РЕШЕНИЕ

№ 215

гр. гр.Велинград, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210100444 по описа за 2024 година Предявен е положителен установителен иск от Ф. С. В., Ю. М. В., А. С. В., Х. С. В. и М. С. В. срещу Община Велинград, с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС, за имот: УПИ № VIII, отреден за имот с пл. № 316 в кв. 12 при граници и съседи УПИ VII-315 и УПИ IX-317 и улица.

В исковата молба ищците твърдят, че имотът е бил записан в разписен лист от 1948 г. на името на техния общ наследодател М. В. В., починал на 11.12.2020 г., като се е владеел от техния наследодател, а след смъртта му от тях, в продължение на повече от 50 години, непрекъснато и необезпокоявано.

Ищците сочат, че имотът неправилно е отразен в приложената по делото скица като собствен на Община Велинград. Заявяват, че са поискали изрично деактуването му, но ответната община е отказала с мотив, че е необходимо съдебно решение за това.

Молят съдът да ги признае за собственици на спорния имот. С допълнителни молби се уточнява, че наследствените части на ищците са както следва: Ф. В. – 1/3 ид. ч., Ю. В. – 1/3 ид. ч., а останалите ищци А. В., Х. В. и М. В. – по 1/9 ид. ч. за всеки един от тях.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В разписен лист към проекта за дворищна регулация на село Света Петка по плана от 1961 год., одобрен със Заповед №664/17.11.1961 год. за имот съставляващ парцел IХ от квартал №12 с площ от 742 кв.метра е записан М. В.В като записването е на основание документ №1078 от 20.11.1964 година.Видно от Акт за държавна собственост №42/1963 год. се актува незастроено дворно място представляващо парцел IХ от квартал №12 по плана на с.Лютово, сегашно с.Света Петка, с площ от 780 кв.метра като е записано, че имота се ползва от М. Везьолов Везьов.

От разпита на свидетеля Алди Абдали се установява, че познава имота, знае мястото и тъй като е на шестдесет и седем години знае, че същото е било на В..Знае от дядо си, че мястото е тяхно повече от осемдесет години.Първо го взела Държавата, а после Общината, но през цялото време се е ползвало от семейството на В..Свидетелят казва, че там има голяма къща и мястото е оградено с дървена ограда, Твърди, че всички знаят, че мястото е на В. и никога някой от общината не е ходил там. Свидетелят Гюлтекин твърди, че знае имота на В., намира се на Света Петка до гробищата. Имотът е с квадратура от 840 кв.метра и е ограден с ограда, която една част от към гробищата е изгоряла., има къща и плевня. Твърди, че имотът е бил частна собственост от дядото на В.. Казва също, че не е виждал човек от Общината там и не знае да е общински.

По делото е приета и неоспорена от страните техническа експертиза, която установява идентичност между между парцел IХ от квартал 12 по плана одобрен със Заповед №662/17.10.1961 год. /обезсилен/ на село Света Петка, записан на името на М. Везьолов Везьов и процесния имот VIII-316 в квартал №12 по плана от 1989 година и в момента действаш с площ от 850 кв.метра.Вещото лице не е открило удостоверение за ОПС №1078/24.11.1964 год. в Община Велинград и в Държавен архив град Пазарджик документи /преписка/ за имота.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗС, като основана правата си първоначално на владението от наследодателя М. В., което е продължено от неговите наследници, ищците по делото, след смъртта му, настъпила на 11.12.2020 г. Това е положителен установителен иск за собственост, по който ищецът трябва да докаже правото си на собственост върху процесния имот на заявеното основание и в частност, че е владял същия непрекъснато, явно и необезпокоявано повече от 10 години в посочения в исковата молба период - от 1948 г. до 2020 г. от наследодателя, а след 11.12.2020 г. от ищците до завеждане на иска. Правото на собственост по давност се придобива при упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от време непрекъснато и необезпокоявано, като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за същото. Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от ЗС, но не автоматично, а само ако след изтичането на срока има волеизявление на субективния елемент на владението чрез съответните процесуални способи съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобиване на собствеността към минал момент - изтичането на срока по чл.79 от ЗС.

