Решение № 36 от 26.2.2025 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 174/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Р. Н., род. на •••• г. с ЕГН ••••••••••, чрез нейната майка и законен представител Р. И. Н., ЕГН •••••••••• от с.•, Община •, ул."•••, представлявани от адв.Ж. Г. от ЯАК против И. И. А. с ЕГН •••••••••• от с.•, Община •, ул."•••, с която са предявени искове с посочено правно основание чл.69, вр. чл.72, ал.2 от СК (установяване на произход от баща). В исковата молба ищцата сочи следните обстоятелства, на които основава претенцията си: майка й Р. Н. живяла на семейни начала с И. И. И. в с.•, Община • повече от 20 години - от 1995-1996 г. и до смъртта му, настъпила на ••• г. От съжителството си имали родени деца, които не били припознати от бащата. Към датата на смъртта на И. Р. била бременна във втори месец, затова след раждането на детето Е., в акта за раждане не били отразени данни за баща, което от своя страна обусловило правен интерес за ищцата да установи своя произход от баща по отношение наследника на починалия И. И. И. - неговия баща И. И. А.. В тази връзка ищцата претендира да се приеме за установено, че И. И. И., починал на ••• г. е неин биологичен баща. В срока по чл.131 ГПК ответника И. И. А. е депозирал писмен отговор, който е заявено становище за допустимост и основателност на предявения иск. Ответника признава фактите, изложени в исковата молба - Р. Н. е негова снаха от 1995 г. и е живяла със сина му И. И. до смъртта му. От съжителството си освен ищцата Е., имат още три деца - Г., И. и А., които също не били припознати, но никой не оспорвал произхода им и това че са деца на И. и Р., родени по време на съжителството им. Сочи още, че И. искал да припознае най-малкото дете - Е., но не успял, т.к. починал на ••• г., когато майката била все още бременна. В о.с.з. по същество ищцата, чрез пълномощника си адв.Ж.Г. от ЯАК, поддържа предявения иск и моли за уважаването му. В о.с.з. ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява. Претенция за присъждане на разноски не е заявена от никоя от страните по делото. След преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС прие за установено следното от фактическа страна: Майката на малолетната ищца Е. - Р. Н. и И. И. И. живели на семейни начала в с.•, Община • от 1995 г. и до смъртта на И., настъпила на ••• г. От съжителството си имали родени 3 деца, които не били припознати от бащата. Към датата на смъртта на И. И. Р. Н. била бременна във втори месец, като на •••• г. родила детето Е.. До момента на смъртта на И. И., той и Р. Н. живеели заедно, той се грижел за семейството си, осигурявал им храна и подслон. Нито той приживе, нито някой от роднините му някога е оспорвал бащинството му по отношение на детето Е.. Понастоящем в удостоверението за раждане на детето Е. в графата „баща” не е записано нищо. Описаните обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателства: Удостоверение за наследници №ГС-02-039/01.04.2024 г., на Об-на •, кметство с.•; Препис - извлечение от акт за смърт №••.; Удостоверение за раждане от • г., изд. въз основа на Акт за раждане №•/• г. на Община гр.Ямбол; Служебна бележка №258/22.02.2024 г. на ОУ "Св.Св.Кирил и Методий" с.•; ТД №26/16.10.2023 г. Тези фактически обстоятелства не се оспорват и от ответника И. И. А.. В показанията си разпитания по делото свидетел С. И. А. /син на ответника и брат на починалия И. И./ заявява следното: детето Е. е дете на Р. и на брат му И., който починал през 2014 г. Р. и брат му нямали сключен брак, оженили се по техните традиции преди 20 години, имали още три деца. Двамата живеели в къщата в с.•, в която живеят всички. Р. и брат му И. като се събрали двамата направили сватба и след това не са се делили никога, все заедно били. Р. не е напускала брат му и през цялото време били заедно до смъртта на брат му през 2014 г. Детето Е. било най-малкото им дете и се родило през 2015 г., т.к. когато брат му починал Р. била бременна – на 2-3 месеца и детето се родило след това. Според свидетеля Е. категорично е дете на брат му и не е възможно бащата на Е. да е друг, защото брат му и Р. не са се делили, все заедно били. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявеният в производството иск е с правно основание чл.69, вр. чл.72, ал.2 от СК – ищцата Е. Р. Н. иска да бъде установен произходът й от баща, като се признае, че неин биологичен баща е И. И. И.. Тъй като И. И. И. е починал на ••• г., иска за установяване на произход е предявен срещу неговия наследник - баща му И. И. А.. Съгласно нормите на чл.69, вр. чл.72, ал.2 СК произходът от бащата може да се търси с иск, предявен от детето до изтичане на три години от навършване на пълнолетието, и от майката - в тригодишен срок от раждането на детето. Когато бащата или майката са починали, искът за установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните наследници. Предявения в производството иск се преценя от съда като допустим. Предпоставка за допустимост на иска за търсене на произход от бащата е наличието на произход от майката и неустановен произход от бащата. Липсата на титул за произход от бащата е отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска на детето. По своята правна същност, тази процесуална предпоставка е абсолютна и съдът е длъжен да следи за нея служебно. Видно от приетото, като доказателство по делото удостоверение за раждане на детето Е., то е родено от майка Р. И. Н. и от баща неизвестен, предвид на което съдът намира, че в процесния случай тази законова предпоставка е налице. Страните по делото не спорят и съдът приема за установено, че исковата молба е депозирана в съда в предвидения в закона преклузивен срок за това. При всичко изложено предявения иск се прецени за процесуално допустим и като такъв подлежи на разглеждане по същество. При преценка по същество съдът намери иска за основателен по следните съображения: Страните по делото не спорят, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че от 1995 г. до ••• г. (когато И. И. е починал), т.е. и през периода на зачеване на детето Е., род. на •••• г. Р. Н. и И. И. са живели на семейни начала, макар и без да имат сключен граждански брак. Детето Е. произхожда от И. И., тъй като той е живял с Р. Н. в периода на зачеването му, съгласно свидетелските показания на свидетел С. И. А. /син на ответника и брат на починалия И. И./. По делото не са заявени твърдения, нито ангажирани доказателства, през периода на зачеване и на детето, майката да е имала интимни контакти с други мъже, които биха могли да изключват възможността да е забременяла от И. И.. Предвид събраните и неоспорени писмени и гласни доказателства съдът счита, че в настоящия случай по делото безспорно се установи, че биологичен баща на детето Е., род. на •••• г. е И. И. И., починал на ••• г., поради което предявения иск с правно основание чл.69, вр. чл.72, ал.2 от СК е основателен и следва да се уважи. При това следва да се приеме за установено по отношение на ответника И. И. А. с ЕГН ••••••••••, че биологичния произход на детето Е., род. на •••• г. е от баща И. И. И., починал на ••• г. След влизане на решението в законна сила, препис от същото следва да се изпрати на Община гр.Ямбол за отразяване на промените в акта за раждане на детето, а именно: вписване на И. И. И. като неин баща и съобразяване на бащиното и фамилното име на детето с тези на бащата. При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищцата има право да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Съдът обаче не присъжда разноски, поради липса на надлежно искане за присъждане на разноски. Така мотивиран, ЯОС