Решение № 257 от 10.3.2025 г. на Административен съд - Монтана по дело № 41/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по жалба от Р. Ц. Н. от [населено място], [жк], [адрес], чрез пълномощника адв.И. М. Ц., с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на документи [населено място], [жк], [адрес]- бизнес сграда“Крит“, „ срещу заповед № 49/17.01.2025 г. на директора на ОД „Земеделие“ Монтана, за налагане на наказание“Отлагане повишаване в ранг за 1 година“. Оспорващата, чрез пълномощника адв.Ц. намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи за нарушено правото на защита, тъй като от мотивите в заповедта не било ясно, в какво се състои вмененото й нарушение. Сочи, че не са посочени настъпили последици от „нарушението“ за държавната служба или гражданите. Твърди също, че не е извършила виновно вмененото и нарушение на служебните задължения. Заявява, че заповедта е издадена след изтичане на преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението. Иска се отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание и в писмени бележки, чрез пълномощника адв.Ц., поддържа подадената жалба. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът, директор на областна дирекция „Земеделие“ Монтана, чрез юрк.Г., намира жалбата за неоснователна. В с.з. и в писмено становище са изложени доводи за спазване на изискванията на чл. 93 от ЗДСл., като на служителката е предоставена възможност за писмени обяснения по случая, имала е възможност да бъде изслушана, видно от съставен и приложен протокол. Счита, че при определянето на дисциплинарното наказание са приложени и критериите по чл. 91 от ЗДСл. Сочи, че нарушенията са извършени от служителката виновно, при форма на вината-пряк умисъл, предвид задължението й да спазва служебната си задължения, както и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Намира за несъстоятелни твърденията, изложени в жалбата, като излага подробни доводи в подкрепа на оспорената заповед. Намира, че вменените на оспорващата нарушения на служебните й задължения и чл.9, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, са безспорно установени, поради което са неоснователни твърденията й за нарушения на материалния закон при издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание поддържа депозираното писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, като взе предвид постъпилата жалба с наведените в нея оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Безспорно е в случая, видно и от приложеното служебно досие на оспорващата, че след проверка, извършена от дисциплинарния съвет към органа по назначаването, чиито състав е определен със заповед № 550/28.12.2023 г. на директора на областна дирекция „Земеделие“/ОДЗ/, Монтана и образувано дисциплинарното производство със заповед № 477/ 10.12.2024 г. на директора на ОДЗ Монтана, след протокол от 25.11.2024 г. на постоянно действащата комисия, определена със заповед № 13/08.01.2024 г. на директора на ОДЗ Монтана от проверка, назначена със заповед № 355/23.10.2024 г. на директора на ОДЗ Монтана, по сигнал с peг. № C-33Л-2/10.10.2024 г., изпратен с писмо изх. № 66-4246/17.10.2024 г. от инспектората на Министерство на земеделието и храните, постъпило с вх. № РД-5529/17.10.2024 г. в ОДЗ Монтана, е издадена оспорената заповед № 49/17.01.2025 г. на директора на ОД „Земеделие“ Монтана, за налагане на наказание“Отлагане повишаване в ранг за 1 година“. В рамките на така образуваното дисциплинарно производство, дисциплинарният съвет е провел три заседания, в рамките на които е извършена проверка на относимите факти и обстоятелства, както и на документите, относими към констатираните нарушения на служебната дисциплина. На служителката е връчена покана изх. № РД-6726/12.12.2024 г., от председателя на дисциплинарния съвет на същата дата - 20. 12.2024 г., поради отсъствието й до 19.12.2024 г. включително, до която дата служителката е била в отпуск за временна неработоспособност, съгласно представен болничен лист № Е20240465118, издаден на 10.12.2024 г. В поканата изрично е посочено, че на заседанието на дисциплинарния съвет, което ще се проведе на 20.12.2024 г., служителката ще бъде изслушана, и че има възможност да представи писмени доказателства, както и че следва да представи писмени обяснения по конкретно зададени в поканата въпроси, касаещи изясняване на факти и обстоятелства относно нарушения на служебната дисциплина. Същата е депозирала обяснение вх.РД-7007/20.12.2024 г., в което посочила“ Причина за неподадена от мен в срок декларация по чл.49, ал.1, т.4 от ЗПК е, че не съм запозната и никой от дирекция ОДЗ Монтана не е изискал от мен това….не съм предприемала никакви действия свързани със служебните ми задължения по отношение..не съм предоставяла служебна информация..не съм запозната, че трябва да дам отвод по конкретен повод…не съм регистрирала договори за наем или аренда…“. На последното заседание на дисциплинарния съвет е прието решение, в което в детайли са описани дисциплинарните нарушения и обстоятелствата по извършването им. Това решение, заедно с преписката по дисциплинарно дело № 1/2024 г., е представено на директора на ОДЗ Монтана на 09.01.2025 г., видно от придружително писмо вх. № РД-179/09.01.2025 г. в ОДЗ Монтана. В протокол от 08.01.2025 г. на дисциплинарния съвет по дисциплинарно дело № 1 от 2024 г., представляващ част от преписката, са описани подробно извършените нарушения, по време, място, обстоятелствата, при които са извършени, както и въз основа на какви доказателства са установени. След което с покана № РД-180/09.01.2025 г., оспорващата на основание чл.93, ал.1 от ЗДСл е поканена да бъде изслушана на 13.01.2025 г. от 10.30 часа. Видно от протокол от 13.01.2025 г. оспорващата се е запознала с материалите по дисциплинарно дело № 1/2024 г., като същата е заявила, че не желае да дава устни обяснения, връчена и е покана № РД-214/13.01.2025 г., с възможност да представи писмени обяснения в 3-дневен срок до 16.01.2025 г., от което същата не се е възползвала. След което на 17.01.2025 г. е издадена оспорената заповед № 49 от директора на ОДЗ Монтана, с която на основание чл.90, ал.1, т.3 от ЗДСл за нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл, и е наложено наказание “Отлагане повишаване в ранг за 1 година“. В мотивите към заповедта е посочено: „ …1.На 08.07.2024 г. е извършила виновно при форма на вина евентуален умисъл, нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения за подаване в срок до 07.07.2024 г. включително на декларация по чл. 49. ал. 1, т. 4 от ЗПК, с която да декларира свързаните си лица, към дейността на които същата като служител на длъжност „главен експерт“ в ОСЗ Монтана има частен интерес - Ц. Е.. Е. Н. и „АГРО Лопушна“ ЕООД, което задължение й е вменено с разпоредбата на чл. 53 от ЗПК. 2.Към 08.01.2025 г. Р. Ц. Н. е извършила виновно при форма на вина пряк умисъл, нарушение на чл. 89. ал. 2. т. 5 от Закона за държавния служител, изразяващо се в неизпълнение на чл. 9, ал. 1 и 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, като е съхранявала на персоналните си служебни компютри лични документи, като по този начин е използвала същите за лични цели в противоречие с чл.9. ал. 1 от Кодекса. От друга страна, същата посредством предоставения й достъп до електронната система за документооборота и работния поток, в периода от 13.08.2024 г. до 28.08.2024 г„ е отваряла нерезолирани на нея документи, които не са свързани с изпълнение на преките и задължения, с което е нарушила чл. 9. ал. 2 от Кодекса…“ При така установените факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в установения от закона срок, от лице с правен интерес от оспорването и насочена срещу подлежащ на оспорване акт. Разгледана по същество е неоснователна. При извършената проверка за законосъобразност на оспорената заповед, съдът установи, че същата е издадена от компетентен орган, по смисъла на чл. 92 от ЗДСл и в изискуемата от закона писмена форма. Според горната разпоредба, дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, по отношение на оспорващата, такъв орган по назначаването се явява директорът на областна дирекция“Земеделие“ Монтана, по което не се спори. Същата е издадена в предвидения от закона срок, предвид факта, че решението на дисциплинарния съвет е от 08.01.2025 г., а заповедта е от 17.01.2025 г. Въпреки изложените множество доводи в жалбата и в писмените бележки “.. не съответства на изискванията за форма, предвидени в чл.97, ал.1, т. 4 и т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/; нарушение на чл.91 ал.1 от ЗДСл; описаните нарушения са довели на свой ред до накърняване правото на защита на адресата на акта, в случая за жалбоподателката, като за същата е налице невъзможност да разбере конкретните факти срещу които следва да се защитава..“. Съдът намира, че противно на твърденията, заповедта съдържа изчерпателно изброените реквизити в чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл. Същата е мотивирана, посочени са решение от 08.01.2025 г. на дисциплинарния съвет при ОДЗ Монтана по дисциплинарно дело № 1 от 2024 г. и преписката приложена към същото. Същата съдържа описание на нарушенията и съответстващите на тях правни основания, процесната заповед съдържа и дата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В таза насока е и съдебната практика, която приема, че е допустимо мотивите към акта да са изложени и в посочените и приложени към същата съпровождащи актове по неговото издаване, в представената преписка по делото и цитирания протокол с решение на дисциплинарния съвет, подробно са изложени всички факти и обстоятелства, които са мотивирали административния орган да наложи оспореното дисциплинарно наказание. Настоящият състав не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед. Последната съдържа конкретни и относими фактически и правни основания за наложеното дисциплинарно наказание, в т. ч. и описание на извършените нарушения, по начин, даващ възможност да се индивидуализира същите. Спазен е и срокът по чл. 94, ал. 1 ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание, както и изискванията на чл. 93 от ЗДСл за изслушване на държавния служител и предоставяне на възможност за писмени обяснения. В случая се установява, че преди налагане на наказанието на оспорващата е предоставена възможност да даде писмени обяснения в указан й срок, както и да бъде изслушана от дисциплинарно наказващия орган/ДНО/. Същата първоначално дори е депозирала писмени обяснения на 20.12.2024 г., а впоследствие отказала. Предвид изложеното съдът приема, че в хода на проведеното дисциплинарно производство не е налице ограничаване на правата на оспорващата. Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон, по следните съображения: Във връзка с по-горе установените факти и обстоятелства, за извършените нарушения на разпоредбите на ЗДСл, респективно ЗПК и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, при определяне на дисциплинарното наказание на оспорващата, наказващият орган е приложил критериите по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Съответно обосновано, в съответствие с установените факти и обстоятелства, доказани по безспорен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, при правилно оценена тежест на нарушенията, обстоятелствата по извършването им, вината на държавния служител и цялостното му поведение, в съответствие с преследваната от закона цел, директорът на ОДЗ Монтана е приел, че Р. Ц. Н. - гл. експерт в ОСЗ Монтана, е извършила виновно вменените й дисциплинарни нарушения, за което законосъобразно й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Съгласно чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДС, неспазването в кръга на служебните задължения, както и неспазването на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, представляват дисциплинарни нарушения. В настоящия случай в административния акт е посочено от кого се издава, и същият носи своето правилно наименование, посочен е и адресатът му. Заповедта съдържа фактически и правни основания, налице е и разпоредителна част, посочено е пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, носи дата и подпис на издателя. С оглед изложеното, съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на конкретното дисциплинарно наказание, чийто вид и размер са правилно определени от наказващия орган, съобразно изискванията на чл. 91 от ЗДСл. Обосновано, в съответствие с установените факти и обстоятелства, доказани по безспорен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, ДНО е приел, че Р. Ц. Н. е извършила виновно вменените й дисциплинарни нарушения, за което законосъобразно й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Данни за постановяване на заповедта за цел, различна от установената в закона за подобен вид актове – наказание за извършено дисциплинарно нарушение, не могат да се извлекат от доказателствата по делото и съдът приема, че оспореният акт не противоречи на целта на закона. Както в жалбата, така и в писмените бележки се изложени множество доводи във връзка с твърдените съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, но същите са без ясна конкретика, а и не се подкрепят от събраните в хода писмени доказателства. В хода на производството безспорно са установени посочените факти и обстоятелства, като относно неподадената декларация лицето дори е посочило в обясненията си от 20.12.2024 г.“ Причина за неподадена от мен в срок декларация по чл.49, ал.1, т.4 от ЗПК е, че не съм запозната и никой от дирекция ОДЗ Монтана не е изискал от мен това..“, а що се отнася до нарушение по чл.9, ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, за да се обори не е достатъчно твърдението на оспорващата“..не съм предоставяла служебна информация..не съм запозната, че трябва да дам отвод по конкретен повод…не съм регистрирала договори за наем или аренда…“. По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е съответен и на материалния закон и неговата цел, а подадената против него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника следват да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът