Решение № 5292 от 26.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 8235/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на длъжника „М.К.“ АД срещу Разпореждане изх. № 70399/04.04.2024 г. по изпълнително дело № 20248600400879 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, с което е отказано намаляването на приетите в изпълнителното производство разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело до размер на 200 лв., както и определения по изпълнителното дело размер на пропопрционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в общ размер от 400 лв. било завишено, доколкото не бил отчетен фактът, че от страна на процесуалния представител на взискателя не били извършени действия с цел удовлетворяване на процесното вземане, освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело., а отделно от това не било съобразено поведението на длъжника. Сочи, че предвид направеното на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение, адвокатското възнаграждение следва да се начисли в минимален размер съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо в размер на 200 лв. Твърди, че подал възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение, но съдебният изпълнител отказал да го намали. Жалбоподателят намира за неприложима разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1, доколкото взискателят единствено е подал молба за образуване на изпълнително дело. Иска от съда да разреши и въпроса относно размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ след евентуално намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя. В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище по жалбата от страна на взискателя Г.М.М., с което същият твърди, че жалбата е неоснователна. В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално правните и процесуално-правните разпоредби при определяне на дължимите разноски и адвокатско възнаграждение, както и че същото е определено в нормативно предвидения минимален размер. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Изпълнително дело № 20248600400879 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба вх. № 19637/12.03.2024 г., подадена от адв. Г.М.М., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Б.Б.Б., срещу „М.К.“ АД, ЕИК ••••, за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер на 400 лв. – разноски по гр.д. № 752/2023 г. по описа на Районен съд - Видин, а именно адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, съгласно изпълнителен лист № 122 от 01.03.2024 г., издаден по гр.д. № 752/2023 г. по описа на Районен съд – Видин. Представен е изпълнителен лист № 122 от 01.03.2024 г., издаден по гр.д. № 752/2023 г. по описа на Районен съд - Видин, видно от който длъжникът е осъден да заплати на взискателя адв. Г.М.М., ЕГН ••••••••••, сума в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между взисксателя адвокат Г.М.М., ЕГН ••••••••••, и адвокат Б.Б.Б. с предмет образуване и водене на изпълнително дело пред ЧСИ В.М., рег. № 860 в регистъра на КЧСИ и процесуално представителство по изпълнителното дело, като е договорено възнаграждение в размер на 400 лв., за което е посочено, че е заплатено, като договорът служи за разписка, удостоверяваща плащането. С разпореждане от 12.03.2024 г. ЧСИ В.М. е образувала изпълнително дело за събиране на сумата по представения изпълнителен лист, като е приела като разноски по делото предявения адвокатски хонорар в размер на 400 лв., представляващ хонорар съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. По делото е изготвена на 12.03.2024 г., изпратена и получена на 19.03.2024 г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза в общ размер на 992 лв., от които 400 лв. – вземането на взискателя по изпълнителния лист, 400 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 96 лв. – такси и разноски по тарифата към ЗЧСИ. С поканата на длъжника се дава двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си. Междувременно, на дата 14.03.2024 г., на дата 15.03.2024 г. и на дата 18.03.2024 г. взискателят, чрез своя пълномощник адв. Б., е депозирал 2 броя молби, с които на съдебния изпълнител е възложено да проучи имуществото на длъжника, посочени са изпълнителните способи, чрез които да бъде събрано вземането, като е представено и пълно имуществено проучване на длъжника, извършено от пълномощника на взискателя – адв. Б.. Със запорно съобщение с изх. № 49327/15.03.2024 г. е наложен запор върху паричните вземания на „М.К.“ АД, ЕИК ••••, към „Юробанк България“ АД, като в запорното съобщение е включена и сумата от 1048, 60 лв., представляваща сбора на сумата от 400 лв. – дължима по изпълнителния лист, 400 лв. – адвокатско възнаграждение и таксите и разноските по изпълнителното дело. След получаване на поканата за доброволно изпълнение на 19.03.2024 г., още на следващия ден – на дата 20.03.2024 г. /в срока за доброволно плащане/ длъжникът е извършил доброволно плащане на дължимите суми по изпълнителното дело. По делото е постъпила молба от длъжника вх. № 24307/29.03.2024 г., с която, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на конкретиката по изпълнителното дело, длъжникът е поискал намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., съответно при намаляване на адвокатското възнаграждение да бъдат намалени и таксите по т. 26 ТТРЗЧСИ. С обжалваното в настоящото производство разпореждане изх. № 70399/04.04.2024 г. на ЧСИ В.М., възражението на длъжника по изпълнителното дело срещу разноските е оставено без уважение. Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното: Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /двуседмичен, съгласно действащата към момента на постановяване на подлежащия на обжалване акт на съдебния изпълнител/ от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК. Разгледана по същество, жалбата срещу постановлението на съдебният изпълнител, с което е отказано намаляването на разноските за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение, е основателна. Според приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които /при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ. Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез адвокат. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, с него е уговорено възнаграждение в размер от 400 лева за процесуално представителство по изпълнително дело във връзка с реализиране на правата по изпълнителен лист от 01.03.2024 г. по гр.д. № 752/2023 г. на РС – Видин срещу „М.К.“ АД, изготвяне и подаване на молби, частни жалби и всякакви други писмени документи и книжа. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лева, а съгласно чл. 10, т. 2 - минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителството, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания под 1000 лева е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, като дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършването на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнително производство. В разглеждания случай е подадена молба за образуване на изпълнителното дело, която не е с необходимото съдържание, доколкото не е посочен изпълнителен способ за събиране на вземането по изпълнителния лист, като впоследствие с три броя молби е изправена тази нередовност и са посочени изпълнителни способи, както и на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други /виж чл. 426, ал. 3 вр. с чл. 129 ГПК, както и разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК/. Видно от данните по изпълнителното дело е, че такива действия – извън подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело и след това изправяне нередовностите на същата, не са предприемани /проучване имущественото състояния на длъжника не е следвало да бъде извършвано от процесуалния представител на взискателя, доколкото е възложено на ЧСИ, а и не е било необходимо на този ранен етап от изпълнителното производство преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, включително и поради това, че е вземането е платено в срока за доброволно изпълнение. Същевременно длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени по изпълнителни способи, които не са приложени. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта му, в която в тежест на длъжника са възложени направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 200 лв., като съдът намира, че така то съответства на фактическата и правна сложност на самото изпълнително дело и на преследваната от тази разпоредба легитимна цел, предвид приетото решенията по делата С-427/16 и С-428/16 на СЕС. По отношение на жалбата срещу постановлението за таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ: Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Задължението на длъжника в изпълнителното производство за разноски е изрично уредено в нормата на чл. 79 ГПК. Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/. Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ сочи, че пропорционалната такса се събира върху събраната сума. Според забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Следователно разноските на взискателя, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение за изпълнителния процес, представляват част от вземането на взискателя, предмет на принудително събиране, което включва както сумите, предмет на изпълнителния лист, така и разноските за адвокат, направени за изпълнителния процес, които не са предмет на изпълнителния лист. Тези разноски са част от общото вземане на взискателя – предмет на принудително събиране и именно поради това - до събирането им изпълнителният процес не приключва. Ето защо, доколкото в случая в резултат на постановеното от съда намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя настъпва промяна в общия размер на вземането по смисъла на т.26 от ТТР към ЗЧСИ, тази пропоционална такса следва да бъде коригирана, като при определянето й по отношение на размера на материалния интерес следва да бъде включен /зачетен/ по-малкият размер на адвокатското възнаграждение, дължимо на взискателя. В случая на събиране освен на главницата по изпълнителния лист, е подлежало и адвокатското възнаграждение в размер на 200 лв., поради което и пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, изчислена при материален интерес от 800 лв. в размер на 96 лв. с ДДС, следва да бъде намалена до законоустановения размер, а именно до сумата от 72 лв. с ДДС, която е изчислена върху материален интерес от 600 лв. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,