Решение № 5335 от 20.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 13517/2022 г.

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Л. В. С. срещу НП № 22-4332-020217 от 10.10.2022 г., издадено от Д. Д. Д., началник-сектор към ОПП - СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца. От страна на жалбоподателя се прави искане за отмяна на постановлението, но и за това той да бъде „санкциониран само с парична глоба“, като се твърди, че не е имало пътен знак за ограничаване на скоростта и се касаело за пътен участък извън населено място, а също и че се е движел със скорост под 100 км./ч. Административно-наказващият орган практически не излага становище. От писмените доказателствени материали (в това число съответната схема, представена на два листа), отчасти (виж по-долу досежно това коя част от визираните обяснения не се кредитира от съда и защо!) - от обясненията на жалбоподателя, както и от снимковите материали, приобщени към доказателствената съвкупност по преписката (ангажирането - изобщо - и на свидетелски показания по арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, а в случая не е и необходимо за разкриване на обективната истина; във връзка с известна на настоящия съдебен състав съдебна практика, която определено не може да бъде споделена, е нужно да се посочи, че това по какъв точно начин следва да се разкрие обективната истина, включително да се провери достоверността на изложеното в АУАН и НП, е фактически въпрос, като при всяко положение нито по аргумент от чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, нито по аргумент от чл. 280 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН следва извод, че съдът непременно трябва да разпитва изобщо свидетели – в чл. 61, ал. 1 от ЗАНН се говори изрично за допуснатите от съда свидетели /т. е. съдът е този, който преценява допускането на свидетели/, а в чл. 280 от НПК просто се съдържа уредба относно провеждането на разпит на свидетели в съдебно заседание /ако свидетели са допуснати изобщо, като съдът не е обвързан по никакъв начин с посочването от страна на обвинението или на когото и да било на свидетели – иначе при посочване в приложението към обвинителния акт или в АУАН //с уговорката, че уредбата по ЗАНН не изисква задължително подписване на акта от всички посочени в него свидетели – чл. 43, ал. 1 от ЗАНН// на данните например на цялото пълнолетно население на Китайската народна република би се стигнало до извода, че съдът ще бъде задължен да разпита като свидетели съответните лица, абсурдността на което положение би била очевидна/, както например в чл. 285 от НПК се съдържа уредба относно провеждане на оглед в съдебно заседание, което съвсем не означава, че съдът задължително следва да провежда винаги оглед в съдебно заседание; изобщо настоящият съдебен състав не споделя правната инерция, изразяваща се в подхода каквото и да става, да бъдат разпитвани актосъставителят/свидетелите/свидетелят по АУАН /много често без да се разпитват други лица, които е логично да имат много по-ценни за разкриване на обективната истина възприятия/, която инерция, ако бъде следвана, би довела до абсурдния извод, че ако например единствените известни свидетели на твърдяното административно нарушение са служителите от конкретен полицейски автопатрул и същите служители впоследствие загинат в ПТП, то НП ще трябва да бъде отменено само на основание тяхната смърт или пък, че ще следва отнякъде да се „изнамерят“ някакви други „свидетели“, само и само за да бъдат разпитани такива от съда; всичко изложено конкретно тук е с цел посредством метода на довеждането до абсурд да бъде нагледно илюстрирана неправилността на съответната практика, следвана очевидно в множество случаи именно „по инерция“ и често свързана със „свидетелстване“, представляващо обикновен прочит на записаното в АУАН) - освен това, че срещу въззивника (роден през 1976 г.) към процесната дата 08.07.2022 г. имало три влезли в сила НП, издадени за нарушения на правилата за движението по пътищата, чието спазване подлежи на контрол от органите на МВР, но за последно такова НП било влязло в сила през 2011 г., както и освен оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган с писмена (и подписана) заповед на министъра на вътрешните работи съответно за съставяне на АУАН и издаване на НП по ЗДвП - се установява по несъмнен начин още изложеното от фактическа страна в обжалваното НП, към която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на подобна техника за излагане на установената от съда фактическа обстановка не се открива в релевантната нормативна уредба, като се касае именно за установена от съда фактическа обстановка, която се излага в настоящото решение посредством техниката на препращането), с изричното уточнение, че от съпоставителния анализ на приложения снимков материал и приложената схема на процесния пътен участък еднозначно се установява, че автомобилът е бил заснет преди (съобразно съответната указана в обжалваното НП посока на движение) самото кръстовище с пътя за ЦСПП – МВР (т. е. преди съответния разклон), респективно преди табелата, указваща края на населеното място с. Долни Богров за посоката на движение на въззивника С., в това число дори преди (съобразно същата посока на движение) мястото на табелата за начало на населено място, поставена за движещите се в насрещната посока превозни средства (съобрази внимателно приложената схема!). Обясненията на жалбоподателя пред съда в частта им, която е в смисъл, че същият е управлявал със скорост под 100 км./ч., има характер на защитна версия, като съдът не може да й се довери, пренебрегвайки обективната информация, изходяща от техническата апаратура, отговаряща на изискванията на Закона за измерванията (видно от съответната приложена документация); т. е. съдът следва да се довери на записа от техническото средство (при съответното приспадане на т. нар. толеранс в полза на водача относно скоростта) за сметка на обясненията на нарушителя. При това положение законът е приложен напълно правилно (виж по-горе!), освен що се отнася до размера на глобата, който е следвало да бъде по-голям съобразно чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвид това, че се касае за превишаване на максималната разрешена скорост с още 5 км./ч. над съответното ограничение, но съдът няма законово правомощие да коригира този пропуск. Нарушението е осъществено виновно, при форма на вина най-малкото непредпазливост (съобрази уредбата по чл. 11 от НК вр. чл. 11 вр. чл. 7 вр. чл. 6 от ЗАНН!). При всяко положение липсват допуснати в предсъдебната фаза на производството съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Ангажираната отговорност (за нарушаване на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а не на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП) не е обусловена от въведено с пътен знак ограничение на скоростта, като деянието е извършено в рамките на пътен участък, явяващ се част от населено място, съобразявайки дефиницията по параграф 6, т. 49 от ДР на ЗДвП (общоизвестно е, че с. Долни Богров е застроена със сгради територия, като в случая от значение е това къде точно е била поставена съответната табела, която не е задължително да бъде поставяна например директно след последната постройка на населеното място и в множество случаи от значение в тази връзка са и фактори като налични кръстовища, ползвани пешеходни маршрути и пр., респективно това, че точно при мястото на заснемане не е имало сгради не означава, че не се е касаело за населено място по смисъла на ЗДвП). При извършената цялостна (включително служебна) проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за отмяна или изменение на НП (липсва законово основание съдът да обсъжда поотделно приложението на всяка една разпоредба, установяваща препятствие пред реализирането на административно- наказателната отговорност, като например това дали е налице или не е налице крайна необходимост по смисъла на НК, респективно на ЗАНН и пр.), поради което и съобразявайки чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, постановлението следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съдът