Решение № 5 от 9.4.2021 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 61/2021 г.

Производство по чл. 258 ГПК, вр. чл. 25, ал.4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по повод жалбата на „И.У.И“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „П.“ № •••, представлявано от Н.Ф.Ф управител, чрез адв. М.К., с адрес за връчване: гр. Б., ул. „Г.“, № •••, вх.Б, ет.•••, против Решение № 260058 от 26.02.202••• г., постановено по т.д. № 33/ 202••• г. по описа на Окръжен съд Б.. С решението си съдът е потвърдил отказ на Агенцията по вписванията - ТРРЮЛНЦ № 202•••0•••08•••42542/ ••••••.0•••.202••• г., постановен по заявление вх. № 202•••0•••08•••42542/ 08.0•••.202••• г., за вписване на промени, свързани с продължаването на дейността на дружеството като ООД, поради приемането на съдружник и увеличаване на капитала на дружеството със записаните от този съдружник дялове, по съображения, че липсва решение на Общото събрание на съдружниците по чл.•••37, ал.•••, т.••• ТЗ, както и е сгрешена датата на дружествения договор, чието вписване се иска – 22.07.20•••7 г. Жалбоподателят поддържа, че преди вписването в ТРРЮЛНЦ решението за приемането на съдружник няма действие, поради което не съществува общо събрание на съдружниците и няма кой да приеме нов дружествен договор. Сочи, че промените в учредителния акт, включително в неговото наименование, са взети от един законно съществуващ орган, а именно – едноличният собственик на капитала. Счита, че не е налице нов субект, поради което не следва да бъде приет нов дружествен договор. Твърди, че указания за предоставяне на протокол от Общо събрание не са дадени на заявителя, а приложения към заявлението дружествен договор е редакция с внесени изменения, съгласно Решение на едноличния собственик от 5.0•••.202••• г. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и вписване на исканите промени. В законоустановения срок е постъпил отговор от Агенция по вписванията, представлявана от изпълнителния директор ГГ. К.а, чрез И.К, юрисконсулт в отдел „ПОАНД“, дирекция „ПОЧРД“, упълномощен с пълномощно № РД-0•••-•••82/ •••0.04.20•••9 г., в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалваното с нея решение – правилно и законосъобразно. Сочи се, че с решението на едноличния собственик на капитала, обективирано в заверения нотариално Протокол от 6.0•••.202••• г. за приемането на „А.“ ЕАД като съдружник, и изпълненото от него задължение за внасяне на дяловата вноска между него и дружеството е възникнало членствено правоотношение, с което се формира общо събрание на съдружниците, в чиито правомощия е именно и приемането, съответно изменението на дружествения акт. Излага аргументи, че взетите решения от Общото събрание на съдружниците имат незабавно действие по отношение на същите и на самото дружество, което действие не е в зависимост от вписването, имащо значение относно действието спрямо трети за дружеството лица. Моли за оставяне на жалбата без уважение. Претендира разноски. Жалбата е депозирана в предвидения от закона срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност и подлежи на разглеждане по същество. Съдът, след като се запозна с обжалваното решение, оплакванията на жалбоподателя, получения отговор и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Със заявление вх. № 202•••0•••08•••42542/ 8.0•••.202••• г., дружеството – жалбоподател е заявило вписване на промени, свързани с продължаването на дейността на дружеството като ООД, поради приемането на съдружник и увеличаване на капитала на дружеството със записаните от този съдружник дялове. Постановен е отказ от ДЛР, по съображения, че тъй като всички дружествени дялове на Николай Филипов са били запорирани на 30.09.2020 г. въз основа на Определение от •••7.09.2020 г. по н.ч.д. № 2582/ 2020 г. на Специализирания наказателен съд по реда на чл.72, ал.••• НК, извършеното увеличаване на капитала представлява непозволено разпореждане със запорираните дялове, защото ги обезценява. Окръжен съд Б. не е споделил тези съображения с мотивите, че запорът върху дружествени дялове на едноличния собственик на капитала не засяга правото му да участва в управлението на дружеството и да приема решения по чл.•••48, ал.•••, т.3 ТЗ, но е потвърдил отказа поради липса на решение на Общото събрание на съдружниците по чл.•••37, ал.•••, т.••• ТЗ, както и наличието на сгрешена датата в представения за вписване дружествен договор, а именно 22.07.20•••7 г. Съгласно разпоредбата на чл.2••• ЗТР, обхватът на проверката на ДЛР включва установяване дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване, дали подаденото заявление е в съответствие с формалните изисквания на специалния закон и изхожда от оправомощено лице, дали към него са приложени всички изискуеми документи, съставени според изискванията на закона, както и дали заявеното за вписване обстоятелство съществува и съответства със закона. Установяването на законосъобразното възникване на поисканите за вписване конкретни обстоятелства предполага доказано: •••) приемане на решение в изискуемата форма за увеличаване на капитала и за приемане на нов съдружник от върховния орган на дружеството – Общото събрание или едноличния собственик на капитала, упражняващ правата на ОС - чл. •••47, ал. 2 ТЗ; 2) изменение на дружествения договор или учредителен акт, закрепващо горните промени – чл. ••••••5, т. 4 и 5 ТЗ; 3) реалното внасяне на поне 70 % от увеличението на капитала – арг. от чл. ••••••9, ал. •••, т. 5 ТЗ. В настоящия случай представеният Протокол № •••-202•••/ 5.0•••.202••• г., съставен във формата по чл. •••47, ал. 2, вр. с чл. •••37, ал. 4 ТЗ, на едноличния собственик на капитала е достатъчен за доказване на първата предпоставка – прието решение за увеличаване на капитала и за приемане на нов съдружник. Доказано е и реалното внасяне на целия увеличен капитал, чрез представеното платежно нареждане от 6.0•••.202••• г. Не се доказва, обаче, наличието на втората предпоставка, въпреки че протоколът, представен по делото, обективира приети от едноличния собственик на капитала изменения в учредителния акт и неговото трансформиране в дружествен договор. Това е така, защото това решение не е прието от компетентния за това орган – общото събрание на двамата съдружници. Дружеството е станало многочленно ООД от самия момент на приемането на новия съдружник с решението по т. 2 от протокола. Противно на доводите в жалбата, вписването не е условие за влизане в сила на промените в капитала и за приемане на нов съдружник. Конститутивно действие имат само вписванията по чл. •••40, ал. 3 ТЗ – относно изменение и допълнение на дружествения договор, и прекратяване на дружеството. Съобразно чл. •••40, ал. 4 ТЗ вписването на решенията за увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник е от значение само за действието спрямо трети лица, а във вътрешните отношения влизат в сила веднага след приемането им. Това означава, че след приемането на решенията по т.••• и т.2 от протокола от 5.0•••.202••• г., процесното ЕООД е станало ООД с двама членове, измежду които, поради съотношението на дяловете, с мнозинство от гласовете е разполагал новоприетият съдружник „А.“ ЕАД. При това положение, последващото решение за изменение на учредителния акт в дружествен договор е прието при липса на проведено ОС, при дадена възможност за участие и на двамата съдружници. При липса на валидно прието решение за изменение на учредителния акт, исканото вписване не може да се извърши. Съвсем отделен остава въпросът, че дружественият договор е различен вид сделка в сравнение с учредителния акт на едноличното дружество и няма как да бъде изменен едностранно, както е указано в представения към заявлението екземпляр. Наведеният в жалбата довод, че на заявителя не било указано да отстрани този пропуск, в срока по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, е верен, но сам по себе си не може да доведе до отмяна на обжалвания отказ, тъй като съдът действа като инстанция по същество, а не като контролно-отменителна такава. Заявителят е узнал за този пропуск от самото първоинстанционно решение, като в срока за обжалване или до произнасянето на втората инстанция е разполагал с възможността да представи липсващия документ. Съдът не дължи даването на други указания. Жалбоподателят не е представил протокол за проведено ОС на двамата съдружници за приемане на изменения в дружествения договор. В аспект на горното, настоящият състав намира постановения отказ на ДЛР за правилен. Предвид съвпадане на изводите на настоящия състав с тези, формирани от първоинстанционния съд, съдът намира, че съдебният акт следва да бъде потвърден. На основание чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, вр.чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 от Закона за правната помощ и чл.23, т.5 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и предвид поискването, на агенцията – ответник по жалбата, следва да се присъдят разноски, дължими от дружеството – жалбоподател, в размер на •••00 лв. Мотивиран от изложеното и на основание чл.258 и сл. ГПК, вр.чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, Апелативен съд Б.