Решение № 1476 от 9.12.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2135/2024 г.

Окръжен съд - Пловдив09.12.2024 г.докладчик Радостина Ангелова Стефанова

Диспозитив

Потвърждава Решение № 2386/27.05.2024г., постановено по гр.д.№ 4786/2023г. от Районен съд -Пловдив, IX гр.с. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.40 от ЗС и чл.43 от ЗУЕС. Образувано е по подадена въззивна жалба от Г. С. И., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, против Решение № 2386/27.05.2024г., постановено по гр.д.№ 4786/2023г. от Районен съд -Пловдив, IX гр.с., с което е отхвърлен предявеният от него против Етажна собственост с административен адрес •••, представлявана от „Сдружение на собствениците на обекти в ТАЦ „ГРАНД“, ЕИК •••, с адрес •••, иск за отмяна на Решенията на Общото събрание, обективирани в т. 1 и т. 2 от Протокол от 06.03.2023 г., с която са взети следните решения: 1. Отмяна на възможността за провеждане на отчет на Управителния съвет и Контролния съвет пред членовете на Общото събрание и приемане на промяна, касаеща съставяне на отчет в писмена форма; 2. запазване на формата на управление чрез „Сдружение на собствениците на обекти в ТАЦ ГРАНД“, с приемане на решение за промяна в персоналния състав на управителния съвет, чрез освобождаване на актуалния му състав, и избиране на нов, както следва: Р. Г. Х., И. К. П., М. С. С., Г. П. Н., Т. Д. Д., Г. С. И. и Г. И. Д.. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция. Въззиваемата страна Етажна собственост, представляваща „Сдружение на собствениците на обекти в ТАЦ „ГРАНД“, ЕИК •••, с адрес •••, не депозира писмен отговор. За съдебно заседание на 17.01.2024г. е редовно призована на осн. чл.50 ал.4 от ГПК и не е изпратил процесуален представител Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното: Пред Районен съд – Пловдив от Г. С. И. против Етажна собственост, представляваща „Сдружение на собствениците на обекти в ТАЦ „ГРАНД“, ЕИК •••, е заведена искова молба, ведно с писмени уточнения към нея от 13.04.2023г., 04.05.2023г., 18.05.2023г., 28.07.2023г. и 30.08.2023г., като неразделна част, с която посочва, че е собственик на самостоятелен обект с ИД № 56784.523.901.1.217, с адрес на имота •••, с предназначение: за здравни и социални нужди. Изтъква, че на 06.03.2023 г. е проведено ОС на ЕС, на което са взети решения, които не са известни в цялост на ищеца, тъй като последният не е получил препис от протокола от проведеното Общо събрание. Поддържа незаконосъобразност за решенията под т. 1 и т. 2, тъй като е допуснато нарушение на чл. 16, ал. 7 и чл. 17, ал. 1 от ЗУЕС. Заявява, че при съставяне на протокола са допуснати нарушения на чл. 16, ал. 4 – ал. 6 от ЗУЕС. Счита, че са допуснати формални нарушения при взимане на решението на Общото събрание. Ответникът Етажна собственост, представляваща „Сдружение на собствениците на обекти в ТАЦ „ГРАНД“, ЕИК •••, не е депозирал Писмен отговор в законоустановения срок по чл.131 от ГПК и не е изпратила процесуален представител по делото. За изясняване на делото от фактическа страна по делото е изискано и приложено изпратеното от Община - Пловдив Писмо от 10.04.2024г., с което е записано, че „Сдружение на собствениците на обекти в ТАЦ „ГРАНД“, ЕИК •••, е юридическо лице, регистрирано съгласно ЗЮЛ с нестопанска цел. Същото не е еквивалентно на Сдружение на собствениците по смисъла на Раздел III от ЗУЕС. От извършената служебна справка се е установило, че такова не е регистрирано. В хода на производството други доказателства не са приобщени, включително не са били приложени атакуваните от ищеца Решения на Общото събрание, обективирани в т. 1 и т. 2 от Протокол от 06.03.2023 г. Районният съд е приел, че ищецът е легитимиран да предяви иска по чл. 40 от ЗУЕС, тъй като исковата молба се явява заведена в законоустановения за това 30-дневен срок, тъй като по делото не са налице данни за обявяване на протокола от Общото събрание по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и за извършено надлежно уведомяване. В тази насока се позовава на съдебна практика - Определение № 213 от 10.05.2013 г. по гр. д. № 2739/2013 г. на 2 ВКС, І г.о., и Определение 462 от 24.09.2012 г. по ч.гр. д. № 373/2012 г. на ВКС, І г.о. На следващо място, аргументира, че правомощията на съда са ясно дефинирани, тъй като отмяната на решението на етажната собственост може да се иска само при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само решения, с които е прието позитивно решение. Цитира съдебна практика в този смисъл - Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., ГК, І г. о. на ВКС. Районният съд е пояснил, че още с определението за насрочване на делото е задължил на основание чл. 190 от ГПК ответника, в срок до първото по делото съдебно заседание, да представи препис на Протокола от проведеното на 06.03.2023 г. Общо събрание на Етажната собственост, ведно с всички налични документи, свързани с провеждането на Общото събрание. Указанията на съда са били връчени на ответника по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, доколкото последният не е открит на вписания в Търговския регистър седалище и адрес на управление, на който адрес е връчен препис от исковата молба чрез залепяне на уведомление. В съдебното заседание, проведено на 26.03.2024 г. съдът е предоставил възможност на ответника да представи посочените документи, като последният е предупреден за последиците по чл. 161 от ГПК. Указанията на съда не са изпълнени в предоставения за това срок. Позовава се и на разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ГПК, съгласно която - всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. В тази хипотеза съдът разпорежда другата страна да представи намиращия се у нея документ, имащ значение за спора, като следва да я уведоми за последиците от поведението й, ако тази страна създава пречки за събиране на съответното доказателство - кои факти, имащи значение за спорното право ще приеме за доказани. Районният съд се е позовал по приложението на разпоредбите на чл. 161 и чл. 190 от ГПК на съдебна практика - Решение № 23 от 26.04.2017 г. по гр. д. № 2732/2016 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и Решение № 111 от 12.07.2018 г. по т.д. № 1892/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о. С оглед на цитираната съдебна практика налага извод, че разпоредбата на чл. 161 от ГПК не предвижда задължение за съда, във всеки случай на неоказано съдействие за представяне на документ от значение за спора, да признае за съществуващи определени факти, а само възможност да ги приеме за осъществили се, с оглед обстоятелствата. Районният съд е наложил извод, че в производството по делото приема за установено, че на 06.03.2023 г. е проведено Общо събрание на Етажната собственост, на което са взети оспорените решения, а именно: 1. Отмяна на възможността за провеждане на отчет на Управителния съвет и Контролния съвет пред членовете на Общото събрание и приемане на промяна, касаеща съставяне на отчет в писмена форма; 2. запазване на формата на управление чрез „Сдружение на собствениците на обекти в ТАЦ ГРАНД“, с приемане на решение за промяна в персоналния състав на управителния съвет, чрез освобождаване на актуалния му състав, и избиране на нов, както следва: Р. Г. Х., И. К. П., М. С. С., Г. П. Н., Т. Д. Д., Г. С. И. и Г. И. Д.. С оглед на чл.161 от ГПК, обаче, не може да се наложи и следващ извод, че - при свикване и провеждане на Общото събрание на Етажната собственост са допуснати посочените нарушения на ЗУЕС, тъй като от ищеца не са ангажирани никакви доказателства относно съдържанието на протокола. Нормата на чл. 161 от ГПК не размества доказателствената тежест между страните, нито дава основание за приемане за основателни на всички твърдения на ищеца. С въззивната жалба на Г. С. И. се оспорват правните изводи, направени от Районния съд. Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Установи се по делото, че е подадена искова молба от Г. С. И., в качеството на собственик на самостоятелни обекти в етажна собственост с административен адрес •••, против Етажна собственост, представляваща „Сдружение на собствениците на обекти в ТАЦ „ГРАНД“, ЕИК •••. Както се посочи по-горе, ответникът е редовно призован по делото, на осн. чл.50 ал.4 от ГПК. С Определение №11503/10.10.2023г., постановено на осн. чл.140 от ГПК, Районният съд е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че трябва да докаже, че на 06.03.2023г. е проведено Общо събрание на Етажната собственост, на което са взети, посочените с исковата молба решения, които оспорва. Също така, на осн. чл.190 от ГПК е задължен ответника да представи Протокола от проведеното Общо събрание на Етажната собственост, ведно с всички налични документи, свързани с него. Въпреки положените процесуални усилия по призоваване и уведомяване на ответника, последният не е приложил документа, нито е взел становище по иска, респ. и по направеното доказателствено искане. Независимо от това, че страната е била задължена да представи документа, но не го е сторила, на осн. чл.190 ал.2 от ГПК – непредставянето му се преценява съгласно чл.161 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба на чл.161 от ГПК – С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства. От съдържанието на правната норма се налага извод, че не във всички случаи съдът може да приеме за доказани тези факти, а само когато се установи неправомерно процесуално поведение, което в случая не е доказано по делото, защото съобщението е връчено при условията на чл.50 ал.4 от ГПК и страната не е била процесуално представлявана в производството. В тази насока е Решение № 34 от 31.03.2005 г. по гр. д. № 415/2004 г. на ІІ т.о., според което за да се направи извод, че поведението на страната може да бъде използвано като доказателствено средство срещу нея е необходимо съдът да разполага с достатъчно данни, че непредставянето на допуснатите от него доказателства се дължи единствено на неправомерните действия на същата. Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване. По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

Цитирани разпоредби

17