Решение № 275 от 6.3.2025 г. на Административен съд - Габрово по дело № 24/2025 г.

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-185 от 28.01.2025 г., подадена от директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Ловеч, против Решение № 46 от 14.10.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 227 от 2024 година на РС – Луковит /РСЛ/. С Определение № 691 от 24.01.2025 г. по адм. д. № 11565 от 2024 г. по описа на ВАС делото е изпратено по подсъдност в Административен съд – Габрово. С атакуваното съдебно решение е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 352 от 26.09.2022 г., издадено от директора на РДГ – Ловеч в частта му, в която на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/ са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушение: един брой джип „Чероки“ с рег. № [рег. номер], с пазарна стойност 2 800.00 лв. Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното: На 28.07.2022 г., в землището на [населено място], общ. Луковит, на черен път с посочени географски координати, В. Т. П. транспортира с горепосоченото превозно средство 1 пр. куб. м дърва от благун и цер /сурови/, с дължина от 0.30 м., немаркирани с контролна горска марка /КГМ/, производствена или общинска марка и непридружени с превозен билет. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 213, ал. 1, предл. четвърто, т. 1 и т. 2 от Закона за горите /ЗГ/, поради което и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от същия са му наложени две глоби от 200.00 лв. – за всяко от двете нарушения. Също така е постановено отнемане в полза на държавата на гореописаното МПС на основание чл. 20 от ЗАНН, във вр. с чл. 273, ал. 1 от ЗГ, както и отнемане на вещите – предмет на нарушението /превозваните дърва/, които са с пазарна стойност от 90.00 лв. В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП в частта му, в която с него е постановено отнемане в полза на държавата на МПС, като вещ, послужила за извършване на нарушението. В жалбата не се оспорва, че това е именно такава вещ. Оспорва се това, че административно-наказващият орган /АНО/ не е съобразил нормата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, според която такова отнемане не се прави, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон е предвидено друго. В случая е определена стойност на отнетата вещ от 2 800.00 лв., която жалбоподателят е счел, че не съответства на тежестта на противоправното деяние, при което е била транспортирана дървесина от 1 пр. куб. м на стойност от 90.00 лв. За да постанови съдебния си акт, РСЛ е приел, че стойността на процесния лек автомобил е значително по-висока от тази на превозваната с него дървесина. Приел е, че става въпрос за инцидентно поведение на дееца. Също така вещта е съсобствена, в режим на СИО и дори и да се приеме, че по отношение на жалбоподателя са налице основания за отнемането му, то не са налице доказателства, от които да може да се направи извода, че съпругата му е знаела за осъществявания транспорт на дърва със семейния автомобил, който е закупен на нейно име и със средства, които тя е получила от продажбата на наследствени земи. По тези съображения съдът е отменил процесното НП в тази му част. Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност. Касаторът намира, че първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен. Изтъкват се мотиви относно съставомерността на деянието, по която обаче първоинстанционният съдебен състав не се произнасял, т.к. тя не е била обект на правен спор. Касаторът не оспорва, че автомобилът е вписан със собственик С. П. – съпруга на санкционираното лице, както и че автомобилът е придобит по време на брака им и съставлява СИО. Това означава, че той е съсобствен между двамата съпрузи и че П. има вещно право върху него. Не се твърди, нито установява, че превозното средство е било използвано против волята на г-жа П.. Твърденията на същата, че не е знаела за каква цел се ползва същият в конкретния случай не е следвало да се кредитират от съда, т.к. те съставлявали защитна теза и лицето било заинтересовано от изхода на спора. Излагат се твърдения, че постановеното отнемане на вещта е в изпълнение хипотезата на нормата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ, което не е отхвърлено от РС, който е отменил НП на друго основание. Касаторът изтъква съображения, че с такъв тип превозно средство никога не може да се натовари дървесина, която да съответства на неговата стойност, съответно – и на характера и тежестта на административното нарушение. Освен това според жалбоподателя ЗГ е специален по отношение на ЗАНН и той не предвижда изследването на такова съотношение, съответно – не предвижда като пречка за отнемането на средството, с което е извършено деянието, стойността на същото. В практиката на EСПЧ е установен принцип съдът да изследва дали е постигнат справедлив баланс между изискванията на обществения интерес и защитата на основни индивидуални права, което означава, че съдът следва да обоснове подобни свои изводи, направени въз основа такива изследвания и конкретно – дали в дадения случай не е наложително П. да понесе дори прекомерна индивидуална тежест. Касаторът счита и че тежестта на нарушението, във връзка с така изложеното, не се съизмерва единствено с количеството и стойността на дървесината, налице е нарушение на екологичните норми и накърняване икономическия ресурс, който представлява горският фонд. Счита, че утежняващо обстоятелство е прясното отсичане на дървесината от лице, което е наказвано и преди за нарушения на ЗГ в периода 2010 – 2016 г. с 9 броя НП, което не говори за инцидентен характер на деянието. В този смисъл и отнемането на вещта, послужила за извършването му, има превантивен характер и по този начин се отнема възможността на нарушителя да извърши занапред други подобни нарушения. В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмена молба, в която изразява становище за поддържане на депозираната жалба Ответната страна не се представлява в проведеното по делото открито съдебно заседание. Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна. При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното: Решението е валидно и допустимо. НП е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа всички реквизити, посочени в приложимия закон. Същият извод следва да се направи и за съставения АУАН, въз основа на който е издадено същото. По този въпрос първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и верни изводи. Следва да се отбележи, че извършването на процесните нарушения и наложените за тях санкции не се оспорват от нарушителя. Не се оспорва и конфискуването на незаконно придобитата дървесина – предмет на деянието. В тези си части НП е и влязло в сила като необжалвано и следва да се приеме, че деянията са установени по несъмнен начин, както и че същите са реализирани именно с процесния автомобил. Оспорва се единствено конфискацията на МПС, с което е извършено деянието, по изложените пред първоинстанционния съд съображения. По делото не е спорно и това, че въпросният джип е в режим на СИО – съсобствен между дееца и съпругата му, като придобит /закупен/ по време на брака им. За съпругата на П. не се твърди и доказва, че е извършила нарушение. Представено е копие от талона на автомобила, от което е видно, че същият се води като собственост на С. С. П., съпруга на подведеното под отговорност лице и този факт е лесно и безспорно установим. За противоправното поведение на П. е била образувана преписка по повод извършена проверка по случая, което е прекратено с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.08.2022 г. на младши прокурор при РП – Ловеч, ТО Тетевен, поради липса на осъществен престъпен състав, на основание чл. 9, ал. 2 от НК, като прокурорът е счел, че третирането на деянието като престъпление е неоправдано с оглед малкото количество дървесина и ниската и стойност. Действително в периода 2001 – 2016 г. същото лице е било санкционирано и за други нарушения по ЗГ с девет броя НП, като всички те са съставени за незаконен добив на дървесина. С оглед времевата отдалеченост на тези предходни нарушения настоящото не е отчетено като повторно извършено и не се третира като такова. Пазарната стойност на автомобила е посочена в НП от административно наказващия орган /АНО/ като равняваща се на 2 800.00 лв. Превозното средство е отнето в полза на държавата на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ, съгласно която разпоредба вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. В случая това МПС именно е послужило за извършване на нарушението – чрез него е осъществен транспорт на незаконно добитата дървесина. От значение е фактът, че то е в режим СИО, т.к. собственикът има самостоятелно право на жалба срещу НП на основание чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Този собственик не е участвал в производството по издаване на НП, в разрез с изискванията на чл. 58, ал. 3 от ЗАНН. Поради липсата си на участие в АНП няма данни, събрани в хода на това производство, дали другият съсобственик /съпругата на дееца/ е изразил изрично несъгласие за ползването на джипа. В съдебно заседание С. П. заявява, че не е знаела за целта на това ползване, като настоящият съдебен състав следва само да отбележи, че незнанието, като отрицателен факт, не може да се презумира, а знанието, като положителен факт, подлежи на установяване от страна на АНО. Т. доказване в рамките на съдебния процес не е осъществено. След като съпругата, посочена и като собственик /съсобственик/ на процесното МПС, не е знаела за каква цел ще се ползва автомобила, то тя не е имала и възможност да възрази – т.е. да изрази волята си, поради което следва да се приеме, че е налице изключващата хипотеза на чл. 273, ал. 1 от ЗГ, очертаваща изключение от правилото, че вещта се отнема и когато е собственост не на нарушителя, т.к. тя е ползвана независимо от волята на собственика и по-конкретно без неговото знание. Липсата на такова знание води до извода, че воля не може и да бъде проявена. Съдът намира, че в случая е приложима нормата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, според която отнемане на вещи не се допуска, когато стойността им не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Вярно е, че ЗАНН е общ закон по отношение на ЗГ, но точно по въпроса за установяване и спазване принципа за съответствие между тежестта на деянието и стойността на отнетите вещи той се явява конкретен и специален, т.к. изрично предвижда, че се прилага при всички такива случаи, освен ако в друг закон не е предвидено нещо различно, а в случая ЗГ не предвижда такова изключение. Предвиденото ограничение е в съответствие с принципа за съразмерност между тежестта на наложеното административно наказание и степента на обществена опасност на извършеното административно нарушение. Съответно следва да се направи такава съпоставка и да се направят съответните изводи в тази връзка, въз основа на които и да се счете дали е спазен или не законът. В случая отнемането на процесния автомобил противоречи на закона и неговата цел и се явява прекалена репресия от една страна, с оглед очевидната значителната разлика в стойността на товарния автомобил спрямо стойността на процесната дървесина, а от друга страна, предвид неяснотата относно техническите характеристики, изминат пробег, година на производство и начина, по който е определена стойността му, която би могла да бъде и различна спрямо отнетия предмет на нарушението, дори значително по-висока от посочената едностранно и немотивирано от АНО в НП. За деянието си лицето е санкционирано с две глоби от по 200.00 лв. всяка и отнемане на дървесината – предмет на същото. Отнемането допълнително и на МПС ще се яви прекомерно утежняване на неговото положение с оглед тежестта на извършеното от него нарушение. То не би препятствало извършване занапред на такива нарушения, т.к. семейството има и друг автомобил, в който може да се натовари един куб. м. дърва, което е видно от показанията на съпругата на дееца. Вече определената му санкция би изпълнила и изпълнява в достатъчна степен целите на закона, вкл. на превенцията. В допълнение на така изложеното съдът обръща специално внимание на обстоятелството, че АНО не е направил необходимото за да определи пазарната стойност на отнетия в полза на държавата автомобил. Съвсем основателно може да се предполага, че стойността му значително надхвърля стойността на процесния дървен материал /което обстоятелство е налице и в момента, дори и да се приеме, че посочената в НП цена е реалната пазарна такава/ и може да е по-висока от посочената в НП, което е основание за приложението на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН. Тази стойност е посочена единствено в НП от същия АНО, но той е страна в производството пред съда и не е ангажирал доказателства, от които да е видно по какъв начин е определил тази стойност и доколко същата е достоверно отразена в този негов акт. Не са описани основни параметри на процесното МПС– година на производство, пробег, конкретен модел и т.н., за да може поне да се предположи каква е тази стойност. Не е посочена дори застрахователна стойност, която е точно дефинирана и се установява с удостоверение, издадено от застраховател, която би могла да бъде поне някаква, макар и недостатъчна, мярка за установена пазарна цена. Липсата на обективна оценка на стойността на отнетата вещ не дава възможност да се направи задължителната съпоставка между тази стойност и тежестта на деянието, т.к. е нормално да се предположи, че стойността на един автомобил /джип Чероки/ е значително по-висока от 1 куб. м дървесина. Само като аналог съдът прегледа обяви за продажба на автомобил от тази марка в [интернет адрес] и [интернет адрес], сред които варират цени за този тип автомобили от 28 900 лв., 59 000 лв. и др., основно 5-цифрени суми, поради което приема, че като не е разяснил механизма, по който е изчислил стойността на процесното отнето МПС, административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата, изразяващо се в непълнота на събраните доказателства и неизясняване и неустановяване на съществени факти за процеса. Тежестта на нарушението действително не се изразява само в стойността на незаконно придобитата и превозвана дървесина и именно за това тази дървесина е отнета, а на дееца са наложени санкции по ЗГ, чийто размер е предвиден в същия този нормативен акт. РС Луковит е могъл да установи също тази стойност, но за да стане това, решението му следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане, което веднъж вече е било правено и на основание чл. 227 от АПК, приложим във вр. с чл. 68в от ЗАНН, това е недопустимо да се прави повторно. В крайна сметка в тежест на АНО е да установи по несъмнен начин тази стойност, за да може да се направи съпоставката по чл. 20, ал. 4 от ЗАНН. С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е отменил процесното НП в обжалваната му част, поради което жалбата срещу него следва да се остави без уважение. Следва в заключение да се изтъкне това, че практиката на АС – Габрово по аналогични случаи е същата, напр. Решение № 213 от 7.10.2014 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 166/2014 г. Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово