Решение № 5735 от 12.12.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 830/2025 г.

и ал. 4 от ЗУТ е поискал издаването на заповед за достъп в чужд поземлен имот за извършването на ремонтни дейности, във връзка с отстраняване на аварията на процесния водопровод за минерална вода. Поискан е достъп до поземлен имот с идентификатор 10450.503.1684, собственост на заинтересованите лица М. М. и „Фра.ле“ ЕООД. В молбата е посочено, че в имота е настъпила авария на водопровод за минерална вода, започващ от резервоар с обем 50 куб. м., преминаващ през няколко имота и достигащ до хотел „Преслав”, собственост на жалбоподателя, като водоподаването е преустановено от 15.04.2025 г. Жалбоподателят е посочил, че е отправил две писмени искания до М. М. да бъде осигурен достъп за ремонт на водопровода, но такъв е отказан. В тази връзка на 07.07.2025 г. кметът е изпратил писмо, съдържащо изискване за представяне на разрешение за строеж, одобрени проекти и документи за собственост върху водопровода, като е указал, че при непредставянето им производството може да бъде прекратено. По делото не се установява това писмо да е надлежно връчено на жалбоподателя. Свидетелят И. П., пълномощник на дружеството, заявява, че многократно е посещавал общината и му е било съобщавано, че няма издадени документи. Не се установява произнасяне по молбата в срока по чл. 57 АПК. След изтичане на срока е настъпил мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. В съдебното производство заинтересованата страна М. М. оспорва собствеността на жалбоподателя върху водопровода и поддържа отказ за осигуряване на достъп. Представено е негово писмено уведомление, в което заявява, че не допуска ремонт и предупреждава за сезиране на прокуратура при опит за достъп. Ответникът поддържа в писмени бележки, че впоследствие е издадена заповед за премахване на водопровода и че същият е премахнат, поради което липсва правен интерес от жалбата. От свидетелските показания на свидетеля П. се установява, че водопроводът функционира от десетилетия и обслужва единствено хотел „Преслав”; че аварията е настъпила при изкопни работи в имота на М. М.; че достъп е отказан въпреки многократните искания; че съоръжението е придобито от дружеството по линия на масовата приватизация и е заведено като актив; че дружеството притежава действащо разрешително за водовземане. По делото се установява и че общината е приемала и фактически третирала съоръжението като част от работеща инженерна мрежа, с която жалбоподателят обслужва туристическия си обект. При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна. Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ има императивен характер. Когато е налице необходимост от извършване на неотложни дейности, включително ремонт на инженерна мрежа, и собственикът на имота откаже достъп, кметът на общината е длъжен да упражни компетентността си и да издаде заповед, с която осигурява достъп в необходимия обем. Законът не поставя като условие представяне на строителни книжа, доказване на собственост върху съоръжението или предварително изясняване на спорове за вещни права. Производството по чл. 194 ЗУТ има защитна цел – предотвратяване на вреди и осигуряване на нормалното функциониране на мрежи и съоръжения – и не може да бъде блокирано с изисквания за документи, които са нерелевантни към тази цел. Кметът не разполага с оперативна самостоятелност да откаже произнасяне при наличие на авария и отказ за достъп. Отказът на собственика на имота е безспорно установен. Аварията е установена както от свидетелските показания, така и от кореспонденцията с общината и с ВиК. Водоподаването към хотел „Преслав” е преустановено. Съществува реална опасност от по-нататъшно увреждане на съоръжението. При тези факти е изпълнена хипотезата на чл. 194, ал. 1 ЗУТ. Съответно кметът е бил длъжен да се произнесе изрично, а непроизнасянето в срок представлява мълчалив отказ, който е незаконосъобразен. Неоснователно е възражението на ответника за липса на правен интерес поради издадена впоследствие заповед за премахване. Правният интерес се преценява към датата на подаване на жалбата, а тогава мълчаливият отказ вече е бил налице. Последващи актове на органа не могат да дерогират съдебния контрол върху предхождащото бездействие. Освен това тази заповед не е предмет на настоящото производство и не може да обуслови недопустимост. Ирелевантен е и доводът за липса на доказателства за собственост. Процедурата по чл. 194 ЗУТ не е средство за разрешаване на вещни спорове и кметът не може да поставя наличието на собственост като предварително условие за издаване на заповед за достъп. Достатъчно е наличието на инженерна мрежа, повреда и отказ за достъп, независимо от окончателната собственост върху съоръжението. Незаконосъобразността на мълчаливия отказ произтича от неизпълнението на императивното задължение по чл. 194, ал. 2 ЗУТ и от неправилното приложение на материалния закон. Ето защо същият следва да бъде отменен, а преписката - върната на кмета за произнасяне по същество в 7-дневен срок от получаването ѝ. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на жалбоподателя. Ответникът следва да му възстанови внесената държавна такса в размер на 50 лв., както и платеното адвокатско възнаграждение от 700 лв. Този размер е под минималния, предвиден в закона. Справедлив е с оглед фактическата и правна сложност на делото, а и не е налице възражение за прекомерност.