Решение № 545 от 7.2.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 879/2024 г.
Административен съд - Плевен07.02.2025 г.докладчик Недялко Иванов
Диспозитив
Отхвърля жалбата на П. Х. А. с [ЕГН], с адрес гр. Плевен, [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 8 против Акт за установяване на задължения по декларация изх. № ПО-04001524073957-180-001/28.05.2024г. на Главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Велико Търново, офис Плевен, потвърден с Решение №100/26.08.2024г. и.ф. Директор на ТД на НАП- Велико Търново, с който са установени задължения за здравноосигурителни вноски за периода от 01.12.2018 г. до 07.02.2021 г. в размер на 903, 63 лева - 614, 50 лева главници и 289, 13 лева лихви за просрочие към 28.05.2024г. Осъжда П. Х. А. с [ЕГН], с адрес гр. Плевен, [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 8 да заплати на ТД на НАП Велико Търново за юрисконсултско възнаграждение сумата 400 лв. /четиристотин лева/. Оставя без уважение искането директора на ТД на НАП Велико Търново за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение над присъдения размер от 400 лева до претендиран размер от 500 лева. Решението, на основание чл. 160, ал. 6 от ДОПК, е окончателно. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с чл. 40, ал. 5, т. 1 и ал. 6 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Образувано е по жалба на П. Х. А. с [ЕГН], с адрес гр. Плевен, [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 8 срещу Акт за установяване на задължения по декларация изх. № ПО-04001524073957-180-001/28.05.2024г. на Главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Велико Търново, офис Плевен, потвърден с Решение №100/26.08.2024г. и.ф. Директор на ТД на НАП- Велико Търново. В жалбата сочи, че нито е искала, нито е получавала и не е ползвала здравни услуги по здравна каса, както и че не е морално да заплаща такива вноски. Посочва, че е безработна, с регистрация в Бюрото по труда, търсеща работа, като няма възможност да внася по 40 лева месечно за здравна вноска тъй като е разведена, живее сама и няма доходи. Посочва се, че срещу жалбоподателката, като безработно лице се водят репресивни действия от служителите на НАП и създават допълнителни здравословни проблеми. Посочва се още, че през 2019г. А. е работила един месец за 300 лева, при минимална работна заплата 560 лева, а през 2021г. е работила три дни за 100 лева при 650 лева минимална работна заплата. Съдът е оставил жалбата без движение с определение № 3728/25.10.2024 г. /л. 48/, като е дал указания за отстраняване на нередовност – да се внесе държавна такса и да се представи вносна бележка в деловодството на съда. В указания срок е внесена държавна такса и е представен документ в съда /л.л. 51-52/ В съдебно заседание жалбоподателката - П. Х. А., редовно призована, се явява лично, като поддържа жалбата. Заявява, че не разбира какво искат от нея. Води се в Бюрото по труда като безработна, по време на Ковид периода и била болна и не е намирала причина да се води в Бюрото по труда и да ходи и да си търси работа. През 2021 г. е кандидатствала във фирма „Леони“, като там работи 3 дни, като съответно има внесено в НАП за тези 3 дни 100 лева. Заявява, че ако НАП са имали някакви претенции към нея 2019 г. и 2020 г. защо тогава не са претендирали, а сега се сещат след 5 години с лихвите. Заявява, че вече втора година държавата й плаща здравни осигуровки, а за цитираните години, не е влизала в болница, не е ползвала здравни услуги и от къде на къде следва да заплаща. Запозната е, че ако днес й стане зле и отиде на лекар, те ще проверят и ще кажат, че няма здравни осигуровки за последните 5 години назад и че за да й обърнат внимание, ще трябва да плати тези здравни осигуровки за 5 години назад, но при условие, че е безработно лице, няма фирми, защо да плаща. Заявява, че в България не е задължително да се плаща при условие, че не работиш, като е задължително ако извършваш трудова дейност по трудов договор и ако си регистрирал фирма. При условие, че не ползва здравни услуги, да плаща за нещо, което не ползва, жалбоподателката не е съгласна. Ответникът – Директор на ТД на НАП Велико Търново – редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт М. Ж. с пълномощно по делото. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да потвърди решението, издадено от териториалния директор № 100/26.08.2024 г., като прилага писмена защита и списък с разноски, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от справка за общите задължения /л. л. 24-26/, П. Х. А. с [ЕГН] и от направена справка в информационните масиви на НАП е установено, че А. не е подала годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018г., 2020 г. и 2021 г. и респективно не е извършвала годишно изравняване на осигурителния доход и не е определяла окончателен размер на осигурителните вноски за горепосочените години, като А. е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. с Приложение № 3 - доходи от друга стопанска дейност - доходи с код 307 - доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения, респективно не е извършвало годишно изравняване на осигурителния доход и не е определяло окончателен размер на осигурителните вноски за горепосочената година. Издаден е акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ изх. № ПО-04001524073957-180-001/28.05.2024г. на Главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Велико Търново, офис Плевен, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК /л. л. 20-23/. В АУЗД е посочено, че с подадена по чл.40, ал. 5, т.2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ декларация Образец №7 „Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл. 40, ал.5, т.1 от ЗЗО“ с вх. №154811700257645/ 15.02.2017г. са определени задълженията на лицето за здравно осигуряване за периода от 01.12.2018г. до 07.02.2021г., като в тази връзка на основание чл.107, ал.3 от ДОПК е възложена проверка за установяване на данни по декларация. Посочва се, че подадените декларации Образец №7 не попадат в кръга на актовете и декларациите изброени в чл.209, ал.2 от ДОПК, въз основа на които може да се предприеме принудително изпълнение, като същите не представляват изпълнително основание, доколкото с тях лицата определят само дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, но не изчисляват размера им. Посочва се в АУЗД, че съгласно чл.107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение, освен по искане на лицето, може да се издаде и служебно когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия и в случая, задълженията за здравно осигуряване на лицето за периода от 01.12.2018г. до 07.02.2021 г. по подадената декларация Образец №7 не са заплатени в предвидения от чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО срок - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а от направена справка в информационна система на НАП, за периода на извършване на проверката се установява, че лицето е подавало годишна данъчна декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2019г. с декларирани доходи в Приложение №3 - доходи от друга стопанска дейност - доходи с код 307 - доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения, респективно не е извършвало годишно изравняване на осигурителния доход и не е определяло окончателен размер на осигурителните вноски за горепосочената година. От направена справка в информационна система на НАП, за периода на извършване на проверката се установи, че за 2018г., 2020г. и за 2021 г. лицето не е подавало годишни данъчни декларации по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, респективно не е извършвало годишно изравняване на осигурителния доход и не е определяло окончателен размер на осигурителните вноски за горепосочените години. Посочено е, че лицата внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, като за 2018г. минималния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица е 510.00 лв., за 2019г. минималния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица е 560.00 лв., за 2020г. минималния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица е 610.00 лв. и за 2021 г. минималния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица е 650.00 лв. Посочва се, че със Закона за бюджета на НЗОК се определя размерът на задължителната здравноосигурителна вноска, който е 8 на сто и че за периода на лицето не са извършвани ревизии. С АУЗД се определят задълженията на лицето за здравно осигурителни вноски за периода от 01.12.2018г. до 07.02.2021 г. за задължения за здравноосигурителни вноски за периода от 01.12.2018 г. до 07.02.2021 г. в размер на 903, 63 лева - 614, 50 лева главници и 289, 13 лева лихви. АУЗД е връчен на 26.06.2024 г., видно от разписка на л. 23. А. е подала жалба срещу същия по административен ред, приета с вх. № 12500 от 02.07.2024 г. /л. 16/ и вх. № 12501 от 02.07.2024 г. /л.17/. По подадената жалба е налице изрично произнасяне от директора на ТД на НАП Велико Търново с Решение по жалба срещу акт за установяване на задължения по декларация № 100/26.08.2024 г. /л. л. 14-15/. Прието е, че жалбата е допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна. Посочено е, че в обжалвания акт, е констатирано, че е подадена декларация Образец 7 по чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО и са определени задължения на лицето за здравно осигуряване за период от 01.12.2018 г. до 07.02.2021 г. Подадените декларации Образец 7 не попадат в кръга на актовете и декларациите изброени в чл. 209, ал. 2 от ДОПК, въз основа на които може да се предприеме принудително изпълнение, като същите не представляват изпълнително основание, доколкото с тях лицата определят само дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, но не изчисляват размера им. Предвид това, за да се квалифицират здравноосигурителните вноски като подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и да се пристъпи към действия по обезпечаване и принудителното им събиране е необходимо издаването на настоящия акт, в който задължението на лицето да бъде определено по основание и размер. От направена справка в информационните масиви на НАП е установено, че лицето не е подало годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018г., 2020 г. и 2021 г., респективно не е извършвало годишно изравняване на осигурителния доход и не е определяло окончателен размер на осигурителните вноски за горепосочените години. Посочено е още, че лицето е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. с Приложение № 3 - доходи от друга стопанска дейност - доходи с код 307 - доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения, респективно не е извършвало годишно изравняване на осигурителния доход и не е определяло окончателен размер на осигурителните вноски за горепосочената година, а съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Съобразно чл. 107, ал. 3 ДОПК размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. В мотивите е посочено още, че не са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила, като съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване на задължения по декларация може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Съгласно приетото за установено по-горе въз основа на подадените от жалбоподателя данъчни декларации и сравнителният им анализ със съдържанието на оспорения акт се формира изводът, че в разглеждания случай издаденият АУЗД е издаден при условията на третата, последна хипотеза на цитираната разпоредба и при наличие на предвидените в нея предпоставки. Приема се, че оспореният акт не е издаден при установени несъответствия между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, поради което е неотносимо и изискването за издаване на акта след като е изчерпан редът по чл. 103., а граматическото и логическо тълкуване разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК сочи приложимост на това изискване единствено при издаване на акт при установени несъответствия по см. на чл. 103, ал. 1 ДОПК, но не и при условията на последната визирана в чл. 107, ал. 3 ДОПК хипотеза. В мотивите се посочва, че не се констатират и други съществени нарушения на административно-производствените правила, които, за да се приемат за такива следва да са предопределили съдържание на акта, различно от следващото се от приложимите материалноправни норми. Жалбата е оставена без уважение, а АУЗД е потвърден като правилен и законосъобразен. Решението е получено на 01.10.2024 г. /разписка на л. 11/, а на 14.10.2024 г., видно от вх. № на Адм. съд- Плевен /л. 2/, е подадена жалбата до съда. С административната преписка са представени: справки за П. Х. А. с [ЕГН], както следва: за общи задължения, за обща регистрация на ЗЛ, актуално състояние на всички трудови договори, данни за осигурените лица, история на осигуряването като самоосигуряващо се лице, данни за здравно осигуряване, задължително здравно осигуряване, за задълженията на осигурител по декл. Обр. 6, данни за осигуряване по ЕГН и справки от информационните масиви на НАП /л.л.24-44/, Заповед за отпуск № 6059/23.08.2024 г. /л.45/ и Заповед № ЗЦУ-ОПР-66/04.10.2023 г. /л.46/. Представени са и декларации за жалбоподателката – декларация обр. 7 с вх. № 154811700257645/15.02.2017 г. /л.65/ и годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. с вх. № 1500И0200733/30.04.2020 г. /л.л.66-69/. Представени са като доказателства и регистрационна карта на П. А. в „Бюрото по труда“- Плевен /л.л.3-4/, служебна бележка изх. № 60-04-11-7474/25.03.2024г. от „Бюрото по труда“- Плевен /л.18/, служебна бележка изх. № 60-04-11-24854/22.11.2024г. от „Бюрото по труда“- Плевен /л.59/ и удостоверение за обстоятелство, че лицето не е пенсионер за П. Х. А. изх. № 1021-14-69#1 от 11.01.2024г. от ТД на НОИ- Плевен /л.60/. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Същата е подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. АУЗД е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК, актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, а съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК орган по приходите установяване размер на дължимата осигурителна вноска, като АУЗД е издаден от старши инспектор по приходите в съответната ТД на НАП. Актът е издадена в установената писмена форма, като са изложени мотиви, включително относно неплащане на дължимите осигурителни вноски по ЗЗО. Това неплащане е доказано от представените справки, като не е и спорно между страните. Точно са посочени както доход за всяка календарна година или част от същата, върху който се изчисляват осигурителните вноски, така и размерът от 8 на сто на вноската. Направени са изчисления за всеки от месеците, като правилно са определени вноски за месеците за периода, с оглед, че със Закона за бюджета на НЗОК се определя размерът на задължителната здравноосигурителна вноска, който е 8 на сто и с оглед определения със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, като за 2018г. минималния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица е 510.00 лв., за 2019г. минималния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица е 560.00 лв., за 2020г. минималния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица е 610.00 лв. и за 2021 г. минималния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица е 650.00 лв. По отношение на твърденията на жалбоподателката, че същата не разполага със средства, с които да заплати определените задължения, както и че не ползва здравни услуги, поради което не дължи вноски за задължително здравно осигуряване, следва да се посочи, че с АУЗД не е променено нейното правно положение. Както преди издаването на АУЗД, така и след издаването му, същата дължи съответните осигурителни вноски за здравно осигуряване. В АУЗД същите са посочени по размер, и е уведомена за размера им. Тези осигурителни вноски са дължими независимо от това, дали ползва здравни услуги, или не, независимо дали има личен лекар или не, и е без значение, дали е ползвала здравни услуги в посочените месеци на съответните години. По отношение на възражението, че А. е регистрирана в Бюрото по труда, като безработна, поради което не дължи здравни осигуровки, същото е неоснователно, доколкото вноските на безработните лица не се дължат от тях, единствено за периода през който лицето получава обезщетение за безработица, като вноските са за сметка на държавния бюджет съгласно чл. 40, ал. 1, т. 8 от ЗЗО, а видно от представените доказателства по делото, А. за процесния период не е получавала обезщетение за безработица, следователно дължи здравни осигуровки. Фактът, че А. е трайно безработно лице се потвърждава и от регистрационна карта на П. А. в „Бюрото по труда“- Плевен /л.л.3-4/, както и от служебна бележка изх. № 60-04-11-7474/25.03.2024г. от „Бюрото по труда“- Плевен /л.18/ и служебна бележка изх. № 60-04-11-24854/22.11.2024г. от „Бюрото по труда“- Плевен /л.59/. Предмет на делото е АУЗД, а не потвърдителното решение на директора на ТД на НАП, с оглед разпоредбите на чл. 107, ал. 4, вр. чл. 144, ал. 1 и чл. 156, ал. 1 от ДОПК, като съдът намира, че АУЗД съответства и на материалния закон. В чл. 33, ал. 1 от Закон за здравното осигуряване е регламентирано задължителното осигуряване в НЗОК на всички български граждани. Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО регламентира задължение за лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 на същия член, да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. Това задължение за самоосигуряващото се лице е обвързано с изискване по чл. 40, ал. 6 от ЗЗО, касаещо приходната администрация, според което размерът на дължимата здравноосигурителна вноска се съобщава на лицата по ал. 5, т. 1 чрез средствата за масово осведомяване или от длъжностно лице при подаване на декларацията. Когато не е подадена декларация или вноските не са внесени в срок, може да бъде издаден акт за установяване на задължението от органите по приходите без извършване на ревизия. Актът може да се обжалва по реда на чл. 107, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно събраните доказателства, А. не е между лицата, подлежащи на осигуряване по чл. 40, ал. 1 - 3 от ЗЗО за месеците, посочени в АУЗД. С оглед на този факт върху нея за процесния период тежи задължението по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО да внася съответните здравноосигурителни вноски в посочения в разпоредбата срок, като не е спорно по делото и между страните, че такива вноски не са внесени. Видно от разпоредбата на чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК, акт за установяване на задължения може да се издаде и служебно от органа по приходите и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая не е спорно, че задължението не е платено в срок, с оглед на което органите по приходите имат право да издадат АУЗД. С оглед на изложеното, АУЗД е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като са изложени мотиви, съобразен е с административно- производствените правила и материалния закон, и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Ответникът, чрез процесуалният си представител, своевременно е направил искане за присъждане на разноски, като с оглед изхода на спора му се дължат такива на основание чл. 161 от ДОПК в размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно посочената разпоредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: т. 1 при интерес до 1000 лв. – 400 лв. В случая материалният интерес е 903, 63 лева, с оглед на което следва да се присъдят на ответника 400 лева за юрисконсултско възнаграждение, като искането в частта над тази сума до цялата претендирана сума от 500 лева следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав
Цитирани разпоредби
29- чл. 107, ал. 3 ДОПК
- чл. 209, ал. 2 ДОПК
- чл. 40, ал. 5, т. 1 ЗЗО
- чл. 103
- чл. 107, ал. 4
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 168 АПК
- чл. 103, ал. 1 ДОПК
- чл. 107, ал. 1 ДОПК
- чл. 156, ал. 1 ДОПК
- чл. 160, ал. 6 ДОПК
- чл. 161 ДОПК
- чл. 7, ал. 1 ДОПК
- чл. 50 ЗДДФЛ
- чл. 40, ал. 5 ЗЗО
- чл. 40, ал. 1, т. 8 ЗЗО
- чл. 40, ал. 5, т. 2 ЗЗО
- чл. 40, ал. 6 ЗЗО
- чл. 107, ал. 3
- чл. 144, ал. 1
- чл. 145, ал. 2, т. 1
- чл. 156
- чл. 172, ал. 2
- чл. 33, ал. 1
- чл. 40, ал. 1
- чл. 40, ал. 5, т. 1
- чл. 40, ал. 5, т. 2
- чл. 50
- чл. 7, ал. 2, т. 2