Решение № 260 от 21.11.2025 г. на Районен съд - Елин Пелин по дело № 1367/2024 г.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ. Делото е образувано по предявена искова молба от В. И. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. София 1360, кв. „Модерно предградие“, ул. 378, №26 срещу „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК 131071587, , със седалище и адрес на управление: с. Равно поле, п. к. 2129, ул. „3-ти Март“ № 1, с която се иска се осъждането на ответника да заплати: сумата от 30 000 лева на основание чл. 200, ал. 1 и чл. 212 КТ във вр. с чл. 52 ЗЗД, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически болки и психически страдания от инцидента до настоящия момент, свързани със страха от възприемането на външния й вид от околните, емоционална потиснатост, тревожност, притеснение и усещане за непълноценност, както и затруднено дишане, вследствие на претърпяна трудова злополука на 05.10.2021 г., ведно със законна лихва от 05.10.2021 г. до окончателното изплащане. Твърди се, че към 05.10.2021 г. г-жа В. Д. работила по трудово правоотношение с ответното дружество, като на тази дата претърпяла трудова злополука, вследствие на която е получила открита рана на лицето и счупване на два предни зъба (втори и трети горе в ляво). Причинена е временна неработоспособност на лицето, мозъчно сътресение, притеснение, емоционален шок и стрес. На 05.10.2021 г. в 22: 15 ч.. докато почиствала сектора за пекарната и регали за хляб в магазина на ответника, находящ се в гр. София. ж.к. Люлин 9, бул. „Царица Йоанна“ 20, ищцата била внезапно ударена от паднал върху нея тежък предмет (ПДЧ - плоча от дървесни частици), представляващ вратичка на ревизионния отвор, която служила и като облицовка на колоната, намираща се в този сектор на магазина на ответника. След удара в областта на главата ищцата паднала на земята без да загуби съзнание. От неочаквания удар от падналата вратичка ищцата получава разкъсно-контузна рана в главата (в областта на носа), както и счупване на два горни предни зъба. Освен това пострадалата се оплаквала от силно главоболие, световъртеж и отпадналост, поради които при съмнение за претърпяно мозъчно сътресение, лекуващите я лекари са и предписали медикаменти за третиране именно на сътресение, както и домашно лечение в пълен покой и липса на силна светлина. Ищцата незабавно била откарана в лечебно заведение и горепосочените увреждания са констатирано от дежурен специалист, а впоследствие - на другия ден - и от друг лекар специалист по направление. С разпореждане № 5104-22-89/12.10.2021 г. на ТП София област на НОИ, претърпяната злополука е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Твърди се, че претърпеният инцидент се отразил тежко и върху общото емоционално състояние на лицето. Лошото физическо състояние, счупените зъби и нараняването на главата, причинили на ищцата чувство за малоценност и безпомощност по време на възстановителния период, а това довело до преживяване на допълнителни тежки болки и страдания. Твърди се, че периодът на временна неработоспособност, вследствие на трудовата злополука е бил 14- дневен от 06.10.2021 г. до 19.10.2021 г. според амбулаторен лист № 5362 от 06.10.2021 г. Твърди се, че периодът на твърдените неимуществени вреди, търпени вследствие физически увреждания на здравето е следният: по отношение на претърпяно мозъчно сътресение - 7 дни; по отношение на главоболията, световъртежа, отпадналостта след удара - 10 дни (от 05.10. до 14.10.2021 г.); по отношение на разкъсно-контузната рана на нос - 28 дни от момента на увреждане до пълното й зарастване (от 05.10. до 02.11.2021 г.); по отношение на белега от раната на главата (носа) - 35 месеца (от 02.11.2021 г. до момента на подаване на исковата молба и продължаващ след него към настоящия момент от удара е налице белег и проблеми с лигавиците на носа, поради което с оглед затрудненото дишане се налага ищцата да посещава лекари и да ползва медикаменти по медицински предписание; счупването на зъбите - 36 месеца (от 05.10.2021 г. до момента на подаване на исковата молба и продължаващ след него). Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който се оспорва размера на иска. Не се спори, че е било налице трудовото правоотношение между ищцата и ответника, наличието на трудова злополука на 05.10.2021 г. Оспорва се размера на иска. Твърди се, че размерът на вредите следва да бъде намален съответно на основание чл. 200, ал. 4 и ал. 3 КТ с полученото от ищцата застрахователно обезщетение от 43, 50 лева и обезщетение, изплатено от обществено осигуряване, без да се конкретизира такова. Ответникът твърди, че положил законоустановената грижа за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, като е провел начален и периодичен инструктаж на ищцата. В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител адв. Ц. поддържа исковете. В писмени бележки излага доводи за основателност и доказаност на иска. Сочи, че трудовата злополука е безспорно и несъмнено доказана, а от съдебно-медицинската експертиза се установяват травмите – разкъсно-контузна рана в областта на лицето, счупване на два горни предни зъба, симптоматика на мозъчно сътресение, както и последвали болки, затруднения и емоционален дистрес. Сочи се, че от съдебно-графическата експертиза се установи, че подписът за проведен инструктаж не е положен от ищцата, което означава – липса на реален инструктаж, неизпълени задължения на работодателя и не осигуряване на безопасни условия на труд. В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. К. моли за отхвърляне на иска. В писмени бележки сочи, че са налице разкъсване на меки тъкани без данни за затрудняване на дъвкателни функции. Сочи се, че е ползван болничен лист за периода от 06.10.2021 г. до 19.10.2021 г., а периодът на възстановяване е кратък. Твърди се, че претендирания размер на обезщетение е завишен. Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори от ответника относно наличието на трудово правоотношение между страните и настъпване на трудова злополука на 05.10.2021 г. От представените трудов договор от 29.12.2020 г. и допълнително споразумение от 26.02.2021 г., че страните са били в трудово правоотношение от 29.12.2020 г. Според лист за преглед на пациент в КДБ/СО на 05.10.2021 г. в 23.12 часа ищцата е постъпила и прегледана УМБАЛСМ „Пирогов“, като е установена травма с разкъсно- контузна рана на носа. Напуснала е УМБАЛСМ „Пирогов“ на 05.10.2021 г. в 23.55 часа. Според амбулаторен лист № 005362 от 06.10.2021 г. в 13.47 ч. ищцата е прегледана от д-р Юлия Д. с основна диагноза S01.2 Открита рана на носа, като е отразена анамнеза: Представена е направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от 08.10.2021 г. и рецепта от 16.10.2021 г. Ищцата е била във временна неработоспобност във връзка с злополуката от 06.10.2021 г. до 19.10.2021 г. Установява се от декларация № DL-AS-049 от 11.10.2021 г., че ответникът е декларирал трудова злополука с ищцата, станала в 22 часа и 15 мин. на 05.10.2021г. Работно време: от 12 часа и 00 мин. до 16 часа и 00 мин. и от 16 часа и 30 мин. до 22 часа и 30 мин. Място на злополуката: Сектор „Пекарна“ на филиален магазин F179. Адрес на мястото, където е станала злополуката: България, обл. София-град гр. София, бул. „Царица Йоана” №20 жк. Люлин 9; Злополуката е станала на: X – обичайното Вид работа: Почистване на Сектор „Пекарна“ и регали за хляб; Специфично действие, извършвано от пострадалия и свързаният с това действие материален фактор; При почистване на регал с хляб, върху пострадалото лице внезапно пада ПДЧ (плоча от дървесни частици) вратичка на ревизионен отвор, която служи и като облицовка на колоната. При удара, служителката пада на земята, а носът й е сцепен. След направен преглед, са установени два счупени зъба. Отклонение от нормалните действия (условия) и материален фактор, свързан с това отклонение: Повредени панти на ПДЧ вратичка за ревизионен отвор. Начин на увреждането и материален фактор, причинил увреждането: Удар от предмет - паднала ПДЧ вратичка. Видно е от разпореждане № № 5104-22-89 от 12.10.2021 г. на НОИ ТП София област, че декларираната злополука вх. № 5101-22-93 от 12.10.2021 г. на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ - СОФИЯ ОБЛАСТ от осигурителя ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО – КД, станала с В. И. Д.. ЕГН •••••••••• на 05.10.2021 г., се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО; УВРЕЖДАНЕТО (Открита рана на носа - S01.2) Е НАСТЪПИЛО ПО ВРЕМЕ И ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗВЪРШВАНАТА РАБОТА (почистване на сектор „Пекарна“) И Е ДОВЕЛО ДО ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ НА ПОСТРАДАЛАТА Според служебна бележка от 14.11.2024 г. на ищцата е заплатено сумата от 43, 50 лева, Според представените справки от НОИ за периода на болничен по трудова злополука от 06.10.2021 г. до 19.10.2021 г. на ищцата е заплатено обезщетение от 499, 30 лева. Установява се от заключението на съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р Л. Д., която съдът изцяло кредитира като пълно и компетентно изготвено, че е извършен преглед на 13.05.2025 г. с амб. Номер 968 във връзка уврежданията от трудовата злополука от 05.10.2021 г.: разкъсно-контузна рана с размери около 2 см, на гърба на носа и счупване на коронките на два от фронталните зъби на горната челюст в ляво /22; 23/, чиито фрактурирани парчета са намерени, около нея. Нараняванията могат да са вследствие на паднал твърд предмет върху лицето и, или от падане на пострадалата върху ръбест и твърд предмет /напр. дърво/. Остатъчни увреждания са: видим белег на гърба на носа, в горна трета на носната пирамида с неправилна форма и размери, около 1, 5 см. Девиация на носната пирамида в ляво -цялата носна пирамида е „усукана наляво“, което може да е в следствие на травма. Затруднена въздухопроводимост през двете ноздри, по-сериозно в ляво. Вероятно от удара е имало контузия на носната