РЕШЕНИЕ

№ 13506

гр. София, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20211110147436 по описа за 2021 година Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.41 ЗС.

С исковата молба ищците - етажните собственици от сградата, находяща се в гр.София, 111 бл.С, представлявани от В”ЕООД, са предявили установителен иск да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответника им дължи сумата от 419 лв, представляваща според заявителите сбора от дължимите вноски за разходите за извършените дейности по поддръжка и управление на сградата за периода от 01.09.2016г. до 31.12.2020г. според сключените на 01.09.2016г. и на 01.07.2019г. договори за извършване на услугата по управление и поддържка на общите части между етажните собсвеници и В”ООД и Покана за доброволно изпълнение на парично задължение от 05.01.2021г., дължима от ответника в качеството му на собственик на апартамент № 3.5 от сградата., заедно със законовата лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 01.03.2021г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 12304/2021г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414, ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство, включително и в заседанието на 28.10.2022г., в което е даден ход по същество на настоящото дело, не се е явил представител на ищците.

Ответникът – „Г.Б”ЕООД оспорва иска видно от изявленията на управителя му в представения на 13.01.2022г. отговор на исковата молба.

Посочва се, че процесният апартамент С 3-5 е продаден на 12.12.2015г. от ответника и следователно към датата на провеждане на общите събрания на етажните собственици, цитирани в исковата молба, този имот вече не е бил собственост на ответното дружество.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на иска. В заседанието на 28.10.2022г., в което е даден ход по същество, не се е явил представител на ответника, но с две писмени молби от 28.10.2022г. пълномощникът на ответника е пледирал за отхвърляне на иска.

С протоколно определение, постановено в откритото заседание на 28.10.2022г., е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от адвоката на ответника с двете писмени молби от 28.10.2022г. искане за прекратяване на съдебното производство поради липсата на основание за това, доколкото посочените от ответната страна възражения касаят основателността на предявения иск, а не допустимостта му, защото дали ответникът е собственик на процесния апартамент е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска.

Предявените в отговора на исковата молба и в двете писмени молби от 28.10.2022г. възражения на ответника, касаещи вземания във връзка с апартамент № С 1-3 са НЕОТНОСИМИ към предмета на настоящото дело и не следва да бъдат разглеждани, тъй като видно както от съдържанието на заявлението по чл.410 ГПК и на заповедта по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 12304/2021г. по описа на СРС, 68 състав, така и от исковата молба, по която е образувано настоящото исково производство, обект на претендираните от заявителя вземания е само апартамент № 3-5, но не и апартамент 1-3. Вторият апартамент (1-3) изобщо не се споменава в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба.

Софийски районен съд, 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за установено следното:

Относно допустимостта на иска:

Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването му, тъй като това е негово задължение по чл.415, ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414, ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в заповедното гр.д. № 12304/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416, изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422, ал.1 ГПК искът по чл.415, ал.1 ГПК е установителен, а не осъдителен.

Относно основателността на иска:

Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Предмет на предявения иск са задължения за плащане на такси за управление и поддръжка на общите части на сграда-eтажна собственост, дължими по силата на закона – чл.41 ЗС към етажните собственици.

Задължение по чл.41 ЗС за заплащане на необходимите и полезните разноски за общите части на сградата, за извършването на които е взето решение от общото събрание, възниква само за собственик на имот, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, респективно ползвател на такъв имот. Ищците обосновават пасивната материално-правна легитимация на ответника по предявения иск с твърдението, че през процесния период, през който е следвало да бъдат платени претендираните вземания - от 01.09.2016г. до 31.12.2020г. той е бил собственик на апартамент № 3.5 в сградата – етажна собственост (блок С на посочения адрес). Това твърдение на ищците в заявлението по чл.410 ГПК обаче е недоказано и изрично се опровергава от представените по делото писмени доказателства.

От представения от ответника нотариален акт № 147, том V, рег. № 8486, дело № 803/2015г. на нотариус Ивайло Иванов се установява, че ответното дружество е било собственик на апартамент № 3-5 в блок С до 12.12.2015г., като на тази дата го е продало на друго лице.

Следователно през процесния период от 01.09.2016г. до 31.12.2020г. ответникът не е бил етажен собственик и за него не е възникнало задължение по чл.41 ЗС да заплаща съответна част от разноските, необходими за поддържането или за възстановяването на общите части на етажната собственост, както и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение на общото събрание.

Тъй като по делото е не е доказано съществуването и изискуемостта на претендираните от ищците вземания за такси за подръжка и управление на общите части на ЕС, искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл. 41 ЗС е не основателен и следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските по делото:

На ищеца не следва да се присъждат разноски, тъй като искът е отхвърлен.

На ответника не следва да бъдат присъдени разноски по настоящото исково производство и по заповедното производство по гр.д. № 12304/2021г. на СРС, 68 състав, тъй като не е предявено съответно искане, а и не са представени диказателства за осъществени от ответника разходи във връзка с тези дела.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