Решение № 4198 от 14.9.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 1773/2023 г.

Софийски районен съд14.09.2023 г.докладчик НАДЯ СТЕФАНОВА БАКАЛОВА

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 7224000863 от 10.01.2023 г., издадено от Д П Б – заместник-кмет на Столична община, с което на „Пинекъл“ ЕООД, ЕИК на основание 123, ал. 1 от Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 14, ал. 4 вр. ал. 1 ЗМДТ. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му. Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „Пинекъл“ ЕООД, ЕИК, подадена чрез адвокат К. И. - САК, срещу Наказателно постановление № 7224000863 от 10.01.2023 г., издадено от Д П Б – заместник-кмет на Столична община, с което на дружеството-жалбоподател на основание 123, ал. 1 от Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 14, ал. 4 вр. ал. 1 ЗМДТ. В подадената от дружеството жалба се моли оспореното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат аргументи за погрешно установена от наказващия орган фактическа обстановка, довела до неправилното санкциониране на юридическото лице. Сочи се, че не е налице извършено нарушение. Акцентира се, че срокът за деклариране на придобито имущество е започнал да тече, считано от 30.09.2022 г., датата на вписване на промяната в Имотния регистър. Алтернативно се излагат доводи за маловажност на случая. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството- жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. К. И. – САК, който се придържа към изложените в жалбата съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира се присъждането на разноски. Въззиваемата страна – Заместник-кмет на Столична община, редовно призована, не се явява. Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Дружеството – жалбоподател е „Пинекъл“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. С, район „Л“, ул. „Ц Ц“ №, ет., представлявано от Т. В. В. и Горян Василев Върбанов. На 20.12.2020 г., едноличният собственик на капитала на дружеството взел решение „Пинекъл“ ЕООД, ЕИК 203418619 да приеме, чрез вливане, в качеството на приемащо дружество, следните юридически лица: „Себастиан Енд Сан България“ ЕООД, ЕИК, „Анекс Реал“ ЕООД, ЕИК, „Ню Естейт София“ ЕООД, ЕИК, „Ню Естейт Варна“ ЕООД, ЕИК, „Ню Естейт Кънстръкшън“ ЕООД, ЕИК, „Занет“ ЕООД, ЕИК. В резултат на вливането, преобразуващите се дружества се прекратили без ликвидация, а имуществото на всяко от тях преминало към приемащото такова - „Пинекъл“ ЕООД, ЕИК. Според т. 11 от Решението на ЕСК, всички правни последици настъпват след вписване на промяната в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, от която дата цялото имущество на вливащите се дружества преминава към приемащото такова. На 06.01.2021 г. промяната била вписана в ТРРЮЛНЦ. В Агенцията по вписванията на 30.09.2022 г., с акт „Преобразуване на търговски дружества“, том 14, акт № 90, година 2022 г., под номер в описната книга 55722/30.09.2022 г. било отразено преобразуването на дружеството. На 24.10.2022 г., в отдел Общински приходи „Средец/Триадица“, упълномощеното от „Пинекъл“ ЕООД, ЕИК лице, подало данъчна декларация, в която било отразено придобиването на недвижим имот – офис 25, находящ се в гр. С, бул. „Б № ет., с кадастрален идентификатор 68134.1005.146.1.145, придобит чрез преобразуване на търговското предприятие. При тази хронология свидетелят В. Я., на длъжност „старши инспектор“ в Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел ОП Средец-Триадица, в присъствието на свидетеля С. Г, както и представител на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 7224000824/15.11.2022 г., в който било прието за установено, че на 09.03.2021 г. като не е декларирало придобития чрез преобразуване на търговско предприятие на 06.01.2021 г. недвижим имот – офис 25, находящ се в гр. С, бул. „Б“ №, ет., с кадастрален идентификатор 68134.1005.146.1.145, в срок от 2 месеца от настъпилата промяна, дружеството „Пинекъл“ ЕООД, ЕИК е нарушило разпоредбата на чл. 14, ал. 4 вр. ал. 1 ЗМИТ. Срещу акта били подадени писмени възражения. Въз основа на така съставения акт, преценка на писмените възражения и събрания доказателствен материал, на 10.01.2023 г. заместник-кметът на Столична община издал обжалваното наказателно постановление № 7224000863/10.01.23 г., с което на основание чл. 123, ал. 1 ЗМДТ наложил на „Пинекъл“ ЕООД, ЕИК „имуществена санкция“, в размер на 500 /петстотин/ лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа гласните и писмени доказателства по делото – показанията на свидетелите В. Я и С. Г, както и удостоверение с изх. № 20220808135312/08.08.2022 г.; справка № 1312407/11.10.2022 г.; решение на ЕСК; данъчна декларация; удостоверение от Агенция по вписванията; Заповед СО20-8009- 1136/30.01.2020 г. и други. Въз основа на показанията на свидетелите Я. и Гелева, които съдът кредитира, се извежда начинът, по който е установено нарушението, съставяне и връчване на АУАН. Доколкото е изминал значителен период от време от извършване на деянието, а от друга страна ежедневната дейност на свидетелите е свързана с идентични случаи, то съдът намира за житейски обоснована липсата на конкретни спомени в свидетелите, касаещи името на дружеството и дата на извършване на нарушението. В центъра на своя доказателствен анализ съдът постави приложените писмени доказателства по делото. От решение на ЕСК се установява, че дружеството-жалбоподател е правоприемник на влелите се в него дружества и цялото им имущество се прехвърля към правоприемника. Видно от служебно направена справка в публично достъпния Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, преобразуването е било вписано на 06.01.2021 г. Също толкова безспорно бе доказано, че придобитото от санкционираното юридическо лице имущество, в резултат на вливането, е било вписано в Агенцията по вписванията и е станало публично едва на 30.09.2022 г., а декларирането му е станало факт на 24.10.2022 г. Така приложените заповеди доказват териториалната и материална компетентност на наказващия орган и на актосъставителя. На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима. При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Видно от приложената по делото заповед, както и съобразно чл. 128, ал. 1 ЗМДТ, АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи. Спазени са установените в закона давностни срокове за съставяне, респективно изготвяне на АУАН и НП, като същите са надлежно връчени на представител на дружеството-жалбоподател, с оглед гарантиране на правото му на защита. Доколкото нарушението касае данъци, то за съставянето на АУАН, следва да намери приложение по-дългият срок, изведен в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, а именно този от две години от извършване на нарушението. Изпълнени са изискванията за форма и съдържание като словесното описание на нарушението е в достатъчна степен точно и ясно, налице е пълно съответствие между установените факти и дадената им от контролните органи, цифрова (правна) квалификация. Макар и лаконично в описанието на нарушението се съдържат основните елементи от обективна страна на нарушението и може да се проследи начинът, по който се е формулирана волята на наказващия орган. Поради липса на допуснати съществени процесуални нарушения, то следва съдът да разгледа спора по същество. Съдът намира за безспорно доказано осъщественото от „Пинекъл“ ЕООД, ЕИК 203418619 нарушение, изразило се в това, че като не е декларирало придобития чрез преобразуване на търговско предприятие на 06.01.2021 г. недвижим имот – офис 25, находящ се в гр. София, бул. „България“ № 49а, ет. 3, с кадастрален идентификатор 68134.1005.146.1.145, в срок от 2 месеца от настъпилата промяна, дружеството „Пинекъл“ ЕООД, ЕИК е нарушило разпоредбата на чл. 14, ал. 4 вр. ал. 1 ЗМИТ. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 4 вр. ал. 1 ЗМДТ (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.07.2011 г., предишна ал. 2, изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), „За новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.“. Първо следва да се изтъкне, че не е налице по-благоприятен закон, доколкото промените в разпоредбата на чл. 14 ЗМДТ са настъпили преди извършване на нарушението и нормата не е променяна към този момент. Дружеството е годен субект на нарушението, доколкото притежава качеството „предприятие“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ, която дефиниция препраща към Закон за счетоводството, по смисъла, на който в чл. 2, т. 1 ЗС, предприятия са търговците по смисъла на Търговския закон. Едно от основните възражения на жалбоподателя касае момента, от който е възникнало задължението за деклариране на придобитото в резултат на преобразуването на търговското дружество, имущество. Вливането на търговски дружества, е уредено в Търговския закон, Глава шестнадесета, Раздел III – Преобразуване чрез вливане, сливане, разделяне и отделяне. При вливането цялото имущество на едно или повече търговски дружества преминава към едно съществуващо, което става техен правоприемник /чл. 263, ал. 1 ТЗ/. Изрично в чл. 263и, ал. 2 ТЗ е подчертано, че едва с вписването на вливането в ТРРЮЛНЦ правата и задълженията на преобразуващите се дружества преминават върху приемащото или новоучреденото дружество. Съгласно чл. 263в, ал. 1 ТЗ, вписването се извършва от длъжностно лице по регистрацията, а в допълнително дадени разяснения в Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, т. 3, вписването на удостоверението по чл. 263в ал. 1 ТЗ и чл. 263 г, ал. 1 ТЗ в случай на преобразуване на търговски дружества, притежаващи вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките, с която подлежат на вписване, се извършва по реда на раздел II Правилника за вписвания. По-нататък в цитирано тълкувателно решение е подчертано, че вписването не е акт за прехвърляне на собственост, а само удостоверява настъпилото правоприемство. От горното следва, че с датата на отразяване на промяната в ТРРЮЛНЦ – 06.01.2021 г., вливащите се дружества се прекратяват, техен правоприемник е „Пинекъл“ ЕООД и считано от тази дата, както и правилно е приел наказващият орган, започва да тече срокът за декларирането на недвижимото имуществото, което е придобито в резултат на сделката – преобразуване на търговско дружество чрез вливане. Считано от 06.01.2021 г. е започнал да тече 2 месечният срок за деклариране на придобития недвижим имот, надлежно индивидуализиран в НП и коректно е изчислено, че срокът е изтекъл на 06.03.2021 г. /неприсъствен ден/, от което следва, че последният ден, до който дружеството е имало задължение да подаде декларацията се е 08.03.2021 г., а първият ден след изтичането на срока – 09.03.2021 г. е и датата на извършване на нарушението. Нарушението на чл. 14, ал. 4 вр. ал. 1 ЗМДТ е скрепено с налагането на „имуществена санкция“ в размер от 500 до 3000 лв., на основание чл. 123, ал. 1 ЗМДТ. Наказващият орган е наложил такава в минимално предвидения такъв размер, което съдът намира за справедливо. В заключение, съдът намира, че процесният случай не може да се квалифицира като маловажен, с оглед характера на обществените отношения, които се засягат от процесното нарушение и факта, че то е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от конкретния вид. Следва да се отчете и закъснението за подаване на декларация, което е повече от една година и шест месеца. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, но такова искане не е направено своевременно. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

Цитирани разпоредби

12