Решение № 2851 от 9.4.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2085/2023 г.

Производството е по реда на чл. 129, ал. 7, вр. чл. 156 и сл. от ДОПК, и е образувано по повод постъпила жалба от „Камприл“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк] [адрес], против Акт за прихващане или възстановяване № П-02000223139689-004-001 от 11.08.2023 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърден с Решение № 108/26.10.2023 г. от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП. Жалбоподателят изразява недоволство от обжалвания акт и моли за неговата отмяна, като сочи, че неустойката по прекратения предварителен договор е в размер на 423 360.00 лева. Заявява, че претендира за възстановяване ДДС по кредитните известия в размер на 70 560 лева. Представя писмени доказателства. В съдебното заседание жалбоподателят не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. Пълномощникът на ответната страна излага становище за неоснователност на жалбата. Представя доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски. Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното: С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 20.04.2021 г., жалбоподателят „Камприл“ ООД поел задължение да прехвърли на купувача „Ария Инвест“ ЕООД собствените си идеални части от поземлен имот, находящ се в местността „Шосеен път“ в землището на [населено място], целият с площ от 15 501 [жк], за сумата от 882 000.00 евро с ДДС, платима на вноски в срок до 22.03.2023 г. По предварителния договор били извършени авансови плащания в общ размер 352 800 лева без ДДС. Поради получено по-изгодно предложение от трето лице, жалбоподателят прекратил договора едностранно с нотариална покана от 11.02.2022 г. и в съответствие с клаузата на чл. 7.3. заплатил на „Ария Инвест“ ЕООД с платежно нареждане от 22.02.2022 г. получената авансова част от цената в двоен размер- 846 720 лева. След прекратяване на договорните отношения с „Ария Инвест“ ЕООД, жалбоподателят предявил срещу посоченото дружество искова претенция за сумата от 141 120.00 лева, представляваща заплатен от ищеца в полза на ответника без основание ДДС върху данъчната основа от 705 600 лева по Проформа фактура № 100000001/21.02.2022 г., издадена въз основа едностранно прекратения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. С решение № 113/11.04.2023 г., постановено по търговско дело № 302 по описа на Окръжен съд- Бургас, претенцията била отхвърлена, по съображения, че заплатената сума от 846 720 лева представлява пълният размер на договорната неустойка, дължима от продавача на основание т. 7.3. от договора, поради собственото му неизпълнение. На 12.05.2023 г. „Камприл“ ООД подало в ТД на НАП- Бургас справка-декларация за данъчния период 01.04.2023 г. - 30.04.2023 г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 70 619.72 лева. С резолюция № П-02000223139689-0РП-001 от 17.07.2023 г. на началник на сектор при ТД на НАП- Бургас било възложено на главен инспектор по приходите да извърши проверка на търговското дружество относно наличието на основанията по чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за периода от 01.04.2023 г до 30.06.2023 г. В хода на проверката били представени от проверяваното дружество писмени обяснения и документи- копие от оборотна ведомост за синтетични сметки, инвентарна книга за ДМА; извлечения от аналитична оборотна ведомост по счетоводна сметка 401 и 412; хронологичен опис на сметки 401, 402, 412 и 501; декларация Обр. № Сд-46 за ликвидни и изискуеми задължения, фактури. В писмените обяснения управителят на дружеството посочил, че на основание чл. 7, ал. 3 от предварителния договор е заплатил на „Ария Инвест“ ЕООД по банков път неустойка в размер на 705 600 лева без ДДС. Отбелязал, че купувачът отказва да издаде фактура към вече изготвена проформа фактура. При извършване на проверката било установено от приходния орган, че „Камприл“ ООД е включило в дневника за продажбите си десет кредитни известия (за всяка от авансово платените вноски) с получател „Ария инвест“ ЕООД, издадени на 24.04.2023 г., с данъчна основа в общ размер 352 800 лева и ДДС- 70 560 лева, с основание: „Продажба на поземлен имот с ЕКАТЕ 07079.3.2075 съгл. Договор/20.04.21 г.“ и анекс 1/20.04.2021 г. Въз основа на данните от писмените обяснения на управителя и приложените писмени доказателства органът приел, че не са налице основанията на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, тъй като посочената в проформа фактурата сума от 141 120 лева не представлява ДДС, а е неустойка със санкционен характер. Позовал се е на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, според която данъчната основа на доставката е равна на възнаграждението, дължимо на доставчика, а плащанията на лихви и неустойки с обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставката и върху тях не се начислява ДДС, тъй като не е налице доставка по смисъла на чл. 6 от същия закон. С оглед установеното несъответствие, органът по приходите връчил на „Камприл“ ООД покана за корекция на подадената справка- декларация за ДДС от 12.05.2023 г. за данъчния период от 01.04.2023 г. до 30.04.2023 г., като посочил резултата, който следва да бъде отразен, и указал да бъдат премахнати в СД и в дневника за продажби за м.април 2023 г. кредитните известия с номера: 2023040000001228, 2023040000001222, 2023040000001230, 2023040000001227, 2023040000001229, 2023040000001224, 2023040000001225, 2023040000001226, 2023040000001223 и 2023040000001231 издадени на 24.04.2023 г., с обща данъчна основа 352 800 лева и ДДС 70 560 лева. В изпълнение на указанията „Камприл“ ООД подало коригираща справка-декларация № 02003927802/10.08.2023 г. с резултат за данъчния период 59.72 лева ДДС за възстановяване. Тази сума била приспадната на основание чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС от сумата за внасяне в размер на 2851.32 лева, декларирана от дружеството за периода от 01.05.2023 г. до 31.05.2023 г., с което приключила започналата през м.април 2023 г. процедура по приспадане на данъчен кредит. При тези данни приходният орган е счел, че не са изпълнени изискванията на чл. 129 от ДОПК, вр. чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, поради което с оспорения Акт за прихващане или възстановяване № П-02000223139689-004-001 от 11.08.2023 г. по същество е отказал възстановяване на ДДС в искания размер. С Решение № 108/26.10.2023 г. директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП е потвърдил изцяло акта за прихващане или възстановяване. Решаващият орган е посочил, че оспореният АПВ е издаден след извършена по реда на чл. 110, ал. 3 от ДОПК проверка за установяване наличието на основание за възстановяване на ДДС, въз основа на подадена от лицето коригираща справка-декларация за съответния период. Отбелязал е, че краткият срок за произнасяне в хода на проверката и характерът на производството по чл. 110, ал. 3 от ДОПК, при което не се установяват задължения за данъци/задължителни осигурителни вноски, не предоставят възможност на приходните органи да извършат глобална преценка на всички факти и обстоятелства, относими към тези задължения на лицето, а обстоятелствата относно развалянето на договора, връщането на авансовите плащания и издаването на кредитни известия следва да бъдат установени в хода на едно ревизионно производство за съответните данъчни периоди по ЗДДС (такова е започнало въз основа на представената в хода на съдебното производство Заповед № Р-02000223006799-020-001/20.11.2023 г.). При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното: Оспореният акт за прихващане или възстановяване е издаден от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 129 от ДОПК- орган по приходите в ТД на НАП- Бургас, комуто е възложено с Резолюция № П-02000223139689-0РП-001 от 17.07.2023 г., изм. с Резолюция № П-02000223139689-0РП-002 от 08.08.2023 г., извършването на проверка по искането на „Камприл“ ООД за възстановяване на ДДС и съставяне на съответния акт. Издаден е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила. Според настоящия съдебен състав актът за прихващане или възстановяване е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно нормата на чл. 88, ал. 1 от ЗДДС резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода- данък за възстановяване (ал. 3). На основание чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС този остатък се прихваща за погасяване на изискуеми публични вземания или се възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация. В разглеждания случай остатък в сочения от жалбоподателя размер не е налице. В резултат на направената корекция със справка-декларация № 02003927802/10.08.2023 г. резултатът за периода е 59.72 лева ДДС за възстановяване и този остатък е приспаднат през следващия данъчен период. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя относно размера на остатъка по чл. 88, ал. 3 от ЗДДС за данъчния период от 01.04.2023 г. до 30.04.2023 г. Според нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се формира от възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, а плащанията на неустойки и лихви с обезщетителен характер не се смятат за възнаграждение по доставката. В случая доставка не е извършена, поради отказ на продавача „Камприл“ ООД да сключи окончателен договор. Заплатената от последния с платежно нареждане от 22.02.2022 г. (л.19) в полза на купувача по предварителния договор сума от 846 720 лева не представлява възнаграждение по доставка, нито връщане на извършените авансови плащания, а е пълният размер на договорната неустойка, дължима на основание т. 7. 3. от предварителния договор и служеща като обезщетение за вредите от неизпълнението- чл. 92, ал. 1 от ЗЗД (в този смисъл решение № 113/11.04.2023 г. по търговско дело № 302/22 г. на Окръжен съд- Бургас, постановено по спор между страните по договора относно естеството на така извършеното плащане). На основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС тази сума не се включва в данъчната основа, а съгласно чл. 84 от ППЗДДС за документирането и не се издава данъчен документ (вкл. фактура)- тя се документира с издаване на документ, удостоверяващ плащането. В съответствие с посочените разпоредби е подадена от жалбоподателя коригиращата справка-декларация и доколкото след подаването и не е налице остатък за възстановяване, съдът приема, че не са налице основанията на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Ето защо, жалбата на „Камприл“ ООД се явява неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото в размер на 5 844 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Мотивиран от горното, съдът