Решение № 1368 от 10.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6396/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от А. В. С. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с присъда от 22.03.2022 г. по НОХД № 378/2019г. по описа на Специализирания наказателен съд, 11 състав, влязла в сила на 24.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда. В исковата молба се поддържа, че ищецът е привлечен като обвиняем с Постановление от 10.11.2017 г. по ДП № 26/2017 г. по описа на Следствения отдел към СП, пр. пр. № 263/2017 г. да извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, вр. ал. 2 от НК, а именно за участие в организирана престъпна група с още три лица, с цел да вършат престъпления по чл. 354а, ал.1 и ал. 2 от НК, с користна цел. Наложена му е мярка за неотклонение „подписка“. С определение на СГС, мярката за неотклонение е отменена след повече от четири години и девет месеца, на 23.11.2022 г. В исковата молба се поддържа, че на дати 26.03.2018 г., на 27.04.2018 г. и на 03.09.2018 г. са изготвени и съответно връчени му нови постановления за привличане на обвиняем, за участие в организирана престъпна група. В досъдебната фаза по искане на наблюдаващ прокурор, СпНС е дал разрешение и е извършено претърсване и изземване от дома на ищеца, от управлявания от него лек автомобил и от служебния му кабинет в РУ на МВР, гр. Стражица. В хода на воденото досъдебно производство по отношение на ищеца са прилагани специални разузнавателни средства по чл. 5, чл. 6 и чл. 11 от ЗСРС, като впоследствие са изготвени веществени доказателствени средства. Ищецът сочи, че това е допълнително основание по чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОДОВ за присъждане на по - голям размер на обезщетение, поради накърняване правото на личен живот съгласно чл. 32 от Конституцията на Република България. С постановление на наблюдаващия прокурор от 06.02.2018 г. на ищеца е наложена „забрана за напускане пределите на страната“, отменена с определение на СГС от 23.11.2022 г. Въз основа на обвинителен акт от 24.01.2019 г. срещу А. В. С. е образувано НОХД № 378/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 11 състав, по което с присъда от 22.03.2022 г. е признат за невиновен. Присъдата е потвърдена с решение № 19/27.07.2022 на Апелативния специализиран наказателен съд. Присъдата е влязла в сила на 24.09.2022 г. В исковата молба се поддържа, че обвинителната теза се крепяла на абсолютно недостатъчен, оскъден и неотносим към предмета на делото доказателствен материал и на предположения, което е в противоречие със забраната на чл. 303, ал. 1 от НПК. Твърди се, че са налице многобройни съществени процесуални нарушения, допуснати от органите на досъдебното производство при извършване на действия по разследването, които са свързани най-вече с драстично нарушаване на правото му на защита. Ищецът сочи, че през всичките тези години е бил подложен на огромен стрес. Сочи, че през 2004 г. е завършил 6-месечна школа за първоначална полицейска подготовка, а впоследствие през 2009 г. 2-месечна школа за повишаване в категория в гр. Казанлък и 9-месечна офицерска школа за разузнавачи в Академията на МВР. През 2015 г. е завършил курс за разкриване на престъпления „Пране на пари“ и завършен курс за експлоатиране на специални разузнавателни средства. През 2006 г. А. С. сочи, че е завършил висше образование със степен „бакалавър“, специалност „Стопанско управление“, а през 2008 г. е придобил магистърска степен по специалност „Политология, дипломация и национална сигурност“. По време на професионалната си кариера в системата на МВР, от 2004г. е получил многобройни награди във връзка с изпълнение на служебните си задължения. След като е привлечен като обвиняем ищецът сочи, че е изпаднал в шок и недоумение е как е възможно органите на Прокуратурата да предприемат действия по ангажирането на наказателната му отговорност на базата на безпочвени и противоречиви констатации и доказателства. Като дългогодишен служител в РУ-МВР гр. Стражица, ищецът много добре бил наясно какво се случва в службата, в която работи и нямал съмнения в законосъобразността на действията си. Доверието му в Прокуратурата, която един от основните стожери на законността в държавата, се сринал. След привличането му като обвиняем голяма част от приятелите и колегите му от МВР рязко променили отношението си към него и видимо започнали да избягват взаимни контакти и разговори. С внасянето на обвинителен акт и призоваването му в съда като подсъдим само се засилили негативното отношение към него, което проявявали много познати и колеги. Този факт подкопавал достойнството на ищеца и компрометирал доверието към него, като служител на МВР, който се бори с престъпността. Унижението, което бил принуден да търпи, го изгаряло, а освен това изпитвал страхове за бъдещето си, свързани с възможно осъждане. Всичко това се отразило и на домашната обстановка и когато със съпругата му се прибирали от работа били затворени в себе си, всеки със своите мисли и тегоби. Ищецът сочи, че със заповед от 20.11.2017 г. на МВР срещу него започнало дисциплинарно производство във връзка с повдигнатите обвинения, като бил временно отстранен от длъжност поради тази причина за срок от пет месеца В резултат на незаконното обвинение, ищецът сочи, че е изпаднал в продължително стресово състояние и душевен дискомфорт, като депресивното му състояние продължило с години, като огромен принос за това имат и многобройните публикации и коментарите под публикациите в най-различни печатни и онлайн медии, както и в национален телевизионен ефир, в които журналистите и читателите напълно непрофесионално и неоснователно са интерпретирали казуса, като са наслагвали впечатление в читателите, съответно зрителите, за извършено тежко престъпление. Сочи, че всички статии още в заглавията си привличат вниманието на читателите, възпроизвеждайки обвиненията в осигуряване на „чадър“ и защита на криминално проявени лица, занимаващи се с разпространение на наркотични вещества. Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковата претенция като недоказана. Поддържа, че въпреки повдигнатото обвинение на ищеца за тежкото умишлено престъпление, спрямо него е взета най - леката мярка за неотклонение „подписка“. Сочи, че не са представени доказателства за търпени негативни последици от взетата мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на страната“. Поддържа се, че по делото не са представени никакви доказателства, и по-конкретно медицинска документация, относно заявени сериозни психически проблеми на ищеца. Сочи, че дисциплинарната и наказателната отговорност са различни и се носят на различни основания, поради което прокуратурата не следва да носи отговорност за започналото срещу С. дисциплинарно производство по ЗМВР, и последвалото му отстраняване от длъжност като служител на МВР. Счита, че претенцията е в завишен размер и не съответства на принципа на справедливост. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното: Ищецът А. В. С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10 вр. с ал. 2 НК с Постановление от 10.11.2017 г. на Специализирана прокуратура, Следствен отдел, по досъдебно производство № 26/2018 г. по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура, пр.пр. № 263/2017 г. по описа на Специализирана прокуратура. Със същото постановление е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Установява се от представените писмени доказателства, че впоследствие са съставяни и съответно по-късно връчвани постановление за привличане на обвиняем за същото престъпление, с прецизиране на фактологията, на дати 26.03.2018 г., 27.04.2018 г. и 03.09.2018 г. Видно от постановление от 06.02.2018 г. на прокурор от Специализирана прокуратура, на същата дата е наложена забрана на А. В. С. да напуска пределите на Република България. С определение от 23.11.2022 г. на СГС, XXXIX –ти състав, по НОХД № 378/2019 г. е отменена мярката за неотклонение „Подписка“ и мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“ спрямо А. В. С.. По делото са представени писмени доказателства (искания, разпореждане на СпНС и др.), видно от които по отношение на ищеца са прилагани специални разузнавателни средства. Видно от присъда от 22.03.2022 г. по НОХД № 378/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 11 състав А. В. С. е признат за невинен да е участвал в организирана престъпна група за извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК, по обвинението за престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК. С решение № 19 от 27.07.2022 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, II – въззивен състав, по ВНОХД № 132/2022 г., е потвърдена присъда от 22.03.2022 г. по НОХД № 378/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд. На присъдата е налице отбелязване, че е влязла в сила на 24.09.2022 г. От кадрова справка от Областна дирекция на МВР – Велико Търново за инспектор А. С. – разузнавач V степен в отдел „Криминална полиция“ е видно, че същият е награждаван 6 пъти с „писмена похвала“ и един път с „индивидуална парична награда“. Ищецът е придобил висше образование по специалност „Стопанско управление“, както и магистърска степен по „Политология, дипломация и национална сигурност“. Видно от представените извадки от електронни медии, е оповестено задържането на А. С., неговата длъжност, както и хода на производството, във връзка с действия на прокуратурата, като са публикувани статии със следните заглавия: „Двама полицаи в Стражица от години осигурявали чадър на местни дилъри“, „Задържаха двама полицаи и четирима дилъри в Стражица“ и др. Представени са заповеди на министъра на МВР за образуване на дисциплинарно производство и отстраняване от длъжност на А. С., както и за прекратяване впоследствие на същото. Свидетелят М.С.Т. сочи, че познава А. С. от 2004 г., когато е кандидатствал за работа в МВР. През 2013 г. ищецът е участвал в конкурс и е станал инспектор по криминална линия. По това време свидетелят е изпълнявал длъжността началник на РУ, като в лицето на ищеца е виждал заместник. През м. 2017 г. в РУ – Стражица са дошли служители на сектор „Вътрешна сигурност“, сектор БОП – Велико Търново и са му наредили да остане в кабинета си, тъй като ще бъдат извършени процесуално- следствени действия във връзка с разследване на организирана престъпна група за разпространение на наркотични вещества и покровителстването им от служители на повереното му РУ. Извършено е претърсване и изземване, като не е открито нищо, но Стражица е малък град и новината за задържането на А. С. веднага се е разчула. Още същата вечер или на другата вечер по всички национални медии главният прокурор е споделил, че се разследва организирана престъпна група с участие на полицейски служители. Било е образувано дисциплинарно производство срещу ищеца по повод на публикувани медийни изяви за задържането му. А. С. е бил много разочарован и стресиран, било го е страх да не го осъдят за нещо, което не е извършил. Ищецът е бил временно отстранен от работа, като след възстановяване му на работа през 2018 г., доста служители са отказали да работят с него в екип. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск са необходими кумулативно следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно- следствена връзка между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. (така решение № 236 от 18.04.2024 г. по гр. д. № 3897/2023г. на ВКС, IV Г.О.) В случая са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, алт. 10, вр. с ал. 2 от НК – участие в организирана престъпна група с още три лица, с цел да вършат престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК. А. С. е бил с наложена мярка за неотклонение „подписка“ и „забрана да напуска пределите на страната“ за период от четири години и девет месеца, което е накърнило правото му на свободно придвижване. Спрямо него са прилагани специални разузнавателни средства, което е засегнало правото му на личен живот. Общата продължителност на цялото наказателно производство срещу А. С. възлиза на 4 години, 10 месеца и 14 дни. Като взе предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното производство (около пет години, както и обстоятелството, че ищецът е временно отстранен от длъжност за срок от пет месеца), заеманата длъжност от ищеца – полицай, широкото медийно огласяване на наказателното производство, при повлияване върху емоционалното състояние с оглед личността на ищеца, съдът намира, съобразявайки социално – икономическите условия в страната, че справедливото обезщетяване на А. В. С. се равнява на сумата в размер на 12 000 лв. В резултат на незаконното обвинение за извършено престъпление, ищецът е изпаднал в продължително стресово състояние, душевен дискомфорт, към него е проявявано негативно отношение, довело до чувство за срам, унижение и злепоставяне в обществото, което е повлияло на психическото му равновесие. По време на отстраняването му от служба, същият не е можел да се грижи за семейството си. Освен това, следва да бъде съобразено, че действията на Прокуратурата са рефлектирали негативно не само на личността на ищеца, но оказват отрицателно влияние върху системата на МВР, както и върху достойнството на полицаите, призвани да се борят срещу престъпността, като създават негативни обществени нагласи. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. Върху така определеното обезщетение, се дължи и законна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 24.09.2022 г. На основание на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 10 лв. – за държавна такса, 5 лева – държавна такса за издадено удостоверение и сумата от 1116 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска. Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, с оглед обстоятелството, че са проведени две съдебни заседания и са събрани множество писмени доказателства за установяване основателността на претенцията. Мотивиран от горното, съдът