Решение № 10051 от 6.12.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1444/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/ и е образувано по жалба подадена от М. Ж. М. чрез адв. Д.. И. - пълномощник, против Решение с изх. № 1012-02-174#1 от 15.08.2024г. издадено от директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане с изх. № 2113-02-1167#2 от 03.06.2024г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Бургас с което на основание чл. 68 ал.1-3 от КСО на жалбоподателката е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата се сочи незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Счита, че неправилно административния орган не е зачел за действителен осигурителен стаж, периодите на майчинство на жалбоподателката за отглеждането на три деца. Сочи, че законодателят изрично признава периода на майчинство като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал.1 т.12 от ДР на КСО и административния орган е приложил неправилно закона. Иска съдът да отмени обжалваното решение. В хода на производството представя писмено становище с което поддържа жалбата и претендира и направените по делото разноски. Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт в писмено становище, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспореното решение, както и на потвърденото с него разпореждане. В съдебно заседание поддържа отговора и сочи, че липсват доказателства, жалбоподателката да има три деца, а напротив от справката от ГРАО се установява, че е майка на две деца и осигурителния стаж за първото дете е 1 месец и 15дни, а посочено време в което жалбоподателката е родила и отгледала второто си дете, то този стаж изцяло се признава за осигурителен и действителен на основание представеното УП-13, описано в т.11 и общия осигурителен стаж на жалбоподателката е 11 години, 1 месец и 1 ден и дори и да се зачете стажа от първото майчинство, като действителен отново не е наличен 15 години стаж, каквато е изискването на чл.68 ал.3 от КСО. Жалбата е подадена в предвидения срок за обжалване, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване и производството е допустимо. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката - М. Ж. М. е подала заявление с вх.№ 2113-02-1167 /09.05.2024г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и така е започнало административното производство по издаване на оспорваното решение. С разпореждане [номер]-02-1167#2 /03.06.2024г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Бургас, на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от разпореждането, АО е приел, че към 09.05.2024г. М. е на възраст 68г. и 06мес и има осигурителен стаж трета категория 11г.01м.и 01дни и действителен осигурителен стаж 10г. 11м. 29дни. Направил е извод, че лицето не отговаря на изискванията на чл. 64, ал.1 от КСО, тъй ката не е наличен осигурителен стаж от 36години и 06месеца и не отговаря и на изискванията на чл. 64, ал.3 от КСО, тъй като не е наличен действителен осигурителен стаж от не по малко от 15 години. Видно от съдържащото се в преписката Удостоверение за родените от майката деца, М. Ж. М. има следните деца: С. М. С. родена на [дата]. и С. М. С. роден на 17.08.81г. По делото е представено удостоверение за идентичност на имената с което се удостоверява, че имената М. Ж. М., М. Ж. М., М. Т. А. и М. Т. М. са имената на едно и също лице. В преписката се съдържа съобщение с изх. № 1019-02-454 #1от 28.06.2024г. до М. в което е посочен зачетения осигурителен стаж от 11 г. 01м и 01д., като е посочен стаж от 01м 15д. –майчинство. Представени са Удостоверение изх. № 5507-02-400 от 19.04.2023г.с посочен трудов стаж в ТКЗС [населено място] за период от 01.1976г. до 12.1988г.; Удостоверение с изх. № 5507-02-555 от 29.05.2023г.с посочен трудов стаж в ТКЗС [населено място] могила за период от 01.1976г. до 10.1978г.и Удостоверение с изх. № 5507-02-303 от 27.03.2023г.с посочен трудов стаж в ТКЗС [населено място] могила за период от 01.1971г. до 04.1975г. Налични в преписката са и два отказа за издаване на удостоверение обр. УП-13 за осигуряване в ТКЗС [населено място] и ТКЗС [населено място]. Видно от представения опис на осигурителен стаж на М. М. е прието е, че общият осигурителен стаж възлиза на 11г.01м. 01дни, а действителния осигурителен стаж - 10г. 11м. 29дни, като майчинсто от 1мес. и 15дни е стажа който не е признат за действителен осигурителен стаж. Относно перидона на майчинство за първото дете, родено на 31.10.1977г. е видно, че за периода от 01.03.1977г. до 01.08.1978г. е било представено УП-13 № 5502-02-555/29.03.2023г. и за този период от време М. е била осигуряване и този стаж е признат за действителен осигурителен стаж. От полагащия се отпуск за отглеждане на дете 1мес.и 15дни е времето зачетено за осигурителен стаж, но не и за действителен осигурителен стаж по смисъла на на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Относно периода на майчинство за второто дет, е родено на 17.08.1981г. е видно, че за периода от 01.07.1981г. до 17.08.1984г. е представено УП-13 № 5507-02-400/19.04.2023г. от което е установено, че за този период от време М. е била осигурявана и този стаж е признат за действителен осигурителен стаж. М. М. е обжалвала издаденото разпореждане [номер]-02-1167#2 /03.06.2024г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Бургас, пред директора на ТП на НОИ Бургас, като е оспорила факта, че периода на майчинство не е признат за действителен осигурителен стаж. Директорът на ТП на НОИ - Бургас се е произнесъл с обжалваното Решение с изх. № 1012-02-174#1 от 15.08.2024г. с което е оставено в сила разпореждането, като възприел изцяло и доразвил мотивите, изложени в оспореното разпореждане. Посочил е, че общия осигурителен стаж на жалбоподателката е 11г. 01м. и 01ден, а действителния - 10г.11м. и 16дни и стажа който не се счита за действителен е 01мес. и 15дни и независимо как ще бъде квалифициран стажа от майчинството като действителен или не той не оказва влияние за правото на пенсия, тъй като разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО изисква лицето да има минимум 15г. действителен осигурителен стаж. Приел е, че законодателят прави разлика между действителен осигурителен стаж и общ осигурителен стаж и действителния осигурителен стаж е изрично и изчерпателно дефиниран в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. В решението е посочено, че съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудова или служебно правоотношение, времето пред което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периода на наборна или мирновременна алтернативна служба, периода по чл.7 от ЗПГРРЛ както и времето през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Прието е, че периодът, през който жалбоподателката е била в майчинство, въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, поради което действителният осигурителен стаж на лицето бил правилно определен. При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО - ръководител на териториално поделение на НОИ Бургас, какъвто се явява директорът в предвидената писмена форма. Същото съдържа всички съществени елементи на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение № с изх. № 1012-02-174#1 от 15.08.2024г. на директора на Териториално поделение на НОИ - Бургас е валиден акт, издаден в надлежна форма. При извършената проверка за спазване на процедурните правила и съответствие на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО лицата, които нямат право на пенсия по ал.1 и 2, през 2024г. придобиват право на пенсия при навършване на възраст 67 години и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж т.е. предвидени са две кумулативни предпоставки за възникване на правото на пенсия. От доказателствата по делото се установява, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия жалбоподателката е навършила 68г. и 6 месеца, т.е. е налице първата предпоставка - достигната възраст. По отношение на втората предпоставка, касаеща стажа, който следва да е действителен осигурителен стаж от 15 години, следва да се има предвид легалното определение за действителен стаж е дадено с разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Тази норма определя като действителен стаж действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Спора се свежда до това следва ли ползването на майчинство с продължителност 1мес. и 15дни да се зачита като действителен осигурителен стаж и при зачитането му като действителен осигурителен стаж ще бъде ли налице за М. Ж. М. изискуемия стаж от 15 години. Изложеното твърдение в жалбата, че жалбоподателката има три деца остана недоказано, като по делото се установи, че М. Ж. М. има две деца: С. М. С. родена на [дата]. и С. М. С. роден на 17.08.81г. При раждането на първото дете С. М. С. родена на [дата]. видно от представения опис на осигурителен стаж е М. М. е работила в ТКЗС [населено място] могила, считано от 01.03.1977г. до 01.08.1978г. и осигурителния стаж за този период от време в който е съществувало трудово правоотношение е зачетен за действителен осигурителен стаж и само 1мес. и 15дни от полагащото се майчинство не е зачетен от АО като действителен осигурителен стаж. При раждането на второто дете родено на 17.08.1981г. видно от УП 13 и описа М. М. е работила в ТКЗС [населено място] считано от 01.03.1980г. до 18.08 1984г. и осигурителния стаж за този период в който е съществувало трудовото правоотношение е зачетен за действителен. Видно е, че от майчинството за двете деца, единствено 1 мес. и 15дни е стажа който е признат за общ осигурителен, но не е признат за действителен осигурителен стаж от административния орган. Съдът намира, че изводът на административния орган, че не следва да признае стажа от 1 мес и 15дни за действителен осигурител е в противоречие с материалния закон. В §9, ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Според относимата към периода материалноправна разпоредба на чл.80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП (отм.), за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установен платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Съгласно сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 2, т.1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете. Налага се извод, че според действалите до 31.12.1999 г. норми на ЗП(отм.) и ППЗП (отм.), и по сега действащия КСО, периодите на майчинство се зачитат за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка и била работеща или неработеща, а такова право е признато към процесния период и на неработещата майка.По изложените съображения на жалбоподателката следва да бъде зачетен като действителен осигурителен стаж и периода на майчинство от 1мес и 15дни. В този смисъл е и трайната непротиворечива практика на ВАС. Така действителния осигурителен стаж на М. Ж. М. е 11 години, 1 месец и 1 ден. На жалбоподателката е зачетен от АО действителен осигурителен стаж от 10г.11мес и 16дни и при зачитане на 1мес. и 15дни няма да бъде достигнат изискуемия от закона минимум от 15г. действителен осигурителен стаж за да са изискванията на чл.68, ал.3 от КСО за придобиване на право на пенсия. В тази връзка макар, че действителния осигурителен стаж да е 11г.01м.и 01дни, обжалваното решение е правилно, тъй като към датата на подаване на заявлението жалбоподателката не отговаря на условията по чл.68, ал.3 от КСО за отпускане пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като има по малко от 15 години действителен осигурителен стаж макар и да е навършила 67години, поради което жалбата се явява неоснователна, а оспореното Решение с изх. № 1012-02-174#1 от 15.08.2024г. издадено от директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане с изх. № 2113-02-1167#2 от 03.06.2024г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Бургас с което на основание чл. 68 ал.1-3 от КСО и е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е законосъобразно и следва да бъда потвърдено. Предвид изхода от спора и с оглед своевременно направено искане, жалбоподателката следва да заплати на ответника направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 118, ал.2 от КСО във връзка с чл. 172, ал.2 от АПК съдът