Решение № 513 от 23.12.2025 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 2251/2025 г.

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР. Образувано е по жалба на А. Д. Д., подадена чрез адв. С. А. против заповед за задържане на лице УРИ: 8245зз-353/04.08.2025г., издадена от полицейски орган К. Г. К.. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и се иска нейната отмяна. Излагат се съображения в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез адв. С. А. заявява, че поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи, като излага допълнителни аргументи, свързани с нейната целесъобразност. Ответникът по жалбата К. Г. К. - полицейски орган - полицейски инспектор при Второ РУ - Стара Загора чрез гл.юрисконсулт М. А. моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна. С обжалваната заповед за задържане на лице УРИ: 8245зз- 353/04.08.2025г., издадена от полицейски орган К. Г. К. е постановено задържане за срок до 24 часа на А. Д. Д., ЕГН: ••••••••••. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, вр. с чл. 184, ал. 1 НК като от фактическа страна налагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1 ЗМВР е обосновано с „който умишлено скрие малко дете“. В заповедта за задържане е отбелязано, че А. Д. Д. е бил задържан на 04.08.2025г. в 13, 18 часа и съответно освободен на същата 04.08.2025г. в 15: 12 часа, като липсват данни за това кога същата му е била връчена. В хода на настоящото производство са разпитани в качеството на свидетели Г. М. Г. и М. Р. Г.. От показанията на свидетеля Г. М. Г. – полицейски инспектор при Второ РУ – Стара Загора се установява, че на 04.08.2025г. оказал съдействие на колегите си К. К. и Я. Я. при задържането на А. Д. Д. в сградата на Община Стара Загора. Свидетелят Г. заявява, че отишъл с колегите си за връчване на съдебно решение на Д.. След връчване на решението, последният бил задържан, но тъй като оказал съдействие и тръгнал доброволно с тях към Второ РУ – Стара Загора, не му били поставени белезници. В районното управление А. Д. останал във фоайето, като не бил свалян в помещенията за задържане. От показанията на свидетелката М. Р. Г. – съпруга на А. Д. Д. се установява, че отношенията между тях били силно обострени. На 19.06.2025г. Д. отвел детето им Д., без да й каже къде. На 20.06.2025г. в Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Стара Загора се осъществила случайна среща между нея, А. Д. и детето им Д.. При тази среща бащата криел детето зад гърба си, като не й давал възможност нито да разговаря с него, нито да го прегърне, а само й казвал „Отдръпни се, махни се!“ На 25.06.2025г. отново била проведена среща на тримата в Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Стара Загора, при която детето Д. си тръгнало с баща си. Малко по-късно, докато Г. се разхождала с големия си син в центъра на гр. Стара Загора, до Районна прокуратура – Стара Загора случайно срещнала А. Д. заедно с детето Д.. Тогава тя направила опит да разговаря с Д., като мислила, че когато разговарят сами, без адвокати, ще могат да се разберат. Д. обаче се обадил на тел. 112 и на адвоката си. На място пристигнали полицейски служители, които след като разбрали, че Д. и Г. са съпрузи и нямат решение по отношение на родителските права на детето си, им обяснили, че не могат да вземат отношение по случая. Съставили им само предупредителни протоколи, за да не влизат в последващи конфликти. На 11.07.2025г. била проведена среща с детето в Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Първомай, при която то заявило, че иска през ваканцията да бъде при баба си и дядо си, а не да ходи на занималня. На 14.07.2025г. отново била проведена среща с детето в Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Първомай, при която то показало колебание при кого иска да остане. Тогава срещата била отложена за 15.07.2025г., за да бъде подготвено детето да тръгне с майка си. На 15.07.2025г. бащата не отишъл на срещата в Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Първомай. На социалните работници, които му се обадили по телефон заявил, че няма да доведе детето. В същия ден Г. заедно със своя приятелка отишла до дома на родителите на Д., но там никой не отворил. Подала сигнал на тел. 112, но и пристигналите на място полицейски служители не открили никого. На 01.08.2025г. била проведена среща в Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Първомай за доброволно предаване на детето. Срещата започнала в 10, 00 часа и продължила до следобедните часове, когато съдебният изпълнител я преустановил, тъй като преценил, че продължаването й е безсмислено. На 06.08.2025г. детето Д. било върнато при майка му. Това станало. Съдът кредитира показанията на свидетелите в посочените части, като намира, че същите са последователни и непротиворечиви. Към материалите по делото са приложени пр. преписка 6225/2025г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора и гр.д. № 553/2025г. по описа на Районен съд – Първомай. От приложените към пр. преписка 6225/2025г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора материали е видно, че същата е образувана въз основа на жалба подадена от М. Р. Г. на 20.06.2025г. В жалбата си Г. посочила, че след като на съпруга й А. Д. Д. била връчена заповед за незабавна защита по ЗЗДН, с която същият бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, той взел сина им Д. А. Д., който в този момент бил с него, за да плува в Общинския басейн, минал през дома им в •••, взел багаж на детето и го отвел. След като разбрала какво се е случило Г. опитала да се свърже по телефон и чрез социалните мрежи с Д., но не успяла. Опитала да се свърже и чрез инсталирания Вайбър на преносимия компютър на детето, но също не успяла. След многократни позвънявания и на родителите на Д., неговият баща й вдигнал, като заявил, че детето е при него, но има работа и не може да говори. Към преписката са приложени удостоверение за сключен граждански брак № 0016000358/06.08.2016г., издадено от Община Стара Загора, от което е видно, че А. Д. Д. и М. Р. Г. са сключили граждански брак на 06.08.2016г. Приложено е и удостоверение за раждане № 00150002173/21.10.2015г., издадено от Община Стара Загора, от което е видно, че от брака им се родило детето Д. А. Д. – на 21.10.2015г. От приложената искова молба с вх. № 13349/29.04.2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора е видно, че със същата са предявени искове по чл. 49, ал. 1 СК, чл. 56, ал. 1 СК и чл. 59, ал. 2 СК. Въз основа на нея било образувано гр.д. № 1996/2025г. по описа на съда. О т заповед за незабавна защита № 33/18.06.2025г. по гр.д. № 2769/2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора е видно, че същата е издадена срещу А. Д. Д., като го задължава на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие /емоционално, психическо и физическо/ спрямо съпругата си М. Р. Г.. С определение № 2057/10.07.2025г. по гр.д. № 1996/2025. по описа на Районен съд – Стара Загора са предоставени като привременна мярка упражняването на родителските права над детето Д. А. Д. на майката М. Р. Г., като е определен адрес на местоживеене на детето – адресът на майката, до постановяване на окончателното решение. Със същото определение А. Д. Д. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето Д. А. Д. чрез неговата майка и законен представител М. Р. Г. в размер на 270 лв., считано от 10.07.2025г. до постановяване на окончателното решение по делото. Определена е като привременна мярка и режим на лични отношения на бащата А. Д. Д. с детето Д. А. Д. както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18, 00 часа в петък до 18, 00 часа в неделя, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, до постановяване на окончателно решение по делото. Предоставена е като привременна мярка и ползването на семейното жилище в ••• на М. Р. Г. до постановяване на окончателното решение по делото. Въз основа на горното определение били издадени съответно изпълнителен лист № 725/16.07.2025г. и покана за доброволно изпълнение на задължение за предаване на дете от 18.07.2025г. по ИД № 151/2025г. по описа на СИС при Районен съд – Първомай. Последната била връчена на А. Д. Д. на 24.07.2025г. О т заповед за защита № 32/31.07.2025г. по гр.д. № 2769/2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора е видно, че е постановена мярка за закрила на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, както следва: Задължен е А. Д. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие /емоционално, психическо и физическо/ спрямо съпругата си М. Р. Г. занапред. Постановена е и забрана А. Д. Д. да приближава М. Р. Г. на 50 метра от нея, да приближава жилището на молителката, находящо се в •••, на 50 метра от външната врата на двора на сградата за срок от 6 месеца от постановяване на решението. Отстранен е А. Д. Д. от семейното жилище в ••• за срок от 6 месеца от постановяване на решението. Забранено е на А. Д. Д. да приближава детето Д. А. Д. на 50 метра от него – с изключение на времето, през което осъществява определен от съда режим на лични отношения за срок от 6 месеца от постановяване на решението. Постановена е и забрана А. Д. Д. да осъществява контакти са М. Р. Г. под каквато и да е форма, включително – по телефон, електронна поща, чрез електронна, обикновена поща, факс, както и чрез всякакви средства и системи за комуникация за срок от 6 месеца от постановяване на решението. А. Д. Д. е предупреден, че при неизпълнение на заповедта, констатирано от полицейски орган, същият ще бъде задържан и незабавно ще бъде уведомена прокуратурата. От протокол за предупреждение от 04.08.2025г. е видно, че с него А. Д. Д. е предупреден да спазва решението за привременни мерки, издадено от Районен съд – Стара Загора, да изпълнява заповед за защита, издадена от Районен съд – Стара Загора и в срок до 13, 30 часа на 05.08.2025г. да предаде детето Д. А. Д. на майка му или на полицейски служител. От приемо-предавателен протокол от 06.08.2025г. е видно, че детето Д. Д. е предаден на неговата майка М. Р. Г.. С постановление № 6225/2025г./20.08.2025г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора е постановен отказ да се образува досъдебно производство и е прекратена пр. преписка № 6225/2025г. на Районна прокуратура – Стара Загора. В мотивите си наблюдаващият прокурор е приел, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, но същото съобразно чл. 193а НК се преследва по тъжба на пострадалия. От приложеното гр.д. № 553/2025г. по описа на Районен съд – Първомай е видно, че е образувано на 04.08.2025г. въз основа на молба за защита по реда на ЗЗДН от М. Р. Г. и Д. А. Д. срещу родителите на А. Д. Д. - Д. А. Д. и Е. Ц. Д.а. О т заповед за незабавна защита № 5/04.08.2025г. е видно, че са постановени мерки за закрила на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН като Д. А. Д. и Е. Ц. Д.а са задължени да се въздържат от извършването на домашно насилие по отношение на детето Д. А. Д.. Постановена е забрана Д. А. Д. и Е. Ц. Д.а да се приближават на разстояние не по-малко от 50 м от детето Д. А. Д., жилището му, училището му и местата за социални контакти и отдих, докато той се намира там, до издаването на заповед за защита или на отказа на съда. Постановена е забрана Д. А. Д. и Е. Ц. Д.а да осъществяват контакт с детето Д. А. Д. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация до издаването на заповед за защита или на отказа на съда. СЪДЪТ като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146 АПК намира, че жалбата е основателна. Упражняването на правомощието за налагане на принудителна административна мярка по чл. 72 ЗМВР от страна на полицейския орган е в условията на оперативна самостоятелност. Следователно съдът следва да прецени спазени ли са изискванията на чл. 146 АПК. Настоящият съдебен състав намира, че са спазени изискванията на чл. 146, т. 1 АПК, тъй като обжалваният административен акт - заповед за задържане на лице УРИ: 8245зз-353/04.08.2025г. е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР в кръга да предоставените му от закона правомощия. Същевременно, констатира допуснато нарушение на чл. 146, т. 2 АПК, тъй като не е спазена законоустановената форма на административния акт. В чл. 74, ал. 2 ЗМВР са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа заповедта по ал. 1. В случая е допуснато нарушение на т. 2, тъй като вписаните фактически основания за задържане на лицето са непълни. В заповедта за задържане е посочено, че е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, вр. с чл. 184, ал. 1 НК, във връзка с „който умишлено скрие малко дете“. От фактическа страна, липсва описание на каквито и да било конкретни обстоятелства – кога, къде и от кого е станало това скриване на дете, кое дете е било скрито и каква е била причината за това. Европейският съд по правата на човека в своята константна практика приема, че не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само приложимите законови разпоредби, без посочване на специфичните обстоятелства или действия на задържаното лице, наложили задържането му, тъй като в противен случай не би могло да се гарантира спазването на принципа за защита на лицата от произвол. Непосочването на конкретните фактически основания за задържане на лицето поставя съда в невъзможност да прецени налице ли е съответствие между посочените от полицейския орган фактически и правните основания. Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 146, т. 3 АПК. Заповедта е подписана от задържаното лице и копие от същата му е било връчено, но не става ясно кога точно е станало това - дали при самото задържане на 04.08.2025г. в 13, 18 часа или на по-късен етап. Съдът намира, че отбелязването на това обстоятелство е от изключително значение, тъй като гарантира възможността на задържаното лице да обжалва НЕЗАБАВНО пред съд лишаването си от свобода. Несвоевременното връчване на заповедта води до нарушаване на чл. 5, § 2 ЕКЗПОС. Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби - чл. 146, т. 4 АПК. В заповедта е посочено, че е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, вр. с чл. 184, ал. 1 НК. В хода на настоящото производство бе установена фактическа обстановка, която обаче не може да бъде подведена под нормата на чл. 184, ал. 1 НК, а именно: Към 04.08.2025г. А. Д. Д. е бил наясно, че с определение № 2057/10.07.2025г. по гр.д. № 1996/2025. по описа на Районен съд – Стара Загора са били постановени привременни мерки, като 1. упражняването на родителските права над детето Д. А. Д. е било предоставено на майката М. Р. Г.; 2. бил е определен адрес на местоживеене на детето при майката; 3. било е постановено ползването на семейното жилище в ••• на майката; 4. А. Д. е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето Д. А. Д. чрез майката в размер на 270 лв., считано от 10.07.2025г. до постановяване на окончателното решение по делото и 5. бил е определен режим на лични отношения между бащата и детето Д. А. Д., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18, 00 часа в петък до 18, 00 часа в неделя, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, до постановяване на окончателно решение по делото. А. Д. Д. е бил наясно също така, че спрямо него е издаден изпълнителен лист № 725/16.07.2025г., както и че му е връчена на 24.07.2025г. покана за доброволно изпълнение на задължение за предаване на дете по ИД № 151/2025г. по описа на СИС при Районен съд – Първомай. Въпреки всичко това А. Д. Д. не предал доброволно детето Д. А. Д. на неговата майка М. Р. Г.. Поради това и в деня на задържането му на 04.08.2025г. му бил връчен протокол за предупреждение от 04.08.2025г., с който е предупреден да спазва решението за привременни мерки, издадено от Районен съд – Стара Загора, да изпълнява заповед за защита, издадена от Районен съд – Стара Загора и в срок до 13, 30 часа на 05.08.2025г. да предаде детето Д. А. Д. на майка му или на полицейски служител. Всичко това сочи, че ако е имало извършено престъпление от негова страна, то същото е било такова по чл. 182, ал. 2 НК, а не такова по чл. 184, ал. 1 НК, както е посочено в заповедта му за задържане. По отношение на чл. 146, т. 5 АПК - съответствието на обжалвания административен акт с целта на закона, съдът намира, че изобщо не се е налагало да бъде извършено задържане на 04.08.2025г. на жалбоподателя А. Д. Д.. Това е така, тъй като на тази дата Д. не е бил случайно установен от органите на реда, за да бъде принудително отвеждан до сградата на Второ РУ – Стара Загора. Полицейските служители са знаели къде се намира и точно поради тази причина са отишли в сградата на Община Стара Загора за връчване на съответните документи. Нямало е пречка заповедта за незабавна защита от 31.07.2025г. и протоколът за предупреждение от 04.08.2025г. да му бъдат връчени на мястото, на което е бил установен. Нищо не е налагало принудителното му отвеждане до Второ РУ – Стара Загора. С оглед изложеното по-горе съдът намира че подадената жалба против заповед за задържане на лице УРИ: 8245зз-353/04.08.2025г., издадена от полицейски орган К. Г. К. е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горните мотиви, съдът