пирамида и в последствие, изкривяване на носната преграда, сраствания по контузената носна лигавица и като последица, затруднено дишане. В устната кухина- липсва 22 зъб, счупен до корен от падащият предмет и по-късно- екстрахиран, поради невъзможност за лечение и изграждане. Деформиран и малък по размер 23/кучешки /зъб в ляво на ГЧ. Изграден с много обтурации. По отношение на лицевата травма-предстои уточняване състоянието на носната пирамида и необходими интервенции, за подобряване на дишането. Рехабилитация на зъбната редица на горната челюст, чрез имплант и протетични методи/естетични, коронки или мостове. Касае се за млада жена, претърпяла инцидент, по време на работа, с наранявания, неопасни за живота и с временно разстройство на здравето, за повече от 45 дни. Загуба на зъби. Естетични промени на външния вид. Трайно нарушение на захапката и необходимост от скъпоструващо лечение. Оперативно възстановяване на добро носно дишане. В съдебно заседание вещото лице д-р Л. Д. сочи, че счупване на коронките на два от фронталните зъби на горната челюст в ляво, като единият е загубен, а другият е само пломбиран. Според вещото лице е налице усукване на носната пирамида в ляво, за което може да се извърши операция на носната преграда. Главоболие, повръщане и гадене са свързани с мозъчно сътресение от удара, като е вероятно зашеметяване за време от 48 до 72 часа. Установява се от заключението на съдебнографическа експертиза на вещото лице С. П. А., която съдът изцяло кредитира като пълно и компетентно изготвено, че подписът за инструктиран в книгата за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа от 20.08.2021 г. е положен от В. И. Д., но подписът за инструктиран в книгата за периодичен инструктаж от 06.08.2021 г. не е положен от В. И. Д.. Установява се от показанията на свидетеля Петьо Емилов Василев, че от около 16 години живеели на семейни начала с ищцата В. Д.. В. се обадила на свидетеля Василев и му казала да я взема от работа, като по този начин свидетелят разбрал, че е станал инцидент. Когато свидетелят отишъл имало линейката, а свидетелят карал след линейката. В. Д. изглеждала много уплашена и имала рана на носа, която не била малка. След това В. Д. се оплаквала се, че я болят зъбите и не се чувства добре. Свидетелят Василев не може да посочи колко дни В. е била болнични, а около седмица или две ходила с превръзка на носа. Вследствие се установило, че един от зъбите е паднал или счупен, като ходили на зъболекар, но нямали възможност да направят този зъб. В. се оплаквала от отношението към нея на ръководител смяна преди инцидента и след това, както и от свои колежки без да конкретизира какви са оплакванията. Свидетелят Петьо Емилов Василев сочи, че друго не знае. С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Заявената претенция съставлява трудов спор по смисъла на чл. 357 КТ, а исковете по трудови спорове са подсъдни на РС независимо от цената на иска, съгласно чл. 104, ал. 4 във вр. с чл. 103 ГПК. Дори в случай на нарушена родова подсъдност, когато спорът е бил решен от окръжния съд, решението не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд - чл. 270, ал. 4 ГПК. Съгласно чл. 200 от КТ за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността по чл. 200 от КТ е безвиновна, като в тази връзка в тежест на пострадалия е да установи само наличието на трудовоправни отношения между него и ответника, наличие на трудова злополука, в резултат на която са настъпили вреди, както и причинната връзка между увреждането и вредите. Налице са предпоставките по чл. 200 КТ за ангажиране на обективната отговорност на дружеството - ответник, чрез присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Не се спори, че между страните е било налице трудово правоотношение. Според чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Установяването на факта на злополуката и признаването й за трудова се извършва по реда на чл. 57-60 КСО и приетата от Министерски съвет на основание чл. 57, ал. 3 КСО Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/. Съгласно действащата нормативна уредба, това производство се осъществява от длъжностно лице от ТП на НОИ, което е компетентно, въз основа на събраните документи, да издаде разпореждане, с което да квалифицира злополуката като трудова или да не признае трудовия й характер. Разпореждането на длъжностното лице от ТП на НОИ, подлежи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ, а разпореждането на ръководителя се обжалва съгласно чл. 118 КСО пред Административните съдилища по реда на АПК. Трудовият характер на злополуката се установява от представените писмени доказателства - разпореждане № № 5104-22-89 от 12.10.2021 г. на НОИ ТП София област и уведомително писмо. В рамките на настоящото производство съдът е обвързан от направените констатации относно обстоятелствата, че на посочената дата е станала злополука, която е квалифицирана като трудова. Наличието на причинна връзка между трудовата злополука и уврежданията на ищцата се установяват по безспорен начин от съдебномедицинската експертиза. Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият „справедливост” по смисъла на цитираната разпоредба, не е абстрактно понятие, а е свързан с преценката на конкретните факти, установени по делото. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди /ППВС № 4/1968 г./. Такива обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., включително и прогнозата за в бъдеще /Решение № 119 от 12.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 675/2012 г., IV г. о., ГК/. Отговорността на работодателя може да се ангажира независимо от процента на настъпила в резултат на злополуката или професионалното заболяване трайна неработоспособност, доколкото работодателят е отговорен за всички причинени на работника вреди при и по повод изпълнение на възложената работа /Решение № 380/23.07.2009 г. по гр. д. № 436/2009 г., Решение № 521/23.06.2010 г. по гр. д. № 550/2010 г., Решение № 286/16.07.2010 г. по гр. д. № 69/2009 г., Решение № 160/17.05.2010 г. по гр. д. № 29/2009 г., Решение № 376/11.05.2010 г. по гр. д. № 1188/2009 г., Решение № 633/1.11.2010 г. по гр. д. № 855/2009 г., Решение № 128/11.02.2010 г. по гр. д. № 268/2009 г., всичките на IV г. о на ВКС/. Справедливият размер на обезщетението овъзмездява болките и страданието, след съобразяване на техния интензитет, отражение върху работоспособността на увредения и прогнозата за развитие на заболяването. Съдът констатира, че в резултат на трудовата злополука е налице се установят следните увреждания на ищцата от трудовата злополука от 05.10.2021 г.: разкъсно-контузна рана с размери около 2 см, на гърба на носа и счупване на коронките на два от фронталните зъби на горната челюст в ляво /22; 23/, чиито фрактурирани парчета са намерени, около нея, като представляват наранявания, неопасни за живота и с временно разстройство на здравето, за повече от 45 дни. Ищцата е била във временна неработоспобност във връзка с злополуката от 06.10.2021 г. до 19.10.2021 г. Към момента е налице видим белег на гърба на носа, в горна трета на носната пирамида с неправилна форма и размери, около 1, 5 см. Девиация на носната пирамида в ляво -цялата носна пирамида е „усукана наляво“. Според вещото лице д- р Л. Д. счупване на коронките на два от фронталните зъби на горната челюст в ляво, като единият е загубен (22 зъб), а другият е само пломбиран - 23/кучешки /зъб. Към момента е налице затруднена въздухопроводимост през двете ноздри, по-сериозно в ляво. Вероятно от удара е имало контузия на носната пирамида и в последствие, изкривяване на носната преграда, сраствания по контузената носна лигавица и като последица, затруднено дишане. Според вещото лице д-р Л. Д. за усукването на носната пирамида в ляво може да се извърши операция на носната преграда. Главоболие, повръщане и гадене са свързани с мозъчно сътресение от удара, като е вероятно зашеметяване за време от 48 до 72 часа. Според вещото лице цената на един имплант е около 2000 лева, възстановяване на зъбчето около 800 лева, а операция на носната преграда е около 4000 лева. Не са налице доказателства за твърдените в исковата молба - физически болки и психически страдания, свързани със страха от възприемането на външния й вид от околните, емоционална потиснатост, тревожност, притеснение и усещане за непълноценност, както и затруднено дишане. Свидетелят Василев сочи само, че В. Д. се оплаквала се, че я болят зъбите и не се чувства добре (без конкретика), а около седмица или две ходила с превръзка на носа. Ищцата не доказа други неудобства и затруднения, които да са причинени от трудовата злополука. С оглед степента на търпените болки и страдания, съдът намира, че сумата от 9000 лева е справедлива и съобразена с изискването на чл. 52 ЗЗД с оглед характера и тежестта на претърпените увреждания. Неоснователни са доводите на ответника, че положил законоустановената грижа за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, като е провел начален и периодичен инструктаж на ищцата. Установява се от заключението на съдебнографическа експертиза на вещото лице С. П. А., която съдът изцяло кредитира като пълно и компетентно изготвено, че подписът за инструктиран в книгата за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа от 20.08.2021 г. е положен от В. И. Д., но подписът за инструктиран в книгата за периодичен инструктаж от 06.08.2021 г. не е положен от В. И. Д.. Съгласно решение № 977 от 14.01.2010 г. по гр.д. № 298/2009 г. на ІV г.о. ВКС, когато работодателят не е осигурил безопасни условия на труд не може да се приеме наличие на груба небрежност от страна на работника. В случая няма данни за груба небрежност от страна на ищцата, като не се установява и провеждане на периодичен инструктаж спрямо ищцата. Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите, а дължимото обезщетение според определението на ал. 3 на същия чл. е разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Следователно, дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука, както е в процесния случай, се определя от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост, и от получената обща сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване. Последното намаляване на дължимото обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се извършва само в случаите, когато пострадалият работник или служител е получил парична сума по сключени договори за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условията на чл. 57 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Застрахователната сума, която се дължи при настъпването на застрахователното събитие (настъпването на трудовата злополука), е определена в застрахователния договор. В случай на изплатено обезщетение от набраните вноски, които работодателят е правел в интерес на работника или служителя, за настъпило застрахователно събитие, изплащането от страна на работодателя на пълния размер на дължимото обезщетение би довело до двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради което законът предвижда, че дължимото от работодателя обезщетение се намалява с получената парична сума по застрахователния договор. Когато разпорежда, че по посочения начин се намалява „дължимото обезщетение“, законът не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции само или и за имуществени вреди - Решение № 227 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2016 г., IV г. о., ГК. Според служебна бележка от 14.11.2024 г. на ищцата е заплатено сумата от 43, 50 лева, Според представените справки от НОИ за периода на болничен по трудова злополука от 06.10.2021 г. до 19.10.2021 г. на ищцата е заплатено обезщетение от 499, 30 лева. С оглед своевременно направените от ответника възражения по чл. 200, ал. 4 КТ и чл. 200, ал. 3 КТ, определеното обезщетение от 9000 лева следва да бъде намалено със сумата от 43, 50 лева, получена от ищцата по сключената между работодателя и ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ и сумата от 499, 30 лева, получена от общественото осигуряване, т. е. дължимото обезщетение следва да е 8457, 20 лв. Предвид така установеното от правна и фактическа страна и по изложените по-горе съображения, съдът намира искът по чл. 200 КТ за заплащане на неимуществени вреди за частично основателен до размера на сумата от 8457, 20 лв., която ще се осъди ответникът да заплати на ищцата, ведно със законната лихва считано от деня на увреждането от 05.10.2021 г., като над този размер до пълния претендиран такъв от 30000 лв. искът за присъждане на неимуществени вреди се отхвърля като неоснователен. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 Закона за адвокатурата (ЗАдв.) въвежда като основен принцип правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд, но за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗАдв., при предоставянето на безплатна правна помощ адвокатското възнаграждение се определя от съда съобразно разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. С осъждане на насрещната страна за разноски в нейна тежест се възлага и определеното от съда адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ, с което адвокатският труд се овъзмездява. При определяне на следващото се на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение съдът дължи да отчете осъществените пред съответната инстанция процесуални действия от страна на адвоката при съобразяване на вида и сложността на спора и интереса по делото. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата следва да се определи на пълномощника на ищеца – адв. П. Д. Ц., адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, съобразно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, като взе предвид вида и обема на осъществените процесуални действия от страна на адвоката (подаване на искова молба, уточнителна молба и допълнителни молби, както и явяване в четири съдебни заседания), както и фактическата и правна сложност на делото. Съобразно уважената част от иска ответникът следва да заплати на адв. П. Д. Ц. сумата от 583, 01 лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, представляван е от адвокат и е претендирал разноски, като е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение на 06.12.2024 г. в размер на 4320 лева. Ищцата следва да заплати на ответника сумата от 3102, 16 лева, направени разноски съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В чл. 359 КТ е предвидено изрично, че работниците и служителите не дължат такси и разноски в производство по трудови дела, а такива са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Обезщетенията за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на работника или служителя по трудово правоотношение, са уредени в чл. 200 КТ. Според чл. 78, ал. 5 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Елин Пелин сумата от 927 лева за вещи лица и 338, 29 лева за държавна такса съобразно уважената част на иска. С оглед на изложеното съдът