Решение № 6357 от 7.7.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1257/2025 г.

Административен съд - Хасково07.07.2025 г.докладчик Гроздан Грозев

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. А. лично и на М. А. А. А. действащ чрез своя баща и законен представител, граждани на [държава], против Решение № 3454/13.05.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на [държава], чрез Административен съд - Хасково. ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на А. А. А. лично и като законен представител на малолетното си дете М. А. А. А., против Решение № 3454/13.05.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Твърди се, че е налице нарушение на разумния срок и непропорционално забавяне при произнасянето на органа. Това довело до несигурност и ограничаване на основните ми права по чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ, включително правото на ефективно средство за защита и правото на справедливо разглеждане в разумен срок. Н. Д. агенция за бежанците приела, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Административният орган формално е цитирал информация за ситуацията в [държава] и пропуснал да обсъди приложимостта на хипотезата на чл. 8, ал.4 и ал. 6 ЗУБ. Неоснователни били доводите на административния орган по приложението на чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. В тази част решението не съдържало позоваване на относима информация относно държавата на произход, въз основа на която да се преценят част от кумулативните изисквания, транспонирани от чл.8, пар.1 от Директива 2011/95/ЕС. Актуалната ситуация в [държава] отговаряла на тълкуването, дадено Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12: „Съществуването на "въоръжен конфликт" трябвало да бъде признато с оглед прилагането на тази разпоредба. В идентичен смисъл била позицията на ВКБООН от 16 декември 2024 г., с която страната ни следва да се съобрази по силата на чл.З, ал.1 от ЗУБ. Следвало да се вземе предвид и най-новата практика на СЕС, съгласно решение по дело С-406/22. СЕС, като член 37 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност трета страна да бъде определена като сигурна страна на произход, когато някои части от територията й не отговарят на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към тази директива. В разглеждания казус следва да се приеме, че дори някои части на [държава] да бъдат определени като сигурни, връщането на търсещи закрила, в тези части не може да бъде осъществено, защото в други части на страната, съществуват заплахи за живота на цивилното население, поради продължаващите въоръжени конфликти. Решението било постановено и в противоречие с прогласените в чл. 13 от АПК. В оспореното решение административният орган не спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, във връзка с чл.7, ал.2 от АПК. Освен това, било допуснато нарушение на материалния закон, тъй като административния орган е подходил формално при разглеждането на висшия интерес на детето. По силата на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, въвеждащ във вътрешното ни законодателство Директива 2011/95/ЕС и Директива 2013/32/ЕС, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето /ЗЗкД/. По аргумент от препращащата разпоредба на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУБ във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, най-добрият интерес на детето е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. Вложеният от законодателя смисъл на цитираното понятие предполагал не просто формалното изпълнение на предвидените в чл. 15 ЗЗкД процедурни изисквания при участието на дете в административни и/или съдебни процедури чрез предоставянето, както в разглеждания случай на социален доклад, съдържащ принципни заключения, относими към всяко едно дете, а извършването на задълбочена и индивидуална преценка на благоденствието на конкретно засегнатото дете. Понятието за най-добрия интерес на детето, идентично по смисъл с възприетото в международното и европейското право понятие за висш интерес на детето, не било абстрактно, като налагало на всеки орган, оправомощен с вземането на решение, касаещо дете, да съхрани неговото благоденствие и да гарантира социалното му развитие съобразно посочените в § 1, т. 5 ДР на ЗЗкД критерии. Приложимите в случая разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, уреждащи в националното ни право основанията за предоставяне на дете на статут на бежанец или на хуманитарен статут, както и законовите основания за отказ от предоставянето на закрила, трябвало да бъдат тълкувани и прилагани в светлината на посочените по-горе европейски правни норми, гарантиращи охраната на висшия интерес на детето, като основополагаща ценност, прокламираната в Конвенцията за правата на детето. По изложените съображения, оспореното решение се явява незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Като не бил обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не е съобразил връзката между конкретното му местоживеене с общата обстановка в [държава], административният орган бил произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 3454/13.05.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателите А. А. А. лично и М. А. А. А. действащ чрез своя баща и законен представител, редовно призовани, се явяват лично и се представлява от процесуалният си представител адв.С. С. Я.. Жалбоподателят А. А. А. лично и като законен представител на малолетното си дете Г. Я. А., твърди, че когато пристигнал в България, нямал никакви документи за М.. Тогава помолил в бежанския център да му направят ДНК тест, за да мога да докажа, че е бащата на М.. Не се съгласили. Затова много се забавила неговата процедура. От шест до двадесет месеца трябвало да се чака, за да се съберат всички документи, които са му нужни от [държава]. Много му бил голям проблемът защото сам възпитавал детето, не можел да работи. В момента получавал помощ от роднини, за да може да остане в България да гледа детето си.

Адвокат С. С. Я., считаме, че така представената жалба е допустима и следва да бъде разгледана, а наведените с нея доводи сочели, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение с материалноправните разпоредби. Предвид това иска да бъде отменено атакуваното решение и да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен такъв на доверителя й. Налице били очевидно предпоставките при разглеждане на бежанската история от административния орган за предоставяне на хуманитарен или бежански статут. Ето защо моли за съдебен акт в този смисъл. Представя писмено становище, което преповтаря изнесените в жалбата доводи.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, излага становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 31.10.2023г., и на 13.11.2023г. с молба вх.№7624/13.11.2023г., А. А. А. лично и като законен представител на малолетното си дете М. А. А. А. роден на 24.03.2023г. и двамата от [държава], е поискал международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като А. /собствено/ А. /бащино/ А. /фамилно/ от • пол, роден на [дата]. в [държава], [държава], адрес –[населено място], •, [ЛНЧ], етническа принадлежност –•, религия: • – •, семейно положение – [семейно положение], образование •, •, владее • и • език. И малолетния М. А. А. А. е регистриран като М. А. /собствено/ А. /бащино/ А. /фамилно/ от мъжки пол, родена на [дата]., [държава], [ЛНЧ].

В приложението към регистрационен лист жалбоподателят А. А. А. сочи, че има шест деца - М. А. А. А., А., У., А., А.. На 11.03.2023г. в присъствието на преводач на жалбоподателя А. А. А. са били предоставени и той е запозната с указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата която ще се следва и, за правата и задълженията на чужденеца, подал молба за закрила в Р.България. Указанията са преведени на жалбоподателя и той се е подписал в присъствието на преводач, заявявайки, че е запознат с правилата.

На 10.11.2023г. е информиран и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ, като отново това е станало в присъствие на преводач и текста е бил преведен на жалбоподателя, като той се е подписал, че е запознат с него.

С покана от 13.11.2023г. жалбоподателя е бил поканен за провеждане на интервю на 05.12.2023г.

На 13.11.2023г. жалбоподателя е декларирал в декларация УП -32317/13.11.2023г., че той лично и жената на брат му Н. М. се грижад заедно за сина му М. А. А. А.. С писмо от 17.11.2023г., директора на РПЦ-Харманли е уведомил ДСП-Харманли за регистрирането в центъра на малолетния М. А. А. А., като се иска на осн.64 от ЗУБ и във връзка с чл.15 от ЗЗДет., съдействие за определяне на социален работник, който да се грижи за закрила на интересите на детето. Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-707/16.11.2023г. е определен такъв социален работник – Д. С. К. - социален работник, която да присъства при интервюто с детето М. А. А. А БДУЛСАЛАМ.

Представен е и социален доклад от 10.01.2024г.

С констативен протокол от 21.11.2023г. на гл.експерт в отдел „ПНСД“, РПЦ-Харманли е удостоверил нарушение на Правилника за условията за настаняване и вътрешния ред в центровете на ДАБ при МС от страна на жалбоподателя. С това е направен и извод, че А. А. А. е склонен да не зачита реда в центъра, като е предупреден за последиците от това. Разяснено му е, че при повторно нарушение, ще бъде преместен в друг център от затворен тип.

С предупредителен протокол от 21.11.2023г. жалбоподателят е предупреден, че при повторно нарушение на правилата в центъра ще бъде преместен в център от затворен тип, до приключване на производството.

От психологическото заключение изготвено по преписката е видно, че бащата не може да посочи болниците в които са лекували детето в Турция, въпреки, че твърди да са ходили в шес болници. Освен това от предоставен документ без оригинални задължителни реквизити доказващи истинноста му, било записана като майка на детето Ф. А. А.. На 14.12.2023г. е било проведено интервю с А.А. А. в присъствието на преводач. А. А. А. потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Твърди, че е роден на [дата]., а не на 15.03.1995г. роден бил в [населено място], •. живял в [населено място], •. Можел да представи доказателства за датата си на раждане по-късно след около два, три месеца. Семейството му било в [държава]. Съпругата му се казвала Ф. А. М.. Имали сключен граждански брак приз 2015г. нямал семейна книжка. Имали пет деца, като сочи имената им, като с жалбоподателя било малолетнто дете М. А. А. А., което било родено на ••• детето било болно, като имало проблем с черния дроб. Затова отишли в Турция. Там няколко месеца се лекувало, но парите му свършили. Имал двама братя и една сестра в Германия и още един брат в •. Напуснал [държава] през месец септември 2023г. и нелегално преминал в Турция. Нелегално, на 22.10.2023г. влезнали с дедето си в България. След като преминали в България, били взети с автомобил от трафикант и след това били задържани от полицията. Според жалбоподателя селото му било като фронтова линия.през седмица две имало сръжения. Не е подавал молба за международна закрила в друга държава. В [държава] не била арестувана и осъждана. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка. Не е имал проблеми с официалните власти в страната. Сочи, че е бил заплашван от опозицията, защото бил кюрд и го обвинявали, че предава информация на кюрдите. Това се случило през 2017г. Върху него или семейството му не е упражнявано насилие. Подал молба за закрила в България защото била мирна страна.

На 22.01.2024г. е постъпило становище от Директор на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като А. А. А., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

Постъпило е и становище до Председателят на ДАБ при МС с предложение на чужденеца и малолетното му дете да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

На 11.01.2024г. е било проведено интервю с Н. А. А. в присъствието на преводач. Н. А. А. потвърждава казаното от нея при попълване на регистрационния лист. Няма близки в страни от ЕС. Напуснала [държава] през месец май 2023г., легално преминал в Турция. Пътувала с детето на брата на съпруга си- А., с документ за лечение в Турция. Тя и брата на съпруга й били влезли в Турция нелегално. Майката на детето останалав [държава] защото имала още четири деца там. Н. А. А. заявява в интервюто, че тя е майка на малолетното дете М. А. А. А.. Детето имало акт за раждане в [държава], но жената ан А. нямала да го изпрати. Н. А. А. моли А. А. А. да не разбира за това което тя е казала, защото се страхува, че ще я бие и ще се разведе с нея. Твърди, че идеята била тя да направи събиране на семейството с неговия брат.

На 30.01.2024г. е проведено ново интервю с А. А. А. в присъствието на преводач. В него жалбоподателт вече твърди, че има и семейна книжка освен лична карта и паспорт с изтекъл срок, които били в [държава]. Твърди, че има ново дете, което се родило на 11.01.2024г., което се казва твърди, че ще представи оригиналните документи до края на месец февруари 2024г. Твърди, четой има религиозен и граждански брак.

На 15.02.2024г. е проведено ново интервю с А. А. А. в присъствието на преводач. Твърди, че документите му все още не са пристигнали. В началото на месец март 2024г. щял да представи документите. Твърди, че семейството му е в [държава], съпругата и пет от децата му в това число и това което се е родило през януари 2024г.

На 05.03.2024г. е проведено ново интервю с А. А. А. в присъствието на преводач. Жалбоподателя представя копия на документите, като твърди, че му били изпратени от адвокат. Оригиналите трябвало да се заверят от Министерството на външните работи на [държава], а той не можел да го направи. Твърди, че Н. не е негова съпруга и М. не е нейн син. Той бил син на съпругата му Ф.. При интервюто се установява, че акта за брак е издаден на 21.01.2024г., а брака му е записан на 29.02.2024г. Семейната книжка е издадена на 23.01.2024г. така било защото в старите книжки не пишели националния номер на децата и затова извадил нова книжка. Децата били записани за родени на една датата, защото в старата книжка не били записани от жалбоподателя.

С докладна записка от 11.03.2024г., на началник отдел ПМЗД в РПЦ-Харманли е предложено да се удължи срока на производството за предоставяне на международна закрила по отношение на А. А. А. и малолетното му дете.

С декларация от 19.03.2024г. А. А. А. е декларирал, че е запознат, че с оглед необходимостта за събиране на още доказателства по преписката срока на производството е продължен с два месеца считано от 13.03.2024г.

Извършена е техническа експертиза на представената от жалбоподателя семейна книжка издадена от [държава] с №004836975 на името на А. А. А.. От заключението се установява, че книжката е изготвена на истинска бланка за семейна книжка. В документа обаче липсва важен реквизит, а именно снимка на титуляра, защитена с прозрачен ламинат и отпечатък от печат на издаващата агенция, която се полага в областта на снимката, както е при оригиналните образци. Тази констатация биди съмнение в автентичността на документа, тоест дали е издаден официално от оторизирания за това орган.

На 29.07.2024г. е проведено ново интервю с А. А. А. в присъствието на преводач. В него жалбоподателя твърди, че семейната му книжка е оригинална и е издадена от съответния орган в [държава], както и че Н. не е майка на М.. В това интервю жалбоподателя, за разлика от интервюто от 30.01.2024г., твърди, че последното му дете се е родило на 22.02.2024г. В това интервю жалбоподателя твърди, че има шест деца и последното е А. А. А.. Междувременно на 05.08.2024г. от В. Д. – мл.експерт при РПЦ-Харманли е подаден сигнал до прокуратурата за предоставяне на неверни данни както устно така и писмено от жалбоподателя и се иска провеждане на разследване.

По делото представен и договор за наем на недвижим имот от А. А. А., с дата 07.08.2024г. След това се оказва, че жалбоподателя не пребивава на този адрес.

Продължен е и срока на производството най-напред с два месеца считано от 12.08.2024г. за което е уведомен жалбоподателя, а след това с още десет месеца до 13.08.2025г., до максималния срок от 21 месеца съгласно ЗУБ. Жалбоподателят е уведомен за последното продължаване на срока, но е отказал да подпише декларацията, което е удостоверено от един свидетел освен преводача и длъжностното лице.

Жалбоподателят е уведомен и за необходимостта да се провде и генетично изследване, за което следва да се вземе материал от него, малолетното дете и Н., за да се установи, дали те са родители или не на детето. Н. А. А. не е установена и според обяснението на А. А. А., вписано под декларацията с която е уведомен за продължаването на срока на производството до максималният възможен срок, Н. А. А. е отказала да присъства, защото вече не искала да живее в България и щяла да се мести в Лондон. Така е осуетено извършването на генетично изследване.

По подробно изложени съображения и предвид справки от 08.04.2025г., на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република с Решение № 3454/13.05.2025г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. А. лично и на М. А. А. А. действащ чрез своя баща и законен представител. Решението е връчено на адресата му на 29.05.2025 г. При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на А. А. А. лично и М. А. А. А. действащ чрез своя баща и законен представител като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето А. А. А., в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, че няма какво да добави към казаното, като същият се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя А. А. А. лично и М. А. А. А. действащ чрез своя баща и законен представител се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на А. А. А. лично и М. А. А. А. действащ чрез своя баща и законен представител, и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК. В тази връзка съдът намира, че стриктно са спазени процесуалните изисквания при провеждането на административното производство и по издаването на обжалваното решение.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

  1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай А.А.А. не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Молителят не бил и политически ангажиран, не е бил осъждан или задържан. Тоест според съда не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход, както правилно е приел в решението си и административния орган.

Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Нещо повече, напуснал е [държава] заради военния конфликти и лошите икономически условия, като въпреки това, видно от изявлението му и от приложението към регистрационния лист цялото му семейството с малки изключения е останало да живее в [държава]. Тук следва да се отбележи, че съпругата и останалите му пет деца са в [държава]. Напускането на [държава], а впоследствие и на Турция, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Самият чужденец твърди, че освен войната, той е напуснал страната поради лошото финансово положение и липсата на елементарни условия за живот и войната. Тоест търси се начин за по-добър живот, по-добри условия на съществуване и развитие, което не е свързано с условията за предоставяне както на статут на бежанец, така и на хуманитерен такъв. Твърди, че той лично не бил арестуван и осъждан. Не е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не е имал проблеми с официалните власти в страната. Тоест според съда, както вече бе отблязано по-горе, целта е постигане на по-добро икономическо положение и възможност за по-добра работа и живот. Това обаче са причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на А. А. А., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал [държава]. С оглед твърдението на молителя, че няма желание за завръщане в [държава], което е в противовес на отношенията между родители и деца, съпруг и съпруга, доколкото семейството му е останало да живее в [държава], се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.

Освен всичко това жалбоподателя не е търсен от армията за да бъде мобилизиран, поне не сочи такива данни, доколкото не е отбил военната си служба.

Не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, поради това не се изследва дали закрилата срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

  1. Извършена е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

  1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо А. А. А. лично и М. А. А. А. действащ чрез своя баща и законен представител като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван и осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Видно от оспореното решение в страната по произход [държава] се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация, като се анализира степента на индивидуална опасност в провинция Халеб.

Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ относно провинция Халеб, въпреки че съдът не намира, че такива са сочените от жалбоподателя за осъществени през 2023г. Преди да замине той не сочи да е имал проблеми и да е правен опит да бъде въвлечен във военни действия в района където живеел, а и липсват доказателства, от които да се установи, че такива са се осъществили безспорно. Вземайки предвид възможността лицетои детето му да получат закрила, достъп до друга част на държавата, като сигурно и законно пътува, то се формира извод, че оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му. В действителност са налице данни за промяна в обстановката в [държава], но по никакъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК конкретно за него като личност не представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера, вкл. и доколкото семейството му остава да живее в [държава]. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо А. А. А. лично и М. А. А. А. действащ чрез своя баща и законен представител, следствие на събития, настъпили, след като чужденеците са напуснали държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В този смисъл и Решение 13735/17.12.2024г. по адм. дело № 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение.

Не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. Сред последните новини за страната по произход на молителя са и тези, свързани с назначаването на премиер на преходно правителство на [държава] за срок до 1 март 2025 г. /М. ал Б./ и формиране на състава му. Има и информация, че часове преди това назначение лидерът на сирийските бунтовници М. ал Джолани е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Също така, бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, [интернет адрес] и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информация на агенция Ройтерс. Освен това, в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], поради което и Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това /вж. БТА, 24 часа, [интернет адрес] и др./. Има новини за образувани опашки по границата между Турция и [държава] от сирийски бежанци, желаещи да се завърнат в родината си. Сред новинарския поток относно [държава] е и информация за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на сирийския народ, изтощен от продължила над 13 години война. Освен това, се съобщава /БНР, Факти.Бг и мн. други/ за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар и др., които осъществяват контакти с новата власт, и, че предстои някои държави да отворят посолства в Сирия, вкл. Италия, като е налице явно изразяване на воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя.

Горното се потвърждава и от справката ползвана от администретивния орган при постановяване на оспореното решение, а именно МД-02-200/08.04.25г. изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, видно от която се установява развитие в интеграцията на различните воюващи групи в Сирия: Ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF) и Сирийският демократичен съвет (SDC) се споразумяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство и армията. На 13 март 2025 г. временният президент на Сирия, А. •, подписва конституционна декларация, обхващаща петгодишен преходен период. Обявява също и преходно правителство, назначавайки 23-ма министри в нов разширен и приобщаваш кабинет, за което съобщават и световните медии. Кабинетът, обявен на 29 март 2025 г., включва лидери и представители на различни общности и различни религии в това число и една жена г-жа Х. К., член на християнското малцинство в Сирия и дългогодишен противник на Б. А., както и А. Б., ръководител на друзите. Тоест, върви се към стабилизиране на вътрешните отношения в Сирия и постепенното изграждане на новите органи на държавата.

