Решение № 2321 от 5.12.2024 г. на Административен съд - Добрич по дело № 222/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във вр. чл. 87, ал. 3, вр. чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ. Образувано е по жалба на В. Б. Й., [ЕГН], с постоянен адрес: град Балчик, [жк], [адрес], ап. 606, срещу Отказ за подновяване на разрешение за носене, съхранение и употреба на късо нарезно оръжие и боеприпаси за самоотбрана с рег. № 240000-1920/08.04.2024 г. на началника на РУ – Балчик към ОД на МВР – Добрич. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на административния орган, че не е налице доказана необходимост и основателна причина за подновяване на срока на разрешението по смисъла на ЗОБВВПИ. Сочи се, че тази необходимост е установена при издаване на първоначалното разрешение, поради което и при липсата на промяна в обстоятелствата последващият отказ е необоснован. Твърди се, че жалбоподателят е собственик на дружества с различен предмет на дейност – заложна къща, обменни бюра, каси на EASY PAYQ MONEY GRAM и други. Предвид осъществяваната от него търговска дейност лица от криминалния контингент предполагат, че ежедневно носи в себе си немалък размер парични средства, което поражда притесненията и нуждата му да разполага с лично оръжие за самоотбрана. Няколкократно през годините е имало посегателства върху притежаваното от жалбоподателя имущество, което е безспорен показател за високата опасност за живота, здравето и имуществото му. Изложените от административния орган аргументи, че заявителят може да си наеме фирма за охрана за извършваната от него търговска дейност, не изключват автоматично възможността да бъде застрашен от лица, които подозират, че носи в себе си значителни финансови средства. Твърди се, че за да е налице доказана необходимост и основателна причина от защита с огнестрелно оръжие, е достатъчно да съществува потенциална опасност за охраняемите блага. Опасността следва да бъде преценявана с оглед степента на застрашеност и важността на поставените в риск обекти и обществени отношения. Такава преценка от органа не е извършена. В рамките на проведеното административно производство жалбоподателят е посочил конкретни данни за наличие на опасност, поради което неправилно и незаконосъобразно е прието, че не отговаря на условията на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. По тези съображения се иска отмяна на обжалвания отказ и присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът – Началникът на РУ – Балчик при ОД на МВР - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Счита, че отказът е правилен и законосъобразен, тъй като не е налице основателна причина, обосноваваща необходимостта от подновяване на разрешението. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: Административното производство е започнало по Заявление с вх. № 240000-1473/15.03.2024 г. на В. Б. Й., с което е поискано подновяване на издаденото му разрешение за носене, употреба и съхранение на късо нарезно оръжие за самоотбрана. Към заявлението са приложени документите по чл. 87, ал. 1, т. 1 – 4 от ЗОБВВПИ, включително писмена обосновка относно причините за подновяване на разрешителното. С писмо с изх. № 240000-1669/25.03.2024 г. началникът на РУ – Балчик е изискал от лицето допълнителни писмени обяснения, доказващи по несъмнен начин необходимостта от подновяване на разрешителното. На 01.04.2024 г. В. Б. Й. е представил допълнителна обосновка с рег. № 240000-1771. И в двете обосновки е посочено, че жалбоподателят е собственик и управител на дружество, занимаващо се с обменни бюра, заложни къщи и други финансови институции. Естеството на работата му налага боравене с големи суми пари, което го прави потенциален обект на наблюдение и евентуално нападение от страна на престъпния контингент и поражда у него основателни притеснения за посегателства както върху бизнеса, така и върху живота му. Във втората обосновка са изложени допълнителни твърдения, че през 2019 г., 2021 г. и 2022 г. е имало посегателства върху имуществото му (апартамент и два леки автомобила), за което са подадени сигнали до съответните РПУ във Варна, Албена и Балчик. След тези събития в жалбоподателя преобладава чувството на постоянна заплаха за нападение. Страхува се, че има реална опасност за живота му, поради което и с оглед възможността да изпълнява безпроблемно функциите си на собственик, управител и работодател на над 15 човека има необходимост от подновяване на разрешителното. По повод на заявлението е извършена проверка, за резултатите от която е изготвена Докладна записка с рег. № 240р-5100/04.04.2024 г. от полицейски инспектор при РУ – Балчик. В записката е направено предложение да бъде отказано подновяването на разрешителното поради недоказано основание по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Установени са обстоятелства, че през 2022 г. от личния автомобил на Й. е извършена кражба на чанта, съдържаща лични документи, и огнестрелно оръжие, като срещу лицето е издадено НП за неполагането на достатъчно грижи за опазване на оръжието от кражби и достъп на други лица. На 08.04.2024 г. е издаден обжалваният отказ с рег. № 240000-1920 на началника на РУ – Балчик. В мотивите на отказа е посочено, че боравенето със значителни финансови средства само по себе си не е основание за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо нарезно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. За да избегне притесненията си, заявителят може да извършва плащанията си по банков път или да сключи договор с фирма за охрана съгласно ЗЧОД. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (за граждански цели - самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Прието е, че в приложените обосновки липсват конкретни доказателства и достатъчно мотиви за съществуваща реална заплаха за живота, здравето и имуществото на заявителя, както и на семейството и близките му, поради което не е налице обоснована необходимост по смисъла на закона от защита с огнестрелно оръжие. От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява, че В. Б. Й. е едноличен собственик и управител на „Балчер - кеш заложна къща“ ЕООД, което е вписано в публичните регистри на МФ на обменните бюра и на лицата, извършващи дейности по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие. Той е едноличен собственик и управител на още няколко търговски дружества, някои от които са представители на „Изипей“ АД, с възложени права да извършват в офисите си платежни услуги на крайни потребители като част от мрежата на дружеството –доставчик, други имат сключени договори за предлагане и продажба на продуктите на У. Ю., свързани с трансфериране на информация за преводи на пари от страната, в страната или от чужбина, или сключени договори с ДП „Български спортен тотализатор“ за събиране на залози и продажба на талони за участие в лотарийни и други игри, като за упражняване на дейността си имат наети обекти в гр. Балчик и гр. Каварна. Съгласно удостоверения от РУ- Балчик, РУ – Албена и ОД на МВР – Варна за периода 2019 г. - 2022 г. има образувани три досъдебни производства по сигнали на жалбоподателя за извършени посегателства срещу негово имущество, едно от които е кражба в апартамент в град Варна. От показанията на разпитаните по делото свидетели И. И. (близък на жалбоподателя) и Г. Й. (служител на жалбоподателя) е видно, че бизнесът на Й. е в сферата на финансите (заложни къщи, обменни бюра, тото пунктове и др.) и е свързан със събиране и пренасяне на големи суми пари в левове и във валута. Св. Й. работи като касиер в едно от обменните бюра. Твърди, че жалбоподателят идвал всеки ден сутрин и вечер, а понякога и през деня, за да носи парите и да взема оборотите. И двамата свидетели сочат, че през 2021 г. и 2022 г. колата на Й. е разбивана два пъти, като са му откраднати документи, а вторият път и оръжието му. Показанията на свидетелите са непротиворечиви и взаимнодопълващи се, подкрепят се от писмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира като обективни и достоверни. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Обжалваният отказ е издаден от компетентно длъжностно лице съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ, в изискуемата от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му, като органът е изложил конкретни мотиви, обосноваващи отказа му за подновяване на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. В проведеното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 83, ал. 2, във вр. чл. 87, ал. 5 от ЗОБВВПИ да даде указания за отстраняване на съществуващите непълноти в подадените документи, като е изискал от заявителя допълнителна обосновка относно причините за подновяване на разрешението. Обсъдил е доказателствата и е обосновал своите фактически констатации и направените въз основа на тях правни изводи, преценявайки наличието на реални основания за нуждата от самоотбрана и необходимостта жалбоподателят да разполага с огнестрелно оръжие. Оспореният акт е и материалнозаконосъобразен. Отказът за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е мотивиран с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ поради липса на доказателства за необходимостта от носене на огнестрелно оръжие. Тази норма предвижда, че разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимост от носене, съхранение и употреба на оръжие е въведено като задължителен елемент и в производството по подновяване на разрешение съгласно чл. 87, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ, който препраща към разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Следователно основна предпоставка за разрешаване на дейностите по ЗОБВВПИ е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от посочените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. За да постанови оспорения отказ, административният орган е приел, че жалбоподателят не е доказал наличието на основателна причина за придобиване и носене на огнестрелно оръжие. Този извод не се опровергава от събраните в административното и съдебното производство доказателства. Правилен и законосъобразен е доводът на органа, че естеството на работата на лицето не доказва нуждата от самоотбрана. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са изброени в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридическите лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В случая жалбоподателят обосновава причината за исканото разрешение не с гражданска цел, а със служебни цели на търговската дейност, извършвана от управляваните от него дружества, което е недопустимо. Правилно и законосъобразно административният орган е приел, че евентуалните рискове и притеснения от боравенето със значителни финансови средства могат да се избегнат чрез ползването на услугите на банковата система в страната или на лица, извършващи частна охранителна дейност по ЗЧОД. Вярно е, че в съдебното производство са представени доказателства, че редица търговски дружества, на които Й. е едноличен собственик и управител, осъществяват финансова дейност, свързана с държането и пренасянето на пари, но по делото липсват каквито и да е данни, че по повод на тази дейност жалбоподателят е получавал заплахи или закани или по друг начин е застрашен животът, здравето или имуществото – неговото или на негови близки. Такива сведения не се съдържат и в показанията на разпитаните свидетели. Само твърденията в обосновките към заявлението, че жалбоподателят се страхувал и се чувствал потенциален обект на наблюдение и евентуално нападение от страна на криминалния контингент, не са достатъчни да обосноват нуждата от носене на оръжие. Безспорно за наличието на доказана необходимост не е задължително застрашаването да е реално и постоянно, но не може и да е хипотетично предвид изключителния характер на дейностите с огнестрелно оръжие. Съображенията, свързани с предотвратяването на потенциални посегателства срещу личността и имуществото на лицето не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Действително от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че в миналото е имало престъпни посегателства против собствеността на жалбоподателя, но те не могат да обосноват наличието на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и имуществото му към настоящия момент, която да налага необходимост от самоохрана по смисъла на закона. Липсата на конкретна и предвидима заплаха за личността и имуществото на лицето и неговите близки дава основание за извод, че опазването им не се нуждае от такава интензивна степен на защита, свързана с носене на оръжие. По същество всички твърдения на жалбоподателя се основават на хипотетичните му предположения и опасения за наличието на риск за здравето и сигурността му и тези на близките му, а не на реално съществуващи факти и обстоятелства от действителността. Самата мотивировка на искането не сочи на сигурна и безусловна нужда от защита, за да се приеме, че е налице основателна причина за придобиване и носене на огнестрелно оръжие. Осъществяването на правнорегламентираната дейност по ЗОБВВПИ не може да е самоцелно, а трябва да е обосновано от сериозни съображения за сигурност. При липсата на данни за непосредствени, конкретни и целенасочени действия, застрашаващи личната безопасност на жалбоподателя и семейството му и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Изложените доводи за потенциална опасност не могат да мотивират необходимост от придобиване на оръжие, доколкото такава опасност съществува за всеки член на обществото, независимо от неговото занятие. Евентуалната нужда на лицето не попада в обхвата на специалния закон, тъй като въведеният разрешителен режим изисква установяване на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава необходимост от носене на оръжие, извън хипотетичните предположения. Както е посочено и в самата жалба, самоотбраната предполага съществуването на опасност, която не може да бъде преодоляна или избегната по друг начин. Намеренията за гарантиране на личното спокойствие на жалбоподателя и за осигуряване на превантивни мерки за защита не са от естество да установят нуждата от такава самоотбрана. В случаите на издаване на разрешение законът възлага в тежест на лицето, направило искането, да докаже необходимостта от използване на огнестрелно оръжие, като представи съответните доказателства за това. Административният орган не е задължен да издирва или презюмира причини, налагащи снабдяването му с оръжие. Наличието на предходно издадено разрешително не освобождава заявителя от задължението да докаже с всяко следващо заявление наличието на обстоятелства за издаването на разрешение за носене на оръжие. Ако желае издаване на разрешение за нов срок, той следва отново да установи, че към момента на подаване на заявлението отговаря на всички изисквания на закона и не са налице пречки да му бъде издадено такова. При положение че жалбоподателят не е обосновал наличието на обстоятелства, които да бъдат определени като пряк източник на опасност, законосъобразно му е отказано издаването на разрешение поради недоказана необходимост съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Оспореният отказ съответства и на целта на закона. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на висока степен опасност за живота и здравето на хората. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването ѝ в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение автоматично да продължава срока му на действие. Напротив, той е длъжен при липса на предпоставките за подновяването му да издаде отказ, както е сторено и в случая. С оглед на изложеното оспореният административен акт се явява правилен и законосъобразен, постановен в съответствие с данните по делото и материалния закон, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 24 от НЗПП. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът