Решение № 4359 от 3.12.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 33/2024 г.

Производството е за делба във фазата на допускане. Образувано по искова молба вх. №224/02.01.2024 г., подадена от Г. Д. Ш., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. В. срещу за С. Д. М., ЕГН: ••••••••••, с адрес: с. Е. и Н. Н. М., ЕГН: ••••••••••, с адрес: с. С., с която е предявен иск за делба на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН обект с идентификатор № 27125.501.257.1 /двадесет и седем хиляди сто двадесет и пет точка петстотин и едно точка двеста петдесет и седем точка едно/, одобрени със Заповед РД -18-15/25.02.2015 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в с. Е., със застроена площ 60 / шестдесет / кв. м, представляваща западната част на ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩТНА СГРАДА - къща близнак, състояща се от: на първи етаж: две стаи, кухня с хол, коридор, баня и тоалет, вътрешно стълбище към втори етаж, втори етаж: кухня с хол, две стаи, коридор и тераса и използваем тавански етаж, ведно с прилежащите на обекта идеални части от общите части на сградата, както с прилежащата 1/2 една втора/ ид. ч. от Дворно място, цялото с площ от 1070 / хиляда и седемдесет /кв. м, представляващ парцел VI-58 в кв. 17 по плана на с. Е.- по документи за собственост, а по Кадастрална карта представляващ ПИ с идентификатор № 27125.501.257 /двадесет и седем хиляди сто двадесет и пет точка петстотин и едно точка двеста петдесет и седем/, одобрени със Заповед РД -18-15/25.02.2015 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в с. Е. с площ по скица 925 /деветстотин двадесет и пет/ кв. м, стар номер 226, в кв. 17, парцел 5, при съседи да дворното място: ПИ с идентификатори №№ 27125.501.256, 27125.501.260, 27125.501.258, 271125.501.196, при квоти за сградата, както следва: за Г. Д. Ш. - 2/4, за Н. Н. М. – ¼ и за С. Д. М. -1/4, а за парцела: за Г. Д. Ш. - 2/8, за Н. Н. М. - 1/8 и за С. Д. М. - 1/8. Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди в исковата си молба, че ищцата и ответниците са съсобственици на ½ /една втора/ ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 1070 /хиляда и седемдесет /кв. м., представляващо парцел VI-58 в кв. 17 по плана на с. Е.- по документи за собственост, а по Кадастрална карта представляващ ПИ с идентификатор № 27125.501.257 /двадесет и седем хиляди сто двадесет и пет точка петстотин и едно точка двеста петдесет и седем/, одобрени със Заповед РД -18-15/25.02.2015 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в с. Е. с площ по скица 925 /деветстотин двадесет и пет/ кв. м, стар номер 226, в кв. 17, както и на изградената в дворното място ЖИЛИЩТНА СГРАДА, представляващ западната част на двуетажна къща близнак, състояща се от: на първи етаж: две стаи, кухня с хол, коридор, баня и тоалет, вътрешно стълбище към втори етаж, втори етаж: кухня с хол, две стаи, коридор и тераса и използваем тавански етаж. Правото на собственост между страните възникнало по следния начин: По силата на НА №65, том 4, дело 1262/1975 на Варненски нотариус, съпрузите Д. Т. М.ов и С. Х. М. - родители на ищцата, придобили правото на собственост с трети лица, съпрузите Х. Х. и Н. Х., чрез покупка Дворно място, представляващо площ от 1070 /хиляда и седемдесет/кв. м, представляващ парцел VI-58 в кв. 17 по плана на с. Е.-. По силата на Строително разрешение №75/30.06.1975 г., собствениците на дворното място получили разреше за построяването на Две сгради близнак на два етажа. С решение по гр. д. №2249/94 г. било прието за установено, че съсобствениците на източния близнак са го придобили по давност, поради което и праводателят на доверителката ми Д. М.ов и доверителката ми са изключени от делбата. На 25.07.1981 г. починала майката на ищцата - С. Х. М., като правото на собственост между наследниците и се разпределя както следва: За Д. М.ов 3/4 ид. ч. от жилищната сграда и 3/8 ид. ч. от дворното място и за Г. Ш. ¼ ид.ч. от жилищната сграда и 1/8 ид. ч. от дворното място. След смъртта на съпругата му С. М., Д. М.ов сключил граждански брак с Н. Н. М. като от брака си имат едно дете -С. Д. М.. На 10.07.2018 г. починал праводателят на ищците Д. М.ов, за което бил издаден Акт за смърт № 0007/10.07.2018 от Община Белослав, кметство с. Е., поради което и възникнала съсобственост между Н. Н. М., С. Д. М. и Г. Д. Ш., при квоти за наследствените имоти както следва: Ищцата желае да бъде прекратена съсобствеността върху описаните имоти. В депозирания отговор на исковата молба ответникът не оспорва предявения иск. Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от Нотариален акт №65, том ІV, дело №1262 от 19.02.1975г. на Варненски нотариус, Д. Т. М.ов, С. Х. М., Х. Е. Х. и Н. Х. Х. закупили от А. Ф. И. дворно място, с площ от 1070 /хиляда и седемдесет/кв. м, представляващо парцел V-58 в кв. 17 по плана на с. Е.-. С нотариален акт №65, том ХVІІ, дело №5356 от 11.06.1975 г. на Иван Кавърджиков, нотариус при ВРС е допусната поправка на Нотариален акт №65, том ІV, дело №1262 от 19.02.1975г. на Варненски нотариус като на стр. първа, ред 11 след думите: „представляващ парцел“ вместо „V-58 /пети-петдесет и осем/ да се чете VІ-58 /шести петдесет и осем/. Представено е строително разрешение №75 на Д. Т. М.ов, С. Х. М.ова, Х. Е. и Н. Х. Х. от с. Е. за построяването на жилищна сграда близнак на два етажа върху площ от 120 кв.м, на собственото си място, №17, парцел VІ-58. Видно от удостоверение за наследници С. Х. М., ЕГН ••••••••••, поч. на 25.07.1981 г. е оставали за наследници Д. Т. М., роден на 19.03.1946 г. – съпруг и Г. Д. Ш., родена на 26.05.1977 г.- дъщеря. Видно от удостоверение за наследници на Д. Т. М., ЕГН ••••••••••, поч. на 10.07.2018 г. същият е оставил за наследници: Н. Н. М., ЕГН •••••••••• – съпруга, Г. Д. Ш., ЕГН •••••••••• – дъщеря и С. Д. М., ЕГН •••••••••• – дъщеря. Видно от удостоверение за наследници на С. Х. М., ЕГН ••••••••••, поч. на 5.07.1981 г. е оставила след смъртта си следните наследници: Д. Т. М., ЕГН ••••••••••, поч. на 10.07.2018 г. – съпруг, Г. Д. Ш., ЕГН •••••••••• – дъщеря, Д. Л. М., ЕГН ••••••••••, поч. на 18.07.1989 г. – син. От своя страна Д. Л. М., ЕГН ••••••••••, поч. на 18.07.1989 г. е оставила следните наследници: Д. Т. М., ЕГН ••••••••••, поч. на 10.07.2018 г.- баща, Г. Д. Ш., ЕГН •••••••••• – сестра и С. Д. М., ЕГН •••••••••• – сестра еднокръвна. Представена е скица на поземлен имот №15-172776-20.02.2024 г. на поземлен имот с идентификатор № 27125.501.257 съгласно КК КР, одобрени със Заповед РД -18- 15/25.02.2015 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в с. Е. с площ по скица 925 /деветстотин двадесет и пет/ кв. м, стар номер 226, в кв. 17, парцел V, при съседи на дворното място: ПИ с идентификатори №№ 27125.501.256, 27125.501.260, 27125.501.258, 271125.501.196. Представена е скица на сграда №15-172799-20.02.2024 г. с идентификатор 27125.501.257.1, съгласно КК КР, одобрени със Заповед РД -18-15/25.02.2015 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находяща се в имот с ид. 27125.501.257 в с. Е. с площ от 60 кв.м на два етажа, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна. Към доказателствения материал по делото е приложено гр.д. №2249/1994 г. на РС-Варна. Видно от същото с Решение от 08.07.1996 г. е допуснато до делба дворно място с площ от 1070 кв.м, представляващо парцел VІ-58, в кв.17 по плана на с. Е., Варн. Област, понастоящем парцел V-226, кв.17 между съсобствениците Н. Х. Т., Х. Е. Х., Д. Т. М.ов и Г. Д. М. и на осн. чл. 26 СК, чл.27 СК, чл.30, ал.2 ЗС и чл.9 ЗН двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. Е., състояща се от избен етаж, етаж с хол, кухня и спалня, коридор, вътрешно стълбище и тавански етаж с едно помещение, ведно с прилежащата част от дворното място и правото на строеж между съсобствениците по силата на прекратена семейна имуществено общност Н. Х. Т. и Х. Е. Х.. С решение от 09.05.1997 г. по гр.д. №1463/1996 г. на ВОС е отменено решение от 08.07.1996 г., по гр.д. №2249/1994 г. на РС-Варна в частите, с които е допусната делба част от двуетажна жилищна сграда-близнак, находяща се в с. Е., построена в дворно място, съставляващо парцел V-226, кв.17 по плана на селото, описана в решението като състояща се от избен етаж, етаж с хол, кухня и спалня, коридор, вътрешно стълбище и тавански етаж с едно помещение, ведно с прилежащата част от дворното място и правото на строеж между съсобствениците по силата на прекратена семейна имуществено общност между Н. Х. Т. и Х. Е. Х. и са определени частите са съсобственост между съделителите на къщата и дворното място за Д. Т. М.ов 3/8 ид.ч. и 1/8 ид.ч. за Г. Д. М., като вместо това са определени частите на съсобственост на дворното място, съставляващо парцел V-226, кв.17 по плана на с. Е. цялото с площ от 1070 кв.м /бившVІ-58/ на Д. Т. М.ов и Г. Д. М. по ¼ ид.ч. на осн. чл. 14, ал.7 от СК, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС в отменените части, а в останалите оставя в сила. С Решение №867/25.11.1998 г. на ВКС по гр.д. №1115/1997 г. е отменено на осн. чл. 231, ал.1, б. „д“ влязлото в сила Решение на ВОС от 09.05.1997 г. по гр.д. №1463/1996 г., като делото е върнато на ВРС за изпълнение на процедурата по чл.197 ГПК за изпращане на съобщения за постановеното решение от 08.07.1996 г. по гр.д. №2249/1994 г. на съделителите Н. Н. М., Г. Д. М. и Д. Т. М.. С Решение от 02.03.2000 г. по гр. д. №483/1999 г. на Окръжен съд – Варна е обезсилено Решение от 08.07.1996 г., по гр.д. №2249/1994 г. на РС-Варна в частта, в която е допуснато да се извърши съдебна делба на дворно място с плащ от 1070кв.м, като производството е прекратено в тази част поради недопустимост на делбата; отменено е Решение от 08.07.1996 г., по гр.д. №2249/1994 г. на РС-Варна, в частта, в която са определени съделителите и квотите на съсобственост по отношение на допуснатия до делба недвижим: жилищна сграда, находяща се в с. Е. ул. „5-та“ №22, „А“, състояща се от избен етаж, етаж, състоящ се от хол, кухня, спалня, коридор и вътрешно стълбище и тавански етаж с едно помещение, ведно с ½ ид.ч. от дворното място, съставляващо парцел V-226, в кв.17 по плана от 1990 г. на с. Е., като вместо това постановява ОПРЕДЕЛЯ като съсобственици на допуснатия до делба недвижим имот Х. Е. Х., Н. Х. Е. и Н. Я. А. при квоти ½ Х. Е. Х., ¼ ид. ч. за Н. Х. Е. и ¼ за Н. Я. А.. С Решение №7 от 08.05.2001 г. по гр.д. №401/2000 г. на ВКС на Р България, І г.о. е оставено в сила Решение от 02.03.2000 г. по гр.д. №483/1999 г. на Окръжен съд- Варна. При така посочената фактическа обстановка съдът възприе следните правни изводи: В производството по допускането на делбата е необходимо да се установи съществува ли съсобственост между страните по отношение на претендираните имоти и, в случай че съдът установи, че такава е възникнала, следва да се произнесе за това между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител. От представените доказателства се установява, че Д. Т. М.ов, С. Х. М. закупуват в съсобственост с Х. Е. Х. и Н. Х. Х. дворно място с площ от 1070 /хиляда и седемдесет/кв. м, представляващо парцел V-58 в кв. 17 по плана на с. Е.-. След получено разрешение за строеж собствениците на парцела построяват сграда близнак, като ищците владеят западната част от сградата, като по този начин е възникнала съпружеска имуществена общност между С. М. и Д. М.ов. След смъртта на С. М. съпружеската имуществена общност е прекратена като е трансформирана в обикновена съсобственост, като за наследниците на С. М. - Д. Т. М., роден на 19.03.1946 г. – съпруг и Г. Д. Ш., родена на 26.05.1977 г.- дъщеря остава притежаваната от нея ½ ид. ч. от владяната от нея и съпругът й част от къщата-близнак и ¼ ид.ч. от дворното място при равни квоти, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.1 от ЗН. Така преживелият съпруг на С. М., Д. М. получава ½ ид.ч. от сградата на основание прекратена съпружеска имуществена общност и давностно владение и 1/4 ид.ч. по наследство от С. М., както и ¼ ид. ч. от дворното място на основание договор за покупко-продажба и 1/8 ид.ч. на осн. наследствено правоприемство от С. М.. Дъщерята на С. М., Г. Д. Ш., получава по наследство от майка си ¼ ид. част от сградата и 1/8 ид.ч. от дворното място. След смъртта на Д. Т. М. притежаваните от него общо ¾ ид. ч. от западната част на сградата-близнак остават за неговите наследници при равни квоти на осн. чл.9, ал.1 от ЗН, както следва ¼ ид.ч. за Н. Н. М., ЕГН •••••••••• – съпруга, ¼ ид.ч. за Г. Д. Ш., ЕГН •••••••••• – дъщеря и ¼ ид.ч. за С. Д. М., ЕГН •••••••••• – дъщеря, а от притежаваната от него 3/8 ид. части от дворното място при квоти, както следва: 1/8 ид.ч. за Н. Н. М., ЕГН •••••••••• – съпруга, 1/8 ид.ч. за Г. Д. Ш., ЕГН •••••••••• – дъщеря и 1/8 ид.ч. за С. Д. М., ЕГН •••••••••• – дъщеря. Така Г. Ш. става собственик на общо ½ ид.ч. от къщата и ¼ ид.ч. от дворното място. С оглед на така изложеното съдът следва да допусне делба при посочените квоти на процесния недвижим имот, ведно с прилежащите части от дворното място между ищеца и ответниците. Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.344, ал.1 ГПК, съдът