Решение № 12 от 15.2.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 6/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по постъпила жалба по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ от „А.“ ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление в гр. В.Т., ул. „.“ №.., чрез адв. Я. С. от Софийска адвокатска колегия срещу Отказ № 20221223145905-6/05.01.2023 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, по подадено заявление с рег. № 20221223145905/23.12.2022 г. за вписване на промяна на обстоятелства по партидата на „А.“ ЕООД, а именно приемане на нов съдружник и увеличение на капитала по партидата на едноличното дружество с ограничена отговорност. Обжалваният отказ е мотивиран с неизпълнение на указания на длъжностното лице по регистрацията за представяне на доказателство за внесен в банка капитал в размер на паричната вноска на новия съдружник в съответствие с изискването на чл. 21, ал. 4, т. 5 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Длъжностното лице приема, че при промяна на обстоятелствата по група „Капитал“ към заявлението за вписване се прилагат – при парична вноска, документът за внесен в банка капитал, съответно част от увеличението на капитала /при увеличаване на капитала/. Към подаденото от „А.“ ЕООД заявление не бил представен такъв документ, като това изискване не било изпълнено и след указания от страна на длъжностното лице при АВ към заявителя, вследствие на което и на основание чл. 24, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ е постановен обжалвания отказ за вписване. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на постановения отказ, в нарушение на приложимия материален закон. Според жалбоподателя дружеството не следва да представя документ за внесен в банката капитал, тъй като Търговския закон не поставя такова изискване. Като доказателство за увеличаването на капитала на дружеството е представен приходен касов ордер, подписан от вносителя и счетоводството на дружеството, което удостоверявало действителното получаване на внесената сума от дружеството. Според жалбоподателя неспазването на чл. 21, ал. 4, т. 5 от Наредба № 1/14.02.2007 г. не може да бъде основание за отказ на длъжностното лице да впише заявената промяна в Търговския регистър, тъй като допълнителното условие, което се въвежда с Наредбата противоречи на разпоредбите на Търговския закон, а съгласно чл. 15 от ЗНА, приложение следва да намери нормативният акт от по-висока степен, който безспорно е Търговският закон. Отправя се искане до съда, обжалваният отказ на ДЛ да бъде отменен като неправилен и да бъде задължено длъжностното лице по регистрация да извърши вписване на заявените от „А.“ ЕООД обстоятелства. Жалбата е изпратена до Окръжен съд – Велико Търново, ведно с отговор по жалбата от ДЛР, в който се излагат причините, поради които е постановен обжалвания отказ, сходни с изложените в отказа мотиви. Съдът, след като разгледа жалбата и представените към нея документи, както и приложените към преписката на Агенция по вписванията доказателства, приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима – подадена в срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице имащо правен интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при АВ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Заявителят „А.“ ЕООД е подал заявление с рег. № 20221223145905/23.12.2022 г. за вписване на промяна на обстоятелства по партидата на дружеството - приемане на нов съдружник и увеличение на капитала на дружеството. Към заявлението са приложени молба за приемане на нов съдружник; решение на едноличния собственик на капитала; дружествен договор; приходен касов ордер; декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ; писмено пълномощно; По така подаденото заявление длъжностното лице по регистрация към АВ е дало указания на заявителя, че следва да бъде представено доказателство, удостоверяващо внасяне на увеличения размер на капитала на дружеството в банка, съгласно изискването на чл. 21, ал. 4, т. 5 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ. След неизпълнение на тези указания ДЛР е постановило Отказ № 20221223145905- 6/05.01.2023 г., мотивиран с изложените вече доводи. При горната фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Производството по вписване на заявено обстоятелство в търговския регистър по партида на дружество е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки за заявените за вписване обстоятелства, съответно заявените за обявяване актове. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т. е. извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване. В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства. Към подаденото заявление е представен приходен касов ордер за сумата от 30, 00 лева – размера на увеличение на капитала на дружеството, платени от новоприетия съдружник Валентин Николаев Младенов. Въпреки изрично дадените указания от страна на длъжностното лице по регистрацията, заявителят не е представил документ за внесен в банката капитал, съгласно изискването на чл. 21, ал. 4, т. 5 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър и до Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 5 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, за вписване на промяна на обстоятелствата по група „Капитал“, при извършване на парична вноска, към заявлението се прилага документът за внесен в банка капитал, съответно част от увеличението на капитала. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че споменатата норма противоречи на Търговския закон, поради това, че той не съдържа изискване за заплащането на паричната вноска в капитала на дружеството единствено по банкова сметка на дружеството. Действително в търговския закон липсва изрична разпоредба по какъв начин следва да бъде установено изпълнението на това изискване, но същото е уредено в цитираната разпоредба. Нормата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове задължава правораздавателните органи да приложат по-високия по степен акт, когато постановление, правилник, наредба или инструкция му противоречат. Такова противоречие би било налице ако в наредбата се съдържа разпоредба, която пряко противоречи на законова норма и е в разрез с изрично предвидена в нея уредба. В случая не е налице такава хипотеза. Нормата на цитираната Наредба № 1 е приета въз основа на делегацията по чл. 31, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която на Министъра на правосъдието е възложено изчерпателното определяне с наредба на приложенията към образците на заявленията за всеки вид вписване, заличаване или обявяване, съгласно изискванията на закона. Нормата на чл. 21, ал. 4, т. 5 от Наредба № 1 не установява ново, непредвидено в ТЗ, изискване за вписване на дружество с ограничена отговорност в Търговския регистър, а регламентира единствено вида на писменото доказателство, с което е допустимо да бъде установено пред длъжностното лице по регистрацията внасянето на паричната вноска, а именно банков документ за внесен капитал. Ето защо не става дума нито за регламентация, различна от тази, съдържаща се в закона, нито за превишаване границите на законовата делегация по чл. 31, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Съдът напълно споделя приетото от длъжностното лице по регистрация към АВ становище, че към заявлението следва да има представен документ за внесен в банка капитал, поради което и доколкото такъв не е представен, приема че постановеният отказ за вписване на обстоятелства по партидата на „А.“ ЕООД, следва да бъде потвърден, а жалбата оставена без уважение. По претенцията за присъждане на разноски, заявена в отговора, подаден от Агенция по вписванията, съдът намира същата за неоснователна, тъй като макар разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ да препраща към ГПК, относно присъждането на разноски, то производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е охранително производство и в него агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Водим от горното Великотърновският окръжен съд