Решение № 1810 от 19.5.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 7287/2025 г.

Производството е по реда на чл.5, ал.1 и сл. от УБДХ. Съдебното производство е образувано по Акт за установяване на дребно хулиганство, съставен по отношение на К. М. И., с ЕГН: ••••••••••. СРП – редовно призована, не се представлява. Нарушителката К. М. И., редовно призована, доведена от служители при 01 РУ – СДВР, се явява лично. Пред съда изразява съжаление за стореното. СЪДЪТ, като съобрази събраните в досъдебното производство доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна: Нарушителката К. М. И. ххх, с ЕГН: ••••••••••. На 19.05.2025г., около 03: 20ч., в ххх полицейски служители посетили адреса по повод получен сигнал за лице, употребило кокаин. Пристигайки на място била установена нарушителката К. М. И., която се е намирала в неадекватно състояние и по нейно собствено признание, дължащо се на употребата на кокаин. На място пристигнал екип на ЦСМП и ххх, които прегледали лицето. Слизайки долу пред блока, нарушителката започнала да агресира към полицейската служителка хх като започнала да я бута, изплюла се в лицето и и започнала да я обижда с думите: коя си ти, ма“, , , курво“, , , аре ма кучко, кажи ми коя си“. Нейното поведение било възприето и от ххх и от самите признания на нарушителката. Нейното поведение дало повод същата да бъде предупредена с нарочен протокол да не нарушава обществения ред, както бил извърщен обиск и е задържана с нарочна заповед поради извършена непристойна проява. Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства. В съдебно заседание нарушителката К. М. И., признава вината си, както и извършеното деяние като изразява съжаление за стореното. Заявява, че към момента на деянието е била много пияна и е употребила наркотици. Нейните обяснения се потвърждават от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съобразно изнесените фактически данни несъмнено се установява, че нарушителката е била в нетрезво състояние и намирайки се на публично място и е нападнала физически и вербално полицейски служител с отправяне на обидни думи по адрес на последния. Въз основа на приобщените доказателства съдът намира, че поведението на К. М. И., покрива признаците на, , дребно хулиганство“ по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ. От обективна страна изпълнителното деяние е представлявало непристойна проява – отправяне на обидни думи и изрази и опит за физическо посегателство прямо полицейски служител, което представлява хулиганска проява, покриваща признаците на административно нарушение. От субективна страна нарушението е извършено виновно, тъй като нарушителката е съзнавала, че се намира на обществено място и пред множество хора и въпреки това е предприемал действия, уронвайки престижа на полицейски служител пред неговите колеги, без да е имал основателна причина. При преценка на индивидуализация на наказанието съдът съобрази причините за извършеното нарушение, като и сравнително високата обществена опасност на деянието, и ниската такава на дееца. Наличието на висока степен на обществена опасност на деянието, чието изпълнение е било спомогнато от употребата на алкохол, а като смекчаващи такива – изказаното съжаление за стореното. Поради тази причина съдът намира, че на нарушителката следва да бъде наложено по – лекото от алтернативно предвиденото в указана наказание, а именно глоба в размер от 500 лева. Налагането на максимално предвидения в указа размер, обуславя баланса между общественоопасната проява и явната несправедливост при евентуалното задържане на лицето до 15 денонощия. Ето защо така определеното наказание се явява справедливо и в най – пълна степен би постигнало целите по чл.12 ЗАНН. Воден от горното и на основание чл.1, ал.1 т.2 от УБДХ, съдът