Решение № 810 от 15.3.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 4/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/. Образувано е след разрешаване на спор за подсъдност между Административен съд – [област] и Административен съд – [област]-град, съгласно Определение № 13054/28.12.2023 г., постановено по адм.дело № 12093/2023 г. по описа на ВАС, Шесто отделение. Производството е инициирано по жалба на Т. З., с ЛНЧ •••, гражданка на Украйна, родена на [дата]., като майка и законен представител на детето М. З. с ЛНЧ •••, родена на [дата]., депозирана чрез процесуалния представител по пълномощие адвокат В. П., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица]партер, срещу Заповед № ЗСПД/Д-Е/8721 от 03.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [област], с която е отказано отпускане на еднократна помощ за ученик, записан във втори клас. В жалбата се поддържа, че административният акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и при несъответствие с неговата цел. Сочи се, че чл. 3, т. 5 от ЗСПД е неприложима вътрешна норма по арг. от чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република Бългаия /КРБ/ спрямо чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията на ООН за правата на детето и е в противоречие с чл. 2, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/, чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, чл. 1 и чл. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, чл. 13, § 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г., чл. 14 и чл. 26, ал. 1 от КРБ във вр. с чл. 3, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Оспорващата, чрез процесуалния си представител, с депозирана по делото молба, поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Претендира присъждане на сторените в производството разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Ответникът - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – [област], чрез процесуалния си представител, с депозирано по делото становище, оспорва подадената жалба и моли заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. След като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Административното производство е започнало по заявление-декларация на жалбоподателката от 29.09.2023 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД /л.22 – л.23 от адм.дело № 980/2023 г. по описа на Административен съд – [област]/. Помощта е заявена от оспорващата – гражданка на Украйна и родител на детето М. З., записано за учебната 2023/2024 г. във втори клас в Трето основно училище „Димитър Талев“ – [населено място]. Настоящият адрес на оспорващата Т. З. и дъщеря й М. З. е в [населено място], [улица], ет.1, ап.11. Заявлението е регистрирано в Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ - [област] с № ЗСПД/Д-Е/8721/29.09.2023 г. Прието е като редовно подадено и същото е разгледано по същество.На 02.10.2023 г. социален работник при ДСП – [област] е попълнил съответната част от заявлението-декларация, като е посочил, че семейството няма право на еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година на основание чл. 10а от ЗСПД, тъй като не отговаря на условията по чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Това изявление е съгласувано на 03.10.2023 г. от друго длъжностно лице /л.23 от адм.дело № 980/2023 г. по описа на Административен съд – [област]/. На 03.10.2023 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСПД/Д-Е/8721/03.10.2023 г. на Директора на ДСП – [област] /л.20 от адм.дело № 980/2023 г. по описа на Административен съд – [област]/, с която на оспорващата е отказано отпускане на еднократна/месечна помощ за детето й М. З., записано във втори клас, по Заявление вх. № ЗСПД/Д-Е/8721/29.09.2023 г. Основанието за отказа отново е съображението, че в чл. 3, т. 5 от ЗСПД не са включени изрично чужденците, на които е предоставена особена закрила по ЗУБ. Посочено е, че за лицата, получили убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила, и за техните семейства няма нормативно основание за предоставянето на семейни помощи за деца съгласно ЗУБ или друг закон. Изложено е, че в случая не са налице условията по чл. 3, т. 5 от ЗСПД – че право на помощ имат семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или международен договор, по който Република България е страна. По делото не е спорно, че жалбоподателката и нейната дъщеря са чуждестранни граждани, ползващи се с временна закрила по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗУБ от 06.04.2022 г. Не е спорно и че детето М. З. е записано за учебната 2023-2024 г. във втори клас в Трето основно училище „Димитър Талев“ – [населено място]. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, пряко засегната като родител от отказа на претендираното право на помощ при отглеждане на дете - ученик, записан във втори клас. Жалбата е подадена на 18.10.2023 г. / разпечатка от ел.поща на л.11 от адм.дело № 980/2023 г. по описа на Административен съд – [област]/, с което е спазен срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото процесната заповед е съобщена на адресата й на 05.10.2023 г. Тази заповед е и годен за оспорване индивидуален административен акт. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Спорът е родово подсъден на този съд на основание чл. 132, ал. 1 от АПК и местно подсъден на същия съгласно цитираното по-горе определение на ВАС. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. ЗСПД не урежда териториалната компетентност на органите по чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, поради което приложение намира препращащата норма на чл. 2, ал. 7 от ЗСПД, според която условията и редът за отпускането, изплащането/предоставянето в натура, изменението, спирането, възобновяването, възстановяването и прекратяването на семейните помощи се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗСПД, семейни помощи се отпускат от дирекции „Социално подпомагане“ въз основа на заявление-декларация, заедно с необходимите документи, което се подава от посочените в ЗСПД лица в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия им адрес. В този смисъл и доколкото настоящият адрес на жалбоподателката е в [населено място], а оспорената заповед е издадена от директора на ДСП-[област] и има за предмет произнасяне относно правото на семейна помощ за дете, както и като отчита, че заповедта е издадена в писмена форма, съдът намира, че оспорваният акт е действителен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и в изискуемата форма. Производството е протекло при условията на чл. 31 от ППЗСП, като не се установяват нарушения във връзка с правото на защита на молителя или неизследване от страна на органа на относими факти и обстоятелства, свързани с произнасянето по същество. В този смисъл съдът не констатира основания за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 от АПК. Ето защо, оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност и при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание и при спазване на административно-производствените правила. Спорът по същество е относно материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона. В случая съдът счита, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъотвествие с целта на закона. Съображения: Според чл.10а от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./. По делото е установено, че детето на жалбоподателката е записано във втори клас на Трето основно училище „Димитър Талев“ – [населено място] за учебната 2023/2024 г., живее постоянно в страната с майка си и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДЕт. При това положение следва да се приеме, че са налице материално-правните предпоставки на семейството да бъде отпусната еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година. В настоящия казус отказът за отпускане на помощта по чл. 10а от ЗСПД е мотивиран с разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, според която право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Липсва спор между страните по делото, че жалбоподателката и детето й са чужденци, бягащи от войната в Украйна, с предоставена временна закрила на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Спорът е как трябва да се третират по ЗСПД чужденците, на които е предоставена временна закрила по реда на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. По отношение на чужденците, разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД предвижда, че семейни помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани, ако е предвидено в „друг закон“ или в международен договор. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България /КРБ/, отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Чл. 26, ал. 2 от КРБ сочи, че чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство, като настоящият случай не е сред изключенията. В случая се претендира предоставянето на семейна помощ. Независимо от различното наименование на помощта, то нейната характеристика като вид социално подпомагане не се променя. Съгласно Решение № 3 от 27.06.2013 г. по к. д. № 7/2013 г. на Конституционния съд: „ …Помощите за деца по този закон /ЗСПД/ би могло да се разглеждат като елемент на социалното подпомагане, доколкото на него му се придава единствено по-общо значение. По замисъла си семейните помощи за деца са особен вид социални помощи…“. Според съда следва да се приеме, че ЗУБ е „друг закон“ по смисъла на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците с предоставена временна закрила в Република България, включително тези за социално подпомагане. След като помощите за деца са вид социално подпомагане и по силата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, чужденците с предоставена временна закрила имат право на такова, то постановеният отказ на Директора на ДСП –[област] за отпускане на желаната помощ по чл.10а от ЗСПД, е незаконосъобразен. Според чл. 2 от Конвенцията за правата на детето /ратифицирана/, която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите-страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите-страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3 - че държавите-страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. В тази светлина следва да се тълкуват разпоредбите на Закона са семейните помощи за деца. Те целят именно подпомагане на родителите при реализиране на правото на жизнен стандарт на детето, което пребивава на територията на РБ, както в настоящия случай, чрез предоставяне на материална помощ. Следва да се посочи още, че според съда цитираната по-горе норма на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не е съобразена с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е прието, че с цел да се избегнат социални трудности, е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила /какъвто е и настоящия случай/, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения, трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, предвижда, че по отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право, но съгласно § 2 на разпоредбата, възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. В този смисъл предоставянето на семейните помощи за деца, следва да се разглежда именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход, респ. семейната помощ за дете следва да се разглежда като едно от основните обезщетения, за които не е предвидена възможност да се ограничават. България като държава-членка е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочения акт, а именно - получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата-членка. По изложените съображения оспорената заповед на Директора на ДСП – [област] следва да се отмени като незаконосъобразна и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по-горе указания по прилагане на закона. По разноските: При този изход на спора между страните и на основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде присъдено в размер на 500 лева при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/.Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, като адвокатското възнаграждение се заплаща не на страната, на която е оказана адвокатската помощ, а на самия адвокат. Разноските следва да се възложат на Агенция „Социално подпомагане“, в чиято структура се намира административният орган.