Решение № 264 от 28.8.2025 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 410/2025 г.

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от Етажно собственост – ••, представлявана от управителя на ЕС - „Мениджмънт енд сълюшънс“ ЕООД с ЕИК: 207869785, представлявано от управителя Р. Д., чрез адв. Д. Д. против Решение № 96/07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 1579/2024 г. по описа на Районен съд Димитровград, с което са отменени всички взети решения от 13.08.2024 г. на Общото събрание на Етажната собственост на сграда с административен адрес: •••, обективирани в протокол от същата дата - 13.08.2024 г.; етажните собственици са осъдени да заплатят на ищеца М. В.Д. разноски в размер на 535 лева; и „Мениджмънт енд сълюшънс" ЕООД е осъдено да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд Димитровград сумата в размер на 50 лева, представляваща дължима държавна такса по делото. В жалбата са развити съображение за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че макар в присъствения списък от събранието и в протокола от събранието проведено на 13.08.2024г., действително са записани като гласували за ап.• - П. Г. и за ап.•• - Д. Б., без да е отбелязано че тези лица не са собственици, а всъщност са пълномощници с писмени пълномощни първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид, че за ап. •• е гласувано „против“ по всички точки от дневния ред и съответно дори спрямо него да не може да бъде направена преценка дали е редовно представляван, това не влияе на законосъобразността на взетите от общото събрание решения. Счита, че следва да се вземе предвид единствено пропуска да бъде отбелязано, че собственикът на ап. •• се е представлявал от пълномощник на общото събрание, поради което счита, че не е нарушено необходимото мнозинство за вземане на обжалваните решения. Жалбоподателят излага твърдение, че пропуска да бъде отбелязано в протокола, че тези два апартамента се представляват от пълномощници се дължи на пропуска, същите да отбележат в присъствения списък кого представляват и поради това същото се явява техническа грешка, а не съществено нарушение на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание съгласно ЗУЕС. Възразява, че това не е довело до промяна на волята на мнозинството. На следващо място счита, че първоинстанционният съд неправилно е осъдил „Мениджмънт енд сълюшънс“ ЕООД да заплати остатъка от държавната такса за иска, тъй като същото е просто представител на етажната собственост, а не страна в производството. Искането към въззивната инстанция е да се отмени обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, евентуално да бъде отменено в частта, с която „Мениджмънт енд сълюшънс“ ЕООД е осъдено да заплати разноски по делото. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от М. В. Д., чрез адв. С. П., с който се оспорва въззивната жалба и се излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Излага допълнителни доводи в полза правните изводи на съда и счита, че същият е имал допълнителни основания за отмяна на обжалваните решения на общото събрание на етжаната собственост. Моли въззивната инстанция да потвърди изцяло обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за производството пред Окръжен съд Хасково. Окръжен съд - Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество. Производството пред Районен съд Димитровград е образувано по искова молба М. В. Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на взетите решения по точки 1, 2, 3 и 4 от Протокол 3/13.08.2024 г. от проведено на 13.08.2024 г. общо събрание на Етажна собственост, намираща се в •••. За да постанови обжалваният съдене акт, Районен съд Димитровград е приел, че с покана № 3/03.08.2024 г., поставена на таблото във входа на етажната собственост на 03.08.2024 г., което било удостоверено с Протокол № 3/03.08.2024 г. е свикано общо събрание на 13.08.2024 г. За проведеното общо събрание е бил изготвен протокол от 13.08.2024 г., от който, се установявало, че са присъствали собственици/ползватели на 73, 083 % идеални части от общите части на етажната собственост, поименно посочени с притежаваните идеални части, като Общото събрание е разглеждало посочения в съобщението дневен ред и е взело редица решения описани в протокола. От присъственият списък № 3/13.08.2024 г. на ОС се установило, че присъствалите на събранието са изписали собственоръчно имената си е него, за което са положени подписи. В така изготвения протокол от проведеното на 13.08.2024 г. общо събрание на етажната собственост не било посочено, че собствениците на апартамент •• – Д. И. и апартамент •• – С. Б. били представлявани от техни пълномощници, като в него били отразени единствено имената на пълномощниците. Това първоинстанционният съд е счел, че препятства съотнасянето на дадено пълномощно към конкретен собственик и обект, което води до невъзможност да се извърши проверка относно валидността на пълномощните. Поради това процедурата по свикване и провеждане на ОС на ЕС от 13.08.2024 г. била опорочена, тъй като не е спазено изискването на чл. 14, ал. 5 от ЗУЕС. Това нарушение е опорочило както кворума за провеждане на ОС на ЕС, така и гласуването при вземане на решенията на ОС на ЕС. Настоящият състав на Окръжен съд Хасково намира така постановеното решение на първоинстанционния съд за правилно в частта относно предявеният иск с правно основание чл. 40, ал.1 ЗУЕС. Районен съд Димитровград е формирал своите правни изводи, като е взел предвид събраните по делото доказателства и ги е преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът е отговорил обосновано на всички поставени в хода на производството въпроси и направените от страните възражения, като е достигнал до правилни правни изводи. Въззивната инстанция напълно споделя изложените от Районен съд Димитровград мотиви по въпросите, предмет на въззивното производство, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е собственик на ½ идеални части от самостоятелен обект - апартамент № ••, с адрес •• в процесната етажна собственост и че на 13.08.2024 г. е проведено общо събрание на етажната собственост на което са взети следните решения: 1.Приет е отчет на средствата събрани във фонд „Ремонт и обновяване“ след извършените различни видове ремонтни дейности на територията във входа. Разполагаема сума – наличност в касата на ЕС към момента на общото събрание; 2. Избран е управител на Етажната собственост, поради изтекъл мандат на предишния. Взето е решение да се сключи договор да възлагане управлението на етажната собственост на фирма „Мениджмънт енд сълюшънс“ ЕООД за срок от 12 месеца при месечно възнаграждение в размер на 18% процента минималната месечна работна заплата за страната, което да се изплаща от общата каса на етажната собственост; 3. Одобрен е предложения договор за възлагане управлението на етажната собственост на „Мениджмънт енд сълюшънс“ ЕООД за срок от 12 месеца, считано от 13.08.2024 г. с месечно възнаграждение в размер на 18% процента минималната месечна работна заплата за страната; 4. М. Г. К. е избрана и упълномощена от общото събрание на етажната собственост да подпише от нейно име, одобреният в т.3 от дневния ред договор за възлагане управлението на етажната собственост, с фирма „Мениджмънт енд сълюшънс“ ЕООД; 5. При провеждането на всяко следващо общо събрание на етажната собственост, председателят на събранието да прочита на присъстващите, последният протокол от предходното събрание, с цел припомняне на приетите решения и поставените задачи. ЗУЕС урежда строго формална процедурата по свикване и провеждане на общо събрание на собствениците в етажната собственост, изхождайки от принципа, че решенията на общото събрание засягат правната сфера на всички собственици, в това число и на тези, несъгласни със съответното решение. Преодоляването на несъгласието на тези собственици и задължаването им да се съобразят с решението и неговите последици може да бъде постигнато единствено при стриктно спазване на законовите правила, ето защо всяко действие по отношение свикването и провеждането на общото събрание следва да е предприето в съответствие с предписаните от закона рамки и надлежно документирано. От представената по делото покана № 3/03.08.2024 г. се установява, че така взетите решения отговарят на предварително обявеният дневен ред на общото събрание. Доколкото за редовното поставяне на поканата на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието свидетелства Протокол № 3/03.08.2024 г. съдът приема за неоснователно твърдението на ищеца, че такава е поставена едва 2-3 дни преди датата на провеждане на общото събрание или изобщо не е поставяна. В тази връзка не се кредитират показанията на свидетеля Д. Б. относно липсата на покана за общо събрание, доколкото в тази част същите противоречат на останалите доказателства по делото. Поради това съдът приема, че е спазена процедурата по свикване на общото събрание на чл. 13 ЗУЕС. При провеждане на общото събрание, едно от императивните изисквания на ЗУЕС е воденето на протокол за същото /в този смисъл Решение № 137 от 8.01.2014 г., постановено по адм. д. № 341/2013 г. по описа на ВАС/. Протоколът от общото събрание е свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите решения. Именно поради важността на това изискване е предвидено и задължението по чл. 16, ал. 4 ЗУЕС да бъде избран протоколчик, който да води протокола. От самите твърдения на представляващия дружеството управител на етажната собственост, който е дал обяснения пред първата инстанция, се установява, че при провеждане на общото събрание протокол не е бил воден. Следва да се уточни, че настоящият състав счита, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на управителя на „Мениджмънт енд сълюшънс“ ЕООД - Р. Д., като обяснения дадени от страна. В тази връзка същите няма пречка да бъдат кредитирани в частта, с която признава неизгодни за ответника обстоятелства, докато в останалата част не следва да бъдат кредитирани, доколкото представляват защитна теза на заинтересована страна. Д. заявява, че самият той е изготвил протокола след провеждане на общото събрание в срок до три дни, след което го е поставил във входа на сградата на видно място. В тази връзка посоченото твърдение на управителя се подкрепя и от показанията на свидетеля Б., който твърди, че на общото събрание не е воден протокол. В тази част съдът напълно кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите са в унисон с останалите събрани по делото доказателства. Същият е бил изготвен в един по-късен етап в срока по чл. 16, ал. 6 ЗУЕС. Когато протоколът не се води на момента, той няма характера на свидетелстващ документ, тоест не може да гарантира достоверността на присъстващите, направените предложения и резултатите от гласуването. Воденето на протокол за проведеното общо събрание е задължителен атрибут за законосъобразност на взетите на него решения, тъй като чрез него се установява процедурата и начина на провеждане на събранието. В този смисъл редовно съставеният протокол съставлява съобразно разпоредбата на чл.16, ал.5 ЗУЕС доказателство за отразените в него „дата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата – "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения.“ Изрично в чл. 16, ал. 4 от ЗУЕС е посочено, че за провеждането на общото събрание се води протокол, а срокът предвиден в чл. 16, ал. 6 ЗУЕС е за окончателното оформяне и редактиране на така изготвения протокол. Липсата на редовно воден протокол по време на общото събрание е самостоятелно основание за отмяна на взетите от общото събрание решения като незаконосъобразни. Поради това настоящата инстанция намира възражението на жалбоподателя, че пропуска да бъде отбелязано, че на общото събрание собствениците на апартамент •• и апартамент •• се представляват от техни пълномощници е просто техническа грешка. При редовно протоколиране тази грешка би била избегната още при проверка присъстващите на общото събрание. В конкретния случай се установява, че протоколът е воден по присъствения лист от общото събрание и спомените на протоколчика и представителя на дружеството управител на етажната собственост, а не по случващите се по време на общото събрание събития. Обяснимо това е довело до нередовности в така изготвения протокол, но същите няма как да бъдат приети за незначителни, а още по-малко за технически грешки. Воденето на протокол и изготвянето му в 7-дневен срок са две взаимосвързани но самостоятелни действия, като неизпълнението на което и да е от тях е нарушение на императивна правна норма и води до незаконосъобразност на проведеното общо събрание. В допълнение, както е посочил и първоинстанционния съд следва да се отбележи, че в чл. 14, ал. 5 ЗУЕС е посочено, че участието на пълномощник в общото събрание се отразява в протокола, към който се прилага и копие от пълномощното. Това изискване е от съществено значение, за да може при последваща проверка на взетите от общото събрание решения да може да се провери наличието на необходимя кворум за провеждане на общото събрание; редовното представителство на съответните ид. части от етажната собственост при гласуването – било от собственик или от пълномощник; проверка на приложените към протокола пълномощни и валидното възникване на представителна власт на пълномощника по отношение на конкретен собственик; спазване на ограничението на чл. 14, ал. 4 ЗУЕС; редовното изразяване на волята относно гласуването от страна на всеки представляван на общото събрание самостоятелен обект в етажната собственост и преценката относно достигането на необходимото мнозинство за вземане на решение. Пропускът да се отбележи представляването на собственик от етажната собственост от пълномощник осуетява възможността да бъде извършена тази проверка и представлява нарушение на процедурата по провеждане на общото събрание на етажната собственост. За да се прецени дали това нарушение е съществено все пак трябва да бъде изследвано неговото отражение върху необходимия кворум за провеждане на общото събрание и мнозинството за вземане на съответното решение. В действителност, както е посочил жалбоподателя, представителя на апартамент •• е гласувал „против“ по всички точки от дневния ред. Съответно нарушението в процедурата по протоколирането, че същият е представляван от пълномощник, а не от собственика не се е отразило значително върху необходимото мнозинство за приемане на решенията от дневния ред, но е било от значение за събиране на необходимият кворум за провеждане на общото събрание. В протокола от общото събрание са допуснати и други нарушения. Така като представител на ап. •• е посочен П. Г., но собственик на самостоятелния обект е Д. П. П. В протокола не е отразено, че Д. И. се представлява от пълномощник – П. Г. Това нарушение е съществено, доколкото ап. •• е гласувал „за“ по въпроса по чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС. Същото важи и за представителя на ап. •, за който е записан В.В. Макар същият да е записан като собственик в книгата на етажните собственици, от представените по делото нотариален акт за покупко-продажба № ••, том ••, дело ••/1997 г. от 05.03.1997 г. на нотариус Р. Стоименов с район на действие районен съд Димитровград и удостоверение за сключен граждански брак между В. С. В. и М. А. Д. от 04.03.2002 г. се установява, че апартаментът е индивидуална собственост на М. В. В протокола не е отбелязано, че собственикът се представлява от пълномощник, а гласът му по всяка точка от дневния ред е положителен. Собственик на ап. •• е С. П., а в общото събрание участие е взела П.Е., като в протокола не е отразено, че същата е пълномощник на собственика, но е отразено гласуването „за“ по всички въпроси от дневния ред на общото събрание. В протокола от процесното общо събрание е отбелязано, че по всички въпроси са гласували „За“ 56.417 % от явилите се собственици на 73, 083 % ид.ч. от етажната собственост. Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС решение за избор на управител на етажната собственост се взема с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. Съответно като се вземат предвид нарушенията на процедурата по провеждане на общото събрание и ид. ч. които представляват така описаните самостоятелни обекти в етажната собственост – ап. 6 - 3, 482% идеални части от общите части на ЕС, ап. 11 - 6, 765 % идеални части от общите части на ЕС, ап. 14 - 6, 765 % идеални части от общите части на ЕС се установява, че същите са съществени, доколкото редовното участие на тези собственици или техните представители в общото събрание и гласуване „за“ по обжалваните решения на е от съществено значение за постигането на необходимото мнозинство. Това е така поради обстоятелството, че участието на тези ид. части е необходимо за да се постигне необходимото мнозинство по въпроса по чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС - 50 на сто идеални части от общите части. Неоснователно е възражението на ответника, че Районен съд Димитровград неправилно е отменил всички взети на общото събрание решение поради различното мнозинство, необходимо за останалите решения извън предвидените по чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУЕС. Относно решенията за които съгласно чл. 17, ал. 3 ЗУЕС е достатъчно повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост, макар посочените нарушения да не водят до съществена промяна на мнозинството същите все пак са съществени. Както е посочил и първоинстанционният съд некоректното посочване на обстоятелството, че посочените апартаменти се представляват от пълномощници на собствениците е довело до невъзможност да се прецени дали за провеждане на общото събрание е събран необходимият кворум. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 51 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1 - 4 и 7. Съответно по въпросите, за които се изисква мнозинство по чл. 17, ал. 3 ЗУЕС като се извадят от протоколираните представители на 73, 083 % ид. ч. от етажната собственост, тези от тях, за които незаконосъобразно не е посочено, че са представлявани от пълномощник – ап. •, ап. ••, ап. ••и ап. •• се установява, че редовно представляваните собственици на ид. ч. от етажната собственост не са достатъчно, за да постигнат необходимия съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС кворум. В протокола не е отразено да е спазена процедурата по чл. 15, ал. 2 ЗУЕС поради което съдът приема, че описаните нарушения на процедурата по провеждане на общото събрание са съществени и са довели до незаконосъобразност на взетите със него решения. Предвид изложеното дори и да се приеме, че с изготвянето на протокол от общото събрание в седем дневен срок от провеждането му санира нарушението такъв да бъде воден съобразно императивното изискване на чл. 16, ал. 4 ЗУЕС при самото провеждане на общото събрание то в конкретния случай взетите от общото събрание решения пак са незаконосъобразни поради съществени нарушения на чл. 14, ал. 5 ЗУЕС, опорочили процедурата по провеждане на общото събрание. Достигайки до подобни изводи първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в частта относно предявения иск. В допълнение на изложеното въззивната инстанция следва да разгледа въззивната жалба в частта за разноските, с която представителя в съдебното производство на етажната собственост - „Мениджмънт енд сълюшънс“ ЕООД е осъден да заплати разноски в размер на 50 лева, представляващи остатък от държавната такса, която не е била заплатена при предявяване на иска. Същото не представлява молба по чл. 148 ГПК, тъй като не представлява грешка в изчисленията или пропуск на съда да се произнесе по въпроса за разноските. Разгледано по същество от настоящата инстанция в тази част въззивната жалба е основателна. Представителната власт на управителя на етажната собственост в съдебното производство по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е законово регламентирана. Същата обаче урежда единствено представителството на страната, а не нейното заместване с управителя. Поради това първоинстанционният съд неправилно е осъдил представителя да заплати в полза на държавата остатъка от държавната такса за предявения иск, която не е била първоначално внесена от ищеца. Така както етажните собственици от етажната собственост са осъдени да заплатят претърпените от ищеца М. В. Д. разноски в съдебното производство, така същите е следвало да бъдат осъдени и за останалите 50 лева, които следва да бъдат заплатени по сметка на Районен съд Димитровград. Поради това в тази част обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него да се постанови нов, с който етажните собственици от Етажната собственост на сграда с административен адрес: •• да бъда осъдени да заплатят по сметка на Районен съд Димитровград сумата 50 лева, представляваща остатъка от държавната такса за образуване на съдебното производство. Това произнасяне не е по същество на спора, поради което не влияе на крайния резултат от въззивното производство. По разноските: С оглед изхода на спора и съобразно правилата на чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна в производството има право на разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 24.06.2025 г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лв., за което е удостоверено, че са платени в брой, в която част същият има стойността на разписка. Така посочения размер съдът намира за доказан, като въззивника етажна собственост на сграда с административен адрес ••• следва да бъде осъден да заплати на М. Д. сумата 500 лева, представляваща деловодни разноски пред въззивната инстанция. Така мотивиран, съдът