Решение № 520 от 2.10.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 467/2021 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Производството по делото е образувано на основание чл. 80, ал. 6 от ПАС във връзка с постановено решение № 135/07.06.2021 година по гр.д. № 3095/2020 година по описа на ВКС, с което е отменено Решение № 365 от 10.07.2020 година по ВГрД № 144/2020 година по описа на Окръжен съд – Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд – Велико Търново с указания за изслушване на допълнително заключение на вещо лице. Въззивната проверка е инициирана от ищеца по иска „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК 103533691, гр. Варна, чрез подадена въззивна жалба против Решение № 1640 от 27.12.2019 година по гр. д. № 2723/2019 година на Районен съд – Велико Търново, с което е отхвърлен като неоснователен предявен иск по чл. 415 от ГПК относно дължимостта на вземане в размер на 11638, 39 лв. – главница за консумирана и неплатена ел. енергия, за което ищецът бил издал фактура от 06.02.2019г. Решението се обжалва изцяло с наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Основава претенцията си на общите правила на договора за покупко- продажба, а не служебно начислена ел. енергия. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че отчетената в скрития регистър ел. енергия не била употребена от ответника – явяващ се потребител – абонат. Поддържа тезата, че е извършено софтуерно въздействие върху електромера, в резултат на което не се отчита реално преминалата през СТИ ел. енергия на визуализираните на дисплея тарифи, а същата е реално отчетена в скритата тарифа. В отговора по въззивната жалба ответникът по иска и ответник по жалбата, заема становище за неоснователност на същата. В съдебно заседание при второто разглеждане на делото жалбоподателят, представляван от адв. А. М., поддържа въззивната жалба и изложените в нея оплаквания и доводи за неправилност на решението и основателност на предявения иск. Представя писмена защита, която подробно излага своите съображения. Моли да бъде постановено решение, с което това на първоинстанционният съд да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен. Претендира присъждане на разноските по делото и за двете инстанции. Ответникът по жалбата К. Г. Г. чрез процесуалния представител адв. Х. Х. оспорва възизвната жалба. и поддържа изложените в писмения отговор доводи и аргументи за правилност на обжалваното решение и неоснователност на предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение и да бъде потвърдено решението на районния съд. Претендира присъждане на разноските пред въззивната инстанция. Представя писмена защита. Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, включително и тези събрани в хода на въззивното производство, приема от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва делото да бъде разгледано по същество. Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил предявен от ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна против ответника К. Г. Г. установителен иск по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД., чрез който се претендира да бъде прието за установено, че съществува вземането на ищеца против ответник, за което е издадена заповед за изпълнение № 742 от 19.06.2019 г. по ч.гр.д. № 1802/2019 год. по описа на ВТРС, което е както следва: за сумата от 11638, 39 лева – главница обоснована като неизпълнено задължение за заплащане цената на потребена и незаплатена от ответника електрическа енергия по фактура, издадена на 06.02.2019 година за обект – с. М. с., община Велико Търново, абонатен № •• и кл. № ••; мораторна лихва в размер на 352, 38 лв. за периода от падежа на фактурата – 18.02.2019г. до 07.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2019г. до окончателното й плащане. Ищецът твърди, че на 27.08.2018г. от служители на „Електроразпределение Север“ АД е извършена проверка на измервателните системи и свързващите ги ел. инсталации на посочения имот, за което бил съставен КП № •• от 27.08.2018г. При тази проверка бил извършен демонтаж на СТИ, а на негово място било монтирано ново при нулеви показатели.Причината за това била наличието на показания в невидим на дисплея на електромера регистър. Твърди, че КП е съставен при спазване на чл. 61 от ОУ на оператора на мрежата. СТИ е изпратено на БИМ и е извършена проверка, която установила, че е налице външна софтуерна намеса в СТИ и тарифната схема на електромера и наличие на преминала ел. енергия на Тарифа Т3 – 061944 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Било изготвено становище, с което на абоната било начислено допълнително количество ел. енергия в посочения размер за периода от 28.08.2017г. – 27.08.2018г. на стойност 11638, 39 лв., съгласно което е издадена и фактура №••/06.02.2019г. Правното основание за това било съществуващото облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия, по силата на което съгласно разпоредбите на чл. 183 и сл. от ЗЗД и чл. 327 ТЗ купувачът дължи плащане на цената на получената от него вещ, в случая ел. енергия. Твърди, че това е реално потребена ел. енергия от ответника, измерена от годно СТИ. Ответникът счита иска за допустим, но оспорва неговата основателност. Не спори, че е абонат и потребител на ел. енергия за посочения обект в с. М. с. В началото на м. февруари 2019г. бил уведомен за извършената проверка и начисленото количество ел. енергия и претендираната цена. Оспорва дължимостта на претендираната цена, както и твърдението, че посоченото количество ел. енергия за периода от една година към датата на проверката е била доставена и потребена от него. Извършената корекция била без наличие на правно основание за това, както и за неприложимост на ПИКЕЕ. От събраните по делото доказателства се установяват следните относими към правния спор факти: Налице е договорно отношение между страните по делото, по силата на което ищецът /жалбоподател в настоящото производство/ има качеството доставчик на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ, а ответникът има качеството на потребител на ел. енергия за обект, находящ се в село М. с., по партида с аб. № •• и клиентски № ••. На 27.08.2018 год. е извършена проверка на обекта от служители на ЕРП Север АД, за което е съставен констативен протокол /КП/ № •• от 27.08.2018г., подписан от служителите на ответното дружество и от двама свидетели. Ответникът като клиент/абонат/ не е присъствал на проверката. В протокола е отразено, че СТИ е демонтирано за предаване в БИМ за експертиза. Отбелязано е също, че показанията на СТИ са следните: Т1 – 005614; Т2 - 014530; Т3-061944 и Т4-000000 - 013146. Монтирано е ново СТИ с нулеви показатели по всички тарифи. Старият електромер е изпратен на контролна проверка на БИМ, РО - Русе. Извършена е метрологична експертиза, за което е съставен ПК № 114/30.01.2019 г., която установява, че представеното за изследване СТИ няма механични дефекти на кутията на клемите и клемния блок; не е констатирана видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера; съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност. При експерименталното изследване на електромера не е установено същият да мери с грешка над максимално допустимата. Посочено е, че при софтуерно четене на електромера е установена външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.3- 061944, 0 kWh, която не е визуализирана на дисплея. СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергията. Електромерът не съответства на техническите характеристики. На 05.02.2019г. е дадено становище да бъде начислено допълнително количества ел. енергия в размер на 61944 kWh за период 28.08.2017 г. – 27.08.2018 г. без да е посочено основанието за това. За извършената корекция абонатът бил уведомен с писмо от 06.02.2019г., получено лично от него на 08.02.2019г. чрез писмо с обратна разписка, с което му била връчена и издадената фактура № •• от 06.02.2019 година за сумата от 11638, 39 лв. Ответникът не е платил паричната сума по тази фактура, което именно мотивирало ищеца на 17.06.2019 година да подаде заявление по реда на чл. 410 от ГПК, което било уважено и съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение № 742 от 19.06.2019г. за сумата от 11638, 39 лв. – главница и мораторна лихва от 352, 38 лв., както и 289, 82 лв. – разноски по ЧГрД № 1802/2019 год. по описа на РС – Велико Търново. От заключението на вещото лице по приета от първоинстанционния съд съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ се установява, че процесното СТИ е тип Carat digital М02 и е с вградено устройство за превключване на времената на консумиране на видовете енергия по зададени тарифи/електронен часовник/. В хода на въззивното производство, при второто разглеждане на делото пред ВТОС, е допусната и изслушана, съгласно указанията на ВКС, съдено техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. М. Е. М.. Констатациите на тази експертиза са следните: Процесното СТИ е тип Caratdigital М02 и е с вградено устройство за превключване на времената на консумиране на видовете енергия по зададени тарифи/електронен часовник/, статичен еднофазен двутарифен електромер. При софтуерното прочитане на електромера е установено енергия в права посока – Т1 – 005614, 7 kWh, Т2 – 014541, 5 kWh, Т3 – 061944, 0 kWh, т Т4 – 000000 kWh и сумарна – 021156, 3 kWh. Енергия в обратна посока – няма показания. Отчетеното количество ел. енергия в Т3 не е визуализирана на дисплея и за нея няма зададена фабрична параметризация и график на отчитане се дължи на техническа неизправност на СТИ, като такива цифрови показания е възможно да имат различен технически произход – повреда в СТИ, токов удар, внезапно възникнало напрежение, преходни процеси при комутация в мрежата, атмосферни влияния/прегряване/, софтуерен „бъг“, влияние на енергийно поле и други. Вещото лице посочва, че няма техническа възможност да се определи от кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър Т3. В паметта на СТИ няма записани събития в минали периоди, на въздействие върху софтуера или хардуера на електромера. При прочитане на информацията от паметта на СТИ не е установено неправимерно софтуерно въздействие. Прочетените параметри „тарифна схема“, „седмичен график“ и „часови график“ отговарят на фабричната параметризация, която е направена при производството на СТИ. Няма зададени графици за работа на Т3 – софтуера на електромера не е настроен да записва в крития регистър и показанията в Т3 не представляват реално преминала ел. енергия и измерена от СТИ. При монтажа на посочения електромер е монтиран с нулеви показатели на Т1 и Т2, като няма отразени данни за показанията на невизуализираните регистри Т3 и Т4, както и на сумарния регистър Т0. Вещото лице дава определение и на записаното в протокола понятие „външна намеса в тарифната схема“ – параметризиране на СТИ, при което се променя тарифния график и измерената ел.енергия се записва в регистрите на СТИ по начин, който е различен от фабрично заложения. Вещото лице сочи, че няма технически данни изследвания, които да сочат на промяна в тарифната схема на СТИ, а наличието на показания в невизуализирания регистър без да е променена тарифната схема е техническа неизправност на СТИ, която може да се дължи на повреда на елементите му, токов удар, внезапно възникнало напрежение, атмосферни влияния, влияние на магнитни полета, софтуерен „бъг“. Тази външна намеса може да бъде осъществена чрез достъп до софтуера на СТИ при оптичен порт с оптична глава и съответна програма. Всяко параметризиране се записва в паметта на СТИ, но в случая няма данни и записи за неправомерна софтуерна намеса. Вещото лице М. в съдебно заседание потвърди и поддържа писменото заключение. Констатациите на съдебно-техническата експертиза и изявленията на вещото лице в съдебното заседание са оспорени от представителя на жалбоподателя, с аргументите, че вещото лице не било софтуерен специалист, а грешката била софтуерна. Независимо от това становище на жалбоподателят, съдът изцяло възприема писменото заключение на вещото лице инж. М. М.. Няма основание да се приеме вещото лице за некомпетентно. Даденото от него заключение е обосновано. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Както се посочи по-горе предявен е положителен установителен иск по чл. 415, ал.1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК чрез който се иска със сила на пресъдено нещо да бъде признато правото на ищеца - вземането му за исковата сума, дължима, според твърденията на му, на основание чл. 183 и сл. от ЗЗД и общите правила на договора за покупко-продажба и доставка на ел. енергия във връзка доставена и потребена, но неточно измерена енергия, доколкото правоотношението с ответника/въззиваемия/ се основават на общите принципи и характеристики на договора за покупко-продажба, но с отчитане спецификата на предмета на договора – доставка на ел. енергия като особена вид движима вещ, подлежаща на измерване. Първоинстанционният съд въз основа на правилно установената фактическа обстановка достига до извод, че искът е неоснователен, т. е. правото на ищеца /жалбоподателя/ не е възникнало. Между страните е било налице валидно облигационно правоотношение въз основа на договор при общи условия, по силата на който ищецът е доставчик, а ответникът потребител на ел. енергия срещу задължението за заплащане на цена, след надлежно измерване на количеството доставена и потребена ел. енергия. Последната се е отчитала през процесния период чрез СТИ, за което безспорно се установи, че отговаря на всички изискванията за техническа изправност и метрологична годност. Събраните по делото доказателства и ней-вече изслушаната във въззивното производство съдебно-техническа експертиза установяват, че в невизуализираната тарифа Т3 е отчетено претендираното за доставено и потребено от ответника количество ел. енергия, но предвид обстоятелството, че СТИ не е било фабрично параметризирано да отчита по тази тарифа, заключението е че така отчетената ел. енергия реално не е преминала и не е потребена. Не се установява и конкретната причина, поради която отчетената в Т3 ел. енергия е налична. Съдебно техническата експертиза е категорична, че причините могат да бъдат различни – повреда на елементите му, токов удар, внезапно възникнало напрежение, атмосферни влияния, влияние на магнитни полета, софтуерен „бъг“, които обаче стоят извън поведението на ответника. Повечето от тях имат обективен характер и в задължение на доставчика на ел. енергия е да поддържа в изправност СТИ и след като не може да бъде установена конкретната причина за отчетеното в Т3 количество ел. енергия, невизуализирано на дисплея му, не би следвало то да бъде вложено в тежест на потребителя на ел. енергия. Основание за извършения на 27.08.2018 г. демонтаж на СТИ е не техническа неизправност на електромера, а това, че същия извършвал неточно измерване на действително преминала през него и потребена от абоната /ответник жалба/ електрическа енергия, която била отчетена от тарифа Т3, но не се визуализира на дисплея. Жалбоподателят твърди корекцията на сметката на ответника да е извършена на основание това, че е налице доставена и потребена от ответника ел. енергия, но неотчетена и незаплатена като цена при прилагане правилата за договора за покупко продажба по чл. 183 и сл. от ЗЗД. Макар и да се приеме, което несъмнено е така, че следва да се приложат общите правила да договора за покупко-продажба по чл. 183 и сл. от ЗЗД и чл. 327 ТЗ, то в конкретния случай жалбоподателят претендира да му бъде признато правото едностранно да има възможност да променя съществен елемент от договора с въззиваемия – предмета на продажбата и неговата цена. Спецификата на продаваната вещ предвижда тя да бъде установявана като количество чрез утвърдено съгласно закона и отговарящо на всички изисквания за техническа, технологична и метрологична годност СТИ при възможност купувачът на ел. енергията да го контролира. Скритият регистър обаче остава неизвестен за купувача. Остават неустановени и причините, поради които там е отчетено по-голямо количество от това визуализирано на двете настроени за отчитани тарифи и видими на дисплея, след като в процеса по несъмнен начин е установено, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на всички изисквания за точност при измерване на ел. енергия. Не може да се приеме, че само поради простия факт на наличната разлика в третата скита тарифа, отчитаща сумарно преминалата през СТИ ел. енергия, с визуализираните на дисплея показатели, е налично реално доставено количество ел. енергия и то е потребено от абоната, което да е длъжен да заплати. Не може да бъде установено по несъмнен начин, от кога и за какъв период от време е започнало отчитането в Т3, а и заключението на повторната СТЕ, изслушана във въззивната инстанция, е категорична, че отчетеното в Т3 не е преминала реално и не е потребена от ответинка. С оглед гореизложеното съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно неправилност и необоснованост на изводите на районния съд за липсата на основание за начисляване на дължимата сума пари като цена на реално използвана ел. енергия в този размер. Доводите на жалбоподателя са в противоречие със събраните по делото доказателства. Вярно е, че е констатирана разлика на отчетената ел. енергия в скрита невизуализирана тарифа, с тази отчетена от останалите три видни на дисплея на СТИ, но и не се установява да има външно неправомерно въздействие върху измервателните функции на СТИ. То отговаря на всички законови изисквания, няма нарушение в схемата на свързване на СТИ към електропреносната мрежа, а грешката е резултат от различни възможни причини, които стоят извън субективната намеса, а причини от обективен характер като токов удар, софтуерен бъг, внезапно възникнало напрежение, не могат да се вменяват в отговорност на потребителя на ел. енергия. Така че при липсата на категорични доказателства тази отчетена в скритата тарифа и констатирана при софтуерното разчитане на електромера измерена ел. енергия да е реално употребена от ответника по жалбата, то не може да се направи извод за дължимост на начислената сума пари като цена на доставена и употребена ел. енергия по силата на сключения между страните договор за покупко-продажба. Предвид гореизложеното и съвпадението на крайните изводи и на двете инстанции относно неоснователността на предявения иск, окръжният съд приема, че въззивната жалба на „Енерго Про-Продажби АД гр. Варна ЕИК 103533691 против решението на районния съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Обжалваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция то по правилата на чл. 78 ГПК следва в полза на въззиваемия - ответника по жалбата да бъдат присъдени направените в хода на въззивното производство разноски в размер на 900, 00 лв. – платено възнаграждение за един адвокат Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд