Решение № 452 от 28.4.2023 г. на Районен съд - Перник по дело № 2605/2022 г.

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК. Образувано е по искова молба на „КР ТРАНСПОРТ" ООД срещу „ХИДРОНЕТИКС" ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 7020, 00 лева, представляваща получена от ответника сума на отпаднало основание по развален неформален договор за ремонт на кранова уредба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.05.2022 г. (съгласно пощенското клеймо) до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 643, 55 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода 20.05.2021г. до 14.04.2022г. Ищецът „КР ТРАНСПОРТ" ООД твърди, че е възложил, а ответникът като изпълнител приел „ХИДРОНЕТИКС" ЕООД извършването на ремонт на кранова уредба на камион, в началото на 2021 г. (включващ демонтаж на кранова уредба, доставка и монтаж на нова основна колона и корона на кранова уредба – от производител, изработка и монтаж на съответните необходими части – рейка, бронзова втулка/водач, както и ремонт на хидравлични цилиндри за въртене на стрела). Ответникът е поел задължение да достави частите в срок до 30 дни и да изпълни услугите в срок 7 дни след доставка на частите. За цялостното извършване на ремонта, ищецът заплатил на ответника авансово сумата в размер на 7020 лв., но ответникът не извършил уговорения ремонт. Ищецът изпратил на ответното дружество покана за изпълнение на възложеното в тридневен срок от получаването на същата, с уведомление, че при неизпълнение договорът ще се счита развален от получаване на поканата, поради което същата инкорпорирала и покана за връщане на авансово платената сума от 7020 лв. В законоустановения срок ответникът оспорва исковете. Не оспорва твърденията за водена между страните кореспонденция относно ремонт на кранова уредба, за което изготвил оферта от 20.01.2021 г. с подробно описани и ценово определени ремонтни дейности на обща стойност 11 000 лв., без ДДС, авансово плащане при одобрение на офертата: 70%. Оспорва се представената фактура да е издадена по процесната оферта. Същевременно твърди се, че при изпълнение на поръчката и при опита за демонтаж и монтаж било установено, че съществуващата табела със сериен номер на крана е различна от оригиналната или подменена в по-ранен етап, поради което и поръчаният ремонт не би могъл да се осъществи, за което уведомил ищеца. В последствие ищецът уведомил ответника, че желае да се демонтира новата колона и да се монтира старата в първоначалния й вид, което ответникът извършил и оценява на равностойност 2490 лв. без ДДС, съобразно вложените часове труд, а новата колона била наранена и поставена в каросерията на камиона. С аналогични фактически твърдения ответникът е предявил срещу ищеца насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от 2490, 00 лв., без ДДС, представляваща незаплатени извършени услуги за монтаж, приет за съвместно разглеждане в процеса. В законоустановения срок ищецът (ответник по насрещния иск) оспорва същия. Излага съображения, че сумата в размер на 7020 лв., платени по процесната фактура, представляват авансово плащане по договора съгласно оферта от 20.01.2021 г., а „ХИДРОНЕТИКС" ЕООД не е изпълнил възложения ремонт, поради което дължи връщане на вещта в полученото и състояние, като не му се дължат разноски за неуспешни ремонтни дейности. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и насрещен осъдителен иск по чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на определена престация по едно валидно облигационно отношение, което оправдава имущественото разместване до отпадането му с обратна сила – в резултат например на разваляне, каквото се твърди в настоящия случай. От събраните писмени и гласни доказателствени средства, ангажирани и от двете страни, еднопосочно се установява, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за изработка, което е било развалено извънсъдебно. В конкретния случай не се спори относно разместването на имуществени блага и развалянето на възникналото между страните правоотношение, като е спорно основанието за имуществено разместване. Представена е оферта от 20.01.2021 г., отправена от ответника до ищеца във връзка с постъпило запитване за ремонт на кранова уредба, която включва 1/ демонтаж на кранова уредба, 2/ доставка на основна колона и корона за кранова уредба (нова от производител), 3/ доставка на рейка за кранова уредба (нова от производител), 4/ изработка на водач за рейка, 5 / изработка на бронзова втулка/водач за основна колона, 6 / монтаж рейката за кранова уредба, водача за рейка и бронзова втулка/водач за основна колона, 7/ монтаж на кранова уредба и 8 / ремонт на хидравлични цилиндри за въртене на стрела. Съгласно офертата срокът на доставка на изброените части е 30 дни, а срокът на изпълнение на услугите – 7 дни след доставка на частите, като е посочена обща сума за ремонт + части 11000 лв. без ДДС и необходимост от авансово плащане на 70% от цялата цена при одобрение на офертата. Не се спори, а гласните доказателства подкрепят извода, че страните са постигнали съгласие и са сключили договор за изработка със съдържание, съгласно посочената оферта. Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни задължения – да извърши ремонт на кранова уредба съобразно поръчката (демонтаж на кранова уредба, поръчка и изработка на нови части и нова колона и корона, монтаж на новата уредба) в срок и без отклонение от нея и недостатъци, а за ищеца – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя. Тъй като е сключен от търговци по занятие, проявените юридически факти по повод сключването и изпълнението му, следва да се субсумират под правните норми, уреждащи търговските сделки. Представено е уведомление с дата 05.04.2021 г. /л. 63/, за което се твърди, че е изпратено от ответника до ищеца, за констатирано разминаване между поръчаната от завода производител нова колона и основата на крана. В същото уведомление е посочено, че камионът е пристигнал в състояние с невъзможност монтираната стрела (видимо изменяна конструктивно) да се събере зад кабината на камиона, както и луфт в рейката за завъртане на стрелата. Тъй като изпълнителят не знаел оригиналните размери на колоната, а наличната била видоизменена след ремонт в друг сервиз, изпълнителят взел решение да се поръча нова колона от завода производител – съобразно серийния номер на крана, посочен на табелата, като доставката била забавена заради усложнената епидемиологична обстановка през пролетта на 2020 г. В уведомлението е посочено още, че при пристигане на поръчаната колона и последващия опит за монтаж изпълнителят установил, че колоната не съвпада с основата на крана, въпреки коректно извършената поръчка по съответния сериен номер, като основното съмнение било, че табелата със сериен номер не съответства на основата на крана, откъдето идва разминаването. Няма данни цитираното уведомление да е изпратено и получено от ищеца, като същевременно същият изрично оспорва достоверността на датата на уведомлението. Въпреки това съдът намира за установено твърдението, че ответникът е уведомил ищеца за разминаването и установените препятствия за извършване на ремонта, доколкото същото се установява от свидетелските показания. Видно от приложения фискален бон от 22.04.2021 г., ищецът е заплатил на ответника сумата от 7020 лв., въз основа на стокова разписка № 1/05.02.2021г. и Фактура № 0100000793 от 22.04.2021г. /л.4/. Видно от съдържанието на процесната фактура, същата е издадена за извършена услуга „Доставка на основна колона 15000CL за кран Stern St150.4“ на стойност 7020 лв. с ДДС. От съдържанието на стокова разписка № 1/05.02.2021 г., издадена от ответника, се установява, че същата е издадена за авансово плащане за доставка на колона за кранова уредба – 1 бр., данъчна основа и сума за плащане 7000 лв. Видно от покана от 13.05.2021 г., ищецът е дал 3-дневен срок да извърши ремонта, за който е извършено авансово плащане с фактура от 22.04.2021 г., като в случай, че ремонтът не бъде извършен в срока, поканата съдържа изявление за разваляне на договора и връщане на авансово платената сума. Поканата е получена от ответника на 17.05.2021 г., видно от обратната разписка на куриерската фирма. В заключението си в.л. по СТЕ, приета в производство по чл. 207 ГПК, е отразило следните констатации, след оглед на място на крановата уредба в базата на ищеца. Вещото лице изяснява, че крановата уредба служи за действия по товаро-разтоварни работи. Същата е монтирана на товарен камион с открита каросерия и поначало се състои от основна колона с удължение към основната колона (т.нар. „стрела“), в долната част на колоната има рейка, с която се завърта стрелата. По време на огледа крановата уредба не се движи и не може да се разположи между кабината и каросерията на камиона, а е разположена към каросерията на камиона. При огледа си вещото лице е констатирало, че новата основна колона се намира в каросерията на камиона в предната й част, за което е приложило и снимков материал към заключението, като по новата колона има наранявания /л. 10/. При огледа на място вещото лице е установило, че е извършен неуспешен опит за монтаж на новата колона – старата колона е била демонтирана, а новата не е съвпаднала с основата на крана, поради което е поставена в каросерията на камиона и е възстановена старата колона в първоначалния й вид. Вещото лице изрично посочва, че не установява наличие на нова рейка за крановата уредба от завода производител, нито наличие на бронзова втулка, водач на основната колона, нито ремонт на хидравличните цилиндри за опорите при работа на крана, т.е. изпълнена е само т. 1 от офертата – демонтаж на старата колона, а не са изпълнени всички останали компоненти от 2 до 8. В с.з. пред съда по обезпечение на доказателствата /л. 22/ вещото лице е изяснило, че бронзова втулка и рейка не са поставени на крана и на хидравликата също не е правен ремонт. При оглед на цилиндрите вещото лице е установило, че същите не са ремонтирани и не могат да бъдат ремонтирани, ако не се демонтират от крана. Единственото, което е установило вещото лице е опит да се ремонтира колоната, изразяващ се в демонтиране на старата и опит да се ремонтира новата. При тази ситуация стрелата на крана не може да се разположи зад кабината на камиона, а може да се постави при предвиждане на камиона в каросерията му, легнала върху материалите, които камионът превозва и които предстои да се разтоварват с крановата уредба, което би довело както до повреда на крановата уредба, така и до нараняване на превозваните материали, т.е. според вещото лице крановата уредба не може да се използва по предназначение в този си вид за осъществяване на товаро-разтоварни дейности. Съдът кредитира заключението на СТЕ, доколкото същото е изготвено компетентно и обосновано от специалист в съответната експертна област – хидравлика и пневматика. Тъй като при изработване на определена вещ с материали на изработващия и предава-нето й на поръчващия, преминава и правото на собственост върху нея, се наблюдават правните последици на два различни договора – на договора за изработка и на договора за продажба. Следователно, проявените юридически факти следва да бъдат анализирани съобразно правната характеристика, непосредствената цел (основанието), предмета, субективните права и правните задължения, възникващи от сключения между страните договор. Непосредствената цел (основанието) на сключения договор между страните не е просто прехвърлянето на правото на собственост върху нова колона и основа на кранова уредба, а ремонтът (включващ демонтаж, изработка, доставка и монтаж на нови части ) на кранова уредба, който да прави възможно използването й по обикновено предназначение – за осъществяване на товаро-разтоварни дейности. От съвкупната преценка на свидетелските показания, заключението на СТЕ и представените счетоводни документи съдът намира за установено, че ответникът е изпълнил дейностите по т. 1 и т. 2 от офертата – за демонтаж на старата колона и доставка на нова колона. Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че плащането в размер на 7020 лв. съставлява авансово плащане по договора, съгласно отправената оферта, а приема, че плащането е извършено с оглед доставката на нова колона, което действие в крайна сметка е било изпълнено от ответника. От една страна, исковата сума 7020 лв. изцяло съвпада със сумата за доставка на нова колона, съгласно фискалния бон и фактурата, съдържаща всички изискуеми реквизити. Още повече, че авансовото плащане на 70% от глобалната стойност на офертата (11000 лв. без ДДС) би възлизало съответно на различна от исковата стойност – на 7700 лв. без ДДС, респ. 9240 лв. с ДДС. При тези данни, и доколкото от свидетелските показания и заключението на СТЕ се установи, че новата колона се намира в каросерията на камиона, т.е. държи се от възложителя, съдът намира, че процесната сума от 7020 лв. не е излязла от патримониума му на отпаднало основание (авансово плащане на цената по развален договор за изработка), а като плащане за изпълнението на задължението на ответника за доставка и предаване на нова колона. Следователно искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Отхвърлен следва да бъде и акцесорният иск за лихва. По насрещния иск: Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. В случая не е налице такова приемане на работата, доколкото вещта е върната в състоянието, в което се е намирала и на практика не е бил постигнат резултатът, към който възложителят се е стремил, включително и в контекста на изпратената и получена покана за изпълнение, алтернативно – за разваляне, отправена от възложителя до изпълнителя /л. 18-19/. Съгласно чл. 267 ЗЗД ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение. В конкретния случай се установи, че вещта е върната на възложителя в състоянието, в което е предадена – което състояние поначало е обусловило изобщо необходимостта от ремонт и изключва възможността за функционирането и употребата на вещта по предназначение за осъществяване на товаро-разтоварни дейности, съгласно данните на СТЕ. Същевременно гласните доказателства, събрани чрез разпитите на свидетелите, водени от ответника – че са били изработени и монтирани някои от частите, съгласно офертата, не кореспондират на данните на кредитираното като компетентно изготвено заключение на СТЕ, че бронзова втулка и рейка не са поставени на крана и на хидравликата също не е правен ремонт, а единствено е правен опит за ремонт на колоната. В горния смисъл, демонтажът на старата колона и монтажът обратно на старата колона, респ. връщането на вещта в състоянието, в което първоначално се е намирала, не създават възможност за използване на вещта за обичайно предназначение за товаро- разтоварни дейности – което в крайна сметка е основната цел на процесната изработка. Ето защо съдът намира, че демонтажът на старата колона и монтажът й наново не създават различен фактически резултат от първоначалното положение, респ. не съставляват частично изпълнение, което да би могло да бъде полезно за поръчващия по смисъла на чл. 267, ал. 1 ЗЗД. Не е налице и хипотезата на чл. 267, ал. 2 ЗЗД, доколкото няма данни изпълнението на работата да е станало изцяло невъзможно, в следствие негодността на материала или на проекта, дадени от поръчващия. Предмет на договора е ремонт на кранова уредба, като задължение на изпълнителя е да прецени по какъв начин и с какви средства да се осъществи ремонтът. Доводите на ответника за конструктивни изменения на основата на камиона, които са създали затруднения при намирането на съответните подходящи части, не водят до извод за негодност на материала или проекта по см. на чл. 267, ал. 2 ЗЗД, доколкото камионът не съставлява материал или проект по смисъла на разпоредбата, а е обект на правоотношението по договора за изработка. По изложените съображения насрещният иск също следва да бъде отхвърлен. По разноските: При този изход на спора разноските остават в тежест на страните така, както са ги направили. Така мотивиран, съдът