Решение № 723 от 21.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 397/2024 г.

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба на „С.И.“ ООД, представлявано от адв. Б.Г. от САК, срещу отказ № 20240216124558-2/22.02.2024 г. Жалбоподателят застъпва теза, че съдбата на освободените дялове не е в състояние да осуети напускането на съдружника. Смята и че напускащият съдружник не е в състояние да осигури провеждане на общо събрание, от чиято компетентност е да реши този въпрос. Изразява несъгласие и с формираната съдебна практика, обуславяща вписване на настъпилата промяна от регламентира съдбата на освободените дялове. Иска отказът да бъде отменен. По делото е постъпил отговор от Агенция по вписванията, представлявана от юрк. Г.И., възпроизвеждащ изложените в обжалвания отказ съображения, без изложени аргументи по отношение на наведените в жалбата доводи. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и е заявено възражение за прекомерност на сторените разноски от жалбоподателя. По допустимостта на жалбата Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт.Жалбата е подадена в срок и държавната такса е внесена. По основателността на жалба. Жалбата е основателна. Регистърното производство е инициирано от упълномощено от търговеца лице с искане да бъде обявена промяна на вписани обстоятелства – заличаване на съдружника Т.В.Т.. В приложение към заявлението е приложено предизвестие за напускане на дружеството, изходящо от Т.В.Т., получена за „С.И.“ ООД от Т.Б.И. на 01.11.2023 г. За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрация приема, че макар и прекратяване на участието да е настъпило с изтичане на срока на предизвестие за вписване на това обстоятелство е наложително взето решение от общото събрание за съдбата на освободените дялове, изменение на задължителното съдържание на дружествения договор, да бъде представен препис от актуалния акт, тъй като в противен случай ще възникне недопустимо противоречие между вписано обстоятелство и обявения акт. Позовавайки се на чл. 125, ал. 2 от ТЗ длъжностното лице приема за необходимо взето от ОС решение, уреждащо капитала на дружеството и съдбата на освободените дялове, попълване или намаляване на капитала, с оглед изискването на чл. 117, ал. 2 от ТЗ, че сумата от дяловете на съдружниците следва да бъде равна на капитала. Дадени са указание за представяне на доказателства за тези обстоятелства и при неизпълнение на указанията е постановен отказ. Съдебната практика е противоречива досежно предпоставките за вписване на промяна, произтичаща от напускане на дружество с ограничена отговорност от съдружник. Настоящият състав приема правилото на чл. 125 ал. 2 ТЗ за израз на свободата на сдружаване и стопанска инициатива. Изключително право на съдружника е да прецени дали, докога и как да участва в организационната структура под формата на дружество с ограничена отговорност. Затова и цитираната норма свързва прекратеното участие с 1) надлежно обективирана воля, 2) достигнала до насрещната страна в дружественото правоотношение – дружеството и 3) изтекъл период от време. Визираният минимален срок от 3 месеца обезпечава легитимния интерес на дружеството да разреши визираните от длъжностното лице по регистрацията въпроси като реорганизира структурата на собствеността, за да осигури покритие на вписания капитал. Неизпълнението на това самостоятелно изискване обаче не е относимо към поисканото в случая съдействие. Самият закон изисква срочно заявяване за вписване на настъпила промяна – чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ, което задължение пряко обвързва законния представител на дружеството. Законът предписва огласяване на всяка промяна и стриктно предписва обстоятелствата, за които длъжностното лице по регистрацията следи. По аргумент от чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ обхватът на проверката е предопределен от съответствието на заявеното за вписване обстоятелство на закона. Следователно вписването произтича от установяване в рамките на охранителното производство на предвидените от закона обстоятелства. Както отбелязва и длъжностното лице по регистрацията както съдбата на дружествените дялове, така и реорганизацията на дружеството с нарочен акт, който да отразява актуалната структура на капитала следва прекратеното участие. Връзката между различни обстоятелства е от значение само ако и доколкото възникването на заявеното за вписване изисква проявление и на други обстоятелства. Несъмнено длъжностното лице дължи да гарантира обществения интерес, обусловен от осигурен от поддържане на адекватна имущество, съответно на обявения размер на капитала и да осигури публичност за актуалната регулация на отношенията в търговско дружество. Законът обаче предпоставя проверката в тази насока от нарочно заявено искане за вписване на промяна на конкретно обстоятелство. И по отношение на регистърното производство, охранително по своя характер, приложимо е правилото на чл. 6 ал. 2 ГПК – обемът на търсеното съдействие се определя от съдържанието на искането. При положение, че прекратеното членство отваря възможност за разрешаване на указаните от регистърния орган обстоятелства, то е условие за случването им, а не зависи от тяхната реализация. Затова и проявлението на визираните от регистърния орган обстоятелства не обуславят съществуване на заявеното за вписване, за да мотивира основан на закона отказ. Правомощието за регистърната администрация да проверява имущественото покритие на вписания капитал при промяна в персоналния състав на дружество с ограничена отговорност възниква само когато е поискано вписване на самостоятелно предвидени обстоятелства – нов съдружник за освободените дялове. Такова обаче в случая не е заявено, поради което и изследване на имущественото покритие на вписания капитал остава извън обхвата да необходимата и в този смисъл допустима проверка. Аналогично стои въпросът и с размера на капитала, доколкото изключително право на дружество с овакантени дялове е да прецени как да осигури капиталовото покритие – с привличане на нов съдружник или редуциране на капитала, ако това е допустимо. За пълнота следва да се посочи, че регистърното производство е обективно неспособно да обезпечи капиталовото покритие, а единствено да се увери, че желаещите да създадат нов правен субект са обезпечили съществуването му с реално предоставено имущество (чл. 119 ал. 1 т. 4 ТЗ). Правилото на чл. 117 ал. 2 ТЗ регламентира разпределението на капитала, ангажиращо съдружниците. Изискуемата съразмерност е предпоставка за определяне относителната тежест на притежавания дял при управление на дружествените дела и реализация на имущественото право на съдружника. Нормативно предписаните правила не са в състояние да обезпечат интересите на кредиторите на дружеството, средство за което се явява резултатът от търговската дейност и формираното в тази връзка имущество. Напусналият съдружник няма право върху вноската си в капитала. Внесената или записана вноска (ако превишава установения от закона минимум) продължава да ангажира съдружника и при напускане на дружеството. По аргумент от чл. 125 ал. 3 ТЗ с факта на прекратяване на участието за дружеството възниква ново задължение към прекратилия участието си съдружник. След като прекратяването на участието поражда вземане, имуществото бива допълнително обременено независимо от вписаното по партидата неактуално обстоятелство. Законът му признава вземане от т.нар. чист актив, т.е. положителната стойност между активите и формираните задължения към края на месеца, през който е прекратено участието. Следователно, от една страна произтичащото от напускането имуществено правоотношение е негодно да конкурира кредиторите на дружеството, а от друга – отложеното вписване на обективно настъпилото прекратяване не е в състояние да осигури допълнителен актив, та да обезпечи имуществено покритие на вписания капитал. Вярно е, че законът предписва огласяване на актуалния дружествен договор, но изрично свързва това задължение с извършена в него промяна – чл. 119 ал. 4 ТЗ. Прекратеното участие несъмнено води до несъответствие между отразеното съдържание на обявения по партидата документ с действителното правно положение. Отстраняването на това противоречие обаче, както отчита и длъжностното лице по регистрацията, предполага акт на общото събрание. Обявяването на актуалния устав е призвано да осветли вътрешните отношения между съдружниците, а изпълнението на това задължение предполага извършена от тях промяна. Съгласно чл. 9 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ обявяването на акта води до оповестяване на извършената промяна. Законът изрично разграничава ефекта на заличаване на вписано обстоятелство (чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ) от този на обявен акт (чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ), ограничено до оповестяване съдържанието на конкретен документ. Следователно при бездействие на управителния орган огласяването на настъпила промяна със заличаването на несъществуващото обстоятелство предпоставя несъответствие, което обаче не засяга общественозначим въпрос. Легитимна пречка за вписване на заявената промяна не произтича и от изискването за достоверност на отразените в търговския регистър обстоятелства. Напротив, фигурирането на съдружник в търговския регистър без да съществува членствено правоотношение компрометира очакваната от регистъра актуалност на огласената информация. Макар и капиталово, дружеството с ограничена отговорност е с изразен персонален характер. От тази гледна точка именно законът държи сметка за имената на съдружниците – правните субекти, осъществяващи опосредено търговска дейност чрез дружеството. Общественият интерес налага яснота дали зад дейността на фингираната личност стоят обявените в регистъра самостоятелни правни субекти. Оповестените в регистъра, но несъответстващи на действителността обстоятелства създават привидност в противовес на принципа на публичност. Несъответствието в съдържанието на дружествения договор с действителното положение пряко ползва, а не застрашава обществения интерес. Доколкото общественоизвестни по силата на чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ са единствено вписаните обстоятелства, само заличаването е в състояние да информира кредиторите с произтичащата от това възможност и да преценят дали и доколко настъпилата промяна рефлектира върху техните интереси. Бездействието на управителя да изпълни вменените му задължения е индикативно за проблем във функционирането на дружеството. Публичността и на съдържанието на регистърното дело позволява яснота досежно причината за явилото се несъответствие. Затова и поддържаната привидност в резултат на бездействието на самото дружество уврежда, а не ползва кредиторите на дружеството. В обобщение, привидното участие в дружеството, какъвто резултат следва от неогласеното прекратяване на членственото правоотношение, е непригодно да осигури допълнителна гаранция за имуществените интереси на кредиторите, а напротив – застрашава ги, поддържайки невярна представа за кръга на ангажираните с дейността на дружеството лица. Освен това, при прекратено участие въпросът за заличаване на съдружник придобива актуалност и в контекста на защитата на личните данни. Съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Регламента) субектът на данни е овластен да поиска без ненужно забавяне изтриване на личните данни, когато не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин. Съгласно чл. 4 т. 1 от Регламента името на физическо лице се включва в обхвата на защитените от този акт лични данни. Търговският регистър следва да отразява имената на лицата, осъществяващи опосредено търговска дейност посредством дружеството, в което участват. С прекратяване на участието обаче отпада и този публичен интерес и изводимата от него необходимост от огласяване на имената на физическото лице и в частност връзката им с търговското дружество. Обуславяне на заличаването на тази връзка от регламентиране структурата на собствеността и капиталовото й покритие изключва критерия „без ненужно забавяне“. Администратор на тези данни се явява Агенция по вписванията, на която пряко е възложен ангажимент да осигури ефективно тяхната защита. Обвързването на заличаването на личните данни от практически неконтролираното от администратора и неопределено във времето условие е равнозначно на отказ от изпълнение на нормативно вменено задължение. По изложените съображения настоящият състав не намира легитимна причина за препятстване огласяването на настъпило и подлежащо на огласяване обстоятелство – заличаване на съдружник поради прекратено участие в дружество с ограничена отговорност. Заявлението изхожда от легитимирано лице и е придружено с предписаната от чл. 13 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ гаранция за достоверност. Ето защо налице са предпоставките за поисканото заличаване. По разноските Нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК свързва отговорността за юрисконсултско възнаграждение не с осъществено процесуално представителство, а с ангажирана отговорност за разноски на насрещната в производството страна при спор за материално право. Агенция по вписванията няма качеството страна в очертания спор. Освен това разноски не й се следват и с оглед изхода от провокирания от отказаното съдействие спор С оглед нормата на чл. 81 ГПК този извод следва да бъде изрично огласен с диспозитива на съдебния акт. Мотивиран от изложеното съдът