Решение № 7043 от 7.8.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 557/2024 г.

Производството е по реда на чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) във вр. с чл. 145 – 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на П. И. Б., [ЕГН], чрез адв. И.А.- пълномощник, против акт на Началника на СГКК-[област], обективиран в Уведомление изх. № 24-4619/08.02.2024г., в частта, с която е одобрено изменение на данните в кадастралния регистър, относно ПИ с идентикатор 77270.504.5052 по КК на [населено място], община Хисаря и се състои в регистриране на „Калифея“ АД като собственик, съгласно Други от 02.11.2000г., издаден от – в гореизброените имоти. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на акта, поради допуснати процесуални нарушения и материална незаконосъобразност. Моли да се отмени актът, в обжалваната част, като незаконосъобразен. Допълнителни съображения се излагат в представена по делото писмена защита. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата – Началник на СГКК-[област], в писмено становище, с което се представя преписката, оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че изменението е в изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Заинтересованата страна- „Калифея“ АД, в писмено становище от пълномощник, оспорва жалбата и моли да се отхвърли. Административен съд-[област], в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото относими писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От представената административна преписка и от събраните по АД № 921/2023г. по описа на ПАдС се установява, че със Заповед № РД-18-218 от 24.11.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция по „Геодезия, картография и кадастър“ – [област] (обн. в ДВ бр.101/2022г.), на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени КК и КР за урбанизираните територии в землището на [населено място]. Със заявление вх. № 01-745216 от 23.12.2022 г. до началник на СГКК – [населено място] от „КАЛИФЕЯ“ АД е поискано да се извърши поправка на „очевидна фактическа грешка“ в Заповед № РД-18-218 от 24.11.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК. Като причина за искането е посочено, че е допусната „очевидна фактическа грешка“ във връзка с отразяване на североизточната граница на имот с [идентификатор], като първоначално същата е заснета по съществуваща на място ограда, съгласно АДС № 959/12.07.1991г., а в окончателния вариант границата е променена като са посочени контурите на сградите, находящи се в дворното място. Поддържа се, че е налице „очевидна фактическа грешка“ в Заповед № РД-18-218 от 24.11.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК по отношение на отразяването в КК и КР на [населено място] на имоти с идентификатори: 7727.504.5040, 7727.504.5052, 7727.504.5051, 7727.504.4074, 7727.504.4075, 7727.504.4078, 7727.504.4079 и 7727.504.4080, за които са вписани като собственици само физически лица, без да е отразен като такъв и дружеството в противоречие с проекта за КК (ДВ бр. 95/21г.) и в противоречие с Протокол от Комисията по чл. 47 от ЗКИР. В заявлението се съдържат твърдения за липса на възражения по отношение на така отразеното в КК и КР от останалите собственици на имотите, като такова се сочи да е депозирано единствено от „Калифея“ АД. Поискано от началника на СГКК – [населено място] служебно да отстрани твърдените ОФГ в приетите КК и КР на [населено място]. С молба вх. № 01-2829 от 04.01.2023г. до началник на СГКК – [населено място] от дружеството е било поискано отбелязване за наличие на други вещни права на „КАЛИФЕЯ“ АД за недвижими имоти с идентификатори: 7727.504.5040, 7727.504.5052, 7727.504.5051, 7727.504.4074, 7727.504.4075, 7727.504.4078, 7727.504.4079 и 7727.504.4080, като е посочено изрично в молбата, че искането е във връзка със заявление с вх. № 01-745216 от 23.12.2022 г. за поправка на ОФГ при приемане на КК и КР на [населено място] по отношение на така посочените имоти. По заявление вх. № 01-745216 от 23.12.2022 г. и молба с вх. № 01-2829 от 04.01.2023 г. (както и по други заявления с вх. № 01-736070-19.12.2022 г. и с вх. № 01-273-03.01.2023 г.), началникът на СГКК – [област] се е произнесъл с писмо изх. № 20-597-05.01.2022 г., което е било предмет на оспорване по АД № 921/2023г. на Административен съд-[област]. С Решение № 2056/20.11.2023г. по жалба на „КАЛИФЕЯ“ АД, ЕИК 115621918, е отменено писмо изх. № 20-597-05.01.2022 г. на началника на Служба по „Геодезия, картография и кадастър“ – [област], в частта на обективиран отказ по молба с вх. № 01-2829 от 04.01.2023г. по описа на СГКК – [област], да се извърши изменение в Кадастрална карта и Кадастрални регистри на [населено място]. За да стигне до този резултат състав на съда е приел, че от представените доказателства, съдържанието на проекта на КК и КР на [населено място] и заключението по СТЕ, по отношение на имоти с проектен [идентификатор]; 77270.504.5052; 77270.504.5051; 77270.504.4074; 77270.504.4080; 77270.504.4075; 77270.504.4078 и 77270.504.4079, при изработването на КК са били налице данни за собственост в полза на „КАЛИФЕЯ” АД. В проекта на КК и КР тези данни са били отразени, но в последствие без да са подавани възражения в срока по чл. 46, ал. 2 от ЗКИР от лица, явяващи се дублиращи „собственици“ на имоти с проектен [идентификатор]; 77270.504.5052; 77270.504.5051; 77270.504.4074; 77270.504.4080; 77270.504.4075; 77270.504.4078 и 77270.504.4079, съгласно Протокол № 1/04.03.2022 г., данните са заличени. При това положение е констатирано несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Решение № 2056/29.11.2023г., АД № 921/2023г. по описа на ПАдС е влязло в сила на 08.01.2024г. Със Заявление вх. № 01-65792/06.02.2024г. „Калифея“ АД е поискало от СГКК-[област] да бъде изпълнено съдебното решение и дружеството да бъде отразено в кадастралния регистър собственици по отношение на имоти с проектен [идентификатор]; 77270.504.5052; 77270.504.5051; 77270.504.4074; 77270.504.4080; 77270.504.4075; 77270.504.4078 и 77270.504.4079. От страна на административния орган е било издадено, обжалваното в съответната част, Уведомление изх. № 24-4619/08.02.2024г. Служебно от съда беше назначена по делото съдебно-техническа експертиза, заключението по която беше прието без възражение от страните. В заключението си вещото лице е установило следното: Дворно място от 60 210 кв.м, описано в АДС № 959 от 13.07.1991 г. с издател Общински народен съвет - [населено място] (Приложение 10.1)., при граници на дворното място, записани като: от две страни улици, изток - санаториум ГУСВ, местонахождение на имота кв. 36 по кадастрално регулационния план (КРП) на [населено място] действащ към момента на съставяне на документа. Видно от КРП на [населено място] имот пл. № 1091 на север и запад граничи с реализирана улична регулация ([улица]на запад и [улица]на север), от юг граничи с имот включен в УПИ II - Балнеосанаториум МВР, по северната, западна и южна граница има реализирана масивна ограда, която ограда по геодезическо заснемане към 1971г. и показано на плана (Приложение 1), стига до и продължава по границата на имот пл. № 1087 (от изток на имот пл. № 1091). На изток имот пл. № 1091 граничи още и с нереализирана улична регулация от о.т. 183-1846-184в-184а-185 и имотите включени в УПИ II - Балнеосанаториум на ГУСВ. Експертът набляга на факта, че в документа за собственост- АДС № 959 от 13.07.1991 г., не са отбелязани кои/кой имот/имоти по кадастрален план към годината на съставянето му влизат в площта на дворното място от 60 210 кв.м., няма и отметка с кой документ са обезщетени бившите собственици. Няма данни да са съставяни преди това други актове за държавна собственост. По предоставените заверени копия от община Хисаря на разписната книга като собственик „Специализирана болница за рехабилитация Калифея“ АД с документ Н.А. № 113, том I, вх. per. № 1346, дело 97 от 23.04.2004 г. е записана в имот пл. № 3069 с площ 48 826 кв.м, имот пл. № 1037 (поз. имот под сграда) с площ 1826 кв.м, имот пл. № 1032 (поз. имот под сграда) с площ 2269 кв.м по кадастралния план одобрен със Заповед № РД-02-14-2299/2000 г., обща площ 52 921 кв.м. (Приложение 4). По предходна разписна книга за собственик на имот пл. № 1091 е записан „Почивен дом на трудещите се селяни“, но за имот пл. № 1087 е записан н-ци на В. Х.. Фъшовски (документ Н.А. № 3/1933 г., протокол за делба 27.12.1957 г.), за имот пл. № 1088 е записана М. И. Б. (документ Н.А. № 15/1936 г., протокол за делба 10.03.1949 г.), за имот пл. № 1148 е записана Ц. И. Д. (документ Н.А. № 15/1936 г., протокол за делба 10.03.1949 г. (Приложение 5). Вещото лице е изготвило комбинирана скица (Приложение № 9), между цифров модел от одобрената КККР на [населено място] (черен цвят), получен в електронен вид от системата на КАИС, изчертан е действащият регулационен план (червен и син цвят) на [населено място], със зелен цвят са изобразени имотите по стар кадастрален план на [населено място] от 1971 г., за основа копие от сканирано и геореферирано изображение на КРП на [населено място], повдигната е масивната ограда на имот пл. № 1091 за нагледност с условен знак показан в легендата на Приложение 9. В съдебно заседание при защита на заключението си експертът поддържа, че имотът на дружеството, описан в решението по АД № 921/2023г., е доста по-голям от имот с ИД 77270.504.5052 и този имот не е доказуемо дали попада в дворното място на дружеството, но и двата имота не са идентични по площ и граници, сочи, че само имот с площ от 60 дка, може би попада в дворното място. [имот номер] не е изцяло идентичен с [имот номер], който е по стария кадастрален план от 1971г. на [населено място]. По кадастралната карта [имот номер] и [ПИ] нямат към момента обща граница. Съдът кредитира заявеното от вещото лице като професионално изготвено и отговарящо на целите, за които са били допуснати събиране на специални знания. Съдът като извърши на основание чл. 168 АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена при надлежно упражнено право на оспорване, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства по същество. Страните нямат спор по фактите. Спорът е правен – за законосъобразността на извършеното изменение в кадастралния регистър въз основа на цитираното съдебно решение. При тези факти съдът намира, че извършеното изменение е законосъобразно. Процесното изменение е извършено в процедурата по чл. 53а, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, без издаване на изрична заповед за изменението, а с извършване на действия по промяна на данните в КР, което по смисъла на чл. 21 АПК притежава белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 51, ал. 1-3 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки. 3. явна фактическа грешка. Измененията се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. Съгласно чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и чл. 53, както и при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Настоящият случай напълно покрива хипотезата на цитираната норма. Налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отменен отказ по молба от дружеството, настояща заинтересована страна, да се извърши изменение в кадастралния регистър на [населено място]. Съставът, постановил решението, е приел, че по отношение на имоти с проектен [идентификатор]; 77270.504.5052; 77270.504.5051; 77270.504.4074; 77270.504.4080; 77270.504.4075; 77270.504.4078 и 77270.504.4079, при изработването на КК са били налице данни за собственост в полза на „КАЛИФЕЯ” АД, т.е. налице е хипотезата на чл. 53, ал 2 от ЗКИР, разпореждаща, че „при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи“. Дали на оспорващия е нарушено правото му на собственост и кому принадлежи това право към настоящия момент, са въпроси, които следва да бъдат решени в рамките на общото исково производство пред районния съд. Тези въпроси не могат да бъдат решавани от административния съд, а още по-малко – от административния орган, сезиран с искане за вписване на нов собственик, защото административният орган не разполага с правомощия да изследва валидността на титулите за собственост или конкуренцията на права. С такова правомощие разполага единствено гражданският съд. Възражението на жалбоподателя, че решението по АД № 921/2023г. няма сила на присъдено нещо по отношение на материалното право за него и административния орган, би било основателно, в случая че досегашният вписан собственик беше заличен от КР, което видно от одобрения проект за изменение на КР не е сторено. При съществуващата правна регламентация и при наличие на влязло в сила съдебно решение законосъобразно и правилно СГКК [област] е извършила вписването в кадастралния регистър на недвижимия имот, със съсобственици държавата и община-Хисаря и имоти с проектен [идентификатор]; 77270.504.5052; 77270.504.5051; 77270.504.4074; 77270.504.4080; 77270.504.4075; 77270.504.4078 и 77270.504.4079, за което е налице изрично разписано правило в нормата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Нормата е императивна и администрацията не само трябва да запише данните за всички лица и документи, но е длъжна да го направи, т. е., действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка кое от няколкото лица, претендиращи да притежават право на собственост или друго ограничено вещно право върху един и същ поземлен имот, трябва да впише в кадастралния регистър на недвижимите имоти. В настоящия случай се касае за спор за материално право, който трябва да бъде разрешен по съдебен ред и въз основа на влязлото в сила съдебно решение евентуално да се извърши исканото от жалбоподателя заличаване на носител на правото на собственост. По изложените мотиви жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд [област], Първо отделение, ХVІІІ състав: