РЕШЕНИЕ

№ 11

гр. Варна, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков Членове: Даниела П., Костова Десислава, Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора И. Хр. Н. като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600327 по описа за 2023 година Това е второ поред въззивно производство пред Варненски апелативен съд. С решение №93/09.06.2022г. по внохд №358/2021г. на Варненски апелативен съд постановената присъда № 19/21.09.2021г. по нохд №381/2020г. по описа на ОС – Разград е била отменена и делото върнато за ново разглеждане.

Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №11/29.06.2023г. по нохд №174/22г. на Разградски окръжен съд, с която подсъдимият С. Д. К. е бил признат за виновен в това, че през периода 16-17.05.2020 г., в землището на сeло Старо Селище, общ. Исперих, обл. Разград, в качеството си на длъжностно лице - главен специалист “Горски инспектор“ в РДГ - Русе, район на действие ТП ДГС “Сеслав“ - Кубрат, район Исперих, поискал и приел дар - едно женско яре на стойност 41, 24 лв. и едно мъжко яре на стойност 45, 12 лв., всичко на обща стойност 86, 36 лв., който не му се следва, за да не извърши действия по служба - да не състави Акт за установяване на административно нарушение на Ш. Ю. Х. от село Старо селище, обл. Разград, при установено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, изразяващо се в паша на кози в горски територии - държавна собственост, без да е заплатена цена за календарната година, поради което и на основание чл. 301, ал. 1, пр. 1 от НК и чл. 54 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА, както и ГЛОБА в размер на 200 лева. На основание чл. 301, ал. 4 вр. ал. 1 от НК съдът лишил подсъдимия от право по чл. 37, т. 6 от НК, а именно да заема държавна длъжност в системата на горите в Република България, за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 304 НПК го оправдал за това да е извършил подкупа като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК. На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 307а от НК съдът отнел в полза на държавата равностойността на предмета на престъплението - 86, 36 лева и осъдил подсъдимия С. Д. К. да заплати в полза на държавата сумата 86, 36 лв. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Н. Й. в качеството й на защитник на подс.С. К., в която се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на атакуваната присъда в нейната осъдителна част и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно – намаляне на наложеното наказание с приложение на чл.55 НК.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от защитата и подсъдимия. В последната си дума С. К. моли да бъде оправдан.

Представителят на Апелативна прокуратура намира присъдата за правилна и законосъобразна, наложеното наказание за справедливо, поради което и настоява тя да бъде потвърдена, а въззивната жалба на подсъдимия – оставена без уважение.

Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

Подадената въззивна жалба е неоснователна.

Установено е от фактическа страна по делото следното:

Подсъдимият С. Д. К. е роден на 22.02.1977 г. в гр. Исперих, обл.

Разград, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ, ЕГН ••••••••••. От 2004 год., а и към месец май 2020 год. подсъдимият С. К. работел в Регионална дирекция по горите - Русе, с район на действие ТП Държавно горско стопанство “Сеслав“-Кубрат, район Исперих. С допълнително споразумение към трудов договор № 26/20.03.2019 год. К. бил назначен на длъжност Главен специалист “Горски инспектор“. Съгласно длъжностна характеристика подсъдимият К. извършвал контрол на дейностите в горските територии по Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за защитените територии, Закона за биологичното разнообразие и други закони и подзаконовите актове по прилагането им. К. имал право да проверява съответната документация и обектите, подлежащи на контрол, да изисква документи и получава информация, необходима за изпълнение на контролните функции, да издава разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушения, да отвежда принудително нарушители, да използва физическа сила, помощни средства, както и да съставя на актове за констатирани административни нарушения. К. работел по график, утвърден от директора на РДГ - Русе. Свидетелят Ш.Х. живеел в село Старо селище, общ. Исперих, обл. Разград, ул. “Димитър Полянов“ № 9 заедно с майка си – свидетелката Ф.Ю.. В съседната къща живеел неговият брат – свидетелят Х.Х.. Двамата не били женени и нямали деца. Ф.Ю. била регистрирана като земеделски производител, но основната работа по отглеждането на 151 броя кози извършвал сина й Ш.Х., в имота, който обитавали заедно с майка си. При отглеждането на животните понякога му помагал и брат му Х.Х., който работел основно нощем като животногледач в частна ферма на ЕТ “Лейбер“, собственост на М.М.. В продължение на седем години Ш.Х. всеки ден се грижел за изхранването на животните, като ги изкарвал и на паша в местността “Хисарлъка“, находяща се в землището на село Старо селище. Около обяд стадото пладнувало в периферията на гора от горския фонд в близост до водоем, находящ се в покрайнините на селото. Свидетелят Ш.Х. по принцип знаел, че землището където пасе козите е държавно пасище и на това място е разрешена пашата. На 16.05.2020 г. свидетелят Ш.Х. бил ангажиран с друга работа, поради което брат му Х. извел стадото на същото място, където обикновено козите пашували. По това време в този район били на паша и стадо овце с пастир свидетеля Н.Х., както и стадо крави с пастир С.М.. Около обяд животните от всяко едно от трите стада се отправили към местата за пладнуване в периферията на гората от горския фонд, в близост до водоема, под сенките на дърветата. Тримата пастири също седнали да почиват под сянката на едно дърво. Същият ден - 16.05.2020 год., подсъдимият С. К. бил на работа в района на ТП ДГС - Разград. При изпълнение на служебните си задължения той управлявал служебен автомобил “Лада Нива“ с peг. № Р 0571 РК, бял на цвят, оборудван с GPS система, по която се отчита движението на автомобила. Подсъдимият изпълнявал служебните си задължения сам поради наложени ограничителни мерки свързани с COVID 19. С посочения автомобил той отишъл в землището на село Старо селище, подотдел 108 “Л“, в близост до намиращия се в края на селото водоем, който бил обитаван от защитен вид водоплаваща птица. Подсъдимият видял пладнуващите животни и пастирите, след което спрял служебният автомобил в близост до тримата пастири. К. не ги познавал, съответно и те не го познавали. След като слязъл от автомобила той се приближил към тях и се представил, че е “горски служител“ като си казал и името. Подсъдимият заявил, че знае на кого са овцете и кравите и попитал на кого са козите и пастирските кучета, и защо кучетата са без спъвачки. Свидетеля Х.Х. му отвърнал, че и козите и кучетата са на неговия брат Ш.. Тогава подсъдимият извикал свидетелят Х.Х. до служебния автомобил като му казал да не се притеснява и че ще се оправят. Попитал Х. дали има бележка за платена такса за паша на козите, на което той му отговорил, че няма такава бележка. Тогава подсъдимият му казал, че е в нарушение затова, че кучетата са без спъвачки и затова, че извършва паша без да е платена такса. Казал му, че глобите за тези нарушения са много големи – около 5-10 000 лева. Чувайки това св.Х. много се притеснил и казал, че това са много пари. Подсъдимият видял смущението на Х. и му казал да не се притеснява и че ще се разберат, тъй като наближава 24 май. Поискал едно 20- 25 килограмово яре за да не го санкционира. Свидетелят Х. отново му заявил, че козите са на брат му и дал на подсъдимия телефонния номер на брат си Ш.. След като подсъдимият си тръгнал, уплашен Х. се обадил по телефона на брат си Ш.Х.. Казал му, че “горският“ поискал 25 килограмово яре и ако не му дадат ярето ще има глоба 5-10 000 лева. Казал му също, че горският ще му се обади по телефона. Около 10 минути след този разговор Ш.Х. бил потърсен на мобилния си телефон от непознат номер. След като отговорил на обаждането чул мъжки глас, който му казал “Ш.чо, не се познаваме, но трябва да се запознаем“. Ш.Х. веднага се сетил, че това е “горският служител“. Макар и притеснен и уплашен, Ш.Х. решил да се срещне с мъжа, който му се обадил по телефона, за да разбере какъв е точно проблема. Уговорили се да се видят в центъра на селото. По това време Ш.Х. заедно със свидетеля М. М. стрижели овце в съседното село Лудогорци. С автомобила на М. се придвижили до село Старо селище, където М. оставил Ш.Х. в центъра на селото. Там до магазина бил спрян лек автомобил “Лада Нива“, бял на цвят, със зелен надпис. Когато Ш.Х. приближил автомобила от него слязъл подсъдимият К.. Двамата седнали на маса до магазина. Х. се сетил, че познава подсъдимия, че той се казва С. и че работи като “горски служител“. К. попитал Ш.Х. дали има големи ярета, защото му трябвало за 24 май едно яре около 25 килограма. Свидетелят Ш.Х. му отговорил, че няма големи ярета, а само малки от по 10 килограма. Подсъдимият започнал да обяснява на Ш.Х., че е направил нарушение, не е трябвало козите да влизат вътре в гората. Казал му също така, че ако дойдат колегите му от София ще стане много страшно и ще има големи парични глоби, но ако му даде ярето, щял да оправи нещата и нямало да има проблеми. Освен това му казал, че с колегите от София били съученици и ако те дойдат на проверка само да му се обади по телефона и той щял да оправи нещата. Подсъдимият му казал, че ако му даде ярето няма да му състави акт. Притеснен и уплашен от това което чул, свидетелят Ш.Х. преценил, че е по – добре да загуби сума от 100 лева /приблизителната стойност на две малки ярета/ отколкото да плати глоба от 10 000 лева. Приел, че щом като подсъдимият е решил, че трябва да вземе от него яре няма да го остави на мира и затова му казал, че щом трябва ще му даде яре. След това К. му казал, че по-късно вечерта ще дойде с личния си автомобил в дома му за да вземе две ярета по 10 килограма. По-късно вечерта подсъдимият се обадил на свидетеля Ш.Х. и му казал, че няма да може да дойде същата вечер, а ще дойде на следващия ден. На другия ден Ш.Х. изкарал стадото на паша на същото място. Малко след като се прибрал му са обадил по телефона подсъдимият. Попитал го дали е в дома си и му казал, че след малко ще дойде да вземе яретата. След около 10 минути подсъдимият К. пристигнал пред дома на свидетеля Х. с лек автомобил стар модел, тъмносин на цвят. Влезли в обора и Х. казал на подсъдимия да си избере яре. Той си избрал едно по-голямо, но Х. отказал да му го даде, като му дал други две ярета, които той избрал. Подсъдимият натоварил яретата в багажника на автомобила си.

Докато ги товарел, свидетелят Ш.Х. видял, че в багажника на автомобила имало и друго яре, което било около 25 килограма. Подсъдимият му казал, че това яре го бил взел от друг негов приятел. На Х. му станало неприятно, тъй като не считал, че с подсъдимия са приятели и не искал да си дава яретата, но се чувствал принуден. След като натоварил яретата, подсъдимият му се извинил за безспокойството и потеглил. Х. не получил пари от подсъдимия за двете ярета – той ги дал на К. за да не му състави акт и да не го глоби, както го бил заплашил преди това. Освен това му заявил, че ако има проблеми щял да се намеси. Яретата, които Ш.Х. дал на подсъдимия били две: женско на цвят бяло, и мъжко черно-сиво на цвят. Майката на Ш.Х. – свидетелката Ф.Ю. била в дома си и станала очевидец на идването на подсъдимия и на предаването на двете ярета от сина й на подсъдимия. По-късно, докато дояли козите, синът й Ш. й казал, че не е продал тези две ярета, а ги е подарил, както и че този мъж бил “горски служител“. Свидетелката Ю. не видяла подсъдимия да дава пари на сина й за яретата. След като взел яретата, подсъдимият К. ги откарал в ползваната от него къща в село Хърсово, обл. Разград, ул. “Александър Стамболийски“ № 27, където живеели и родителите му. Впоследствие за случилото се узнали органите на МВР. В тази връзка на 19.05.2020г. свидетелят Ш.Х. бил разпитан от разследващ полицай в ОД на МВР - Разград като свидетел и с това действие било поставено началото на наказателно производство. По-късно същия ден бил извършен оглед на местопроизшествие в ползваната от К. къща в село Хърсово, обл. Разград, ул. “Александър Стамболийски“ № 27. По време на огледа били намерени и иззети двете ярета, които К. получил от свидетеля Ш.Х.. Това процесуално-следствено действие било извършено в присъствието на поемните лица М.Д.В., Д.И.Я. и технически помощник. Присъствал и подсъдимият К., който отказал да прави искания, бележки, възражения и обяснения, както и да подпише протокола. По време на огледа с помощта на кантарче с електронен дисплей били изтеглени двете ярета. Мъжкото яре било с тегло 8.365 кг., а женското 7.645 кг. Изготвени били и фотоснимки. С протокол от 19.05.2020 г. разследващият полицай предал на Ш. Ю. Х. иззетите две ярета за отговорно пазене и съхранение, който през есента същата година ги заколил. След като разбрал за воденото разследване, подсъдимият К. решил да се свърже със свидетеля Ш.Х., за да поиска от него да оттегли жалбата си и започнал настоятелно да му звъни по мобилния телефон, но Х. не отговарял. Тогава подсъдимият К. отишъл до дома на свидетелката Х.Я. - кмет на село Старо Селище. Тя не била в дома си и К. провел разговор със свидетеля Б.Я. – неин съпруг. К. се представил, че е горски и му казал, че няколко дни преди това взел от свидетеля Ш.Х. две ярета, чу му дължи пари, че не платил животните, а Х. поради това подал жалба в полицията. Заявил, че ще му даде парите щом вземе заплата и започнал доста настоятелно да моли свидетеля Я. да разговаря със свидетеля Ш.Х. и да го убеди да оттегли жалбата си. По настояване на К. свидетеля Я. му дал телефонния си номер, за да му се обади по-късно да разбере за резултата от разговора на Я. с Ш.Х.. По-късно подсъдимият многократно търсил по телефона свидетеля Я., за да разбере дали се е срещнал с Ш.Х.. В началото Я. му отговарял, че все още не е разговарял с Ш.Х., но след това спрял да отговаря на обажданията му. Когато съпругата на свидетеля Я. се върнала той й разказал за случилото се, но тя отказала да се занимава и не се обадили на Ш.Х., каквото било желанието на подсъдимия. След няколко дни при свидетеля М. М. в село Лудогорци отишли две лица от Хърсово, едното от които познавал като М.. Те поискали от него да каже, че е чул подсъдимият да казва на свидетеля Ш.Х., че ще му плати яретата след като вземе заплата, но М. М. казал, че не е чул разговора им и отказал. Поискали и да каже на Ш. да оттегли жалбата си. Съгласно заключението на назначената съдебно- ветеринарна оценъчна кспертиза стойността на двете ярета е общо 86.36 лв.: на животното от женски пол с тегло 7.6452 кг. стойността е 41.24 лв., а на това от мъжки пол с тегло 8.365 кг. - 45.12 лв.

При тези фактически изводи на първостепенния съд, които и настоящият не намира причини да не сподели, от страна на защитата се правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна оценка и анализ на доказателствените материали, необсъдени от съда противоречия в тях, като последица от това се твърди нарушение и на материалния закон, намерило изражение в осъждането на подсъдимия, накрая - и явна несправедливост на наложеното наказание. На тези възражения ще направи опит да се спре и въззивният съд. Тук е мястото да се отбележи, че идентични по своята същност възражения са правени пред първостепенния съд, който в мотивите си ги е обсъдил и логично ги приел за безоснователни. Доколкото обаче и въззивната инстанция дължи отговор на наведените пред нея възражения, то те следва отново да бъдат разгледани. И тъй като в крайна сметка възраженията на защитата се свеждат до пороци в аналитичната дейност на съда, то следва отново да се стори анализ на доказателствените материали, в рамките на който този съд да изтъкне защо смята, че твърдените недъзи на присъдата не са налице.

По делото са събрани изобилни както гласни, така и писмени доказателства. Разпитани са в качеството на свидетели лицата Ш. Ю. Х., Х. Ю. Х., Фатме М. Ю., М. С. М., Б.А. Я., Х.В.Я., И.Д.Х., Н.А. Н., Б.К.Я., Д.Й.Й., А.Р.А., Н.И.Х., С.М.А., М.Д.В., О.И.Х.. Свидетелите Н. Н., Б.Я. и Д.Й. към момента на деянието са работили в РДГ-Русе, Н. на длъжност главен експерт, Я.-юрисконсулт, Й. – горски инспектор, а А. – в ДЛС-Сеслав. В показанията им не се съдържат факти от съществено значение за делото. Същото може да се каже и за показанията на свидетелите И. Х. и О.Х.. От Х. подсъдимият е взел едно яре на 17.05.2020г. /преди да отиде до дома на Ш.Х./, и Х. твърди, че му било заплатено /парите намерил в джоба си известно време след това!?/, а О.Х. разговарял с Ш.Х. за стригане на овце, което така и не се състояло. Св.М.В. е едно от поемните лица, присъствали при извършения оглед на местопроизшествие в дома на подс.К., при който са иззети двете ярета. Т.е. фактите, които той изнася, са установени и с писмени доказателствени средства, които неговите показания по никакъв начин не опровергават /дори напротив/. Показанията обаче на останалите свидетели са от съществено значение за разкриване на обективната истина – дават отговор на въпроси, включени в предмета на доказване. Ш.Х. е фактическият собственик на козите – той разговарял с подсъдимия, а после и му предал две ярета, майка му Ф.Ю. е присъствала при вземането на яретата от подсъдимия, а брат му Х.Х. е разговарял с подс.К. на мястото на пашата на овцете. М. М. е бил заедно с Ш.Х., когато се обадил брат му Х. и му казал, че горският иска две ярета за да нямат неприятности. М. чул добре разговора им, тъй като двамата с Ш.Х. стрижели овце, ръцете им били мръсни, поради което и телефона на Ш. бил с включен високоговорител. М. е и човекът, който същия ден откарал Ш.Х. до центъра на Старо селище, където ги очаквал подсъдимият. Т.е. М. станал очевидец на срещата между Х. и К. /макар и да не чул разговора им, тъй като останал до автомобила/. Н.Х. и С. А. са двамата пастири, които са били заедно с Х.Х. при пристигането на подс.К. в близост до водоема. А между показанията на всички тези свидетели не съществуват никакви противоречия /частично такива са налице в твърденията на тримата пастири кой къде точно се е намирал, но те са несъществени, а и в крайна сметка мястото на всеки един от тях е било уточнено при проведения разпит на място, и чрез заснемане позицията им чрез GPS от вещото лице, посочена в последваща експертиза/. Единственото противоречие, което настоящият съд съзира, е между показанията на свидетелите – от една страна, и обясненията на подс.К. – от друга. И то е частично – касае само факта на заплащането на двете ярета. Подсъдимият не отрича, че е провел разговор с Х.Х. /като обаче твърди, че не е искал да му бъдат дадени две ярета като услуга за това да си затвори очите, че животните са били в горския фонд – т.е. да няма неприятности Ш.Х. като фактически собственик на стадото/, не отрича, че същият ден се е срещнал с Ш.Х. /като обаче отново твърди, че не е искал две ярета като отплата за услуга, а да ги закупи/, не отрича, че на 17.05.2020г. е взел двете ярета от дома на Ш.Х. /твърди обаче, че ги бил заплатил/. На фона на останалите по делото доказателства логично съдът не е дал вяра на обясненията на подс.К. в тази им част като ги приел за негова защитна теза. Свидетелите Ш.Х. и Х.Х. са категорични, че яретата са били поискани от К. за да нямат неприятности-да им спести евентуална глоба /която К. твърдял че е в голям размер/. Ш.Х. е категоричен, че никакви пари не е получавал от К., и че не е налице продажба на яретата. Същото твърди и майка му – Ф.Ю., която е присъствала при предаването на яретата и товаренето им в багажника на автомобила на подсъдимия. Показанията на свидетелите в тази им част индиректно се потвърждават /съответно обясненията на подсъдимия се опровергават/ от показанията на свидетелите М. М., Б.Я. и Х.Я.. Трети лица /близки на подсъдимия/ правили опит да въздействат на М. той да разговаря с Ш.Х., който да си оттегли жалбата, или да каже че му е платено. Лично подсъдимият пък разговарял с Б.Я. -съпруг на кмета на селото Х.Я., като го молил да говори с Ш. да си оттегли жалбата. От своя страна Я.а потвърждава изложеното от съпруга й. Фактът, че Ш.Х., Х.Х. и Ф.Ю. са близки роднини, сам по себе си не представлява основание да се пренебрегнат показанията им. Още повече, че те се потвърждават и от останалите по делото гласни и писмени доказателствени средства: – показанията на свидетелите М. М. – по отношение проведения разговор на двамата братя Х., както и на срещата на Ш. с К.; - показанията на свидетелите Н.Х. и С. А. – по отношение факта, че К. повикал Х.Х. встрани и провел с него разговор; - протоколът, с който са иззети двете ярета от дома на подсъдимия; - интерпретацията на част от фактите от вещото лице Т., която с помощта на монтирания на служебния автомобил на К. GPS установила местонахождението му в близост до водоема, където са били тримата пастири, а след това отново с помощта на GPS определила позицията на пастирите въз основа на показанията им на място. Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че не Ш.Х. е сигнализирал полицията. Фактът на предаването на двете ярета на служител от РДГ-Русе /подс.К./ е станал достояние на полицейските органи благодарение действията на трети лица. Т.е. Ш.Х. не е заинтересован от свършека на делото в такава степен, че да твърди неистини. Този факт пък дава отговор и на въпроса за провокацията /за което само се намеква в жалбата/. В практиката на ЕСПЧ провокацията е определена като „ситуация, при която участващите агенти не се ограничават само до разследване на престъпни деяния по изцяло пасивен начин, а оказват такова влияние върху обекта, с което подстрекават извършването на правонарушение, което иначе не би било извършено, с цел да направят така, че правонарушението да се реализира, т.е. да се съберат доказателства и да започне наказателно преследване“. Т.е. провокацията винаги предполага активни действия както на даващия подкупа, така и на полицейските органи, изразяващи се според българския наказателен закон в преднамерено създаване обстановка или условия за да се предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп. Това са все действия предхождащи деянието, каквато хипотеза очевидно в случая не е налице. Не Ш.Х., а трето лице е сигнализирало органите на полицията, които са предприели действия по разследването едва на 19.05.2020г. – два дни след деянието. Затова и да се говори за провокация в случая е меко казано абсурдно.

