Решение № 318 от 16.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10634/2022 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 20269262/06.12.2020 г. СРС, 27 с-в, по гр.д.№ 77274/2018 г. е отхвърлил предявения от „КМТ“ ЕООД и Р. Т. Н. срещу „И.А.Б.“ АД установителен иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 45594/2010 г. на СРС, 36 с-в. С решение № 20019719/21.01.2021 г. СРС е оставил без уважение молбата на „КМТ“ ЕООД и Р. Т. Н. за допълване на решение № 20269262/06.12.2020 г. на СРС, 27 с-в, по гр.д.№ 77274/2018 г. Срещу постановените решения са постъпили въззивни жалби от ищците „КМТ“ ЕООД и Р. Т. Н.. Въззивниците излагат подробни доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими към спора факти и доказателства и не се е произнесъл по всички искания, възражения и доводи на страните.Твърдят, че са направили искане за прогласяване нищожност на разпореждане за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК в заповедно производство по ч.гр.д.№ 45594/2010 г. по описа на СРС, 36 с-в, което е без номер и подпис, без мотиви и диспозитив и неизразено в писмена форма, като нищожно и незаконосъобразно.Твърдят, че обжалваното неиздадено разпореждане, което е имплицитен съдебен акт от заповедното производство, е нищожно и незаконосъобразно, като този порок води до нищожност на издадената заповед за изпълнение от 04.10.2010 г. и изпълнителния лист въз основа на документ по чл.417 ГПК.Въззивниците излагат твърдения, че в кориците на делото не фигурира разпореждане на съда в писмен вид в закрито разпоредително заседание, с което да се уважава заявлението за издаване на разпореждане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, че не е проведено закрито съдебно заседание съгласно чл.411, ал.2 ГПК; не е извършена проверка на неравноправните клаузи в договора съгласно решението по дело С-243/08 и за наличие на нарушение на конкуренцията.Твърдят, че след като заявителят има право да обжалва разпореждането, с което се отхвърля заявлението, то и за „длъжника“ трябва да бъде осигурено това право.Поддържат, че за валидността на разпореждането като самостоятелен съдебен акт се изискват реквизитите, посочени чл.254, ал.2 ГПК и че не може да се приеме за разпореждане разпоредителната част на заповедта и тя да замести самото разпореждане.Твърдят, че заповедта за изпълнение е нищожна и поради факта, че е издадена, без да е извършена проверка за противоречие със закона и добрите нрави и че са издадени два изпълнителни листа по един и същи дълг-кредитна линия, поради което заявлението е недопустимо.Твърдят, че нито разпореждането на съда, нито заповедта за изпълнение и доказателствата, въз основа на които е издадена, са им връчени надлежно.Молят съда да отмени обжалваните решения. Ответникът по въззивните жалби-„И.А.Б.“ АД оспорва същите.Изразява становище, че първоинстанционният съд е анализирал всички аргументи и възражения на страните и правилно е приел, че се касае за валиден съдебен акт, издаден в писмена форма, подписан, постановен от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда и волята на съда е изразена по ясен и разбираем начин.Първоинстанционният съд не дължи произнасяне по оплакванията на въззивниците за нарушаване на процедурата по връчване на неиздадено в писмен вид разпореждане, тъй което е инкорпорирано в издадената заповед за изпълнение, връчена на ищците по надлежния ред.Моли съда да потвърди обжалваните решения.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК, предявен от „КМТ“ ЕООД и Р. Т. Н. срещу „И.А.Б.“ АД за обявяване на нищожност на заповед за изпълнение поради нищожно разпореждане за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК по ч.гр.д.№ 45594/2010 г. на СРС, 36 с-в.Ищците твърдят, че разпореждането е нищожно и незаконосъобразно, тъй като няма номер и подпис и не е изразено в писмена форма.Излагат твърдения, че то е отделен акт, в който съдът трябва да изложи своите мотиви защо приема за законосъобразно представеното заявление и да направи проверка за противоречие с добрите нрави.Твърдят, че за валидността на разпореждането се изискват реквизитите на чл.254, ал.2 ГПК и че е недопустимо инкорпорирането му в заповедта за изпълнение, тъй като то е самостоятелен документ и чу отсъствието на предхождащ заповедта за изпълнение съдебен акт прави заповедта за изпълнение нищожна.Излагат твърдения, че заповедта за изпълнение е нищожна и като издадена в противоречие на закона и добрите нрави.Излагат и доводи за недопустимост на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и че не са му връчени преписи от разпореждането и от заповедта за изпълнение.Молят съда да постанови решение, с което да прогласи нищожност на заповедта за изпълнение поради нищожно разпореждане за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК по ч.гр.д.№ 45594/2010 г. на СРС, 36 с-в /съгласно уточнителна молба от 07.01.2019 г./. Ответникът-„И.А.Б.“ АД е оспорил иска с твърдения, че разпореждането е инкорпорирано в заповедта за изпълнение, която е постановена с необходимите реквизити.Твърди, че наличието на нищожни и неравноправни клаузи в документа е част от задължението на съда да извърши проверка на заявлението по чл.411, ал.2, т.3 ГПК, но това задължение е в сила от м.12.2019 г., а процесната заповед е издадена през 2010 г. Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№ 45594/2010 г. на СРС, 36 с-в, със заявление вх.№ 45493/20.09.2010 г. „И.А.Б.“ АД е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу „КМТ“ ЕООД и Р. Т. Н. за сумата от 50 000, 00 лв.-главница със законната лихва върху нея от 20.09.2010 г. въз основа на запис на заповед, издаден на 15.10.2007 г. за сумата от 280 000 лв. от „КМТ“ ЕООД в полза на „И.А.Б.“ АД, предявен за плащане на 06.10.2008 г., авалиран от Р. Т. Н.. Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 04.10.2010 г. СРС, I ГО, по ч.гр.д.№ 45594/2010 г. е разпоредил „КМТ“ ЕООД-издател на запис на заповед и Р. Т. Н.-авалист да заплатят солидарно на кредитора „И.А.Б.“ АД сумата от 50 000, 00 лв.- главница със законната лихва от 20.09.2010 г. до изплащане на вземането, 1 000, 00 лв.-юрисконсултско възнаграждение и 1 000, 00 лв.-държавна такса.В заповедта е посочено името на съдията-докладчик, номера на делото, съдът, който издава заповедта, датата на издаването й, основанието, на което се издава и същата е подписана.На 04.10.2010 г. е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя. Длъжниците са подали възражения по чл.414 ГПК и в срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземането си. С решение № 1052/29.06.2015 г., влязло в сила на 24.07.2017 г., СГС, VI- 6 с-в, по т.д.№ 1008/2011 г. е признал за установено по предявен на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК от „И.А.Б.“ АД, че ищецът има вземане в размер на 50 000 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 15.10.2007 г. от „КМТ“ ЕООД и авалиран от Р. Т. Н., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 45594/2010 г. на СРС, 36 с-в. С молба от 07.01.2021 г. ищците са поискали от първоинстанционния съд да допълни на основание чл.250 ГПК постановеното на 06.12.2020 г. решение, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи, посочени в исковата молба. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е допустим доколкото исковият ред за прогласяване нищожността на съдебни решения по чл.270, ал.2 ГПК се прилага по аналогия и за останалите съдебни актове.Съдът е изложил мотиви, че законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебните актове, но те са изяснени от съдебната практика-в т.8 от ППВП № 1/1985 г., в мотивите към ТР № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС и в решения на ВКС по конкретни хипотези и е приел, че нищожност на съдебния акт е налице при особено съществени пороци, като постановяване от ненадлежен орган или в ненадлежен състав; извън правораздавателната власт на съда; когато не е подписан от мнозинството на съдебния състав или не е съставен в писмена форма; при абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена по пътя на тълкуването; когато повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което представлява престъпление.В случая в мотивите на заповедта съдът е приел, че са налице предпоставките за уважаване на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради което поддържаното основание за нищожност-липса на постановено разпореждане в писмена форма, е неоснователно.Съдът е изложил съображения, че писмената форма по чл.235, ал.4 ГПК е нарушена, когато липсва каквато и да било изразена писмено воля на съда.Съгласно трайната съдебна практика съдът издава изрично разпореждане в случаите, когато отхвърля заявлението, а в останалите случаи разпореждането се инкорпорира в самата заповед за изпълнение.Приел е, че в случая процесната заповед е валиден съдебен акт, издаден в писмена форма, подписан, постановен от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда и волята е изразена по начин, който позволява да се изведа волята на съда. С решението от 21.01.2021 г. СРС е оставил без уважение молбата на ответниците за допълване на решението от 06.12.2020 г., тъй като в нея са изложени съображения за неговата неправилност. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд за липса на основания за прогласяване на нищожността на заповедта за изпълнение и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.При постановяване на решението не се установи да е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Въведените от въззивниците основания за нищожност на заповедта за изпълнение не са сред пороците, годни да обусловят нищожност на заповедта за изпълнение.Заповедта е издадена в предписаната от закона форма от компетентен орган в рамките на заявеното искане и на правораздавателната дейност на съда, волята на съда е изразена по разбираем начин, със съдебния акт не се предписва изпълнение на действие, което представлява престъпление. В трайната съдебна практика се приема, че при уважаване на заявлението не е необходимо издаване на предхождащ заповедта за изпълнение акт-разпореждане на съда, щом същият се съдържа в самата заповед за незабавно изпълнение /определение № 566 от 11.03.2024 г. по т. д. № 4/2023 г., ІІ ТО на ВКС; определение № 66 от 12.01.2024 г. по т. д. № 380/2023 г., ІІ ТО на ВКС; определение № 3082 от 18.06.2024 г. по гр. д. № 20/2024 г., ІІІ Г. О. НА ВКС, които се споделят и от настоящия съдебен състав/.В този смисъл е и разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК, която урежда инстанционен контрол на разпореждането, с което се отхвърля заявлението.При уважаване на заявлението на длъжника се връчва самата заповед за изпълнение, като защитата срещу нея се реализира чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК /което в случая е направено/, респ. по чл. 423 от ГПК или по исков ред-чл. 424 от ГПК.Поради това законът не съдържа изрично изискване за постановяване на нарочно разпореждане в случаите, когато заявлението за издаване на заповед за изпълнение се уважава. В този случай то се счита инкорпорирано и обективирано в самата заповед за изпълнение. Затова липсата на нарочен съдебен акт за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не води до нищожност, недопустимост или неправилност на самата заповед. Посочените в исковата молба и във въззивната жалба основания не обуславят нищожност на заповедта за изпълнение и са неотносими към предмета на спора.Предпоставките за издаването на заповедта за изпълнение се различават от предпоставките за валидност на съдебния акт.Липсата на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение се отразяват върху нейната допустимост и правилност, не и върху валидността й. Преценката на заповедния съд, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, а съответно и че липсват пречки по чл. 411, ал. 2 ГПК, е обективирана в самата заповед.Следва да се добави, че изискването за проверка на неравноправност в клауза в договор, сключен с потребител или за наличие на обоснована вероятност за това е въведено с изменението, обнародвано в ДВ, бр. 100 от 2019 г., т.е. след издаване на заповедта за незабавно изпълнение. Връчването на заповедта за изпълнение е последващо издаването на заповедта и евентуално допуснатите нарушения в тази връзка не касае валидността на съдебния акт. Не са налице предпоставките за постановяване на решение за допълнане на решението от 06.12.2020 г., тъй като съдът се е произнесъл по целия предмет на спора, с който е бил сезиран.Изложените в молбата по чл.250 ГПК доводи касаят правилността на съдебния акт, но не го правят непълен. Други конкретни оплаквания не са изложени във въззивните жалби, а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в тях. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата страна 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното съдът