Защитата на владелеца при изтекъл срок по чл.79 от ЗС може да осъществи чрез предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт, възражение срещу предявен срещу него иск. Придобиването на собствеността по реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с владение на имота като свой през определен период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност - и на добросъвестност и юридическо основание за същото. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия състав по чл.79 от ЗС. То е необходимо, за да настъпи правната последица. Обратното би означавало, че тази правна последица настъпва автоматично, по силата на закона, без да се съобрази спецификата на владението, което е съзнателно поведение с определено намерение. Намерението за своене на вещта, с което се упражнява фактическата власт върху нея, позволяват фактическото състояние на упражняване фактическа власт да се трансформира в самото вещно право. Позоваването на последиците от така упражняваната фактическа власт потвърждават това намерение за своене. При наличие на позоваване, правните последици -придобиването на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС. Правото на позоваване може да се обективира от наследници на лицето, доколкото то преминава в наследството, какъвто е и настоящият случай. (В този смисъл ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк.д. №4/2012 г. на ОСГК на ВКС).

Владението съгласно чл.68 от ЗС включва в себе си обективен елемент – упражняване на фактическа власт, и субективен елемент - намерение за своене. Презумпцията на чл.69 от ЗС, че владелецът държи вещта за себе си се прилага за всички гражданско-правни субекти. Съдът е длъжен при установяване на обективния елемент - владение, да презумира субективния такъв - намерение за своене. Обективният елемент е фактическо състояние. В хипотеза, в която основанието за първоначалното установяване на фактическа власт върху имота показва държане или съвладение, а не владение само за себе си, то презумпцията по чл.69 от ЗС се счита за оборена. Само в хипотеза, в която владението е започнало на основание, което изключва правата на собствениците, то намерението за своене се предполага. В хипотеза, в която основанието за установяване на фактическата власт сочи държане или съвладение, то в тежест на държателя или съсобственика, позоваващ се на придобиване по давност е да докаже, че е променил намерението с което е държал първоначално вещта, като е започнал да свои същата. Такъв държател или съсобственик не може да се позовава на презумпцията по чл.69 от ЗС. В общия случай упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнала да се упражнява. При тази хипотеза, за да се придобие по давност чуждия имот, то следва да се превърне с едностранни действия държането във владение. Тези действия следва явно и по недвусмислен начин да показват отричане на владението на собственика, които са доведени до неговото знание. В тежест на такъв държател е да установи, че е манифестирал промененото си намерение за държане на имота пред собственика, освен ако не установи, че същото е било обективно невъзможно.

От събраните в хода на настоящето производство доказателства, съдът приема за установено по делото, че от 1978 г. до смъртта си през 2020 г. М. В. В., бивш жител на село Света Петка, починал на 11.12.2020 година е упражнявал фактическа власт, представляващи владение, а след смъртта му владението е продължено от неговите наследници Ф. С. В., Ю. М. В., А. С. В., Ю. С. В. и М. С. В.. По делото не се спори относно посоченото обстоятелство, а и същото се установява от свидетелските показания, които съдът кредитира като логични и последователни, резултат от личните впечатления на двамата свидетели, натрупвани през продължителен период от време. Не се спори още и се установява от представената по делото Разписен лист от 1989 година, Разписен лист по плана от 1961 година /отменен/, че наследодателят на ищците е бил записан като ползвател на имота, който към този момент е бил държавна собственост, а след това частна общинска такава. Ето защо съдът намира, че ищците са установили фактическа власт върху имота с намерението за своене на вещта като своя.

Съставянето на актове за държавна и общинска собственост по отношение на спорния имот не са действия, които са в състояние за прекъснат започналата да тече придобивна давност, доколкото те имат декларативно действие относно вече възникналото право по силата на някой от предвидените в закона способи за придобиване на вещни права. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдебната практика приема, че веднъж установена фактическа власт върху недвижим имот се предполага, тя че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца.

В този смисъл е разпоредбата на чл.81 от ЗС, която изрично предвижда, че давността се прекъсва с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца.Давността се прекъсва и чрез предявяване на иск за защита на правото на собственика върху имота. Ако обаче в имота са извършени еднократни действия, които не са станали известни на владелеца и посредством които фактическата му власт не е била отблъсната, нито е бил отстранен от имота за повече от шест месеца, не може да се приеме, че придобивната давност е била прекъсната.Доколкото действията, с които се прекъсва давността, са изчерпателно посочени в разпоредбите на чл.81 ЗС и чл.116 ЗЗД, тези разпоредби на закона не могат да бъдат тълкувани разширително.

При така установеното явно и необезпокоявано владение на имота от страна на ищците от 1961 г. до настоящия момент, което не е прекъсвано, следва да се изследва въпроса относно възможността за придобиване по давност на имот частна общинска собственост. По делото са представени АДС № 42/05.07.1979 г. Съгласно чл. 17, ал.4 от Конституцията на РБ / обн. ДВ бр.56 от 13.07.1991г./ режимът на обектите на държавна и общинска собственост се определя със закон. Според§ 7, ал.1, т.4 и т.6 ПЗР ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77 от 17.09.1991 г./ с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините определени държавни имоти. Според чл.2 от Закона за общинската собственост /обн. ДВ бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 01.06.1996 г./ общинска собственост са имотите, определени със закон; имотите, завещани на общината; имотите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон /т.7/, и др. хипотези. Съгласно чл.З, ал.2, т.З ЗОбС публична общинска собственост са имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет. Частна общинска собственост са имотите извън тези по, ал.2 на чл.З ЗОбС. При промяна на предназначението на даден имот с решение на общинския съвет той се обявява съответно за частна или публична собственост - чл.6 ЗОбС.Според чл.5 от ЗОбС, възникването, изменението и погасяването на правото на собственост се удостоверява с акт за общинска собственост, който е официален документ, но няма правопораждащо действие. Правото на собственост не възниква по силата на акта за общинска собственост. Актът за общинска собственост има декларативно действие относно вече възникналото право по силата на някой от предвидените в закона способи за придобиване на вещни права. С оглед на изложеното съдът намира, че процесният имот е бил държавна собственост, като в последствие е преминал към общината и станал частна общинска собственост.

В случая предявения от ищците иск за собственост е основан на придобивна давност, поради което следва да се вземе предвид, че за вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС ДВ, бр.ЗЗот 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 01.06.2006 г., като на 31.05.2006 г. давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г.С Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп., бр.18 от 2020 г. и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр.7 от2018 г. В мотивите на конституционното решение изрично се сочи, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинскасобственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр.7 от 2018 г. /Определение № 510 от 06.02.2024 г., постановено по гр. дело № 1748 /2023 г. на ВКС/.

Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр.7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези мотиви на Конституционния съд следва, че по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 г., какъвто е и разглежданият случай, както и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. след обявяването на § 23Р на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018 г. Според т.2 от Решение № 3 от 28 април 20206 г. по к.д. № 5/2019 г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения правоотношенията предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване, КС изрично е посочил в мотивите на Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на § 1 ДР ЗС, с обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект.

Следователно по настоящото дело следва да се приложат правилата за придобиване на държавни и общински имоти - частна собственост, действал в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. поради обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ бр.9/2018 г. за противоконституционен. Предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на Конституционния съд (чл.14, ал.5 ЗКС), от горното следва, че за периода З 1.05.2006 г. - 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. - 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум; същата започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г., като за времето от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.давностният срок следва да бъде зачетен от настоящия съд.Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че ищците доказаха правото си на собственост върху процесния недвижим имот на основание придобивна давност, текла в периода от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. и изтичаща на 31.12.2017 г., поради което предявеният иск следва да бъде уважен.

Следва да се отчете също, че на основание чл. 82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си, което според настоящият съдебен състав се доказа несъмнено по делото. Ищците са наследници на М. В., като след смъртта му продължават неговото владение, заради което и искът им следва да се уважи.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат единствено ищците. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 236 лв., представляваща държавна такса по делото, сумата в размер на 300 лева за съдебно- техническа експертиза, 200 лева представляваща разноски за допълнителна съдебно- техническа експертиза, сумата от 10.00 лв., представляваща такса за съдебни удостоверения, както и сумата от 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 10.00 лв. - такса за вписване на исковата молба.

Така мотивиран, съдът