Решение № 109 от 13.7.2021 г. на Районен съд - Радомир по дело № 109/2021 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Министерството на земеделието, храните и горите срещу Наказателно постановление № НЯСС-35 /10.03.2021г. на Д.а.з.м.и т.н. с което на основание чл. 83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено на министерството „имуществена санкция” в размер на 5000.00 лева, за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във връзка чл. 190а, ал.1, т. 3 от Закона за водите. По подробно изложени във въззивната жалба съображения и поддържани от процесуалния представител на въззивника в с.з. се моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Развиват се подробни правни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от АНО довели до опорочаване на административно-наказателната процедура по издаване на АУАН и НП и до незаконосъобразност на последното. Излагат се доводи за нарушение на императивните разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради липса на точно описание на извършеното административно нарушение, и обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Развиват се подробни правни съображения във връзка с обстоятелството дали даденото предписание от контролните органи е дадено правилно и дали отговаря на техническото и експлоатационно състояние на язовира. Навеждат се и доводи от въззивника за приключило административно наказателно производство с идентично предписание дадено на министерството като собственик на яз.“Пчелина“ и за наложено адм.наказание на министерството по образувано през РдрС анд №261/2020г. за същото адм.нарушение. Освен това въззивника сочи, че липсват мотиви от АНО в атакуваното НП обосноваващи извода, че административното нарушение не представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, както последния е приел предвид наложеното адм.санкция. Въззиваемата страна – ДАМТН-София по подробно изложени в приложено по делото писмено становище правни съображения моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.Претендират се и разноски на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН. ТО-Радомир към Районна прокуратура гр. Перник редовно призована не изпраща представител е не е взела становище по жалбата. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Свидетелят И.С. на длъжност „началник“ на РО НЯСС-ЗЦБ заедно с колежката си Ж.С. на длъжност „старши инспектор “ в РО НЯСС-ЗЦБ на 02.01.2020г. са извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Пчелина“, в землището на с. Лобош, с.Калище, с. Ковачевци, общ.Ковачевци, област Перник. Проверката е обективирана в Констативен протокол № 02-03-1/02.01.2020 г., с който на собственика на язовир „Пчелина“, а именно М.н.з.х.и г. ••• е било дадено предписание в т.2.1 в срок до 30.04.2020г. „Да се изградят предложените допълнителни геодезични точки – 2 броя и да се включат в мероприятията за текущ мониторинг и в Програмата за технически контрол“. Проверката е извършена в присъствието на Л.С., представител на собственика. На 30.07.2020 г. на основание чл. 190, ал.4, т. 2 от Закона за водите при извършена проверка на язовир „Пчелина“ от експерти при ДАМТН – София, а именно от свидетелите И.С. на длъжност „началник“на РО НЯСС-ЗЦБ и Ж.С. на длъжност „ старши инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ и В.А. на длъжност „ главен инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ във връзка с последващ контрол на даденото на 02.01.2020г. предписание на министерството е констатирано, че не е изпълнено, а именно: „Да се изградят предложените допълнителни геодезични точки – 2 броя и да се включат в мероприятията за текущ мониторинг и в програмата за технически контрол“. При повторната проверка на 30.07.2020г. е присъствала В.С. – специалист „ВЯН“ към, „Напоителни системи-София клон“, представител на оператора. Предвид извършените проверки обективирани в горецитираните констативни протоколи е установено от АНО административно нарушение, а именно неизпълнение на предписание дадено по надлежния ред на собственика на язовир „Пчелина“ от оправомощени от председателя на ДАМТН длъжностни лица, поради което И.С. на длъжност „началник“ в РО НЯСС-ЗЦБ е съставил АУАН № 02-062/24.09.2020 г. в присъствието на свидетеля В.А. - заемащ длъжност „главен инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ, ГД НЯСС, ДАМТН. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не постъпило писмено възражение от жалбоподателя. Въз основа на така съставения АУАН след като е разгледал административно-наказателната преписка административно- наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП № НЯСС-35/10.03.2021г., като е приел, че жалбоподателят не е изпълнил предписание дадено му на основание чл. 190а, ал.1, т. 3 от ЗВ, поради което и на основание чл. 83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал. 12 и 200, ал.1, т. 39 от Закона за водите му е наложил „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева, за неизпълнение по чл. 190а, ал.2, във връзка чл. 190а, ал.1, т. 3 от Закона за водите. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни и правнонеаргументирани доводите наведени във въззивната, че АНО при съставяне на АУАН и НП е допуснал процесуални нарушения. Налице е пълно описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване, както и са посочени точно обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Предвид посоченото в мотивната част на НП, в която АНО сочи, че приема, че жалбоподателят е осъществил фактическият състав на нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите в диспозитива на същото ясно е посочено, че се налага на жалбоподателя на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева за неизпълнение на чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите т.е правилно е посочена нарушената и санкционна правна норма. Предвид гореизложените правни съображения настоящия състав намира, че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. По същество на спора, настоящият състав приема, така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези приложени в административно-наказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си и пресъздават една и съща фактическа обстановка, а именно: Акт за установяване на извършено административно нарушение № 02-02-062/24.09.2020г., Наказателно постановление №НЯСС-35/10.03.2021г., Актове за публична държавна собственост №3709, №3710 и №3711, № 3712 и №3713 от 13.03.2012г., както и свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, а именно: актосъставителя И.М.С. и свидетелите Ж. Г.С. и В.Г.А., които с показанията си потвърждават изцяло фактическата обстановка описана АУАН и НП. Съдът възприема изцяло свидетелските показания на разпитаните свидетели, тъй като те са ясни, точни и непротиворечиви, и доказват по безспорен начин сочената в наказателното постановление фактическа обстановка. Свидетелите С. и А., които са присъствали на проверката относно изпълнение на предписанията от собственика на язовир „Пчелина“ от 30.07.2020г. са категорични, че първоначално дадените предписания към собственика в указания срок не са били изпълнени. За пълнота следва да се отбележи, че наведените от въззивника във въззивната жалба възражения относно техническата обосновка на дадените предписания от контролния орган и и относно обстоятелството, че яз.“Пчелина“ е предоставен за ползване от „Напоителни системи“ ЕАД на основание параграф 4, ал.2 от ПЗР на Закона за водите с нищо не променя горния правен извод на съда, че е доказано от АНО адм.нарушение от страна на жалбоподателя, за което е санкциониран с атакуваното НП.Съгласно разпоредбите на Закона за водите за безопасната техническа експлоатация на язовира отговаря собственика му. Относно обстоятелството, че в РдРС е било образувано АНД №261/2020г. приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, между същите страни за същото адм.нарушение, то видно от цитираното административно-наказателно дело министерството е наказано за същото адм.нарушени и неизпълнение на контролните органи за дадено идентично предписание касаещо яз.“Пчелина“, но с различен срок за изпълнение на предписанието, което от своя страна сочи, на обстоятелството, че независимо от това, че контролните органи на ДАМТН са давали вече няколко пъти предписания с определен срок за изпълнение на собственика да изгради предложените допълнителни геодезични точки – 2 броя и да се включат в мероприятията за текущ мониторинг и в програмата за технически контрол същото не е било сторено нито при предходните проверки нито при настоящата проверка по повод, на която е съставен АУАН и НП, предмет на настоящия правен спор, довели до повторна санкция на министерството за същото адм.нарушение. Предвид на така установеното от фактическа страна настоящият състав на решаващия съд намира, че безспорно е установено по делото, че е налице извършено административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и правилно, и законосъобразно административно- наказващия орган е санкционирал жалбоподателя с обжалваното НП. Що се отнася до наведените във въззивната жалба доводи касателно липста на мотиви от страна на АНО защо не е приложил разпоредбата на 28 от ЗАНН, то действително липсват такива мотиви от страна на АНО, но в правомощитя на съда е да прецени дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН/ съгл. Т ълкувателно решение № 1 /2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г. на ВКС п реценката на административнонаказващия о рган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол /, поради което настоящият състав намира следното: При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност. Преценката дали едно административно нарушение представлява маловажен случай не е субективна и абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни факти, т. е. винаги трябва да бъде установено с какво конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Нарушението, за извършването, на което е наказано министерството е формално. Законодателят е предвидил административно-наказателната отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат. Освен това п роцесното нарушение не би могло да се квалифицира по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, очертани в чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗВ – предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот, и здраве, околната среда, културното наследство и стопанска дейност, свързани с вредното въздействие на водите. А това се постига чрез извършване на контрол за техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях – чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗВ. Неизпълнението на дадените предписания и респ. занижен контрол за тяхното изпълнение в посочените срокове биха могли да доведат до непредвидими последици от аварии и злополуки, а в някои случаи – с огромни мащаби. По делото не са ангажирани и доказателства към момента да са били изпълнени дадените предписания, напротив видно от анд №261/2020г. на РдРС, с което е изменено н аказателно постановление № НЯСС-110 /04.08.2020г. на Заместник- председателя на Д.а.з.м.и т.н. с което на основание чл. 83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал.12 и 200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложил н.М.н.з.х.и г. административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000.00 лева /пет хиляди лева/, за неизпълнение на чл.190а, ал.2, във връзка чл. 190а, ал.1, т. 3 от Закона за водите като е намален размера на „имуществената санкция“ на 1000 лева, въззивника вече веднъж е наказан за същото адм.нарушение, а именно неизпълнение на предписание дадено от контролния орган ДАМТН да се изградят предложените допълнителни геодезични точки – 2 броя и да се включат в мероприятията за текущ мониторинг и в програмата за технически контрол. Предвид горните правни съображения и фактически констатации настоящия състав намира, че е доказано по делото извършено от жалбоподателя административно нарушение и н аказващият орган правилно е ангажирал административно- наказателната отговорност на Министерството, като е наложил на същото административно наказание „ имуществена санкция„ на основани е чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите. За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ С оглед изхода на делото и предвид претендираните от въззиваемата страна разноски за юрискосултско възнаграждение съгл асно чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че жалбоподателя следва да заплати на Д.а.з.м.и т.н. сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗАНН, съдът