Решение № 1435 от 18.3.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1195/2023 г.

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по жалба на: А. М. Б. с адрес: с. В., община С., област Б.; З. Т. М. с адрес: с. С., община С., област Б.; И. Т. Ш. с адрес: с. В., община С., област Б. и А. Т. К. с адрес: с. В., община С., област Б., срещу Заповед № 816/23.11.2023 г. на Кмета на Община Сатовча, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ЧИПР за УПИ XXIII-169, УПИ XXXIV, УПИ XXV, УПИ XXII-169 от кв. 30 по плана на с. Вълкосел, община Сатовча, област Благоевград, по зеления цвят на приложената преписка, като се образуват нови УПИ XXIII-169 с площ от 438 м 2, УПИ XXIV с площ 436 м 2, УПИ XXV с площ от 379 м 2 и УПИ XXII-169 с площ 508 м 2, кв. 30 по плана на с. Вълкосел, община Сатовча. Твърди се в жалбата, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в несъответствие с изискванията за форма /липса на мотиви/, при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените в производството разноски. Оспорващите, чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата по изложените в същата доводи. Ответникът – Кметът на Община Сатовча, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованите страни Ю. Х. М. и Х. М. М., чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата и молят същата да бъде отхвърлена. Излагат доводи за правилност и законосъобразност на оспорената заповед. Претендират присъждане на сторените по делото разноски. По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са и заключения от две извършени съдебно-технически експертизи, които са приобщени към доказателствения материал по делото. Като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Не се спори по делото, че оспорващите са съсобственици на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот /УПИ/, парцел XXIV /двадесет и четвърти/ от квартал 30 /тридесети/ по плана село Вълкосел, община Сатовча, област Благоевград, утвърден със Заповед № 2039/1965 г. на Кмета на Община Сатовча, с площ на имота от 406 /четиристотин и шест/ кв.м., при съседи на имота: Ю. М., Ю. Г. и улици, ведно със застроената в същия имот полумасивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 77 /седемдесет и седем/ кв.м. /нотариален акт и удостоверение за наследници на л. 6 - л. 7 от делото/. Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало по подадена молба от заинтересованата страна Ю. Х. М. от 04.10.2023 г. /на л. 18 от делото/, с която същият е поискал да бъде одобрен ПУП – План за регулация на новообразувани имоти: УПИ XXIII-169, УПИ XXI, УПИ XXV, УПИ XXII-169, кв. 30 по плана на с. Вълкосел, община Сатовча, област Благоевград. Със Заповед № 667/05.10.2023 г. на ВрИД Кмет на Община Сатовча /на л. 17 от делото/ е разрешено на основание чл. 124, ал. 3 и чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, изготвянето на ПУП-ЧИПР за изменение на регулация за УПИ XXII-169, УПИ XXI, УПИ XXV и УПИ XXIII, кв. 30 по плана на с. Вълкосел, община Сатовча, област Благоевград /проект и обяснителна записка на л. 19 – л. 22 от делото/. На 27.10.2023 г. оспорващите са подали възражение до Кмета на Община Сатовча относно проекта за ПУП-ЧИПР /на л. 13 – л. 15 от делото/, в което са посочили, че не са налице основания за промяна на регулацията. На 23.11.2023 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 816/23.11.2023 г. на Кмета на Община Сатовча /на л. 9 от делото/, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ЧИПР за УПИ XXIII-169, УПИ XXXIV, УПИ XXV, УПИ XXII-169 от кв. 30 по плана на с. Вълкосел, община Сатовча, област Благоевград, по зеления цвят на приложената преписка, като се образуват нови УПИ XXIII-169 с площ от 438 м 2, УПИ XXIV с площ 436 м 2, УПИ XXV с площ от 379 м 2 и УПИ XXII-169 с площ 508 м 2, кв. 30 по плана на с. Вълкосел, община Сатовча. По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, в заключението от която, прието от съда /на л. 84 – л. 107 от делото/, вещото лице е достигнало до следните изводи: 1. Действащият план на с. Вълкосел, Община Сатовча, е одобрен със Заповед № 2039 от 07.05.1965 г. На този План-КРП са нанасяни корекции в парцелите-УПИ, както в дворищно-регулационните граници, така и в номерацията на парцелите от кв. 37, който е записан в ПУП-ПР от 2023г. на Община Сатовча като кв. 30; 2. Собственикът на УПИ-парцел ХХШ-169 е закупил парцел /не имот/, а за имот пл. №169 са отредени няколко парцела-УПИ. Собственикът на имот пл. № 169 е записан в регистъра на собствениците на стр. 71 - М. М. М., пл. № 169, кв. 30. Границата по ЕТК от 1964 г. /мензулна геодезическа снимка/ се различава коренно от тази на пл. № 169, отразена на КРП 1965 г., като и двете извадки са получени от „Геокартфонд“ - АГКК. 3. На стр. 18 от делото е приложена Молба от Ю. Х. М. от 04.10.2023 г. за изработването на ПУП-План за регулация на „новообразувани УПИ ХХШ-169, УПИ XXI, УПИ XXV, УПИ ХХП-169, в кв. 30 по плана на с. Вълкосел“; 4. УПИ-парцел VII, кв.38/37/ по плана на с.Вълкосел е отреден за /от/ общински имот. 5. От УПИ XXIV се отнемат 53 кв.м.и се придават към УПИ XXIII. Констатирана грешка, несъответствие в кадастралната основа на РП от 1965 г., като на място има материализирана граница - каменен зид в откос, който го няма на ЕТК от 1964 г. при веднъж вече коригирана регулационна линия между двата УПИ-парцели, от квартали 37 /по „Геокартфонд“/ или кв. 30 по ПУП-ПР от ОА – Сатовча; 6. От УПИ XXIII се отнемат 17 кв.м. и се придават към УПИ XXII, като се преповтаря видът на регулационното изменение /двор. регулация/, което вече е показано на КРП 1965 г. от „Геокартфонд“ и е обект на вече отразено изменение по този КРП от 1965 г.; 7. Измененията с ПУП-ПР от ОА - Сатовча преповтарят в по-голямата си част, нанесените и отразени изменения в КРП 1965 г. по Плана от „Геокартфонд“, като несъответствието е в различието в имотната граница на пл. № 169 и номера на квартала; Уличната регулация не се засяга; 8. На Приложения № 3 и № 2 са показани заснетите жилищни сгради, гаражи, помощни сгради и каменната стена, както и заснети контролни точки по уличната регулационна линия. Жилищните сгради са със съответна индикация за функционално предназначение, етажност, разположение и тип изпълнение. Сградите са заснети с тотална станция от опорна геодезическа мрежа, след изравнение и изчисление на подробните точки. В процесния УПИ-парцел XXIV има изградена двуетажна жилищна сграда, два гаража и помощна стопанска масивна едноетажна сграда в западната страна към УПИ XXIII; 9. След извършената промяна с обжалваната заповед, новоизградените постройки откьм съседа Ю. М., няма да отстоят на 3 метра от регулационната линия; 10. В УПИ XXII има изградена двуетажна жилищна сграда на дворищно-регулационната линия с УПИ XXIII. Тази регулационна линия е отразена на КРП 1965 г. от „Геокартфонд“ като на ПУП-ПР от Община Сатовча. Регулационната линия е леко изкривена в източна посока, в сравнение с правата регулационна линия по КРП 1965 г. от „Геокартфонд“; 11. В УПИ XXIII има нанесени двуетажна масивна жилищна сграда, МС пред сградата-гаражни клетки и навеси от запад и север. На отразяване подлежат сградите, които са строени с Разрешение за строеж и съответна строителна документация. За УПИ, в които пна незаконно построени сгради не се издава разрешение за нов строеж. По делото е извършена повторна съдебно-техническа експертиза, в заключението от която, прието от съда /на л. 129 – л. 138 от делото/, вещото лице-геодезист е достигнало до следните изводи: 1. Частите от имот пл. № 169, отредени за УПИ XXV и УПИ XXIV, са били придаваеми към тези УПИ по регулация; 2. От имот пл. № 169 към УПИ XXIV, се придават по регулацията 16 кв.м., а към УПИ XXI – 65.00 кв.м.; 3. При направената справка в Община Сатовча, както и в Кметство Вълкосел, няма данни за отчуждителни преписки по нито един от законите, действали към отделните периоди – ЗПИНМ и ЗТСУ; 4. Частта, която се придава към УПИ XXIII, пл. № 169, съвпада като квадратура от имот пл. № 169, която по плана от 1965 г. е била отредена към УПИ XXIV, а частта от имот пл. № 169, която е била отредена към УПИ XXV и се придава към УПИ XXIII, пл. № 169, е с по-малка площ, а именно – 50.00 кв.м. със Заповед № 816/23.11.2023 г. Разликата от 15.00 кв.м. остава към УПИ XXV; 5. Няма данни в срока по § 6 от ДР на ЗУТ, да са предприети действия от собствениците на УПИ XXII, пл. № 169, УПИ XXIV и УПИ XXV за прилагане на Регулационния план на с. Вълкосел от 1965 г. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че има един единствен план, който се съхранява, както в кметството на село Вълкосел, така и в Община Сатовча. Когато е бил одобрен планът, е одобрена регулация, като УПИ XXIII и УПИ XXII се образуват от имот пл. № 169. На място, обаче, тъй като теренът е с голяма денивелация, почти по цялата улица, включително и в имот № 169, има изградени подпорни стени, които и към момента съществуват. Същите са отразени и на плана от 1965 г. - като две линии, съединени с чертички. Тогава няма планоснимачни номера за имотите на жалбоподателите, а само са отразени като УПИ XXIV и УПИ XXV. Така, както е отразена регулацията през 1965 г., части от имот № 169 попадат в УПИ XXIV и УПИ XXV. Няма открита отчуждителна преписка за частите, които се придават от имот № 169 към УПИ XXIV и УПИ XXV. Така издадената заповед възстановява границите така, както се ползва на място, като част от подпорната стена, която се намира на изток и попада в УПИ XXV, не стига до имотната граница, а заема по-малка част. Дефакто границата минава между регулацията и подпорната стена и така се ползва имотът, както е заснета границата в новия ПУП за изменението. И с новата заповед, която се атакува, части от имот № 169 остават в УПИ XXV. С процесното изменение няма да има промени в отстоянията между подпорната стена в УПИ XXIV и съществуващата сграда. Отстоянието е 2.90 м на място и си остава такова. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е допустима. Ответникът не е ангажирал доказателства по делото относно датата на връчването на процесната заповед на оспорващите, поради което съдът приема, че жалбата срещу заповедта е подадена в законоустановения срок, както и е подадена от лица, засегнати от оспорения акт. Съдът намира за изцяло неоснователно възражението на пълномощника на заинтересованите страни и твърдението му, че оспореният акт е връчен на жалбоподателите на 29.11.2023 г. Видно от писмото, с което същите са уведомени за издаването на заповедта /на л. 173 от делото/, със същото им се съобщава, че „във връзка с изготвянето на ПУП-ЧИПР…….на основание Заповед № 816/23.11.2023 г………в срок от 14 дни могат да се запознаят с документите, които се намират в сградата на общинска администрация – с. Сатовча, стая № 7“. В този смисъл, съдът счита, че не е налице връчване на оспорения акт с посоченото писмо. Разгледана по същество, съдът намира жалбата и за основателна, по следните съображения: Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ. На първо място, съгласно императивното изискване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, безусловно приложима по силата на чл. 219, ал. 3 от ЗУТ в производството по същия закон, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Първите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено административно-производствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт като незаконосъобразен, тъй като се препятства съдебният контрол. Обратно, макар и да е административно-производствено нарушение, непосочването или погрешното посочване в акта на правното основание за издаването му, не е съществено такова, но при условие, че актът съдържа фактическите основания за издаването си. В случая в оспорената заповед е посочено единствено, че същата се издава по искане на Ю. Х. М. и на основание „Протокол № 12, Решение № 09 от 23.11.2023 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията при ОбА – Сатовча“. Съдът е изискал от ответника двукратно заверени копия от цялата административна преписка по издаване на оспорената заповед, но копие от това решение, не е представено. На л. 182 от делото е представена извадка, от която не е ясно дали е от посочения протокол, тъй като такива данни не могат да се извлекат от нея. Административния орган не е посочил кои факти и обстоятелства налагат да бъде одобрено процесното изменение на подробния устройствен план. С оглед трайната съдебна практика, не е налице неспазване на установената форма на административния акт, ако фактическите основания послужили за издаването му, се съдържат в друг акт, който е част от законово определената процедура по издаването му, което в процесния случай не е така. Такива фактически основания не се съдържат в нито един от документите, съставляващи административната преписка, поради което съдът е възпрепятстван да прецени налице ли са предпоставките за изменение на влязъл в сила ПУП. Извън посоченото, ако се приеме, че цитираната по-горе извадка /на л. 182 от делото/ е от протокола на ОЕСУТ, изискуемото мотивиране с посочване на фактическите основания, липсва и в цитираното в оспорената заповед решение на ОЕСУТ. В извадката е посочено, че „ОЕС по УТ приема да съгласува ПУП за регулация на новообразувани УПИ XXIII-169, УПИ XXV, XXII-169, кв. 30 по плана на с. Вълкосел, община Сатовча, като мине по имотни граници, съгласно § 8 във вр. с § 6 от ЗУТ. Към преписката има възражения, които ЕС приема за неоснователни“. Заместване и попълване в обжалвания административен акт на липсващи части, в случая мотиви от фактическа страна, от съда и в съдебната фаза на производството е недопустимо, тъй като фактическата обосновка е изцяло в прерогативите на издаващия акта орган. След като липсва мотивировка, изразяваща се в непосочване на фактическите основания за издаването й, то заповедта е постановена при неспазване на установената от закона форма и при съществено нарушение на административно-производствените правила във връзка с императивното изискване за наличие на реквизити, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 на АПК. Липсата на посочени фактически основания в самата заповед съставлява липса на мотиви и е съществено процесуално нарушение. Тук следва да се посочи, че и посочените в оспорения акт правни основания /освен § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ/, изобщо не са относими към конкретната хипотеза. Съгласно първото посочено такова – чл. 109, ал. 2 от ЗУТ, подробен устройствен план за урбанизираните територии по ал. 1, т. 1 и 2 може да се създава и когато няма общ устройствен план, а за териториите по ал. 1, т. 3 - само за цялото землище. В случаите, когато плановете за регулация и застрояване обхващат цялото населено място и/или землището му или цялото селищно образувание, те изпълняват и ролята на общ устройствен план за съответната територия. Според второто посочено основание – чл. 110, ал. 2 от ЗУТ, според устройствените цели и задачи и в зависимост от конкретната необходимост при устройството на определена територия, може да се изработва и прилага един от плановете по ал. 1. Съобразно § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от същия закон, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно-регулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. Според разпоредбите, към които § 8 препраща, действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищно-регулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред, предвиден в отменения ЗТСУ, в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на ЗУТ. Съгласно § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ, собствениците на имоти по § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ могат да: 1. приложат влезлите в сила неприложени дворищно-регулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма; 2. поискат изменение на дворищно-регулационните планове при условията и по реда на този закон и 3. поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. С Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г. по тълк. дело № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно-регулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. второ от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ЗУТ / за изменение на неприложения дворищно-регулационен план. Т.е. с нормата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ /стара редакция/ е уредена формална процедура по прекратяване на това отчуждително действие, по искане на заинтересуваните собственици. Законодателят дава възможност на всеки от собствениците на засегнатите от дворищно-регулационния план имоти да направи искане за изменението му. Достатъчно е да има искане само от един собственик на имот и при наличие на изискванията по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, общинската администрация е длъжна да проведе предвидената процедура. С оспорената заповед административният орган е приел, че в случая се касае за хипотезата на § 8, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Затова той е трябвало да изследва подробно дали са налице материално-правните предпоставки за прилагане на § 8 от ПР на ЗУТ. В мотивите на атакувания индивидуален административен акт административният орган не е обсъдил дали дворищно-регулационният план е приложен и дали са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ, както и дали не са налице хипотезите на ал. 6 или ал. 7. Видно от нормата на § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ, кметът на общината издава заповед за отказ по исканото изменение на плана, когато не са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 или 4, налице са хипотезите на ал. 6 или 7 или ако изменението предвижда образуване на урегулирани поземлени имоти без изход по чл. 14, ал. 4. Разпоредбата на закона е императивна и при отказ компетентният административен орган е обвързан от предпоставките при произнасянето си. § 8 от ПР на ЗУТ съдържа в седемте си алинеи, както положителни предпоставки при наличие на определени условия, от една страна, така и отрицателни при липсата на посочени в нормата предпоставки. В ал. 4 на § 8 от ПР на ЗУТ е посочено в кои случаи кметът на общината постановява отказ. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че административният орган е следвало да се произнесе по същество по направеното искане за изменение по § 8 от ЗУТ, но едва след като обсъди в мотивите на административния си акт основанията за неговото прилагане, тоест наличието на материално-правните предпоставки на закона, както и липсата на посочените в нормата отрицателни предпоставки. Мотиви в този смисъл не могат да бъдат извлечени от решението на ОЕСУТ при Община Сатовча /както бе посочено по-горе, същото не е и представено с преписката/, както от становище на Главния архитект на общината /каквото изобщо липсва и не са налице твърдения за съществуването му/. Недопустимо е съдът в хода на съдебното производство да установява или предполага какви са били действителните мотиви на административния орган за издаване на обжалвания акт. Липсата на фактически основания, нарушава правото на защита на засегнатите от издадения акт лица и същите са в невъзможност да изложат конкретните си възражения. По този начин се препятства и осъществяването на съдебен контрол по отношение на посочените правни основания и фактически такива. Допуснатото от административния орган нарушение на изискванията за форма, само по себе си е достатъчно основание за отмяна на оспорения акт по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, без да се разглежда спора по същество. Съдът, обаче, счита за необходимо да отбележи, че атакуваната заповед е незаконосъобразна и поради допуснати при издаването й съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби. Аргументи: Няма спор по делото, че с РП от 1965 г. е урегулирана територията в строителните граници на с. Вълкосел - квартали, улици и парцели /УПИ/ за жилищно застрояване. Съгласно действащите разпоредби на ЗУТ, влезлите в сила устройствени планове, какъвто е РП от 1965 г. на с. Вълкосел, могат да се изменят на основанията изброени в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и § 8 от ПР на ЗУТ. В § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ е разписано, че след изтичане на срока по § 6, ал. 2 и ал. 4, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, се прекратява. В този случай съгласно § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, собствениците на такива имоти могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Именно с цел прилагане на тази разпоредба, е инициирано конкретното административно производство по изменение на действащия РП от 1965 г. от заинтересованата страна Ю. М.. Именно цитираната разпоредба - § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, е посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед. От друга страна, обаче, със Заповед № 667/05.10.2023 г. на ВрИД Кмет на Община Сатовча /на л. 17 от делото/ е разрешено на основание чл. 124, ал. 3 и чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, изготвянето на ПУП-ЧИПР за изменение на регулация за УПИ XXII-169, УПИ XXI, УПИ XXV и УПИ XXIII, кв. 30 по плана на с. Вълкосел, община Сатовча, област Благоевград. Т.е. в заповедта, с която е разрешено изработването на проекта, е посочено съвсем друго правно основание – чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, съгласно която разпоредба, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите. В конкретната хипотеза няма спор между страните, че не е налице предпоставката, предвидена в чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ за изменение на действащия РП - съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права върху имотите, предмет на разработката. Поради това, основателно и подкрепено от доказателствата по делото е оплакването в жалбата, че оспорената заповед е издадена, без да са били осъществени фактите и обстоятелствата, изискуеми се от чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. На следващо място, доколкото в случая е налице несъответствие между посоченото в заповедта, с която е разрешено изготвянето на ПУП-ЧИПР, правно основание за исканото изменение – чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ и действителното такова, посочено в оспорената заповед - § 8, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, то административният орган е постановил обжалвания акт при неизяснена фактическа обстановка, доколкото не е ясно кои са правно значимите факти, подлежащи на преценка. Разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ установява ново и специално основание за изменение на устройствения план в регулационната му част, различно от основанията, предвидени в чл. 134 от ЗУТ, които сочат други хипотези, по които органът не се е произнесъл, ако е приел, че следва да се произнесе в това производство. Отпадане на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно-регулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, е основание за изменение на дворищно-регулационните планове при условията и по реда на ЗУТ, но не препраща към основанията по чл. 134 от ЗУТ, а самостоятелно урежда материално-правните и процедурни условия за изменение на регулационните планове, определяйки и обхвата на изменението. Административното производство по реда на чл. 134 от ЗУТ и това по реда на § 8 от ПР на ЗУТ, са две различни по своя характер административни производства, които не могат да се развиват едновременно, а в случая, поради горепосоченото несъответствие в цитираните две заповеди, не е ясно в коя от хипотезите се е произнесъл органът, респ. същият не е обсъдил наличието или отсъствието на правнорелевантните факти. От изложеното следва, че нарушението на административно-производствените правила по чл. 35 от АПК, е довело до неяснота какво е приел за установено административният орган и не може да се извърши преценка дали същият правилно е издирил, респ. невъзможна е преценката дали е приложил правилно материалния закон спрямо тези факти. Това безспорно води до постановяване на незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт с установяване и обсъждане на фактите и обстоятелствата от значение за разрешаване на поставения административно-правен въпрос. По изложените съображения се налага изводът, че макар Заповед № 816/23.11.2023 г. на Кмета на Община Сатовча, да е издадена от материално и териториално компетентен орган, съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, да е постановена в предписаната от закона писмена форма, тя е издадена при липса на мотиви, съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. При този изход на спора, своевременното искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Община Сатовча следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите сумата в общ размер на 2 440.00 лева, от които: 40.00 лева – за внесена държавна такса /платежно нареждане на л. 8 от делото/; 2 000.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение /пълномощно и договор за правна защита и съдействие на л. 46 и л. 61 от делото/ и 400.00 лева – за възнаграждение на вещото лице, извършило първата съдебно-техническа експертиза /бележка за превод на сума чрез ПОС-терминал в Административен съд – Благоевград на л. 80 от делото/. Що се отнася до доплащането за възнаграждението на вещото лице, извършило тази експертиза – в размер на 100.00 лева, възложено на оспорващите, по делото не са представени доказателства за внасянето на тази сума. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Благоевград