Решение № 201 от 23.7.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 257/2025 г.

Производството по гр. д. № 574/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано по предявен иск от Д. Хр.Г. от гр. •••••••• против Прокуратурата на Република България с посочено правно основание чл. 2б, ал. 1 вр. ал.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото й на разглеждане и решаване на прокурорска преписка № 07505/ 2023г. по описа на ВТРП, в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. Изложени са обстоятелства, че в резултат от допуснато нарушение на правото й като лице, подало сигнал до ВТРП в качеството си на потребител на енергийни услуги за извършване на предварителна проверка по чл.145 ЗСВ, по който сигнал е образувана пр.преписка с № 07505/ 2023г. по описа на ВТРП, висяща към момента пред ВТОП, на разглеждането и решаването й в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразени в душевни болки и страдания и най-вече в загуба на доверието й в правосъдието, редом с житейски дискомфорт, погазване на основните й права. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, отчитайки продължителността на проверката по процесната пр.преписка-в рамките определения от прокурора 30-дневен срок-от 15.01.2024г. до 09.02.2024г. Приел е, че след получаване на преписката от полицията прокурорът от ВТРП се е произнесъл в предвидения от закона едномесечен срок с постановление от 22.02.2024г. за отказ за образуване на наказателно производство.Същият е обжалван от ищцата, което е довело до продължаване на предварителната проверка за времето от 11.03.2024г. до 10.06.2024г., тъй като с оглед оплакванията в жалбата прокурорът от ВТОП е възложил и извършил нова проверка по сигнала, която допълнителна проверка също е приключила в двумесечния срок по чл.145 ал.2 ЗСВ, а прокурорът се е произнесъл в предвидения от закона едномесечен срок. Предвид на това първоинстанционният съд е приел, че няма забавяне на проверката по пр.преписка както при висящността й пред ВТРП, така и пред ВТОП. Направил е извода, че липсата на една от кумулативно изискуемите се предпоставки на фактическия състав на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е достатъчна за отхвърляне на иска, без да се обсъжда наличието на другите, поради което е отхвърлил предявения иск. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на предявения иск. Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно-само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. Оплакването, че не са обсъдени всички доводи на ищцата и относимите към тях доказателства, и че изводите на съда не отразяват действителното правно положение между страните, е неоснователно. Първоинстанционният съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, преценил е правилно какви факти се установяват с тях, и въз основа на тях е направил правилни правни изводи. Пр.преписка № 7505/ 2023г. е образувана пред ВТРП на 30.10.2023г. по подаден на 29.10.2023г. от ищцата сигнал за извършване на проверка по чл.145 от ЗСВ във връзка с увреждане на ел.захранването в собствения й имот в с.Крумчовци. С постановление от 15.01.2024г. на прокурор при ВТРП е образувал проверка по чл.145 ЗСВ като е възложил извършването й на служители на РУ-Елена. На 09.02.2024г. е изготвена докладна записка за резултатите от проверката и преписката е върната на ВТРП. На 22.02.2024г. е постановен отказ за образуване на досъдебно производство. Това постановление на ВТРП е обжалвано от ищцата и по жалбата е образувана пр.преписка № 844/ 2024г. на ВТОП. На 11.03.2024г. е възложена от ВТОП допълнителна проверка, в която са извършвани редица процесуални действия. С постановление от 10.06.2024г. ВТОП е потвърдила отказа на ВТРП за образуване на досъдебно производство. Предвид изложеното, не е налице твърдяната от ищцата забава при извършване на проверката по пр.преписка-същата е извършена в предвидените от закона срокове. Не се установяват действия или бездействия на ВТРП и ВТОП по посочената пр.преписка, които да са забавени, с неразумна продължителност, и извършени в нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 от КЗПЧОС. Оплакването, че по делото са били налице всички предпоставки за отвеждане на съдия-докладчика по делото, тъй като по няколко дела ищец е Д.Г., а ответник-ВТОС, в чийто състав е съдия-докладчикът, поради което е налице хипотезата на чл.22 ал.1 т.6 ГПК и в този случай решаването на спора от съдия-докладчика по делото е създало предпоставки за основателно съмнение у него и предвид на това е следвало да се отведе, е несъстоятелно. Посочената разпоредба визира като основание за отвод съществуването на други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдията. Участието на съдия по друго дело с различен предмет и страни и по което е изразил становище по въпроси, които се поставят за разрешаване, не съставлява само по себе си обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност. Евентуално основание за приложението на тази разпоредба би било налице, ако ответник в настоящото производство е Окръжен съд - Велико Търново (вж. Решение на ЕСПЧ - М. с/у България и Решение на Съд а на ЕС по дело C‑369/23). С оглед на това, съмнението на страната в безпристрастието на съда, породено от сочените от нея обстоятелства, е неоснователно по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, още повече, че същата не твърди спрямо нея да е процедирано по начин, поставящ под съмнение разглеждането на спора и постановяването на решение само и единствено въз основа на данните по делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав. Оплакването, че съдът е извършил непълен и неточен доклад по чл.140 ГПК, и не е дал правилни указания на страните във връзка с доказателствената тежест, както и че не е посочил вярната правна квалификация на всички претендирани от страните права и направени възражения, е неоснователно. Ищцата е очертала ясно предмета на спора и търсената с иска защита, като първоинстанционният съд се е произнесъл точно по наведените твърдения, като правилно е приел правна квалификация на предявения иск като такъв с правно основание чл.2б ал.1 вр ал.3 от ЗОДОВ. Първоинстанционният съд е изготвил доклад по чл.140 ГПК, като страните не са имали възражения по него, разпределил е правилно доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, обсъдил е всички наведени от ищцата твърдения и всички релевантни по делото факти, и се е произнесъл по всички искания на страните и по всички техни твърдения и възражения.Предвид на това, неоснователно е оплакването на жалбоподателката и в тази насока. Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Съобразно изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, разноски на въззивника, с оглед отхвърляне на въззивната жалба изцяло, не следва да се присъждат. Водим от горното, ВТАС