Решение № 9610 от 6.6.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 59096/2021 г.

Производството е образувано по искова молба на Л. Й. Д., ЕГН ••••••••••, гр. София, бул. „......... чрез адв. Й. К. от гр. София, с която са предявени кумулативно съединени установителен и осъдителни искове срещу........ „ПРОФ......“, гр. София, бул. „........“ № 52, бл. 17, представляван от директора проф. д-р Л........., чрез адв. М. З., гр. София, ул. „.......“ № 18 с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 49 от ЗЗД да бъде установено, че ответника е осъществил дискриминация по отношение на ищцата Л. Й. Д. при и след нейното уволнение, осъществено със Заповед № 341/09.11.2000 г., по следните дискриминационни признаци: социален произход; образование; политически убеждения; лично и обществено положение; имуществено положение; осъдителен иск за осъждане на ответника да възстанови положението преди нарушението по посочените по-горе дискриминационни признаци, като възстанови ищцата на работа в........ „ПРОФ......“, гр. София, както и да насрочи конкурс за научното звание „професор“, като допусне ищцата до участие в този конкурс; осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди, както следва: обезщетение за имуществени вреди за пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения в периода от 09.11.2000 г., когато е издадена Заповед № 341/09.11.2000 г. за уволнението на ищцата, до датата на завеждане на иска (06.03.2019 г. ), което обезщетение е в размер на 165 000 лв. (сто шестдесет и пет хиляди лева). Размерът на обезщетението е определен по следния начин: пропуснати ползи за месечно трудово възнаграждение в размер на 750 лв. (седемстотин и петдесет лева) за процесния период (от 09.11.2000 г. до 06.03.2019 г. ), който се равнява на 220 месеца (220x750=165 000); обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в периода от 09.11.2000 г., когато е издадена Заповед № 341/09.11.2000 г. за уволнението на ищцата, до датата на завеждане на иска (06.03.2019 г.), което обезщетение е в размер на 165 000 лв. (сто шестдесет и пет хиляди лева). Размерът на обезщетението е определен по следния начин: неимуществени вреди в размер на 750 лв. (седемстотин и петдесет лева) месечно за процесния период (от 09.11.2000 г. до 06.03.2019 г. ), който се равнява на 220 месеца (220x750=165 000), ведно със законната лихва върху всяко месечно обезщетение за периода от 09.12.2000 г. до окончателното плащане на задължението. Ищецът твърди, че искът е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, който е в сила от 22.11.1950 г., а не Законът за защита от дискриминация. Действително Законът за защита от дискриминация е в сила от 01.01.2004 г., но дискриминацията е забранена и в редица други нормативни актове от същия или по-висш ранг с пряко действие на територията на страната: Конституцията на Република България (напр. съгласно чл. 38 от КРБ никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения); Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г., изм. и доп. с Протокол № 11 от 11.05.1994 г. - бр. 137 от 20.11.1998 г., в сила от 1.11.1998 г., изм. и доп. с Протокол № 14 от 13.05.2004 г. - бр. 38 от 21.05.2010 г., в сила от 1.06.2010 г.) - съгласно чл. 14 от ЕКПЧОС упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак; Конвенция за борба срещу дискриминацията в областта на образованието (Приета по време на XI-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО на 14.12.1960 г. Ратифицирана с указ № 508 на 17.11.1962 г.); Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (Приета и открита за подписваме, ратификация и присъединяване с резолюция 34/180 на ОС на ООН от 18.12.1979 г.) и др. Освен това съгласно чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда (в сила от 01.01.1987 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време. Съгласно чл. 8, ал. 3 от КТ, в редакцията на нормата, актуална към 2000 г. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.), при осъществяването на трудовите права и задължения не се допускат никаква дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, пол, раса, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, обществено и материално положение. Представят се писмени доказателства, които се иска да бъдат приети. Ответникът........ „ПРОФ......“, гр. София е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл. 131, ал. 1 от ГПК, с който заявява, че оспорва иска по подробно изложени съображения. Сочи, че ищцата дисциплинарно е уволнена през 2000 г., което уволнение е пътвърдено с влязло в сила съдебно решение от 02.08.2002 г. по гр. д. № 11716/2000 г., СРС, 69 състав. Навежда, че ищцата няма защитена научна степен „доктор на науките“, като предоставя протокол № 15 от 10.10.2002 г. на Президиума на ВАК за отказ за присъждане на научната степен. Представя писмени доказателства, които иска да бъдат приети. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното: Със заповед № 341 от 09.11.2000 г. на ст. н. с. д-р..... – директор на........-БАН е прекратено трудовото правоотношение (лист 41 и 42 от гр. д. 3061/2019 г. СГС) между ищцата и ответника – дисциплинарно уволнение, поради неявяване на работа на ищцата без да има оформени документи за това. Уволнението е пътвърдено с влязло в сила съдебно решение от 02.08.2002 г. по гр. д. № 11716/2000 г., СРС, 69 състав (листа от 22 до 24), като в същото решение е отхвърлен и иск на ищцата за възстановяването и на работа. От протокол № 15/10.10.2002 г. на Президиума на Висшата атестационна комисия (лист 19 - гръб) е видно, че ВАК отказва да даде на ищцата научна степен „Д..........“. При така установените факти от значение за спора съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното: Предявен е установателен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установяване на осъществена дискриминация по отношение на ищцата при и след нейното уволнение, доколкото Законът за защита от дискриминация е в сила от 01.01.2004 г. По отношение на правното основание на иска, съдът намира, че иска е неоснователен, съображенията за това са следните. Основание за прекратяване на трудовото правоотношение е дисциплинарно нарушение от ищцата – неспазване на трудовия договор, Кодекса на труда и вътрешните актове на ответника регламентиращи трудовата дисциплина. Ищцата е допусната до защита на научна степен „Д..........“, но ВАК отказва да и я даде. Никакви даказателства не са наведени от ищцата, които да водят до извода, че по отношение на нея е осъществена дискриминация по следните дискриминационни признаци: социален произход; образование; политически убеждения; лично и обществено положение; имуществено положение, още повече тези твърдения е следвало да бъдат релевирани по горецитираното дело за отмяна на уволнението на ищцата. Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да възстанови положението преди нарушението на вече посочените дискриминационни признаци, като възстанови ищцата на работа в...“, както и да насрочи конкурс за научното звание „професор“, като допусне ищцата до участие в този конкурс. По отношение на правното основание на иска, съдът намира, че иска е неоснователен поради липса на дискриминационни признаци и дискриминационно отношение към ищцата, както бе посочено по-горе. Също така с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен иск на ищцата да бъде възстановена на работа. Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр., доколкото Законът за защита от дискриминация е в сила от 01.01.2004 г., а периода на иска е от 09.11.2000 г. до 06.03.2019 г. за осъждане на ответника да заплати на ищцата обещетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Исковете са подсъдни на РС, доколкото става въпрос на обективно съединени искове, всеки с цена на иска под 25 000 лв. Ответникът е юридическо лице, поради което неговата отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД. Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция; тя не произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. За възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия (ищеца); вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; непосредственият причинител на вредата да има вина за причинените вреди. Следователно, вина се търси не у този, който е възложил работата, а у този, който я изпълнява. И ако последният виновно е причинил вреди на трето лице (като при преценка на вината се преценява с оглед презумпцията по чл. 45, ал.2 от ЗЗД), гражданската отговорност за първия е всякога налице, макар той да няма вина. Вредите, чието обезщетяване може да се търси по този ред могат да обхващат претърпените загуби – последица от засягане на налични блага (намаляване на стойността или погиване на вещи, понасяне на разноски) или пропуснатите ползи - неосъществено увеличаване на имуществото. Съдът намира, че по делото не се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска, като съображенията за това са следните. Твърди се, че ищцата е претърпяла вреди от неполучени възнаграждения поради уволнението и от ответника. На първо място следва да се има предвид, че по делото бяха представени доказателства за основателността на издадената заповед за уволнение на ищцата, от друга страна законосъобразността на заповедта е потвърдена и с влязло в сила съдебно решение. Затова съдът намира иска за неоснователен, поради което не е необходимо да се разглежда неговия размер. С оглед изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК, се явява основателно за сума в размер на 800 лв., представляващи адвокатски хонорар. Водим от горното, съдът