В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) се посочва, че считано от 8 декември 2024 г., към 27 март 2025 г., - 371 900 сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни. С тези лица общият брой на хората, преминали обратно в Сирия от началото на 2024 г., възлиза на 732 700 души. Както и през предходните седмици, повечето бежанци се завръщат от Ливан и в по-ниска степен от Турция, Йордания, Ирак и Египет. Същевременно, според последните данни от работната група за вътрешно разселените лица, считано от 27 ноември 2024 г. насам около 926 000 вътрешно разселени лица (BPJI) също са се завърнали в районите си на произход в Сирия. свен това към 03.04.2025г. Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) изчислява, че считано от 08.12.2024г., около 372550 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. По отношение на вътрешното разселване, към 27 март на 2025г. 1.05 милиона вътрешноразселени лица са се завърнали по домовите си, като остават още 674000 вътрешно разселени.

Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.

Ситуацията в [държава] е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава], желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Нещо повече от представената за съдебно заседание изготвена от ДАБ справка, МД-02-262/19.05.2025г., се установява, че към 8 май 2025г. Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) изчислява, че, считано от 8 декември 2024 г., около 481 730 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни. С това общият брой на сирийските граждани, които са се завърнали в [държава] от началото на 2024 г., става над 842 570 души. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 8 май 2025 г. (считано от 8 декември 2024 г.) 1 186 147 милиона вътрешно разселени лица (ВРЛ) са се завърнали по домовете си, включително 337 868 души, които са се завърнали от места за вътрешно разселени лица. Значителният брой завръщания на бежанци и вътрешно разселени лица от 8 декември 2024 г. насам показва, че много от разселените лица вярват, че е налице цялостно подобрение в ситуацията със сигурността в [държава].

През седмицата 1 - 8 май 2025 г. продължава мониторингът на закрилата с анкетиране на 14 089 домакинства, за да се идентифицират потребностите и да се насочи реакцията на ВКБООН.

На 13 май 2025 г. президентът на САЩ Д. Т. заявява, че ще разпореди отмяна на санкциите срещу [държава] по молба на престолонаследника на [държава], което е важна промяна в политиката на САЩ преди очакваната среща със сирийския президент А. ал Шараа. Американският президент заявява, че е взел решението след разговори със саудитския престолонаследник М. бин С. и турския президент Р. Е., чиито правителства последователно настояват за отмяна на с а нкциите. Премахването на американските санкции, откъсващи [държава] от световната финансова система, ще проправи пътя за по-голямо участие на работещите в [държава] хуманитарни организации, улеснявайки чуждестранните инвестиции и търговията, докато страната се възстановява.

Тоест видно от горните данни една от най-предпочитаните за завръщане от страна на бежанците е именно провинцията в която живее жалбоподателя – Халеб.

Или от ден на ден ситуацията в [държава] се подобрява макар и с много бавни темпове. Или от горното съдът прави извод, че въпреки липсата на категорична стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден, което е напълно естествена последица от осъществилите се събития, което би предизвикало безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера, вкл. и доколкото семейството му, неговите родители братя и сестри, съпруга и деца остава да живеят в [държава]. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо А. А. А. лично и на М. А. А. А. действащ чрез своя баща и законен представител, следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В този смисъл и Решение 13735/17.12.2024 г. по адм. дело № 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение.

Въпреки че административният орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

  1. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежката хуманитарна криза в [държава] и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. „Под други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

  1. Предвид горното за А. А. А. лично и за М. А. А. А. действащ чрез своя баща и законен представител, не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

Не се опровергава по делото, че Турция, през която е преминал молителят, вече не попада в обхвата на понятието „трета сигурна страна“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ.

Следва да се добави и, че А. А. А. лично и на М. А. А. А. действащ чрез своя баща и законен представител доброволно е напуснал [държава], за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации.

Д. О. от това, жалбоподателят, макар и да не твърди, дали е отбил военната си служба, то той не е търсен за да бъде мобилизиран и в този смисъл той не е бежанец по смисъла на глава V от цитирания Наръчник. Същият не сочи други значими за него мотиви да напусне или да остане извън страната си, нито такива, които се покриват с определението за основателни опасения от преследване, за да се приеме, че попада сред изключенията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в глава V от цитирания Наръчник. Нещо повече излага най-вече данни за икономически причини по които е напуснал [държава].

Съдът е длъжен да отбележи, съобразявайки данните от общодостъпни източници и до колкото му е служебно известна, промяната в политическата и икономическата обстановка в [държава] от началото на месец декември 2024г., че Агенцията за бежанците на ООН очаква завръщането на един милион сирийски бежанци в страната през първите шест месеца на 2025г., като в действителност обаче призовава държавите да се въздържат от принуждаване на тези сирийски бежанци да го направят. В този смисъл, дори и съдът да възприеме позицията на ВКБООН, касаеща действията на държавите спрямо сирийските бежанци, игнорирайки събитията от началото на месец декември 2024 г., с оглед бежанска история на жалбоподателя и липсата на конкретни факти и обстоятелства, които да могат да бъдат приети за основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, подкрепени с допустими, необходими и относими доказателства, се формира извод, че с твърденията си в случая молителят цели получаването на международна закрила единствено по лични причини.

В случая до колкото единият от жалбоподателите е малолетен и то на малко повече от две години, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Чл. 6а от ЗУБ изрично предвижда, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като е посочено също, че преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. По смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ, "най-добрият интерес на детето" е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето.

Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закон за закрила на детето, "най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Систематичното място на разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ – в Глава първа, Общи положения, води до извод, че същата намира приложение към всички уредени в закона производства. Тълкувана логически, нормата задължава органите, които се разпореждат с права и интереси на деца, да спазват и стриктно да изпълняват императивните норми на Закон за закрила на детето, което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила.

Чл. 15, ал. 1 от Закон за закрила на детето предвижда задължително изслушване на детето във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат негови права или интереси, при условие, че то е навършило [възраст] възраст и това не би навредило на неговите интереси. В ал. 2 се посочва, че когато детето не е навършило [възраст] възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие, като решението за изслушване се мотивира. От разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Закон за закрила на детето е видно, че на изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист, като в ал. 5 е регламентирано, че съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето. В чл. 15, ал. 6 от Закон за закрила на детето изрично се сочи, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.

В конкретния случай съдът приема, че административният орган е изпълнил задълженията си във връзка с горните законови разпоредби. Видно от озложеното по-горе своевременно са били уведомени органите на АСП, като те са определили и социален работник, който да работи по производството за предоставяне на закрила на балолетното дете и в последствие е изготвил и социален доклад. Тоест изпълнени са всички изисквания на закона и в тази връзка липсват процесуални нарушения които да водят до нарушаване на правата на детето и да водят до отмяна на атакуваното решение на процесуално основание.

Освен всичко изложено до тук следва да се обърне внимание и на факта, че М. А. А. А. действащ чрез своя баща и законен представител е малолетен и в тази връзка следва да се обсъди принципът за висшия интерес на детето. Преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, посочени по-горе. Принципът за висшия интерес на детето е установен в Конвенцията на ООН за правата на детето и е от основополагащо значение. Съгласно Конвенцията най-добрият интерес на детето е основна грижа на неговите родители. Във връзка с конкретният случай, съгласно чл. 6а от ЗУБ, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет., към които препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Описаните функции по реда на ЗЗДет, свързани с определянето на социален работник от отдел „Закрила на детето" са гаранция за осигуряване и съблюдаване на най-добрия интерес на детето в производството по международна закрила, поради което и в изпълнение на посочената разпоредба, както вече бе посочено по-горе е назначен социален работник, който е представил социален доклад по време на производството.

Настоящият случай относно малолетното дете следва да бъде разгледан и с оглед принципа за запазване целостта на семейството, като принципа за висшия интерес на детето изисква то да бъде със своите родители, братя и сестри. Предвид на посочените факти следва извода, че в най-добрия интерес на детето е то да бъде със своето семейство, което към момента се намира в [държава]. Малолетният има своя среда и всичките му близки са в [държава]. В момента детето е отделено от родителите си-майка, братята и сестра си, както и от средата, в която ероден. Липсват каквито и да са основателни мотиви, че малолетният кандидат за закрила не би се адаптирал към живота в родината си, където се намира семейството му, като се има предвид, че детето е на малко повече от две години. Напротив ако остане извън родината си и расте без близките си то няма да познава майка си и братята и сестрите си. Не са налице обстоятелства и информация, които да навеждат за негативни последици по отношение на детето при промяна на обстоятелствата. Няма вероятност и основания да се смята, че при завръщането му в [държава], за кандидата за закрила има някаква опасност или ще му бъде причинена вреда. Въпреки икономическите затруднения на семейството му, поради които бащата заедно с малолетното си дете е напуснал страната си на произход, не може да се направи предположение за бъдещ риск за живота на малолетният при завръщането в родината му. В тази връзка е правилен извода на административния орган, че следва да се откаже статут на бежанец и хуманитарен статут и на малолетното дете както и на неговия баща.

За пълнота съдът намира накратко да анализира данните които се изнасят от А. А. А. и се установяват от представените от него писмени доказателства и изготвено заключение по техническата експертиза.

На първо място жалбоподателят още при регистрацията си на 13.11.2023г., твърди, че има шест деца ката едно от тях посочено последно в приложение към регистрационен лист, се казва Абдулатиф. Тоест това дете е било родено още на 13.11.2023г.

След това в проведените с А. А. А. интервюта, той декларира първо в интервюто от 30.01.2024г., че има ново дете, което се родило на 11.01.2024г. след това посочва в следващите интервюта, че това дете се казва А. А. А., като след това сочи нова дата на раждане на детето- 22.02.2024г.

Има разминаване и в датите на сключения брак между жалбоподателя и Ф. М. и това кога е регистриран.

Не съвпадат и твърденията на жалбоподателя и тези на Н. А. А.. Жалбоподателя твърди, че малолетното дете М. А. А. А. е син на Ф. М., а Н. А. А. твърди, че той е нейно дете и на жалбоподателя.

Освен това следва да се отбележи, че в последствие Н. А. А., не се явява за провеждане на генетично изследване, което настоящият съд приема за естествено с оглед страха изразен от Н. А. А., че ако съпругат и А. А. А., разбере, че си е променила показанията, то тя ще бъде бита и той ще се разведе с нея.

Следва да се посочи несъответствието установено с техническата експертиза в предоставената семейна книжка, което не дава възможност същата да се приеме за автентичен документ издаден от надлежен орган в [държава].

Всичко това, а и други дребни противоречия в изложеното от жалбоподателя по време на производството в интервютата, правилно е било преценено от органа и прието за основание да се откаже статут на бежанец и хуманитарен такъв на А. А. А. и малолетното дете.

Съдът не кредитира изложеното в интервютата от жалбоподателя по никакъв начин и намира същото за дадено „Про кауза“ с оглед желанието да предобие статут на бежанец или хуманитарен такъв за себе си и малолетното си дете. В случая обаче липсват каквито и да са данни които могат да са относими към изискванията за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен такъв. Напротив от всичко изложено до тук се налага извода, че единственото желание на жалбоподателя е да осигури за себе си и за семейството си по добър начин на живот, тоест е движен в действията си единствено от икономически причини.

Няма и процесуално нарушение в продължаването на срока на производството по предоставяна на международна закрила, като същото е продължено, на база мотивирано искане от РПЦ-Харманли и резолюция от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, като производството е приключило в максимално възможният срок по ЗУБ. Тук следва да се има предвид и несъдействието от страна на жалбоподателя, който многократно е отлагал предоставянето на изисканите документи, както и изготвянето на техническата експертиза, опита за изготвяне на генетично изследвани и др. Всичко това е забавило максимално провеждането на производството но по обективни причини и в сроковете на ЗУБ.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на А. А. А. лично и на М. А. А. А. действащ чрез своя баща и законен представител, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд – Хасково

Цитирани разпоредби

64