Решение № 2741 от 21.3.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 418/2025 г.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на М.А. Д. – гражданин на Сирия, против Решение № 1079/29.01.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му. Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на оспорващия на бежански статут и хуманитарен статут. По-конкретно, Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия. Въпреки че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен изводът, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 ЗУБ - възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата си на произход. Твърди се, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на кандидата. Административният орган разглеждал общо данните, съдържащи се в издадената от него справка относно състоянието на провинцията, от която произхождал кандидата. Същевременно органът не изследвал обстоятелствата, свързани с последното местоживеене на кандидата в Сирия и региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 ЗУБ, административният орган не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби органът трябвало да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част от държавата. Освен това трябвало да извърши обоснована преценка за действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. В оспорения административен акт липсвало изследване на възможността кандидатът да пътува до конкретно посочения регион на Сирия в настоящия момент. Нямало анализ на риска от подобно пътуване или законността на влизането в страната именно в тази обособена част от държавата, която била счетена за сигурна. Същевременно не били анализирани и пречките за установяване в конкретната област на Сирия, които били от финансов и битов характер, предвид материалните затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Не били обсъдени и евентуални административни и правни препятствия за установяването на кандидата именно в посочената област. Следователно, атакуваното решение било издадено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС, според който към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава трябва да вземе под внимание както общите условия в обособената част от държавата на произход, така и личните обстоятелства на кандидата. Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя може по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието било в такава висока степен, че самото пребиваване в този район представлявало заплаха за живота и сигурността му. В решението на административния орган липсвала обоснована връзка между твърдените факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното местоживеене на кандидата в Сирия. Същевременно органът си противоречал в анализа си, опитвайки се да докаже, че при евентуално си завръщане кандидатът би могъл да води нормален живот. Поради това не били разгледани по същество причините за напускане на местоживеенето на кандидата, вследствие на основателен страх от преследване именно там. Изложените съображения в атакувания административен акт били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в Сирия и към период 2012 и 2018г. стигал до заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините кандидатът да напусне държавата си били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там, което не било изследвано от ДАБ. Именно поради тези обстоятелства кандидатът се страхувал за живота и здравето си и се опасявал, че ще бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата си на произход. Счита, че посочените причини представлявали основание за предоставяне в негова полза на закрила по смисъла на чл. 9 ЗУБ. По изложените съображения, оспореното решение се явявало незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на кандидата с общата обстановка в Сирия, както и възможностите му за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но направените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт и било основание за отмяната му, което от своя страна като последица водело и до материалната му незаконосъобразност. По така изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Назначеният му процесуален представител поддържа подадената жалба, като излага съображения в подкрепа на нейната основателност. Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли за отхвърляне на жалбата. Счита, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на административния орган за правилно и обосновано, съответно, че не са налице предпоставките за предоставяне на жалбоподателя на статут на бежанец или хуманитарен статут. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С Молба рег.№ УП-34481/05.09.2024 г. по описа на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България. Желанието за предоставяне на международна закрила е потвърдено и в Молба вх.№ 3244/05.09.2024 г. по описа на РПЦ – Харманли. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-34481/13.09.2024 г., в който е вписан с имената М. А. Д., от ••• пол, роден на [дата]. в община А., обл. Р., Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност - •••, религия – •••, начално образование, професия – •••, семейно положение - [семейно положение], без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данни за близките на чужденеца – родители, братя, сестри, съпруга и деца с отбелязване на имената им, годините им и къде се намират (по сведение на чужденеца) – в случая всички са отбелязани като пребиваващи в Сирия, с изключение на двама от братята и една от сестрите на чужденеца (в Ливан). Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С Писмо рег. № УП-34481/09.09.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от М.А.Д. молба за закрила. В писмо с рег. № 18273/31.10.2024 г. на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. С жалбоподателя е проведено интервю на 05.12.2024 г., в което същият е потвърдил данните, заявени от него при регистрацията. Заявил, че не носел в себе си документи за самоличност, но в Сирия притежавал лична карта. Нямал роднини в държава-членка на Европейския съюз. Напуснал Сирия на 1 август 2024 г. и нелегално преминал в Турция, където останал около двадесет дни. На 25 август 2024 г. влязъл на територията на Република България, като след преминаването на границата с помощта на трафикант бил откаран до [населено място]. Там сам потърсил закрила от властите. Последният му адрес в Сирия бил в [населено място], област Р., откъдето напуснал страната. Селото му се намирало под контрола на правителството и граничело с друга част на Р., също контролирана от правителството. В този район се водели постоянни сражения, като дори към момента там имало военни действия. През 2017 г. чужденецът бил свидетел на военни действия и сражения, когато селото му било бомбардирано от сирийската армия. Въпреки това не бил лично засегнат от войната, както и семейството му, но братовчед му загинал през същата година, след като бил убит от бомба, докато пътувал за Р.. Чужденецът бил [семейно положение], като съпругата му Ф. А. била в Сирия заедно с трите им деца – две момичета и едно момче. Сключил религиозен брак със съпругата си през 2016 г. в Сирия. Не взел семейството си със себе си, тъй като не разполагал с необходимите финансови средства, за да плати на трафикантите. До момента не бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не бил арестуван или осъждан в Сирия. Не бил отбивал военната си служба и не бил търсен за такава, но се опасявал, че ще бъде мобилизиран, тъй като бил навършил необходимата възраст. По етническа принадлежност бил арабин. Не бил имал проблеми в Сирия заради произхода си. Изповядвал ислям – сунитско направление, като не бил срещал затруднения или ставал обект на заплахи заради религиозните си убеждения. Не бил имал проблеми с официалната власт в Сирия. Не бил членувал в политическа партия или организация. Занимавал се със селско стопанство. Напуснал държавата си на произход заради войната и страха от мобилизация, тъй като не желаел да служи в армията и да убива невинни хора. Считал, че ако останел в Сирия, вероятно щял да бъде принуден да постъпи на военна служба. Не бил получавал конкретни заплахи спрямо себе си или семейството си. Върху него не било оказвано насилие, не бил задържан или арестуван, нито било възбуждано съдебно производство срещу него или срещу негови близки роднини. Счита, че обстановката в Сирия се влошава и че вече не било безопасно да се живее там, тъй като "всеки се биел срещу всеки". Поради тази причина не възнамерявал да се завърне. Подал молба за закрила в Република България, тъй като не можел да стори това в Турция, която според него била несигурна страна. Не се насочил към Германия, защото разстоянието било твърде голямо и не разполагал с необходимите средства за пътуването. Възприемал България като сигурна държава, поради което поискал закрила именно тук. С Решение № 1079/29.01.2025 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 11.02.2025 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена до Административен съд – Хасково чрез постановилия решението административен орган на 20.02.2025 г. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК. На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. Такова е предоставено и в същото не е обективирано възражение да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, като същият се е подписал и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е и необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на жалбоподателя се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 АПК. На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 - 5 АПК/. От страна на компетентния орган е извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административната преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да му бъде предоставен статут на бежанец. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. първо ЗУБ/. В конкретния случай чужденецът не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не се констатира нарушаване на основни права или осъществяване на съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Не представлява такова основание и заявеният факт в хода на проведеното интервю, че жалбоподателят не е отбил военна служба и възможността да бъде призован да служи. Молителят не представя в хода на административното производство доказателства, установяващи, че действително е призован да служи в армията и кога се е случило това, включително и, че напускането на Сирия е пряко следствие именно на такова призоваване. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че опасения от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Страхът от военна служба би бил счетен за преследване, единствено ако е съчетан с допълнителни фактори, които показват, че военната служба се използва като инструмент за преследване на базата на защитени признаци (например дискриминационно прилагане на военна служба спрямо определена етническа или религиозна група, принудителна военна служба, съпроводена с нечовешко или унизително отношение, или ако отказът от военна служба поради съвест е строго санкциониран, но и тогава трябва да има връзка със защитен признак). В този случай, няма данни за подобна дискриминация или връзка със защитен признак. Жалбоподателят не е бил и политически ангажиран, не е бил арестуван и осъждан. В този смисъл не може да се обуслови извод за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход. В допълнение следва да се посочи, че по отношение на обстановката в Сирия към днешна дата, съдът взе предвид информацията от общо достъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. поради настъплението на бунтовнически групировки и поемането на контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Дамаск, както и представените по делото справки, изготвени от Дирекция “Международна дейност“ при ДАБ. След преглед на информацията, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства, не е налице съществена промяна в обществено-политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в Сирия са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Ето защо, правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. В останалата част на решението, с която органът е отказал да предостави субсидиарна закрила на молителя, административният орган е приел, че липсват релевантни твърдения за наличие на основание за предоставяне на хуманитарен статут и е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, като е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейските общности, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Квалификационната директива, респективно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано. Органът е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ. Така осъществената преценка на органа се явява правилна и обоснована, като съответна на събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В разглеждания случай, жалбоподателят въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с чужденеца същият не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти в страната си. Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия, както правилно е преценил и административния орган. Цитираната норма на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно пълзящата скала посочена в т.39 от решението в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение. От гореизложеното е видно, че за да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, то и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага, ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В интервюто чужденецът е заявил, че последно е станал свидетел на военни действия през 2017 година, тоест изминал е значителен период от време, през който той не е бил изложен на опасности, произтичащи от въоръжен конфликт. За да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, заплахата следва да бъде актуална и реална. В своите твърдения чужденецът изрично посочва, че „той и семейството му не са засегнати от войната“, тоест липсват данни да съществува реална и персонализирана опасност за живота или личността му. Косвено, това изявление предполага, че въпреки общата ситуация в страната, чужденецът е успявал да води относително нормален живот без пряко застрашаване на личната му сигурност. От друга страна, чужденецът заявява, че ситуацията в момента е "страшна", като по този начин, освен че внася противоречие в своите показания, това му изявление отразява по-скоро субективното му възприятие за обща атмосфера на несигурност, но без конкретизация на лична заплаха. Наличието на противоречиви твърдения подкопава общата достоверност на показанията на чужденеца и води до извод, че за него не съществува реален риск от тежки посегателства при връщане в страната на произход. Правната преценка за основанията за предоставяне на международна закрила се извършва спрямо актуалната обстановка в страната на произход към момента на произнасяне по молбата. В действителност, преди датата на издаване на акта, а и към настоящия момент, са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, но липсват данни по какъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК конкретно за жалбоподателя представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в бъдеще е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера, включително и доколкото семейството му остава да живее в Сирия. Предвид горното, не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В този смисъл и Решение по адм. дело № 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение. Не се установява, че оттеглянето от власт на досегашния президент Б. А. променя положението в Сирия в негативен аспект. Напротив, засега тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни. В медийното пространство се разпространяват съобщения, че сирийски бежанци, намиращи се в чужбина, са изразили желание да се завърнат в родината си. В отговор на очакване за голям обратен миграционен поток, Турция обяви отваряне на граничните си пунктове със Сирия, за да улесни завръщането. В допълнение към това, новият премиер на Сирия е отправил публичен призив към сирийските граждани да се завърнат в страната, обещавайки им стабилност и спокойствие след продължителната война. Освен това, се съобщава за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар и др., които осъществяват контакти с новата власт, и, че предстои някои държави да отворят посолства в Сирия, като е налице явно изразяване на воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя. В редица източници се появиха и данни, че Европейският съюз обсъжда спиране на санкциите срещу Сирия, свързани с енергетиката и транспорта, че Министерството на отбраната на САЩ е започнало разработване на планове за изтегляне на всички американски войски от Сирия, както и, че от страна на Турция, която играе ключова роля при възстановяване на разрушената страна, е направено изявление за превръщането на Сирия в стабилна и мирна страна, което ще бъде в интерес на всички в региона, за да се гарантира, че процесът на преход е приобщаващ и основан на върховенството на закона. Германия предвижда значителен бюджет за подпомагане, чрез агенции на ООН и неправителствени организации, за възобновяване на къщи и разчистване на отломки и развалини, включително и за осигуряване на краткосрочна работа на вътрешно разселени лица, за възстановяване на училищата, за осигуряване на психологическа и социална подкрепа за травматизирани деца. Горното се потвърждава и от представените в съдебно заседание актуални справки, видно от които е, че ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна, поради което се следва неприложимост на разрешенията, дадени в решенията по дело С-465/07 и дело С-285/12 на СЕС. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. С оглед на изложеното, съдът приема, че правилно искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 на ДР от ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение. Следва да се добави и, че жалбоподателят доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. В този смисъл оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на М.А.Д. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът