Решение № 6094 от 5.7.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 114/2024 г.

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на С. П. А., [ЕГН], с адрес Затвора [област], чрез пълномощника му адвокат Н. П. Д., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], [улица]за присъждане на сумата от общо 35 000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди причинени му по време на задържането по изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [област], изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [област], за периодите от 05.03.2001 г. до 07.05.2002 г., от 05.09.2002 г. до 05.09.2003 г., от 10.03.2005 г. до 06.04.2007 г., от 07.01.2010 г. до 09.06.2010 г., от 01.08.2011 г. до 10.01.2012 г. и от 25.10.2023 г. до датата на подаване на исковата молба - 16.01.2024 г. Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС, както следва: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек) - по време на престоя в Затвора [област] е бил на втори пост в стаи с № № 76 и 72, на пети пост стаи с №№ 63 и 54, шести пост стаи с № № 13 и 6 и на трети пост в стая № 35; без санитарен възел на определените и задължителни места - на коридора нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, а когато правели каре за един час не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна; наличие на хлебарки, дървеници и гризачи; липса на адекватно медицинско обслужване – когато се е разболявал се обаждат на адвокат за осигуряване на линейка, не са му правени медицински изследвания, не е бил преглеждан от лекар, липса на пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага).

Претендират се сторените по делото разноски, а така също и от адв. Д. присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - [област] чрез процесуалния си представител старши юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от ОП – [област], задължително участващ по реда на чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на исковата претенция, като недоказана по основание и размер и се иска същата да бъде отхвърлена.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на съдържанието на исковата претенция се касае до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Ищецът А. претендира вреди от посочени нарушения за период на задържането му в Затвора [област]. Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително задържан в посоченото място за лишаване от свобода. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл. 205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение на специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквото е Затвора [област], а съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

По същество исковата молба е частично основателна.

От събраните по делото доказателства се установява, че по предявените в исковата молба периоди от ищецът А. са констатирани различни разминавания с действителното му пребиваване в пенитенциарното заведение. От справка вх. № 822/11.04.2024 г., изготвена от Началник Сектор „Режимна дейност“ М. Г. (л. 60), се установява следното: за периода 05.03.2001 г. до 07.05.2002 г. ищецът е преведен в Затвора [област] на 16.05.2001 г., т.е. за периода от 05.03.2001 г. до 15.05.2001 г. не е пребивавал в Затвора [област]; за периода 05.09.2002 г. до 05.09.2003 г. е преведен в затвора [област] на 17.12.2002 г., т.е. за периода 05.09.2002 г. до 16.12.2002 г. отново не е пребивавал там; за периода от 10.03.2005 г. до 06.04.2007 г. е пребивавал от 25.07.2005 г., т.е. за 10.03.2005 г. до 24.07.2005 г. не е пребивавал там; за периода от 07.01.2010 г. до 09.06.2010 г. е пребивавал от 18.05.2010 г., т.е. за периода от 07.01.2010 г. до 17.05.2010 г. не е пребивавал там; за периода от 01.08.2011 г. до 10.01.2012 г. е пребивавал от 17.08.2011 г. до 21.10.2011 г., т.е. за периодите от 01.08.2011 г. до 16.08.2011 г. и 22.10.2011 г. до 10.01.2012 г. не е пребивавал в затвора [област].

С оглед направеното възражение от страна на ответника за изтекла петгодишна погасителна давност, следва да бъде съобразено, че съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, а съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. След изтичането на този давностен срок, правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява. Задължението за обезщетение след изтичане на този срок може да бъде осъществено единствено доброволно (аргумент от чл. 118 от ЗЗД). И най-сетне, съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да се предяви като възражение, каквото безспорно е сторено от страна на ответника. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е постъпил в Затвора [област] на 16.05.2001 г. и е пребивавал в него за различни периоди. В тази връзка следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им, е от момента на преустановяването им. При това положение, следва да се приеме, че за първия период на 07.05.2002 г., за втория период на 05.09.2003 г., за третия период на 27.06.2008 г., за четвъртия период на 16.06.2015 г. и за петия период на 21.10.2011 г., твърдените незаконосъобразни действия и бездействия от страна на затворническата администрация в Затвора [област] са преустановени, тъй като ищецът след тези дати е превеждан в затвора [област], както следва по последователността на горепосочените периоди: на 17.12.2002 г., 05.03.2004 г., 18.05.2010 г., 17.08.2011 г. и на 21.05.2012 г. Следователно, искът за посочените в исковата молба периоди /05.03.2001 г. до 07.05.2002 г., от 05.09.2002 г. до 05.09.2003 г., от 10.03.2005 г. до 06.04.2007 г., от 07.01.2010 г. до 09.06.2010 г., от 01.08.2011 г. до 10.01.2012 г./ и действително установени периоди /16.05.2001 г.- 07.05.2002 г., 17.12.2002 г. - 05.09.2003 г., 25.07.2005 - 06.04.2007 г., 18.05.2010 г. до 09.06.2010 г. и 17.08.2011 г.- 21.10.2011 г./ може да бъде предявен най-късно по поредността им до: 07.05.2007 г., 05.09.2008 г., 27.06.2013 г., 16.06.2015 г. и 21.10.2016 г. Исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, е депозирана на 16.01.2024 г., т.е. след изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което и вземането следва да се счита погасено и искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност.

Или, предявеният иск за претърпени неимуществени вреди по време на действителния престоя на ищеца в Затвора [област] в периодите от 16.05.2001 г.- 07.05.2002 г., 17.12.2002 г. - 05.09.2003 г., 25.07.2005 - 06.04.2007 г., 18.05.2010 г. до 09.06.2010 г. и 17.08.2011 г.- 21.10.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане, следва да бъде отхвърлен изцяло.

По отношение на исковата претенция за периода от 25.10.2023 г. до 16.01.2024 г. (датата на депозиране на исковата молба) в резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора [област], е установено следното:

За периода от 25.10.2023 г. до 23.11.2023 г. /общо 30 дни/ ответникът не е представил данни, за помещението в което е бил настанен ищецът А. и с колко лишени от свобода е пребивавал съвместно.

Съгласно становище с рег. № 1944/08.03.2024 г., изготвено от ИСДВР Т. Ц. (л. 53) ищецът е пребивавал в Затвора [област] от 24.11.2023 г. до 08.12.2023 г., като е бил настанен на трети пост в стая № 39. От становище изготвено на 11.03.2024 г. от ИСДВР В. И. (л. 55) се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора [област] на трети пост стая № 35 от 08.12.2023 г. до 08.03.2023 г. Или, установява се, че от заявения исков период 25.10.2023 г. до 16.01.2024 г. ищецът А. е пребивавал действително на територията на затвора [област].

Съгласно цитираните по-горе становища:

• в периода от 24.11.2023 г. до 07.12.2023 г. вкл. ищецът А. е пребивавал, в трета затворническа група - стая № 39, която е с площ от 47, 80 кв.м., без площта на санитарния възел, с два отваряеми прозореца, с размери 1, 20 м. х 1, 20 м. и 0, 60 м. х 1, 20 м., както и самостоятелен санитарен възел с площ от 2, 50 кв. м., т.е. с капацитет до 11 л.св., като в нея на 24.11.2023 г. са пребивавали 9 л.св., на 25-26.11.2023 г. са пребивавали 11 л. св., на 27-28.11.2023 г. са пребивавали 10 л. св. и от 20.11.2023 г. до 07.12.2023 г. са пребивавали 11 л. св. Или, установява се, че за този период от общо 14 дни ищецът не е пребивавал в пренаселени килии;

• в периода от 08.12.2023 г. до 16.01.2024 г. вкл., ищецът А. е пребивавал, в трета затворническа група - стая № 35, която е с площ от 27, 91 кв.м., без площта на санитарния възел, с един отваряем прозорец, с размери 1, 20 м. х 1, 20 м., както и самостоятелен санитарен възел с площ от 4, 60 кв. м., с един отваряем прозорец, с размери 1, 20 м. х 1, 20 м., т.е. с капацитет до 6 л.св., като в нея от 08.12.2023 г. до 16.01.2024 г. са пребивавали 7 л.св.

За периода на изтърпяване на наказанието на ищецът А. в Затвора [област] е правен основен ремонт в две от стаите, където е бил настанен, включващ изкъртване, мазилка, шпакловка, и боядисване на стените, подменена е електрическата и ВиК инсталации, както и цялостна замаска на пода (справка от 13.03.2024 г./л. 56-57/). В Затвора [област] са извършвани и текущи ремонти, като своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни са осветителни тела и др., като не е допускано да има счупени прозорци, тъй като същите са подменяни своевременно. По време на престоя на ищеца в Затвора [област] за всеки лишен от свобода, включително и за ищеца, имало осигурено легло, с размери 90/180 см. и шкаф са с размери 45/50 см. В санитарните помещения, с които разполагали всички стаи по настаняване на ищеца А., лишените от свобода можели да ползват течаща студена вода. Топла вода лишените от свобода можели да ползват в банята на Затвора [област], съгласно утвърдени график за използването ѝ по два пъти седмично /л. 50/, съобразно с настаняването на лишените от свобода на конкретните постове в затвора. Спалните помещения в Затвора [област] и по-конкретно тези, в които бил настанен ищецът по време на всеки от двата му престоя там, разполагали с отваряеми прозорци с размери, предоставящи възможност за проникване на дневна светлина, като в килиите имало монтирано и изкуствено осветление. В Затвора [област] липсвала изградена вентилационна система, но всички прозорци били отваряеми, като проветряването на стаите ставало по желание на лишените от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществявала също от лишените от свобода, които за целта получавали съответните прибори /л. 16/, от администрацията на Затвора [област]. При престоя на ищеца А. в пенитенциарното заведение не е подавал молби, които да са свързани с лоши битови условия и причинен дискомфорт. При престоя си в Затвора [област] на ищеца А. е предоставян комплект спално бельо и завивки, като при нужда домакинът осигурявал колкото комплекта са необходими. Отделно от това, лишените от свобода имали право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла и да използват лични такива в ротация със служебни. Прането на дрехи и смяната на спално бельо се осъществявали по усмотрение на самия лишен от свобода ръчно, или чрез изнасяне за пране от близките, или в пералнята при Затвора [област] /л.15/, за което били изготвени седмични графици за ползването им, включващи два дни в седмицата.

По време периода на престой на ищеца в Затвора [област] 2023 г. – 2024 г. на територията им били осъществявани дейности по ДДД обработка, съгласно сключени договори за дезинсекция и дератизация със специализирани фирми, като дейностите били документирани с протоколи (л. 27-29).

По отношение правото на каре, съгласно предоставен график за разпределението /л. 54/ е регламентирано времето за престой на открито на л. св. от пост № 3 на Затвора [област]. В справка от 13.03.2024 г. /л. 56-57/ е посочено, че в карето на Затвора [област], в което е провеждал ищецът А. престой на открито няма тоалетна и течаща студена вода, като при нужда се ползва тези в коридора на сградата или спалното помещение.

Представен е здравен картон на ищеца А. за извършваните му прегледи при привеждането му в затвора [област] през 2023 г. Предоставено е и амбулаторен журнал на Медицински център – Затвор [област] за провежданите му прегледи през процесния период. Ответникът е предоставил и работно време на Медицински център – Затвор [област] и АИППМП „Д-р Ж.Д.“ за предоставяното седмично медицинско осигуряване на л. св. по съответните постове.

Посоченото от фактическа страна се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на свидетелите С. Б. З. и К. Н. М. и Д. И. Г., чиито показания съдът разглежда критично, доколкото му е и служебно известно, че същите са ищци и свидетели по други дела против ГДИН, които са със същата правна квалификация, поради което и свидетелите са с личен интерес от излагане на конкретни обстоятелства досежно условията в Затвора [област].

На базата на установените факти и анализа на доказателствата, от правна страна, съдът намери следното:

На първо място, по отношение на претенцията за претърпени неимуществени вреди по време на престоя на ищеца в Затвора [област] в периодите от 05.03.2001 г. до 07.05.2002 г., от 05.09.2002 г. до 05.09.2003 г., от 10.03.2005 г. до 06.04.2007 г., от 07.01.2010 г. до 09.06.2010 г., от 01.08.2011 г. до 10.01.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане, следва да бъде отхвърлен изцяло, както се каза вече поради изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което и вземането следва да се счита погасено по давност.

По отношение исковият период, за който безспорно се установи, че лицето действително е пребивавало на територията на Затвора [област], а именно от 25.10.2023 г. до 16.01.2024 г. вкл., предмет на разглеждане в настоящото производство от събраните доказателства се установява, че за периода от 25.10.2023 г. до 23.11.2023 г. вкл. ответникът не е представил данни. С оглед доказателствената тежест в процеса и фактът, че ответникът не е представил доказателства за това с колко други л.св. е пребивавал ищецът за горепосочения период, който е от общо 30 дни, съдът приема, че е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Според нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък възпроизвежда дословно така визираното в чл. 3 от КПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл. 3 от КПЧОС по силата на чл. 5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.

По отношение на останалата част от този исков период, а именно от 24.11.2023 г. до 16.01.2024 г. вкл., ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Въпреки установена незначителна пренаселеност за периода 08.12.2023 г. до 16.01.2024 г., където ищецът А. е настанен по негова молба в стая № 35, то в конкретния случай при пребиваването в това спално помещение в посочения по-горе период на 7 л.св., реалната жилищна площ на един лишен от свобода е била 3, 98 кв.м., поради което и според настоящия съдебен състав, доколкото отклонението е минимално – 0, 02 кв.м., не може да се приеме, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ при съобразяване и с решението „Н. и други против [държава]“, както и с факта, че ищецът е имал възможност за раздвижване, т.е. не е пребивавал денонощно в спалното помещение.

При наличие на посочената нормативна уредба и с оглед на конкретните доказателства по делото, съдът намери, че исковата претенция се явява само частично основателна и доказана. В тази връзка и по-надолу в мотивите на съдебното решение ще се разгледат поотделно всяко от оплакванията на ищеца, формулирани за разглеждания искови период.

Във връзка с наведеното твърдение, а именно, че липсва санитарен възел на определените и задължителни места – на коридора в Затвора [област] нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, а когато правели каре за един час, не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна, на първо място следва да се посочи, че липсва фиксирано от законодателя задължение за осигуряване на тоалетна или течаща вода на л.св. в коридора и при осъществяване на престоя им на открито. В тази насока следва да се посочи, че от справка към рег. № 1944/08.03.2024 г., изготвена от ИФЗ НС „ФЛКР“ старши инспектор П. В. (л. 56-57) се установява, че карето, където ищецът е провеждал престой на открито, няма тоалетна и течаща вода, но при нужда може да се ползва тоалетната и водата в коридора или в спалното помещение, т.е. установява се, че дори и в коридора има налична тоалетна с течаща вода.

От писмените доказателства, така и гласните такива, се установява категорично, че в стаите в Затвора [област], през разглеждания период на задържане на ищеца, са били изградени и са съществували санитарни възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично. Установено е според съда поради това и при пълно съобразяване с изискването, възведено в разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съобразно с което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Не се установява, нито от гласните, нито от писмените доказателства, в някое от помещенията по настаняване на ищеца, по време на престоя, да не е бил изграден санитарен възел. Установява се от писмените доказателства, че санитарните възли, прилежащи към всяко спално помещение, са били отделени от спалното помещение, като на практика са отделни помещения, разполагащи и със собствени врати, прозорци или отдушници.

Що се касае до твърдението, че на л.св. се налага, отивайки и връщайки се от помещението за къпане, да преминават през двора, както и че през зимата е студено и е много неприятно да минават през двора, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява от страна на затворническата администрация да са налице допуснати нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Действително, ноторно е, че използването на банята в Затвора [област] предполага преминаване на л.св. през двора, но е ноторен факт и че банята се намира в закрито оборудвано помещение, в което има съблекалня, поради което и от посоченото, че: „ През зимата е студено и е много неприятно да минаваме през двора.“ само по себе си не може да се приеме, че л.св., в т.ч. и ищецът са били подложени на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитаните по делото свидетели Зелямов, М. и Г., доколкото същите не отричат, че от страна на затворническата администрация са осигурени условия за събличане на л.св. Следва да се има предвид и че в случая не се установява неизпълнение на задълженията на затворническата администрация по чл. 151 от ЗИНЗС, поради което и това оплакване е неоснователно.

Във връзка с твърдението, че ищецът е бил без право да ползва пералня, както и че дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага, независимо, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, ответникът е представил Седмичен график на служебната пералня в Затвора [област] (л. 15), от който се установява, че за различните групи л.св. е предвидено ползване, както за пране за спално бельо, така и за лични и/или служебни дрехи. Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите, от страна на ответника обаче е налице нарочно становище, че доколкото всяка една стая разполага с отваряеми прозорци, проветряването е по желание на л.св., които са настанени в конкретната стая и не би следвало да има мухъл (становище на л. 55), което становище не е оспорено, поради което и настоящият съдебен състав приема за недоказани наведените в тази връзка твърдения.

Недоказано е оплакването за лоша хигиена, обусловено конкретно от твърдението за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи в помещенията на лишените от свобода, то от доказателствата по делото се установява, че за периода на престой на ищеца са били създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като отговорността за това обаче е била на самите лишени от свобода. Установява се от представените и приети писмени доказателства за периода на престой, че ежегодно по няколко пъти са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора [област], включително и спалните такива, което е доказано от приложените протоколи, в част от които включително с отразяване и че след извършване на обработката не е установено наличието на вредители. Очевидно, въпреки положените в тази насока усилия, паразитни насекоми – дървеници и хлебарки, за които са свидетелствали разпитаните свидетели - не са изчезнали. Това обаче, не се дължи на незаконосъобразно бездействие на специализираната администрация в местата за лишаване от свобода за посочените два искови периода. Освен това, както става ясно от приложената по делото справка, честотата на смяна на спалното бельо се определя от страна на самия лишен от свобода и това не е задължение на администрацията на затвора, доколкото това е място за лишаване от свобода, а не туристически обект за настаняване. Налице са доказателства за утвърден график за изпиране на спалното бельо в служебна пералня, а при неговото изхабяване и възможност лишеният от свобода да подаде молба за замяната му с ново. Затова и въпреки, че принципно наличието на инсекти в спалните помещения е от естество да води до неприятни усещания, то същото не може да се приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на ответника за посочения период, доколкото се установява същият да е положил необходимата и дължима грижа за справяне с този проблем, който е трудно и бавно отстраним и извън условията на затвора.

Неоснователни се явяват и оплакванията по отношение твърдяната липса на медицинска помощ. Правото на гражданите, включително и на лишените от свобода, на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, е регламентирано в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ. Според чл.128, ал. 2 от ЗИНЗС за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието. Според чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето всеки български гражданин (в т.ч. и всеки лишени от свобода) има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента (чл. 81, ал. 2 ЗЗ). Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в глава десета на ЗИНЗС и в глава трета от ППЗИНЗС, както и в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС). За да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода), или предоставената такава да е осъществена в нарушение на принципите възведени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказва наличието на такова нарушение. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че в нито един момент от разглеждания престой на ищеца в Затвора [област] не му е отказвана медицинска помощ и лечение. Напротив, както е видно от приложените медицински картон и амбулаторен журнал за записването за медицински прегледи на л.св, както и извършените му прегледи. Не е установено нито от писмените, нито от гласните доказателства в Затвора [област] да е имало период, в които да не е имало медицинско лице, което да се грижи за л. св. в пенитенциарното заведение. Това се потвърждава, както от предоставеното работно време на Медицински център – Затвор [област] и АИППМП „Д-р Ж.Д.“, като в тази насока са и гласните показания на разпитаните свидетели, които описват редът за записване преглед при лекаря на затвора [област].

Оплакването на ищеца относно преживени от него неблагоприятни усещания на студ и горещина, също са неоснователни. На първо място, установява се от представените от ответника писмени доказателства, че в корпуса на затвора отоплението през зимата се осъществява посредством изградено централно парно, работещо по график през отоплителния период. Поради това и общите твърдения, че през зимата е студено, а през лятото горещо, като се има предвид, че се касае до характерни температурни стойности за съответния сезон и съответното географско място, не може да бъдат свързани пряко с неизпълнение на задължения на администрацията на Затвора [област], която осигурява при желание комплект завивки и постелъчен спален комплект и при нужда съответният домакин може да предостави допълнително такива. В тази насока твърденията на ищеца не съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно бездействие, защото такова не е установено.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Н. и други срещу [държава]“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Така, съгласно чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора [област] и при отчитане икономическия стандарт на страната (за периода 2023 г.-2024 г.), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 210.00 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в [държава] и Р. (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5, 3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в [държава], при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в [държава] се явяват по-ниски от тези в [държава] средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в [държава], за справедлив размер за исковите периоди (които, както вече се посочи и по-горе, са в рамките на 2023 г.), би следвало да се счита такъв между 2, 00 евро и 2, 55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5, 00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че за период от 30 дни се установи пренаселеност, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 16.01.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.

С оглед изхода на спора, на ищеца се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.

На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. адвокатско възнаграждение, което съдът определя на такова в размер на 2.40 лева, съразмерно на уважената част от иска, изчислено на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – [област], ІІ отделение, ХІІІ състав състав,