С оглед изложеното настоящият съд намира, че по категоричен начин се установява от доказателствата по делото /противно на твърденията на защитата в жалбата/, че подс.К. е поискал и получил от Ш.Х. две ярета за да не му състави акт за административно нарушение за това, че козите му са се намирали в землището на горския фонд. По безспорен начин се установява, че животните и на тримата пастири са били в границите на подотдел 108Л по ГСП на ДЛС „Воден – Ири Хисар“ – от показанията на тримата пастири при проведения разпит на място, както и от заключението на вещото лице по назначената допълнителна СТЕ, базирано както на показанията на свидетелите, така и на сигнала на GPS-устройството на служебния автомобил на подсъдимия. Всъщност както правилно е отбелязано от окръжния съд с позоваване на практиката на ВКС на РБ / в частност решение № 31/24.02.2021 г. на ВКС по н. д. № 946/2020 г., II н. о. / „за съставомерността на пасивния подкуп по основния състав на чл. 301 от НК е ирелевантно обстоятелството дали длъжностното лице е констатирало действително извършено административно нарушение и дали това нарушение е могло да доведе до сигурното изготвяне на наказателно постановление със санкция от наказващия административен орган“. От значение е, че съставянето на актове за административни нарушения по Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за защитените територии, Закона за биологичното разнообразие и други закони и подзаконовите актове по прилагането им, е от компетентността на подсъдимия – предвид длъжността, която заема, той извършва контрол на дейностите в горските територии, и при констатиране на нарушения е оправомощен да изготвя актове, с което да поставя началото на административнонаказателно производство. Т.е. в случая подсъдимият е имал законовото право за изготви акт за извършено административно нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от Закона за горите, изразяващо се в паша на кози в горски територии държавна собственост, без да е заплатена цена за календарната година. На фона на изложеното без значение е факта дали животните са "пашували" или "пладнували".

Затова и при установените факти настоящият съдебен състав не намира да е допуснато нарушение на материалния закон. За този съд няма съмнение, че действията на подс.К. от обективна и субективна страна осъществяват състава на престъплението по чл.301 ал.1 пр.1 НК. От обективна страна то е осъществено чрез поискване и приемане на дар от подсъдимия – два броя ярета на стойност 86, 36лв./ с което престъплението е довършено/, който не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не състави акт за нарушението, което е констатирал, т.е. да бездейства. От субективна страна престъплението е извършено при единствено възможната в случая форма на вината – пряк умисъл. Т.е. действията на подсъдимия са извършени със субективната цел да не предприеме действия по служба срещу получаване на дар за това. Няма спор и по въпроса, че подс.С. К. притежава качеството длъжностно лице по смисъла на чл.301 НК вр. чл.93 т.1 б.“а“ НК – възложено му е срещу заплащане да изпълнява служба в държавно учреждение. От писмените доказателства в тази насока се установява, че от 2004 год., включително и към месец май 2020 год., подсъдимият С. К. работел в Регионална дирекция по горите - Русе, с район на действие ТП Държавно горско стопанство “Сеслав“-Кубрат, район Исперих. С допълнително споразумение към трудов договор № 26/20.03.2019г. К. бил назначен на длъжност Главен специалист “Горски инспектор“.

По отношение възражението за явна несправедливост на наложеното наказание – и него въззивният съд счита за неоснователно. За престъплението по чл. 301 ал.1 НК законодателят е предвидил наказания лишаване от свобода от шест години и глоба до пет хиляди лева. При индивидуализация на наказанията на подсъдимия първостепенния съд е приел като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на К., добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност, както и недоброто му здравословно състояние. Като отегчаващ вината фактор е отчетено единствено проявеното от подсъдимия упорство при преследване на престъпния резултат – разговарял първо с Х.Х., после с Ш.Х., срещнал се с него, след което се обадил че ще отиде не същия ден, а следващия. При това положение и съобразявайки и забраната за влошаване положението на подсъдимия при липса на протест /делото се разглежда за втори път пред окръжен съд/ първостепенният съд при условията на чл.54 НК определил минимални наказания на подсъдимия – три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 200лв. Правилно наказанието не е било определено при хипотезата на чл.55 НК – не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства щото да доведат до приложението на тази законова възможност. В съответствие с императивната норма на чл. 301 ал.4 НК подс.К. е бил лишен и от право по чл.37 ал.1 т.6 НК – наложено му е наказание лишаване от право да заема държавна длъжност в системата на горите в РБ за срок от една година и шест месеца. Всички тези наказания в своята съвкупност въззивният съд намира, че са в състояние да изпълнят целите на закона, които той като цяло поставя пред наказанието – както тези на личната, така и тези на генералната превенция. По тази причина не се налага тяхното намаляне, а и както се спомена не е налице хипотезата на чл.55 НК. Съобразен в крайна сметка е и изтеклия период от време от извършване на деянието до момента, който все пак следва да се упомене, че не е толкова драстично дълъг че да се приеме за изключително смекчаващо вината обстоятелство, при което и минимално предвиденото от закона наказание в размер на три месеца да се явява несъразмерно тежко. Налице са и материалноправните предпоставки за приложението на чл.66 НК по отношение наказанието лишаване от свобода, а и с оглед личността на дееца, то логичен е извода, че за поправянето му и за постигане целите на наказанието не се налага неговото ефективно изтърпяване.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснато от съда процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд