Решение № 7682 от 15.11.2013 г. на Софийски градски съд по дело № 13943/2012 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Ищецът Е.И.К. твърди, че сключил с ответника М.А.П. договор за заем на сумата от 25 000 евро. До 12.10.2005 г. следвало да бъде върната сума в размер на 28 000 евро. С анекс от 2.03.2010 г. ответникът признал, че дължи сумата от 25 000 евро и е уговорен нов срок от две години за връщане на заема, след изтичането, на който вземането ставало автоматично изискуемо. Тъй като задължението не било изпълнено, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 8.08.2012 г. Твърди се, че преди тази дата – на 6.04.2012 г. ответникът сключил с ответницата В.И.П. брачен договор, по силата на който ½ ид.ч. от 1) апартамент № 79, находящ се в гр. С., ж.к. З.••, бл. ••, вх. •, ет. ••, с площ от 74, 68 кв.м., избено помещение № 79, с площ от 2, 86 кв.м. и припадащите се 0, 551 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и от 2) подземен гараж № 24, находящ се в гр. С., ул. Е. № ••, с площ от 18, 51 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от сградата, построена в парцел ХІІ-33, 34, кв. 7В, м. Б. ІІ част, с площ от 718 кв.м., се прехвърлят безвъзмездно на ответницата П.. Твърди се, че с посочената сделка се увреждат интересите на кредитора-ищец, поради което се претендира същата да бъде обявена за недействителна спрямо него, като се присъдят разноските по делото. Ответниците М.А.П. и В. И.П. оспорват иска, като сочат, че не е доказано качеството кредитор на ищеца, че не са увредени интересите му, тъй като М.П. разполага и с друго имущество. Евентуално твърди, че искането за обявяване на недействителност на договора по отношение и на двата имота надхвърля необходимата нужда на кредитора от търсеното изпълнение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: По делото е представен договор за заем от 12.04.2005 г., по силата на който заемодателя Е.И.К. – ищец, е предоставил на заемателя М.А.П. – ответник, сумата от 25 000 евро за срок до 12.10.2005 г., при уговорена лихва от 2 % месечно. Заемателят е поел задължение да върне на заемодателя след изтичане на срока сумата от 28 000 евро. С анекси страните са предоговаряли условията по заемното правооотношение, като с анекс, нотариално заверен на 12.05.2006 г., са се споразумели да не се дължи лихва, а с последващ анекс от 2.03.2010 г., заверен нотариално на същата дата, е постигнато съгласие заемната сума от 25 000 евро да бъде върната в двегодишен срок, считано от датата на анекса. В чл. 1 от последния се съдържа признание на дълга от страна на заемателя. Не се спори и от удостоверение за граждански брак от 29.11.1981 г. се установява, че ответниците М.П. и В.Й. са сключили брак на сочената дата. По време на брака с договор от 11.12.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, ответниците са закупили имот, съставляващ апартамент № 79, находящ се в гр. С., ж.к. З.••, бл. ••, вх. •, ет. ••, с площ от 74, 68 кв.м., избено помещение № 79, с площ от 2, 86 кв.м. и припадащите се 0, 551 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. С н.а. № 4 от 21.01.1999 г. на нотариус И.Р., № 051, район РС-С., ответникът М.П. е закупил правото на строеж за изграждане на подземен гараж № 24, находящ се в гр. С., в жилищна сграда на ул. Е., с площ от 18, 51 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от сградата, построена в парцел ХІІ-33, 34, кв. 7В, м. Б. ІІ част, с площ от 718 кв.м. По делото е представен брачен договор от 6.04.2012 г., заверен от нотариус Ц. Л. с район на действие РС Л. – рег. № 138, и вписан в книгите за вписвания на 6.04.2012 г. С посочения договор ответниците М.П. и В. П. са уредили имуществените си отношения за имущества придобити преди и по време на брака им. Съгласно т. ІІ страните са се съгласили съпружеската имуществена общност по време на брака да се прекрати, като според подточка 1 и 2, ответникът е прехвърлил на ответницата ½ ид.ч. част от визираните по-горе апартамент № 79 и подземен гараж № 24. Не е уговорена престация от страна на ответницата, която само е заявила, че е съгласна и приема прехвърленото имущество, при условие, че П. запазва пожизнено правото да ползва апартамента безвъзмездно. От н.а. № 51 от 24.03.2003 г. на нотариус Ц. Л., се установява, че ответницата е закупила нива в м. П., с площ от 5400 кв.м. и данъчна оценка 86, 94 лв. и нива в м. А. с площ от 3000 кв.м. и данъчна оценка от 110, 25 лв., находящи се в землището на с. Л., общ. Л., както и овощна градина в м. Н. с площ от 1249 кв.м., с данъчна оценка 234 лв., в същото село. Видно от удостоверение от 5.11.2013 г., издадено от СДВР-ОПП, ответникът има регистрирани на негово име четири превозни средства, а именно „М.” с рег. № •••••••• и застрахователна стойност от 3828 лв., „П.” с рег. № •••••• и застрахователна стойност от 300 лв., Ф. с рег. № •••• и застрахователна стойност от 4738 лв. и „Ф.” с рег. № СА ••••. Останалите приложени доказателства съдът не обсъжда като ги намира за неотносими към съществото на спора. При така очертаната фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: За да бъде основателен предявения П. иск по чл. 135 ЗЗД е необходимо да се установи наличието на две групи предпоставки. Първата група включва обективни предпоставки – 1) действително вземане на кредитора спрямо длъжника (което по правило е възникнало преди извършването на конкретното разпоредително действие, или след действието при условията на изключението по ал. 3 на чл. 135 ЗЗД) без да е необходимо то да е изискуемо и ликвидно и 2) действие на длъжника, което да уврежда кредитор, по начин, че се намалява или затруднява възможността му да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Втората група предпоставки са субективни и са свързани със знанието на длъжника, а в определени от закона случаи, и на третото лице (съдоговорител) за увреждането. В разглеждания казус следва да се приеме, че за ответникът М.А.П. е възникнало задължение по отношение на ищеца Е.К. по силата на сключен на 12.04.2005 г. договор за заем за връщане на сумата от 25 000 евро. Макар и за иска по чл. 135 ЗЗД това да не е обуславящо, в настоящият казус безспорно е установено и настъпването на падежа на задължението - с оглед посочените по-горе анекси към договора вземането е станало изискуемо на 2.03.2012 г. Следователно качеството на кредитор на ищеца е безспорно установено. След настъпване на изискуемостта на вземането по заемния договор (на 6.04.2012 г.) между ответниците е сключен процесният брачен договор (съответстващ на изискванията на чл. 37 и сл. от СК), който по силата на чл. 39, ал. 3 СК има прехвърлително действие. При всички случаи, разпореждането, с което ответникът е прехвърлил правата си на собствЕ.т върху процесните два имота (придобити по време на брака и попадащи в режим на разделност с оглед брачния договор) съставлява действие, с което са увредени интересите на кредитора-ищец. Безспорно ответникът е бил наясно, че с това си действие ще застраши интересите на кредитора, тъй като намалява правата от имуществената си сфера. Оспорения договор има качеството на безвъзмездна сделка, тъй като липсва насрещна престация от страна на приобретателя П.. В този смисъл не намира приложение изискването на изр. 2 на ал. 1 на чл. 135 ЗЗД. Следва да се изтъкне, че в новата съдебна практика (Решение № 320 от 5.11.2013 г., по гр.д. № 1379/12 г., ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК) възприема становището, че за основателността на иска по чл. 135 ЗЗД правно ирелевантно е дали в имуществото на длъжник са останали права след извършването на оспореното разпоредително действие, респ. на каква стойност са те. В цитираното решение е изтъкнато, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. При съобразяване с посочената задължителна практика въпросът за наличието на друго имущество на длъжника (включено в патримониумът му след разпоредителния акт) не следва да подлежи на обсъждане. За пълнота на изложените обаче следва да се посочи, че събраните доказателства не установяват, че длъжникът П. разполага с имущество, което да обезпечи цялостно изпълнение на задължението по заемния договор. Стойността на имуществото на длъжника не надхвърля 5 000 лв. (с оглед факта, че за всички посочени имоти и вещи ищецът притежава само половината от собствЕ.тта). Сочената сума по никакъв начин не кореспондира със задължението по договора за заем на стойност от 25 000 евро. С оглед изложените доводи, съдът приема, че искът с правно основание чл. 135 ЗЗД следва да бъде уважен, като оспорения брачен договор се прогласи за относително недействителен спрямо ищеца в частта относно посочените и описани подробно по-горе два недвижими имота. При този изход на спора на ищеца се следват разноски в размер на 1796, 21 лв. (адвокатски хонорар и заплатени държавни такси). Ответниците не следва да получат разноски, но същите следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да внесат по сметка на СГС държавна такса в размер на 162, 10 лв. Воден от гореизложеното, съдът