Решение № 175 от 28.4.2025 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 248/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Образувано е по жалба на С. М. В. с ЕГН •••••••••• против Заповед за задържане на лице с УРИ: 349зз-6 от 13.01.2025 г., издадена от Р.Д.Д. – инспектор в група ППЛ, сектор ПКП при ОД на МВР, гр. Стара Загора. В жалбата С. В., чрез процесуалния си представител адв. К. К. твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като не е било налице фактическо основание за задържането й, в момент когато води дъщеря си на училище. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. К., който моли за отмяна на оспорената заповед. Ответникът по жалбата Р.Д.Д., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител юрк. М. А., моли да бъде потвърдена издадената Заповед за задържане на лице като законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146 АПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна: С оспорената Заповед за задържане на лице с УРИ: 349зз-6/13.01.2025 г., издадена от Р.Д.Д. на длъжност инспектор, група ППЛ в сектор ПКП при ОД на МВР, гр. Стара Загора, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържането на жалбоподателката С. М. В. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на Второ районно управление гр. Стара Загора № 5, във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК – в гр. Стара Загора, на кръстовището сключено от улиците ••••, разпространява на територията на ОДМВР-Стара Загора високорискови наркотични вещества. При задържането С. М. В. е подписала декларация за правата на задържано лице № 349000-709/13.01.2025г., като е отразила, че не желае адвокатска защита по личен избор и за нейна сметка, не желае адвокатска защита от служебен адвокат, не желае да бъде уведомен член на семейството й за задържането, няма здравословен проблем, не желае медицински преглед от лекар. Посочила е още, че е била запознат с правата по чл. 72 и чл. 73 от ЗМВР. Налице и подпис по т. 10 от декларацията, удостоверяващ получаването на екземпляр. На В. е извършен обиск, за който е съставен Протокол за полицейски обиск на лице 349000-/707/13.01.2025 г.- зап. №349зз-6/13.01.2025 г. Жалбоподателката е била задържан в 07: 55 часа на 13.01.2025 г. и освободена в 07: 46 часа на 14.01.2025 г. В самата оспорената заповед е посочено, че има данни, че лицето разпространява високорискови наркотични вещества, за което в ОДМВР Стара Загора е образувано ДП № 349 зм-4/13.01.25г по описа на ОДМВР Стара Загора. От представената по делото административна преписка по издаване на оспорената заповед при съвкупна преценка на приетите по делото писмени доказателства: докладна записка от началник група ППЛ в сектор ПКП, ОДМВР Стара Загора, постановление № 139/2025г. от 23.01.2025г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 349- зм-4/2025г., съдът възприе следната фактическа обстановка: На 13.01.2025г. е получена информация, че лицата В.А.В. и С. М. В. от гр.Стара Загора разпространяват НВ-метамфетамин на територията обслужвана от ОДМВР Стара Загора. Жалбоподателката е отведена в сградата на ОДМВР, гр. Стара Загора, където й е извършен полицейски обиск. За горното е съставен протокол за полицейски обиск на лице от 13.01.2025 г., който е подписан от В. без възражения. След това С. В. е задържана за срок до 24 часа по реда на ЗМВР с атакуваната в настоящото производство заповед. По делото са постъпили материали по досъдебно производство № 349- зм-4/2025г по описа на ОД на МВР-Стара Загора от които е видно, че наказателното производство по преписка № 139/2025г. по описа на Окръжна прокуратура-Стара Загора е прекратено на 23.01.2025г. Наказателното производство по досъдебното производство №349-зм-4/2025г. по описа на ОД на МВР, гр. Стара Загора е образуваното и водено за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК срещу жалбоподателката С. М. В., като производството е прекратено с мотив на представител на Окръжна прокуратура Стара Загора, че деянието не е извършено. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в ал.1 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по съществото е заповед за прилагане на ПАМ, като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. В оспорената заповед са посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, че ще бъде наблюдаван от техническо видео средство (видео-камера) както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. Като правното основание за издаването й е посочено: във връзка с чл. 354а, ал. 1 от НК –има данни, че лицето без надлежно разрешително държи и разпространява високорисково рискови наркотични вещества, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването – в ОД на МВР Стара Загора е образувано ДП № 349 зм-4/ 13.01.25г. Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и конкретно извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено в целта на закона. Задържането на лице на основание чл. 72, ал. 1 т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по своето естество принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането на лицето да предотврати възможността то да извърши престъпление, да се укрие, или да заличи следите от извършено престъпление, както и да осуети предприемането на наказателно преследване срещу него. Следва да се отбележи също, че задържането като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, единствено когато има данни, че лицето е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, а единствено наличието на данни, че задържаното лице е вероятно е извършило престъпление и те следва да са налице преди издаване на административния акт за задържането на лицето, а не да се установяват след това. В конкретния случай съдът намира, че приложената мярка е оправдава от целите на закона. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателя е задържан във връзка с извършено престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК, данни за което са били налице към момента на задържането. Именно наличието на данни за извършено престъпление, представлява основание за ограничаване правата за придвижване на задържания, като се имат предвид представените по делото документи от досъдебно производство № 349зм-4/13.01.2025г., образувано за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК. От доказателствата по делото е видно, че това досъдебно производство е образувано и водено за престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК за държане и разпространение на наркотични вещества и по което производство по отношение на жалбоподателя са извършвани претърсване и изземване, обиск /всички одобрени от Окръжен съд Стара Загора/, разпит като свидетел и др. ЗМВР говори за задържано лице, по отношение, на което има данни, а не доказателства за извършено от него престъпление. Задържането по ЗМВР е различно от задържането под стража като мярка за процесуална принуда, налагана по реда на НПК и няма обвързаност лице, което е задържано по реда на ЗМВР, задължително да му бъде повдигнато обвинение. В процесния случай в административната преписка се съдържат данни, обосноваващи предположението, че има вероятност С. В. да е съпричастна към престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК. Касае се за получени данни в смисъл на информация, доведена до знание на полицейския орган, че лицето е съпричастно към извършено престъпление. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаването на акта. Според съда оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл.72, ал.1, т.1 - 7 от ЗМВР. От посоченото в оспорената заповед и от събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането на жалбоподателката В. е било извършено във връзка с наличие на данни за извършено от нея престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК на 13.01.2025 г. Съдът намира, че в процесния случай са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като в оспорената заповед са посочени както правните, така и фактическите основания за задържането по смисъла на чл.74, ал. 2, т.2 от ЗМВР, като по отношение на фактическите основания се препраща към образувано ДП № 349-зм-4/2025 г. Събраните по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни“, че задържаното лице е извършило престъпление. Понятията „данни“ по смисъла ЗМВР и „достатъчно данни“ по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на принудителната административна мярка „задържане до 24 часа“ по чл.72 от ЗМВР, в хипотезата на ал.1, т.1, са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни могат да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да бъде направен извод, че задържаното лице е извършило престъпление. За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Затова и съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая изначално не са били налице достатъчно данни за извършено престъпление от В.. Достатъчно е било само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на жалбоподателката са били налице, поради което настоящият съдебен състав намира, че към момента на задържането полицейският орган е събрал данни за извършено престъпление от лицето, което се установява и от събраните по делото доказателства. От тях е видно, че полицейският орган е разполагал с данни за предполагаемо извършване на В. на престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. Разпространението на високорискови наркотични вещества или техни аналози, без надлежно разрешително е въздигнато в престъпление. Получената информация, че лицето разпространява метамфетамин и образуваното досъдебно производство законосъобразно и обосновано е довел ответника до извод, че към момента на издаване на оспорената заповед са били налице непротиворечиви данни за извършено престъпление и за възможно участие на жалбоподателя в него. Настоящият съдебен състав намира, че правилно е приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на процесната принудителна административна мярка. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл.5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. В заключение Заповед за задържане на лице с УРИ: 349зз-6 от 13.01.2025 г., издадена от Р.Д.Д. – инспектор в група ППЛ, сектор ПКП при ОД на МВР, гр. Стара Загора е издадена от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, в предвидената от закона съгласно чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона и принципа за съразмерност, поради което оспорената заповед за задържане на лице по ЗМВР следва да бъде потвърдена като законосъобразна. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на ОД на МВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4, във вр. чл. 37 ЗПП, във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената от процесуалния представител дейност. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът