Решение № 799 от 16.6.2022 г. на Административен съд - Бургас по дело № 723/2022 г.

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, вр. чл.208 и сл. от Адмиистративнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д.М.П. •••, против решение № 249 от 16.03.2022 г., постановено по административнонаказателно дело № 4686/2021 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ № 251а-51/31.08.2021 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, с което за нарушение по чл. 17б, ал. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие/ЗУЧК/ и на основание чл. 30, ал. 3 с.з. му е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000.00/хиляда/ лева. Касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е немотивирано. Излага подробни съображения. Иска да се отмени, както и потвърденото с него наказателно постановление. Ответникът, редовно уведомен, не се представлява и не е взел становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: Районен съд Бургас, с решение № 249 от 16.03.2022 г., постановено по административнонаказателно дело № 4686/2021 г. е потвърдил наказателно постановление/НП/ № 251а-51/31.08.2021 г. на директора на ОД МВР Бургас, с което за нарушение по чл. 17б, ал. 1 ЗУЧК и на основание чл. 30, ал. 3 с.з., на Д.М.П. ••• е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000.00/хиляда/ лева. За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Приел е за доказано, че Д.М.П. е паркирал лек автомобил в поземлен имот с идентификатор 58356.502.137 по КККР на гр.Приморско, върху морски плаж „Младост - ММЦ“, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. Санкцията е наложена на Д.М.П. за това, че на 25.07.2021 г., около 13.20 часа, в гр. Приморско, община Приморско паркирал лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“, с рег.№ К 2061 ВА върху морски плаж „Младост-ММЦ“, в поземлен имот с № 58356.502.137 по кадастралната карта на града, източно от местен път Приморско-Китен. На П. е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/№4635а-204/25.07.2021 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление. В касационната жалба са изложени доводи за недоказаност на нарушението. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин Д.П. да е паркирал МПС в границите на морския плаж, доколкото при проверката не са били направени снимки на паркирания автомобил и не е приложена специализирана карта по чл.32 ЗКИР на плажовете и дюните в землището на морски плаж „Младост ММЦ“, а съдът се е позовал само на показанията на актосъставителя, без да бъде проведен разпит на свидетеля, посочен в АУАН. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съдът е формирал правните си изводи в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Неоснователни са възраженията на касатора за недоказаност на нарушението. Показанията на актосъставителя, че Д.М.П. е паркирал на територията на морския плаж, където е имало знак, забраняващ паркирането, са в съответствие с възраженията, които самият жалбоподател е вписал в АУАН. С тях самият той е направил признание, че е паркирал на плаж като не е знаел, че това е забранено. При тези данни не е било необходимо да бъде разпитван и свидетеля, вписан в АУАН, нито да бъдат събирани допълнителни доказателства. В жалбата, сезирала районния съд, жалбоподателят е заявил, че не е видял наличния на място знак, забраняващ паркирането. Липсата на умисъл в поведението му, обаче, не е пречка да бъде ангажирана неговата административнонаказателната отговорност за нарушение по чл.чл.17б, ал.1 ЗУЧК. Нарушението е доказано, правилно квалифицирано и за извършването му законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д.М.П. на основание чл. 30, ал. 3 ЗУЧК като му е наложено административно наказание в минимално предвидения от закона размер. По тези съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да се остави в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, ХХVІ състав,