващи застрояване, засаждане на трайни дървесни насаждения, извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства, паркиране на превозни средства, складиране на отпадъци и материали, действия върху съоръженията на енергийните обекти, палене на огън и опожаряване след прибиране на селскостопанската продукция. С разпоредбата на чл. 64, ал. 4, т. 1 от ЗЕ е разписано, че сервитутите по чл. 64, ал. 2 от същия възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Принудителният характер на сервитутите по ЗЕ изисква собственикът на служещия имот да бъде удовлетворен с адекватно и справедливо обезщетение, което да го възмезди за ограниченията и тежестите, които е длъжен да търпи. Ето защо законът въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи неговият размер. Съобразно чл. 65 от ЗЕ размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Приложимите нормативни актове, а именно ЗУТ и ЗЕ, не дефинират понятието „справедлива пазарна оценка“. Според трайната съдебна практика тя следва да се основава на действителната цена на имота, за да бъде обезщетението равностойно по своя размер. Налага се изводът, че одобрената от административния орган експертна оценка не съответства на изискванията на закона. Както вече беше посочено по – горе, нито пазарната стойност на засегнатата площ, нито коригиращите коефициенти за изчисляване на пазарната стойност на сервитутното право са определени съгласно обективните критерии на чл. 65 от ЗЕ и общите стандарти на оценителската практика, като при прилагането на метода на пазарните аналози са използвани ненадеждни изходни данни. Според настоящия състав мотивиран и съответен на закона е възприетият от тройната експертиза подход за оценка, при който определяща е правната природа на сервитута като форма на едностранно и безсрочно засягане на правната сфера на притежателя на служещия имот, но отчитащ същевременно характера на засягане. Според вещите лица пазарната стойност на сервитута възлиза на 14 900 лв. и именно до този размер е следвало да бъде определено дължимото обезщетение за жалбоподателките като собственици на засегнатата земя. Анализът на относимите норми сочи, че ограниченията за собственика на служещия имот са много по-големи по вид и обем, поради което неправилно Комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ е приела предложения от независимия оценител коригиращ коефициент от 0.14, тъй като той е определен само на базата на забраните, посочени в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 16, без да са отчетени всички останали тежести, препятстващи пълноценното упражняване на правото на собственост върху засегнатия имот. Фактът, че имотът е земеделска земя и сервитутът няма да пречи на по-нататъшното му ползване по предназначение, не изключва задълженията на собственика да се въздържа от определени дейности и да се съобразява с правата на титуляря на сервитута, в каквото именно се изразява ограничаването на правото му на собственост. Неоснователен е и доводът на заинтересованата страна, че принудителният характер на сервитута няма решаващо значение при определяне на размера на обезщетението, защото това противоречи на принципа на пропорционалност. При ограничаване на едно право за постигане на легитимна цел обезщетението за това ограничение следва да е съизмеримо със значимостта на засегнатото право, каквото е конституционно гарантираното право на собственост. Изложеното установява, че определената от Комисията стойност на сервитута не съответства на материалния закон и неговата цел за постигане на справедливо и равностойно еднократно парично обезщетение съобразно нормативните изисквания и действителната пазарна цена на имота. Крайно заниженият размер на обезщетението противоречи и на чл. 1 от Протокол № 1 на КЗПЧОС и на утвърдените в практиката на ЕСПЧ стандарти за пропорционалност на намесата в правото на притежание, както правилно се твърди и в жалбата. Като е одобрил оценка на сервитута, която е различна от пазарната, административният орган е постановил един неправилен и незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Това налага изменение на решението в оспорената му част и увеличаване на дължимото обезщетение за жалбоподателките от 1972.55 лв. на 14 900 лв. общо съобразно заключението по тройната съдебно – оценителна експертиза. С този размер се постига целта на обезщетението да компенсира надлежно собственика за ограниченията при ползването, които са от значение за пазарната стойност на имота. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на всяка една от жалбоподателките сумата от по 10 лв. за заплатена държавна такса и по 200.00 лв. депозит за вещо лице. На основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв на пълномощника на жалбоподателките - адвокат М. С. Д. – К., осъществила безплатно процесуално представителство в това производство, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение общо в размер на 1563.47 лв., определено съобразно уважения материален интерес и в съответствие с минимално предвиденото в чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не са налице условията за намаляване на размера на възнаграждението под предвидения минимум предвид предмета на делото, упражнената защита и броя на проведените заседания. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, III състав,